Хашимото - Предизвикателство

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Прочети си последния пост внимателно. Всичко опира до теб. Ти пренасяш своите надежди, желания, очаквания и амбиции върху сина си. ТЕСай себе си. Така най-много ще му помогнеш сам да избере и извърви собствения си път, а не твоя или избрания за него от теб, или този който на теб ти се струва най-правилен и т.н. Защото ти не знаеш дялата история, нито я знам аз. Всеки сам решава за себе си какво да е продължението на историята му.
Дори да не издържи този изпит, това може да е благословия. Не му придавай прекалено голямо значение и не го превръщай в трагедия , ако така се случи. Всяко нещо в този живот е двойнствено. Всеки провал е и урок. Всяко нещастие е и нова възможност, всяка загуба е и катализатор на промяна и т.н.
Успокой се , отпусни се, усмихни се и го насърчавай във всяко начинание. Предлагай, но не налагай.
Хвали го за "успехите" му (слагам ги в кавички защото всичко е относително и само от нас зависи кое ще характеризираме като успех и кое като неуспех, а само по себе си всичко е неутрално и съдържа в себе си както позитиви така и негативи. Ние избираме върху коя страна от двойнствеността да се концентрираме и така й даваме сила да се прояви и материализира в нашия свят), но го и учи как да извлича от "несуспехите" уроци за да успява в бъдеще.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Благодаря Иване.

Мисля че и от алфа отговора е същия. Отново ми се случи едно от онези фантастични неща. На събуждане следобед чух ясен глас да ми казва „Не си съвършена!”. Звучеше строго, сякаш посланието беше „Разбери го, защото вече става сериозно!”. Реакцията ми беше „Въпреки че не съм съвършена аз напълно и безрезервно ...” – като по учебник. Тогава осъзнах, че сънувам и се събудих. Първото нещо което ми дойде наум беше част от пост на daromi в една друга тема, нещо като „Спри да се стараеш да бъдеш идеална, да бъдеш бог”. Надигнах се и полубудна започнах да тесам „Въпреки че не съм съвършена, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от стремежа към съвършенство сега”. Винаги тесам със затворени очи (затова ме дразнят и 9Г, защото ми се налага да ги отварям), но този път усещането, че магнит придърпва очите ми нагоре беше много силно, може би съм останала в алфа? Не бях програмирала нищо, така се получи.

Не знам дали се чувствам виновна, че не съм съвършена (бог), както го интерпретира daromi (пак ли ти :) ?), но определено постоянно се опитвам да направя нещата в мен и около мен перфектни. Всичко, което постигам след много кратко време започва да ми се струва даденост, а аз вече имам за решаване някакви нови неща (проблеми), които са много и трудни, и пак съм в безпътица, и когато в крайна сметка ги постигна, защото никога не се отказвам, вместо да се радвам всичко започва отново ..... Няма как по този начин да се чувствам щастлива, нали? Спомняш ли си, че в един преден пост ти казах, че нямам нито един хубав спомен (извън детството), който да не е помрачен от нещо. Това от което са помрачени тези спомени е усещане, че други неща, случвали се успоредно не са били съвършени.

Замислям се за едно предизвикателство с тази настройка – ще ми спести съмненията около оценяването на СЕН, но пък идва проблема с визуализациите. Ти казваш, че това е умение, което се придобива с труд. Аз не съм от хората, които пестят труда си и трудно приемам, че не мога да се справя с нещо. Наистина положих доста усилия в продължение на вече дълъг период от време. Не се стремя да виждам образ, а да чувствам, както ме посъветва, но и така, дори и в алфа, пак имам проблеми (чувството е слабо, краткотрайно и се изхабява бързо). Дори ако случайно си намеря някакъв въздействащ сюжет за визуализация (това ми е най-трудно, да е въздействащ), той ми омръзва за не повече от 2-3 дни и вече не чувствам нищо. Ако мога да определя себе си така, аз съм добър „приемник”(на сънища, послания), но лош „предавател”. Вероятно отговора ти ще е не, но все пак ще попитам – дали не мога да използвам нещо друго от Силва вместо визуализации? Всъщност аз вече търсих заместител, но не намирам друга техника за предаване на информация. Дано да съм пропуснала нещо.

Още веднъж благодаря, че ми помагаш в трудните моменти.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Аз съм..........
Ти си повече от това с което се идентифицираш в момента.
Преоткрий себе си, работейки върху себе си. Разчупи границите на собственото си его. Ти си това което избираш да си. Досега изборът ти е бил неосъзнат (наложен ти от други хора които са те учили да мислиш по даден начин и са ти внушавали, че това е правилният начин или дори единственият начин да се мисли. И ти си им повярвала.) Сега изборът е в собствените ти ръце (глава). Приеми го и бъди такава кавато искаш да бъдеш. Ти не си даденост ти си процес в развитие. Накъде се развива процеса определяш ти самата.

