Хашимото - Предизвикателство

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Премествам си тесовете във връзка с „прилепването към форума” тук за да не преча в темата на Вяра.

Първо реших да изчистя „бръмченето”. С него всичко явно започва от момента, когато Гената за пръв път атакува Bastet – още е много слабо там, а и този пост е изтрит и не мога да проверя, но по спомени, мисля, че всичко започна там. За мен Bastet е първия човек тук, дръзнал да нарече Хашимото лечимо, както и първия, справил се с антителата, т.е. независимо дали този факт е помогнал по някакъв начин на мен самата, знам че е помогнал на много други и се опитах да му го обясня.

След няколко дни последва втора атака на Гената (и този пост е изтрит, но тук „бръмченето” се усилва доста), с която вече не бях никак ОК – всички задоволяваме някакви потребности тук, но не може ли да го правим без да пречим един на друг? За мен е ненормално да поучаваш някого без изобщо да имаш идея кой е той, какви са мотивите му, дали пък другите не искат да го чуят, а да продължаваш и след като друг човек ти казва, че иска да го изслуша, вече е кощунство - все пак името на Bastet го има дори и в книгата за ТЕС, сигурно има какво да ни каже, а и тя както всички нас се бори с ТЕС.

„Бръмченето” става най-силно когато чета този пост на Bastet:
За съжаление после и по двата проблема имах влошаване,продължавах с ТЕС, но не винаги действаше,бях споделила това във форума ,но веднага бях нападната от много хора,сякаш нямах право да споделя какво наистина се случва...
След третия опит на Гената (този към мен по горе), който имаше много подобен контекст – той пак не беше прочел, но и откровено заявяваше, че не се налага, защото той знае, хората са предвидими ... вече явно в подсъзнанието ми се е разиграла сцената с мухата. Аз се опитвах да я махна от себе си, тя се местеше на ново и ново място, докато не замахнах – явно и с него съм стигнала до извода, че докато не замахна, оправия няма.

Ясно е, че нещата не се получават със замахване (нито в ЧО, нито в бета), затова пуснах мухата да си отиде сама, но бръмченето все още го има. Явно има и друга, по-дълбока причина за него. Мислих (и тесах) по това и стигнах до извода, че в основата на всичко стои „прилепването ми към форума” – болеше ме, че преди във форума такива разправии не се случваха, нямаше толкова философстване, поучения, нечетене, личностни атаки, всеки се опитваше да разбере другия, а не да му определя какво да върви да теса, без изобщо да си е направил труда да прочете повече за него, споделяха се предимно грешки и много по-малко поучения, енергията се използваше за друго сякаш. Явно и във форума, както и в живота вървят някакви процеси на промяна, някакви уроци ....

Дойде ми наум нещо, което когато бяхме деца баба много често казваше, когато се случеше нещо лошо или когато някой от нас се наранеше: „Нека, чедо, нека!” Тогава със сестра ми често сме си говорили, че тази жена явно нещо е изкукала. Сега обаче това ми звучи толкова хубаво, като българска версия на „Let it be”.

Тук ми дойде един друг „пост” на баба (на 93 е), от последното ми посещение при нея. Тя всеки път, когато ме види започва да плаче. Преди не съм я питала защо, защото ме виждаше рядко, но сега всяка събота съм при нея и няма как да и е мъчно за мен. Този път попитах „Защо ти е мъчно бе бабче, виждаме се често, а и всичко е чудесно, защо?” Тя ми отговори: „Не ми е мъчно, чедо, свидно ми е.”
Имам усещане, че към форума аз изпитвам точно това – свидно ми е. Започнах да мисля какво точно означава тази прекрасна дума „свидно ми е”, която сякаш няма по-съвременен синоним в българския, в смисъл кое е повече в нея, болката или радостта, но май са по равно, сякаш това е равновесна точка на махалото. И ме обля топлина. Май се справих, ще видим :) .
Аватар
Angel_K
Напреднал
Мнения: 332
Регистриран на: 07 Май 2010 17:23
Местоположение: България
Обратна връзка:

Мнение от Angel_K »

Благодаря за откровението!

