Хашимото - Предизвикателство

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Хашимото - Предизвикателство

Мнениеот nia » 18 юни 2009 16:52

Здравейте,

Диагностицирана съм с Хашимото от 6 години. Освен антитела ТАТ=520 и МАТ=350 (резултати от преди 6 години) си имам и едно възелче, което лекарката ми следи на всеки 12 месеца. Това, което никога не съм имала е каквито и да е оплаквания тъй като за мой късмет организма ми перфектно трансформира Т4 (пия Еутирокс 50) в Т3 и затова Т3 ми е винаги на горната граница на нормата. Тежа 50 кг. откакто се помня и здравословно се чувствам чудесно, като се изключи това, че един ден може да се наложи отстраняване на възела.

Вчера приключих първото си предизвикателство на тема "освобождаване от антителата". Днес си направих изследвания и ехография на жлезата. Антителата са: ТАТ=500, МАТ=170. Възела е много леко намалял.

Странно защо не се чувствам разочарована от резултатите, макар че очаквах повече. Дори нямам усещането, че съм правила нещо неправилно. По-скоро ми се струва, че има още много да се работи.

Днес почивам тъй като не съм решила още как да продължа. До тук нещата стояха така:
Почти от самото начало на предизвикателството до към 20-тия ден при всяко минаване през точките чувствах как силни "вълни" преминават през тялото ми, настръхвах и ми беше много приятно хладно (това страшно ми липсва сега - невероятно усещане). Нямам идея защо спря още преди края на месеца. След като тесах проблеми, изникнали в съзнанието ми покрай изпълнението на предизвикателството много често цялото ми лице гореше между отделните сесии. Успях да изчистя малко повече от половината си "черен списък" със събития от небезинтересния ми живот, тъй като започнах да чистя по-късно. Вероятно заради това, че когато започнах вече бях тесала антителата, някакси събитията от списъка не ми се струваха особено ярки и не чувствах кой-знае какво (не съвсем при всички). С визуализациите нещата не вървяха добре. Постарах се, но едва ли съм имала по-дълга от 5-минутна - просто заспивам. Тук ще трябва да се постарая повече. Това, което никога не ми се случваше е да се чувствам уморена, да се прозявам и т.н. - дори напротив, чувствах се много свежо, може би и заради напълно различния начин на хранене, който започнах успоредно с предизвикателството. Усещам промяна най-вече в светогледа си - ценя и се радвам повече на това което имам. Живота ми наистина е прекрасен, а аз доскоро сякаш не го чувствах. Сещах се за това само правейки сравнение с хората, които познавам, но само като факт, никога не съм му се радвала истински. От друга страна посвещавах моментално цялото си внимание дори и на най-малкото възникнало проблемче, което възникваше, а когато нямаше проблемчета ми беше скучно. Убедена съм, че позитивното мислене е ключа към нещата, но все още има много поле за работа тук. Все пак за пръв път се докоснах до алтернативната медицина точно преди 1 месец и 1 ден.

Написах това, защото съм отворена за всякакви коментари, съвети и идеи как да продължа. Със сигурност знам, че ще продължа, но искам да го направя по най-ефективния начин.

Благодаря ви предварително.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4483
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 18 юни 2009 19:09

Браво за упоритостта и чудесните резултати!
Продължавай в същия дух и скоро ще имаш пълна прромяна.
Така и не разбрах обаче с каква Настройка си правила Предизвикателството.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 18 юни 2009 19:21

Най-искрено благодаря за бързия отговор и за насърчението!

Нищо особено около настройката: "Въпреки че имам антитела, които унищожават щитовидната ми жлеза, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от антителата сега."

Напомняща фраза: "Освобождавам се от антителата, които унищожават щитовидната ми жлеза."

Поздрави,

Ния

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 19 юни 2009 07:50

Основното ми съмнение по време на сесиите през повечето време беше върху какво трябва да е съсредоточена мисълта ми докато изричам настройката, както и при преминаване по точките:

- върху отстраняване на физическия проблем;
- върху това, че приемам себе си със проблема;
- върху това, че се освобождавам от всички предполагаеми "корени" на проблема - по "корен" на точка;
- върху нищо от по-горните - да тъся и улавям къде ще ме насочи съзнанието.

