nia написа: ...в кавички защото точно тези „грешки” движат нещата. Ако не са те всичко би започнало да изглежда твърде обикновено и неинтересно, не би било предизвикателство и .... аз вероятно бих се отегчила. Иначе правия път е ясен, той става ясен рано или късно, а това, което ми помага да остана на него са грешките и емоциите + уроците, свързани с тях.
Хашимото - Предизвикателство
Днес получих най-хубавия си подарък.
„Крехкото човече” ме попита: „Мамо, нали ще дойдеш с мен на първия учебен ден?”
Казах: „Защо питаш?”
Той каза: „Искам задължително да дойдеш, защото си най-сладката майка на света.”
Попитах: „Защото съм добра или на външен вид?”
Той отговори: „На външен вид, особено когато толкова много се усмихваш. Ти си беше добричка и преди.”
Попитах: „С кого сравняваш?”
Отговори: „С всички майки, които познавам – на децата от класа, от улицата ...”
„Крехкото човече” ме попита: „Мамо, нали ще дойдеш с мен на първия учебен ден?”
Казах: „Защо питаш?”
Той каза: „Искам задължително да дойдеш, защото си най-сладката майка на света.”
Попитах: „Защото съм добра или на външен вид?”
Той отговори: „На външен вид, особено когато толкова много се усмихваш. Ти си беше добричка и преди.”
Попитах: „С кого сравняваш?”
Отговори: „С всички майки, които познавам – на децата от класа, от улицата ...”
Здравей,
Аз специално не се познавам лично с никого от форума. Ако имаш нужда да поговориш с някого лично можеш да посетиш семинар или групова терапия (виж в „Дати за семинари”). Аз също с удоволствие бих се запознала с хората от форума, както и с Иван някой ден, но за сега и това ме устройва. Изчаквам момент, когато Иван няма да има за какво да ми се кара , а такъв все не идва (така е при мен).
И писането върши работа – като постоиш по-дълго тук и имаш чувството, че вече познаваш някои от хората.
Ако имаш някакви въпроси по книгата, тук винаги има кой да ти отговори.
Успех.
Аз специално не се познавам лично с никого от форума. Ако имаш нужда да поговориш с някого лично можеш да посетиш семинар или групова терапия (виж в „Дати за семинари”). Аз също с удоволствие бих се запознала с хората от форума, както и с Иван някой ден, но за сега и това ме устройва. Изчаквам момент, когато Иван няма да има за какво да ми се кара
, а такъв все не идва (така е при мен). И писането върши работа – като постоиш по-дълго тук и имаш чувството, че вече познаваш някои от хората.
Ако имаш някакви въпроси по книгата, тук винаги има кой да ти отговори.
Успех.
В самолета видях момиче, което тесаше! Леко, с нещо между потупване и масаж. Не изглеждаше, че изпитва страх от летене – стори ми се спокойна, сякаш хората наоколо не присъстваха.
Първата ми мисъл беше, че някой ден такава гледка ще бъде нещо съвсем естествено. Как мислиш Иване – кога предвиждаш да стане това?
За сега обаче ние сме привилегировани и специални – тази мисъл винаги ми е доставяла огромно удоволствие.
Аз обаче не опитах да тесам по време на полета. Не че толкова ме притесняват хората, а по-скоро защото този ТЕС нямаше да е истински. Когато пътувам аз избирам епизод/мотив от живота си, отпускам се в алфа и „минавам” през този епизод/мотив по нов начин (с нов поглед, от гледна точка на това, което съм сега). Винаги първата ми мисъл е да променя нещо, но почти веднага осъзнавам несъстоятелността на идеята и преминавам през събитията по начина по който съм го направила и първия път, само че сега се наслаждавам на това, което съм направила тогава, защото вече имам обяснение защо съм го направила и че това е бил единствения правилен начин и така е било за добро. Отпускащо е и доставя удоволствие.