И майка ми когато ме види веднага заплаква , да тя ме вижда 2-3 годишно но винаги заплаква!
И аз я питах защо се натъжава и защо плаче , тя каза , че не се натъжава а се радва , че съм и скъп ...
Свиден наистина е уникална и топла дума , стопли и мен!
Опитай ТЕС - тупни се тук и там няма да ти навреди. :-) ;-)
http://tec.a4obg.com
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

nia, Свиден е толкова прекрасна българска дума, защо да и търсим "съвременен вариант" ?! По-добре, който не я знае, да я научи заедно с прекрасния и смисъл- свиди ми се, т.е. обичам нещо, чувствам го много мое и не ми се дава, не ми се разделя с него. Толкова много емоция има в този твой пост, че ми се доплаква от топлината в този нюанс на "свиди ми се"!
:D
Свиден- мил, драг, скъп...
Идва 24 май- чудесен повод, да обогатим българския си речник и душа! :wink:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Иване, във връзка с тази твоя констатация,
Ния, аз мисля, че при теб е нямало страдание, ное нямало и промяна.
която от някаколко дни се закотви в главата ми, днес посветих деня на това да си препрочета темите. Най-старите неща дори не ми се четат – до такава степен не мога да повярвам, че съм ги писала аз. Стигнах до: „Ния, Нияяяяя, какво дете си била”. От друга страна като думи аз предпочитам „дете” пред „възрастен”, и влязох в някакви противоречиви чувства, които още не се ми ясни, но определено някои други неща са ми ясни:

Трудно ми е да повярвам, че това съм била аз, за мен промяната вътре в мен е драстична (съвсем, съвсем нямам предвид само това, че съм здрава, че не пуша или че се храня различно).

Около мен – трудно ми е да кажа, какво би било около мен ако не бях минала през това за да направя сравнение, но е факт че и тогава си бях доволна от този аспект на живота си, както и сега. Според мен разликата е във височината на камбанарията, от която съм гледала нещата тогава и сега, може би преди ми е било достатъчно по-малко, сега повече, но аз намирам това, което ми е нужно в света около мен, в него промяна не ми е била нужна тогава, не ми е нужна и сега.

Страдание, не го намирам това страдание, но се сетих за нещо, което треньорката ми по гимнастика ни казваше навремето преди състезания. Беше една и съща реч, която тогава ни дразнеше заради повторенията и затова не съм я запомнила много добре, но нещо такова: „Когато си наясно защо правиш нещо няма толкова голямо значение колко трудно е то и колко усилия изисква – ти не страдаш, защото знаеш защо го правиш.” Май нещо такова се получава при мен и затова не мога да ги регистрирам тези страдания. Доброволно си избрах и се впуснах в ТЕС, нищо не ме е принуждавало, винаги съм знаела, че мога да си тръгна, знам го и сега, от какво има да страдам? Не го разбирам това и това си е.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Май поосмислих нещата тази нощ (защо сме устроени така да „мислим” най-добре докато спим?). Всичко е тук:
нищо не ме е принуждавало, винаги съм знаела, че мога да си тръгна
Аз съм свободен електрон, и докато се чувствам такъв за мен всичко е ОК. Един единствен път през живота си съм се чувствала „вързана” – когато напуснах първия си брак, и то не точно когато го напусках (аз с напусканията проблеми никога не съм имала :) ), а с осмислянето на въображаемите последици (за сина ми най-вече) малко след това. Тогава страдах и това ми причини болестта, да. След това и сега пак съм си свободен електрон. Мая казваше някъде, че „Не можеш да влезеш в една река два пъти”, а и дори и да не е вярно, защото живота май потвърждава точно обратното, аз не мисля че точно тази „река” би могла да ми причини нещо вече. Пък за други "реки" нямам намерение да го мисля сега :) .

Изобщо не изпитвам страх от реки :) .
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

В крайна сметка след всички тези осъзнавания аз не разбрах осъзна ли, че е имало страдания за да има промяна? Или осъзна, че е нямало страдание, но е нямало и промяна? Не забравяй, че моите констатации се базират на твоите твърдения. Аз няма как да знам, какво всъщност чувстваш и мислиш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Най-съвестно се опитвам да ги открия тези страдания Иване, нали съм заинтересована :) .

Вероятно след като някъде там преди 11-12 години съм преживяла страдание, логично е и тогава, когато съм възпроизвеждала тези страдания за да ги изтесам да съм преживяла страдание, спомням си някакви паяци, сита, късане на крака, доста хирургия, ти ми се караше, от алфа ми се караха .... и ми става смешно .... Съжалявам, не искам да се отнасям така несериозно към нещата, аз не съм такъв човек, но и вчера като четох ми ставаше смешно. Какво да направя, да те излъжа ли?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

А какво стана с това
nia написа:Тогава страдах и това ми причини болестта, да.
Не е ли илюстрация на страданието нужно за промяната., според теб?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Тук излизаш от контекста на разговора ни с Гената. Говорехме (по точно той), че за да стигне човек (в случая снахата на Вяра) до осъзнаване (излекуване), трябва непременно да страда.