Във всяка една ситуация ти контролираш действията си и мислите си, ако желаеш разбира се. Да казваш аз съм, това мога и това не, е всъщност опит за търсене на баницата мекото и на работата лекото.
Т.е. извинения да не свършиш работата която трябва да се свърши.
Просто си свърши работата. Ако изникнат мисли и чувства които ти пречат да я вършиш ТЕСай ги.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Здравей Иване,

Започнах предизвикателството вчера. Минавам два пълни кръга с настройката и след това още един кратък с „Напълно и безрезервно разбирам и приемам себе си”, по време на който си представям, че гушкам и успокоявам малкото дете, което драскаше по стените в едно предишно послание от алфа – казвам тези думи на него (така ми идва, не съм го мислила).

Тук имам един дрeбен технически въпрос, който винаги съм искала да задам, но така и не стигнах до него. Когато работя едновременно с точките от двете страни аз на първия кръг използвам точките на едната ръка, а на втория кръг – точките на другата. Нали това е ОК?

Големия ми въпрос е свързан с визуализациите.
Вчера не съм правила - сутринта и вечерта си правих само упражненията за задълбочаване на нивото – правя ги вече от десетина дни. Тази сутрин след като станах изпих една чаша вода (до сол още не съм стигнала, но и това ще стане), теснах веднъж, направих обратното броене (вече съм на „от 50 до 1”), след това „от 3 до 1” (тук вече мисля, че не се налага да отпускам всяка част от тялото и т.н., защото дори и само трикратното повторение на числата „залепва очите ми плътно горе”). Аз от малка асоциирам всяко число с определен цвят, така че сега ми е достатъчно само да си представя трите цвята. Започнах обаче много сериозно да се опитвам да си представя тези три числа на „голям екран”, но за сега не става. Това, което постигам е да ги очертавам мислено върху клепачите си, но ще работя.

Не бях мислила предарително за сюжет на визуализация – реших да видя дали нещо няма да ми дойде спонтанно. Появи се отново малкото палаво дете. След като успях да го хвана го гушнах и дълго време го държах така без да му казвам нищо (не знаех какво би било в полза на процеса и какво не). След като се успокои напълно го пуснах бавно. То взе четка и бои и започна да рисува красиви неща върху стената. И тук дойде проблема, който вероятно ме извади от алфа. Аз оставих хлапето да рисува известно време, тръгнах да рисувам заедно с него, но това рисуване директно върху стената не ми харесваше, чувствах, че е по-добре да рисуваме картини върху платно, които да окачваме. На тези картини щяха да бъдат спомените ми от миналото (най-хубавите и без да са помрачени този път). Явно дилемата напрегна мускулите ми и излизайки от нивото (предполагам) започнах да разсъждавам. Помислих си за нещата, които си ми казвал:

1.От една страна, че трябва да прилаская и приема детето с положителните му и отрицателни страни.

2.От друга страна, че аз решавам кое е добро и то ще бъде такова. Че аз трябва да помогна на това дете да израстне за да обединим сили за промяната.

3.От трета страна, че тази визуализация трябва да доставя удоволствие, и тук е големия въпрос - на кого всъщност? На съзнанието (мен) или на подсъзнанието (детето)? Вероятно на двамата, и това някой ден ще стане, защото аз съм процес, но до тогава кой „води”?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

ОК е да ползваш точките на двете ръце и от двете страни.
Всичкое ОК стига да дава резултати.
Много рационализираш. Спри да питаш и просто действай. Визуализациите ти се получават добре. ТЕСай всичко което не ти хареса в тях, което те дразни, (като да рисуваш върху стената, например - пак са се включили натрапени модел на поведение - всичко да е подредено и красиво, не се рисува върху стени, да не се цапа и да не се цапаш и т.н.) и нещата ще се подредят постепенно.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Освобождавам се от стремежа към съвършенство в ТЕС сега!
daromi

Мнение от daromi »

nia написа:Освобождавам се от стремежа към съвършенство в ТЕС сега!
Не става дума само за ТЕС. Желанията пораждат страданията! А желанието за съвършенство е гарантиран източник на страдания по простата причина, че е недостижимо. Много ми е интересно това, което споделяш в постовете си. Но не е необходимо да се тревожиш дали другите го смятат за правилно. Чувствителността ти е на много високо ниво и е излишно да я изостряш допълнително (болезнено) - опитай се да подсилиш фактора "стабилност". Никой не работи по "твоя" начин и никой не може да ти каже кое е "да" и кое е "не". Работи със себе си и споделяй с нас, ако имаш това желание.
Поздрави!
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Отнасям се с голямо внимание към визуализациите, тъй като не искам да заменя стремежа към съвършенство в живота ми (перфектна организация, постигане на всичко, което ми се иска да постигна, даване на всичко, което мога да дам на другите) с нов непостижим стремеж към перфектно щастие например или пък пълен непукизъм. Опитвам се да се насоча мислено към баланс, хармония, спокойствие, удоволствие от живота, без крайности. Искам визуализаците ми този път да изпълнят предназначението си - да опишат точката, където искам да отида, иначе самият ТЕС може да ме прати на доста места.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Относно стабилността - накара ме да се замисля какво бих могла да направя по този въпрос, но за сега не успявам да измисля как да я подсиля. Дори обратното - нестабилността се усилва, и това не е само от началото на това предизвикателство, но още от преди. Предполагам, че откакто познавам техниката винаги тайничко съм се надявала, че тя ще ми помогне в стремежа ми да направя живота си по-съвършен (в смисъла, в който го разбирах тогава) и може би сега настъпи конфликт, който не ми се отразява добре. Надявам се това да отшуми до няколко дни.