И сега направих същото. Правя го винаги докато самолета набира височина – тогава при мен ефекта е най-силен. Този път се замислих, че аз като усещане свързвам с „откъсване от земята и издигане над нея” три неща:
1. Излитането (още от дете го обожавам)
2. Влизането в алфа и престоя там (и това го обожавам)
3. Щастието, удоволствието, радостта
Първата ми мисъл беше, че някой ден такава гледка ще бъде нещо съвсем естествено. Как мислиш Иване – кога предвиждаш да стане това?
За сега обаче ние сме привилегировани и специални – тази мисъл винаги ми е доставяла огромно удоволствие.
Аз обаче не опитах да тесам по време на полета. Не че толкова ме притесняват хората, а по-скоро защото този ТЕС нямаше да е истински. Когато пътувам аз избирам епизод/мотив от живота си, отпускам се в алфа и „минавам” през този епизод/мотив по нов начин (с нов поглед, от гледна точка на това, което съм сега). Винаги първата ми мисъл е да променя нещо, но почти веднага осъзнавам несъстоятелността на идеята и преминавам през събитията по начина по който съм го направила и първия път, само че сега се наслаждавам на това, което съм направила тогава, защото вече имам обяснение защо съм го направила и че това е бил единствения правилен начин и така е било за добро. Отпускащо е и доставя удоволствие.
И сега направих същото. Правя го винаги докато самолета набира височина – тогава при мен ефекта е най-силен. Този път се замислих, че аз като усещане свързвам с „откъсване от земята и издигане над нея” три неща:
1. Излитането (още от дете го обожавам)
2. Влизането в алфа и престоя там (и това го обожавам)
3. Щастието, удоволствието, радостта
Щях да отварям нова тема за хубавите неща, които ми се случват откакто пооопознах себе си с помощта на ТЕС, но така или иначе вече започнах тук ... има ли значение темата?
Та синът ми е приет в проекта за който се подготвяше.
Тъй като това кандидатстване по един или друг начин ме върна към ТЕС, както и ме запозна със Силва, няма как да го подмина тук, макар че не съм сигурна, че се зарадвах толкова, колкото си го представях преди месец. Защо ... не знам, сега дори си мисля, че влизането на сина ми в този проект ще открадне детството му, останалите му няколко години, които можеха да бъдат безгрижни. Пак ще трябва да потесам малко, но до този момент това заключение вършеше работа . Нарочно не бях продължила по-натам, за да не се разочаровам ако не го приемат, сега вече ще продължа и ще приключа с това.
Как ТЕС помогна в общи линии е описано назад – не съм предприемала нищо различно от това, което от самото начало имах намерение да направя – да поработя върху себе си, върху очакванията и опасенията си. И Силва се опита да помогне, но ефективно минахме без тази помощ. Бях писала назад, че си поисках и видях нещо, което ще мога да проверя дали е истина след месец. Правих го и втори път. Та тези две неща които видях бяха картини (по-скоро елементи от картини). Първия изпит на сина ми представляваше разпознаване на произведения на изобразителното изкуството. Тъй като на мен по един елемент ми беше трудно да разпозная картина, се порових из книгите, които четеше (или поне трябваше да чете) и успях да открия едната картина, но не и втората. Опитах се преди изпита да му кажа какво съм видяла, но ... той е твърде земен, и само ме погледна иронично. След изпита обаче ми каза, че тази картина е присъствала, а той не е отговорил, защото това, което се е изисквало е бил автора, а той не го е знаел. Имаше и други неща, които не е успял да разпознае и изобщо едва успя да се „промуши” на този изпит, но на останалите три нямаше проблеми (те бяха само рисуване), та така ... справихме се някак, от тук натам е той, аз продължавам в друга посока .
Аз в момента тесам всичко, което попадне в обхвата ми в рамките на деня (само негативни емоции, разбира се ). Преди време питах Иван дали това би работило, е сега знам, че работи. Разбрах и това, че при мен затруднения свързани с измерването на СЕН има само във връзка с емоции от миналото, емоции от настоящето измервам лесно.
Визуализациите ми в момента са свързани само с жлезата (най-сетне и на нея и дойде реда). След месец ще мога да кажа дали става само с визуализации или ще се наложи и ТЕС. За сега не ми се напряха повече, гледам да не бързам, каквото и да означава това.