Прекарах доста време в лутане между тези опции. В началото си представях как с нещо като филтър минавам през цялата жлеза улавяйки всички антитела и така нагоре по пътя към мозъка, като филтрирах и него и накрая изхвърлях всичко навън.

След това се опитах да разбера корена на проблема, но конкретния период от живота ми е доста наситен, а и аз не знам точно кога е започнало заболяването - това може да се е случило и преди 10 години. Един следобед теснах липсата си на идея и си легнах. Сънувах сън (не бях сънувала от поне 10 години), който страшно напомняше един момент от живота ми, който по някаква случайност бях изпуснала в "черния списък". Мисля, че изчистих напълно всички емоции свърсани с това събитие. Няколко дни мислех само за него докато правех и предизвикателството. След това теснах това, че не съм достатъчно чувствителна по отношение на собствените си нужди и желания и повече мисля за околните (като честа причина за почва на хипофункция на жлезата). Това доведе до там, че много ревностно започнах да отстоявам себе си (дори повече от колкото е приемливо) и дори започна да прави впечатление на близките ми. Затова започнах да поставям на всяка точка по един предполагаем "корен" от "черния ми списък". Поставяла съм и на всяка точка по един човек, който евентуално ми е причинил/формирал нещо - изпитвах удоволствие да им "раздавам" антитела, включително и на докторката и лаборантите, които всъщност нямат нищо общо. Когато се опитвах да не мисля за нищо а да чакам "насоки" най не се получаваше, защото се разсейвах. Затова в един момент теснах няколко пъти тези съмнения (вместо да попитам тук!) и може би затова и сега не ми се струва, че съм грешила. Но в крайна сметка въпроса си стои и е добре да си го отговоря.

Ния

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4483
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 19 юни 2009 11:20

nia написа:Основното ми съмнение по време на сесиите през повечето време беше върху какво трябва да е съсредоточена мисълта ми докато изричам настройката, както и при преминаване по точките:

- върху отстраняване на физическия проблем;
- върху това, че приемам себе си със проблема;
- върху това, че се освобождавам от всички предполагаеми "корени" на проблема - по "корен" на точка;
- върху нищо от по-горните - да тъся и улавям къде ще ме насочи съзнанието.

Върху подчертаното което си и направила и доста добре си се справила с едно изключение, а имено:

Поставяла съм и на всяка точка по един човек, който евентуално ми е причинил/формирал нещо - изпитвах удоволствие да им "раздавам" антитела, включително и на докторката и лаборантите, които всъщност нямат нищо общо.

Е те тук е трябвало да простиш, а не да наказваш.

Един следобед теснах липсата си на идея и си легнах. Сънувах сън (не бях сънувала от поне 10 години), който страшно напомняше един момент от живота ми, който по някаква случайност бях изпуснала в "черния списък". Мисля, че изчистих напълно всички емоции свърсани с това събитие.

Перфектно, поздравления!

В началото си представях как с нещо като филтър минавам през цялата жлеза улавяйки всички антитела и така нагоре по пътя към мозъка, като филтрирах и него и накрая изхвърлях всичко навън.

Направила си комбинация от визуализация и ТЕС, което е ОК, но си допуснала една от най-често допусканите грешки при визуализациите:
Да си представяш многократно процес на излекуване, изчистване и т.н.
Ако човек желае да си представи процес на изчистване /излекуване на проблема, това се прави веднъж и след това се визуализира само перфектно здраве. Иначе от една страна утвърждаваш, че проблемът все още не напълно изчистен, (ако беше за какво ще ти е нужен процеса), от друга, че проблемът си съществува, защото го визуализираш, т.е. визуализираш наличието на антителата, а те според теб са ти проблема ( а утвърждаваш и съмнение в това, че предната визуализация на процеса на изчистване е била достатъчна за изчистването на проблема).
Изобщо насочените визуализациите и ТЕС е добре да се разделят. Това не важи за спонтанни визуализации по време на ТЕС.
И в насочените визуализации е най-добре да се вижда перфектно здраве, щастие, радост, енергия, външен вид и т.н.
"Интуитивният разум" в тялото знае по-добре от логичния какъв процес да извърши за да постигне това което се визуализира.
Както е описано и в Предизвикателството.