Отговора ми беше, че не се налага да страдаме, за да научим или получим нещо, поне и откакто съществува ТЕС. И от там тръгна темата.

Ето доказателства :)
nia написа:
В този форум обикновено осъзнаването става с ТЕС, а не посредством страдание .

А и осъзнаването на това, че не се налага да страдаме за да получим или научим нещо - също с ТЕС, отивай да тесаш ...
А какво води хората в този форум?Страданието нали?
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Тук мога да продължа да си добавям до утре.

Не разбирам защо държиш да накараш човек, който вярва в късмета като средство за постигане на нещата в живота, да повярва в страданията като такова?

Има хора, които обичат да страдат и се поддават с удоволствие на това, има други, които не. Което ме доведе до един отговор, който винаги съм търсела (страхотно попадение) - винаги съм се питала защо аз нямах никакви симптоми по време на болестта. Май сега открих отговора.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Хайде аз да ти задам същия въпрос като Гената, но под малко по-друг ъгъл. Въпросът произхожда от твоя цитат.
Защо човек изобщо би започнал да използва ТЕС?
Вероятно защото не страда според теб, а е щастлив и му върви в живота? Така ли?
Изумително е как не виждаме някои очевадни неща, когато не искаме да ги видим.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Иване,
Защо човек изобщо би започнал да използва ТЕС?
За себе си аз обясних по-нагоре, а за другите хора казах и на Гената, че не мога да знам.
Можеш да провериш в темата ми за Хашимото дали страдание ме е довело тук (първия пост на първа страница), за другите хора не знам.

При всички положение този мъченически подход към нещата си е за тесане - сега вече съм сериозна. Това със страданията от библията вече не е актуално - било е преди ТЕС.
Ако те интересува какво мисля за другите хора – мисля че и сред тях все има такива, които откриват ТЕС преди да са осъзнали за какво биха могли да използват техниката, после мислят, мислят и се сещат, че могат да експериментират върху това или онова. Тоест – техниката отива при тях, а не те при нея. Тези хора наричам късметлии. Дори си позволявам да си мисля, че е доста по-малко вероятно късмета да ти се усмихне докато си перманентно в „страдалчески период”, както и доста по-трудно да се излекуваш, защото тогава това излекуване за теб е самоцел, нещо което непременно и бързо трябва да стане, което затруднява доста горката ТЕС.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

ОК Ния, и тук стигаме до момент, в който трябва да се съгласим, че не сме съгласни. Аз вярвам, че болката е необходимо условие за това човек да тръгне да търси промяната. Ти вярваш, че не е.

Няма проблем. Всеки да си вярва в каквото си иска.

Промяната е неизбежна, тя се случва независимо от нас.
За осъзнатата, търсена промяна, според мен, болката е нужна.
Тъй като всичко е илюзия, в моя свят тази илюзия се материализира.
В твоя явно някаква друга се материализира. И това е ОК.
Ти не искаш да приемеш моята гледна точка, а аз твоята. И това също е ОК. Изобщо, всичко е ОК.:)

Между другото, ако откриеш друг човек, който използва ТЕС за нещо друго освен за справяне с проблеми, моля те запознай ме!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Между другото, ако откриеш друг човек, който използва ТЕС за нещо друго освен за справяне с проблеми, моля те запознай ме!
Тук стана много краен, и аз в крайна сметка я използвам за справяне с проблеми. Акцента на това, което искам да кажа съм го болднала.

И аз съм ОК с теб, наистина, и разбирам какво искаш да кажеш, но мисля че и това, което аз казвам има място тук и има доста хора, на които може да бъде полезно, а и ти го разбираш, сигурна съм. И на мен ми се е случвало да възприема нещо като "самоцел" - резултата винаги е бил катастрофален.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Тук малко започваш да ми напомняш на Вяра. :roll:
Проблемът е проблем, само ако изпитваме негативни емоции спрямо него. Иначе е просто факт.
Ако има негативни емоции, значи има и страдание. А след като използваш ТЕС за проблеми, както всеки друг, значи използваш ТЕС за премахване на някакво страдание. Което от своя страна потвърждава моята и на Гената теза. :idea:
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Публикувай отговор