Благодаря ти за разбирането, daromi - имах нужда от това.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Точката където искаш да отидеш днес не е края на пътуването. Според мен там ти е грешката. Ти искаш да направиш всичко така, че в крайна сметка да е перфектно, т.е. да те отведе на едно за теб перфектно място. Ако ти стигнеш на такова място то няма да има накъде и защо да се движиш и развиваш. защото какво повече от перфектността може да търси човек? В същия момен постоянно се страхуваш, че ако не направиш нещата правилно, т.е. перфектно ти няма и да стигнеш до правилното, т.е. перфектното място.
Помисли върху това!
Живота е безкраен низ от точки до които стигаме и които преминаваме, няма перфектно място, перфектни хора или перфектни състояния. Всичко е преходно и пътят е безкраен. Пътувай заради пътуването, не заради целта. Но пътувай осъзнато. Т.е. съзнавайки несъвършенствата на пътя и на пътника, и приемайки ги. Така ще можеш да се наслаждаваш на пътуването, а не да се страхуваш от това че си поела по неправилния път, че пътуваш твърде бавно или твърде бързо, или че той ще те отведе до неправилното място.
Всеки път е правилен, уникален и крие в себе си различни опитности и уроци. :)
Целта на ТЕС и изобщо работат със себе си не е да те промени така че да избираш правилните пътища, а да те промени така, че да се налсаждаваш максимално на всеки избран от теб път. И да осъзнаеш правото си и възможността във всеки един момент да избереш нов път или пък да продължиш по стария.

Истинското откритие по пътя не се състои в откриването на нови територии, а в придобиването на нови очи/нов поглед върху нещата.
Последно промяна от ivangp на 10 Авг 2009 19:15, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Иване, този път наистина не съм сигурна, че те разбирам правилно, затова ще дам пример.
При първото предизвикателство трябваше да визуализирам перфектно здраве, т.е. крайната точка, макар че както казваш предизвикателството е за виждане на подобрение и аз бих била благодарна на каквото и да е подобрение.

Какво е различно сега? Защо да не се стремя и този път към крайната цел, пък каквото се получи? Аз в никакъв случай не се надявам, че след като го завърша ще съм разрешила всичките проблеми на живота си. Очаквам то да тушира максимализма ми за да мога да дам повече пространство на децата си, за да мога да общувам с тях истински, а не натрапвайки им цели или начин на мислене, за да намаля списъка с неща които искам да постигна за да бъда много по-често в настроение за забавления, за да изчесне чувството, че физически не мога да се справя с всичко, което искам да направя в рамките на краткия ден, и разни такива неща, които в никакъв случай не възприемам като панацея. Да, вярно е, че от това предизвикателство очаквам да ми даде баланс и спокойствие, като база да продължа по-натам, но толкова.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Визуализирай цел, а не крайна цел. Това е разликата. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

С "крайна цел" бележа края на това предизвикателство. Нямам други крайни цели за момента, защото не знам на къде ще ми се поиска да отида след това, не знам дори дали ще успея да постигна тази цел ...

За мен е съвсем логично ликвидирайки максимализма да постигна баланс, спокойствие, способност да се наслаждавам на дребните човешки радости, та дори и хармония. Хармонията (така както я разбирам аз) си има различни нива, които бих могла да опитам да задълбочавам някой ден :) .
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Нещо леко и позитивно за хората, които вярват в знаците (а и за да подсиля стабилността):

Дадох книжката си (ТЕС) на заем точно в деня, в който спрях да работя върху себе си и започнах да се правя на ПРОКСИ специалист. Върнаха ми я обратно точно в деня, в който реших да се върна към себе си. Едва ли вече ще я дам на някого :wink:
daromi

Мнение от daromi »

nia,
"Буда разказвал следната притча:
Един пътник, търтил в бяг пред преследващ го тигър, тичал, докато стигнал до ръба на една скала. Там се вкопчил в дебела лоза и увиснал над пропастта.
Над него тигърът изръмжал. Отдолу отекнал свиреп рев и, о, ужас - друг тигър гледал нагоре към него. Човекът висял на лозата, по средата между двата тигъра.
Две мишки, бяла и черна, започнали да прегризват лозата. Явно бързо напредвали. Тогава пред себе си на скалата човекът съзрял чепка с едро, сочно грозде. Захванат само с една ръка, той протегнал другата и откъснал едно зърно.
Колко сладко грозде!"
Публикувай отговор