Та да обобщя:
1. Трябва да простиш на себе си и на всички които смяташ, че може да са допринесли за наличието на проблема ти, включително Бог (ако вярваш в него и го виниш). Каквото визуализираш, че раздаваш на другите, това и ще получиш ти самата - антитела в случая. Т.е вместо да се освободиш от тях ти си ги даваш сама на себе си. Дай на всички здраве и любов и ще получиш здраве и любов, може би не от тях, но какво значение има от кого, ако здраве и любов е това което желаеш, носителят не е важен. Не е важен пратеника, а посланието което носи.
Наказвайки другите - наказваш всъщност себе си.
Не убивай=унищожавай=трансформирай посланика, а посланието.

2. Визуализирай отделно от ТЕСанията както е описано в Предизвикателството - перфектно здраве, перфектна жлеза, идеални показатели. (досега си визуализирала процес на излекуване и именно това си получила - процес на излекуване, но не и пълно излекуване).
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 19 юни 2009 12:14

За втори път в живота ми се случва да искам да напиша БЛАГОДАРЯ с безброй О-та ....

Всъщност ако трябва да съм напълно искрена, предполагах че ще ми напишеш точно това, почти цялото. Към края на предизвикателството вече го бях осъзнала, но едва към края, защото едновременно четях форума и действах.

Всъщност никога не съм целяла да наказвам близките си, а да върна антителата там от където са дошли, което и на мен ми звучи глупаво сега, да. Не знам защо изпитвах необходимост да пратя тези антитела някъде. Аз не тая омраза към близките си, по скоро смятам че и те, както и аз, и всички ние сме станали жертва на обстоятелства в един или друг момент. Както и да е - няма спор колко прав си тук.

Що се отнася до визуализациите извън ТЕС - правех си ги редовно, но винаги при заспиване или след събуждане, което и в двата случая водеше до моментално заспиване. Представях си как си получавах резултатите с едни прекрасни нули срещу антителата (дори си бях фалшифицирала едно от изследванията с коректор и стоеше на нощното ми шкафче). След това влизах при докторката, водехме най-различни разговори (които ми доставяха огромно удоволствие) и после ехографията - виждах през очите и жлезата си като два много гъсти нежнорозови грозда, по които бавно се стичаше мед, предостатъчно за да функционира организма ми перфектно без лекарството. Следваха срезове, на които не се виждаше нищо освен прекрасна розова тъкан. Докторката търсеше и търсеше възела, но не го намираше ....

Наясно съм какво трябва да преследвам от тук натам. Останаха само няколко въпроса за формата. Отново предизвикателство? Със същата настройка? Или да довърша "В мир със себе си" (там ми се струва, че пропускам нещо или пък, че всичко се е притъпило след предизвикателството)? Или ....

Благодаря отново за отделеното внимание.

Ния

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4483
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 19 юни 2009 14:27

Виж дневника на МАЯ за същия проблем, там има идеи за Формулировки. Довърши В МИР СЪС СЕБЕ СИ задължително.
Междувремено карай с каквото ти идва отвътре- интуитивно.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 19 юни 2009 14:58

Продължавам с "Въпреки че с Предизвикателството не постигнах напълно желаните резултати аз избирам с помощта на ТЕС да намерия верния път към пълно излекуване на жлезата."

Ще препрочета дневника на Мая, макар че предпочитам собствените формулировки (на Мая се възхищавам най-искрено) и мисля също да започна да раздавам прошка наред.

Междувременно ще пиша.

Ния

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4483
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 19 юни 2009 15:42

Едно уточнение - Предизивикателството не е предназначено за пълно излекуване, а за виждане на подобрение. Което ти си получила. Така че Предизивикателството ти е успешно. Просто направи още едно предизивикателство, т.е. продължавай още един месец и после още един, ако е нужно. Всеки е уникален и процесите на лечение при всеки са различни. Междувремено ще чистиш много други неща така, че накрая ефекта ще е кумулативен и ще имаш резултати в различни области от живота си.
Успехът не се измерва само с постигане на дадена цел а с напредък, подобрение в дадена посока.
Идеалът е непостижим. Животът е един непрестанен процес на промяна и развитие. Тези които постоянно се сравняват с някакъв идеал обикновено вечно са разочаровани от невъзможността за постигането му и рано или късно се отказват. Тези които измерват прогреса с това днес да са по-добре от вчера в желаната посока са много по-упорити, доволни от себе си, живота, щастливи от малките си постижения и в крайна сметка постигат повече от идеалистите.
Стреми се към напредък, не към идеал!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 19 юни 2009 16:50

Днес ще продължа с прошките - май имам доста да прощавам, не толкова на голям брой хора, колкото за доста неща. Карам подред, макар че там където вече съм чистила обида или болка или др. сега не изпитвам нищо, но за всеки случай.

Утре започвам ново Предизвикателство. Иска ми се обаче да бъде с нова формулировка, това с антителата вече доста ми омръзна, макар че в крайна сметка те са първоизточника на проблема на физическо ниво. Дали е разумно нещо като: "Въпреки че организма ми сам причинява заболяване на щитовидната ми жлеза, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от заболяването сега." Или дори "Въпреки че мозъка ми се стреми да унищожи ...... ако не е прекалено садистично или крайно. Винаги съм чувствала, че думата "антитела", както и думата "Хашимото" са прекалено абстрактни за първичното подсъзнание.

Моля за съвет.

Ния

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 19 юни 2009 19:44

Препрочитам дневника на Мая и всъщност разбрах какво си искал да ми кажеш - не да вземам чужди формулировки, а да взема идеи са съмнения и тревоги, които са ме съпътствали и блокирали по време на процеса, а аз съм ги подминала.

Този дневник прочетох в самото начало на предизвикателството и тогава съм го гледала с други очи, сега го гледам със съвсем други ....

Отново се чувствам по "онзи" начин - трябвало е да пиша тук още от самото начало, но аз съм си такава - все гледам първо да разчитам на себе си. Дори си представях, че ще дойда на семинар чак след като получа резултатите с нули - много си прав, че това не е нужно .....

Благодаря.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 20 юни 2009 05:39

Снощи теснах с доста сериозен тон това, че винаги се опитвам да постигам нещата сама, по мой начин и никога не се вслушвам в съвети (това е едно от най-характерните за мен неща, което хората, които ме познават често констатират) и затова всичко при мен става по най-трудния начин и тази сутрин една от формулировките ти дадени на Мая много ми допада (с лека интерпретация):

"Въпреки че се обвинявам и наказвам за нещо в миналото аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от вината и наказанието сега."

Много ми харесва това, че не се споменават антитела, жлеза и т.н., а е насочена към промяна на мен самата. Започнах предизвикателството с нея. Има някакъв риск заболяването на жлезата да не причинено от чувство на вина (не особено голям), но дори и така да е това не ме притеснява - ако започне да ме тревожи ще го тесна. А и да не излекувам жлезата точно сега ще го направя по-късно.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 20 юни 2009 07:47

След първите две сесии нещата се проясняват. От самото начало знаех, че в един момент ще заменя "нещото от миналото" с конкретно събитие, но не очаквах това да ми се прииска толкова скоро (надявам се, че това не пречи на провеждане на предизвикателството?).

Проблема е, че изскочиха две неща, които имат еднаква важност за мен. И двете са свързани с един и същ човек, но са достатъчно различни, за да не мога да ги обединя в обща формулировка.

Едното наистина е вина, която и в момента изпитвам, макар че тогава направих най-доброто от себе си, но бях в ситуация да избирам по-малкото зло. Но тъй като става въпрос за детето ми вината е неизбежна, особено по отношение последиците от избора.

Другото е страх че ще загубя ....., което в момента не е актуално, но пък е много актуално към времето, когато заболяването на жлезата евентуално е започнало, обхваща значителен период от време и няколко конкретни момента в които се повтаря. Но най-важното, което определя тежеста му за мен е това, че то бе в основата на съня, който ТЕС ми изпрати. А може би частично и чувство за вина, но съня описваше загуба със ситуации, подобни на тези, които съм преживяла. Усещането бе същото (стягане в гърлото), което при мен винаги е съпровождало тези събития, но не мога да кажа дали това усещане се причинява от чувство за вина или от ужас (страх).

Затова в момента правя следното:
Имам две формулировки, които редувам след изпиването на водата - едната са вината и другата за страха.
Вероятно няма такъв начин да се провежда предизвикателство. А и да имаше, в понеделник, когато отида на работа толкова дълги сесии ще станат невъзможни. Понякога рабтя от вкъщи, понякога от офиса, но все пак достатъчно често ми се налага да съм там.

Предполагам се сещаш, че и двете ситуации съм ги чистила поотделно. Сега не мисля обаче, че тази с вината е изчистена напълно - тесах я при отделни случки и поводи, когато съм я изпитвала (от сисъка), но никога цялостно. Що се отнася до страха, той е по-скоро огомен спомен от миналото, който след упоритото тесане миналия месец вече мисля, че не ми причинява болка, но кой знае, вече в нищо не съм 100% сигурна, а и започвам да се замислям дали в същност е само спомен или продължавам да го изпитвам, независимо, че няма реален повод за това. Поводи да се страуваш, че можеш да загубиш детео си винаги се намират, особено ако това е целта ти. Това разбра се не съм го тесала, защото току що го роди главата ми.

Предполагам, че се нуждая от поглед от страни и безпристрастен коментар.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4483
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 21 юни 2009 14:23

Прави ТЕС с това което ти излиза интуитивно. Не рационализирай! Просто следвай течението. То знае къде трябва да отидеш кога, как и защо. Логиката пречи в началото. Прави каквото можеш, когато можеш и с каквото имаш. Важното е да правиш ТЕС. Тя ще те води. Нещата ще си дойдат на мястото и ще ги навържеш след време.
Образно казано като се изкачиш на върха и се обърнеш назад ще видиш точно откъде си минала и защо. Сега колкото и да умуваш няма да го измислиш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 21 юни 2009 14:29

Здравей Иване,

Така или иначе никой друг не иска да пише тук, та поне да се обръщам към теб на име.

Нещата с предизвикателството, с "Мир със себе си", както и с прошките напредват постепенно. Формулировката за "страха' отпадна от самосебе си - някакси логиката в нея не ми се струва достатъчно силна, а и чувствам, че това със страха ще се разреши от самосебе си след изчистване на "вината", ако изобщо е на дневен ред истински. Реших да преосмисля "страха" след като приключа с "вината".

Написах нов "черен списък" (по-кратака версия, съдържаща само събитията, свързани с "вината" и сина ми). Отворен е за добавки, ако изникне нещо. Не че съм изхвърлила разширения списък, но ще работя по него на следащ етап.

Това което обаче започва все повече да ме тревожи е следното:
Вчера врата ми (не около гърлото, а мястото където е жлезата, ми беше болезнено цял ден. Спонтанна болка нямаше, но при преглъщане на какото и да е беше доста болезнено (като подуто или възпалено). Тази сутрин това беше изчезнало напълно, но докато потупвах точките на тила усетих неприятно чувство. Опипах врата си отзад и установих, че имам подуване отляво (приблизително на нивото на първия прешлен) , което при натиск става болезнено и болката върви надолу към ключицата.
Опитвам се да гледам на всичко това като на оздравителен процес, теснах притесненията, но се оказва, че всъщност не е така лесно да не се безокоя, както съм си го представяла. Ще продължа да тесам страха и ще пропускам точките на тила временно. Опитвам се да изкарам идеята за ходене на лекар от главата си.

Имам и един технически въпрос: При положение, че се работи едновременно с точите и от дрете страни, налага ли се да се правят 9Г? Може би ще ме пратиш да си тесна мързела, но .......


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 6 госта