Та синът ми е приет в проекта за който се подготвяше.
Тъй като това кандидатстване по един или друг начин ме върна към ТЕС, както и ме запозна със Силва, няма как да го подмина тук, макар че не съм сигурна, че се зарадвах толкова, колкото си го представях преди месец. Защо ... не знам, сега дори си мисля, че влизането на сина ми в този проект ще открадне детството му, останалите му няколко години, които можеха да бъдат безгрижни. Пак ще трябва да потесам малко, но до този момент това заключение вършеше работа
. Нарочно не бях продължила по-натам, за да не се разочаровам ако не го приемат, сега вече ще продължа и ще приключа с това.Как ТЕС помогна в общи линии е описано назад – не съм предприемала нищо различно от това, което от самото начало имах намерение да направя – да поработя върху себе си, върху очакванията и опасенията си. И Силва се опита да помогне, но ефективно минахме без тази помощ. Бях писала назад, че си поисках и видях нещо, което ще мога да проверя дали е истина след месец. Правих го и втори път. Та тези две неща които видях бяха картини (по-скоро елементи от картини). Първия изпит на сина ми представляваше разпознаване на произведения на изобразителното изкуството. Тъй като на мен по един елемент ми беше трудно да разпозная картина, се порових из книгите, които четеше (или поне трябваше да чете) и успях да открия едната картина, но не и втората. Опитах се преди изпита да му кажа какво съм видяла, но ... той е твърде земен, и само ме погледна иронично. След изпита обаче ми каза, че тази картина е присъствала, а той не е отговорил, защото това, което се е изисквало е бил автора, а той не го е знаел. Имаше и други неща, които не е успял да разпознае и изобщо едва успя да се „промуши” на този изпит, но на останалите три нямаше проблеми (те бяха само рисуване), та така ... справихме се някак, от тук натам е той, аз продължавам в друга посока
. Аз в момента тесам всичко, което попадне в обхвата ми в рамките на деня (само негативни емоции, разбира се
). Преди време питах Иван дали това би работило, е сега знам, че работи. Разбрах и това, че при мен затруднения свързани с измерването на СЕН има само във връзка с емоции от миналото, емоции от настоящето измервам лесно. Визуализациите ми в момента са свързани само с жлезата (най-сетне и на нея и дойде реда). След месец ще мога да кажа дали става само с визуализации или ще се наложи и ТЕС. За сега не ми се напряха повече, гледам да не бързам, каквото и да означава това.
Прехвърлям преживяванията си, свързани с imagineering technique тук, защото в другата тема стана доста шумно – хубаво е да си имаш местенце, където да се усамотиш понякога .
Тъй като пропуснах да пиша няколко дни и се натрупа толкова много, че вече няма шанс да успея да го разкажа подробно, само ще маркирам как вървяха нещата.
Първо от алфа поискаха обяснение защо толкова време повтарям, че грозда (това си беше първата ми асоциация за жлезата и се върнах на нея от самосебе си) е прекрасен, здрав и течащия от него сок ми е напълно достатъчен, а сега се оказва, че ми трябвало още сок? Пратих ги да питат Бодимед – аз не съм съвършена и не мога да знам всичко, просто така ми се струваше. Не ми се искаше да им обяснявам, че ако не ми беше харесала толкова новата техника и изобщо идеята аз да извърша лечението, щях да продължа да си го повтарям, защото щеше да стане като с лъжливото овчарче . А пък и аз какво съм виновна, че Бодимед постояно имат някакви проблеми с моите антитела.
Та като стана дума за антителата, те вече не са нашественици, а летящи насекоми с дълги и тънки хоботчета. След като премахнах завинаги щита на планетата за да мога да видя нашествениците и да реша какво да правя с тях, видях и грозда и насекомите. Те започнаха да долитат на ята, кацаха върху грозда, само че изобщо не ми се наложи да мисля какво да ги правя, защото сока, който течеше отвсякъде моментално слепваше крилцата им и потока ги помиташе – така и не разбрах къде отиваха, но съвсем скоро спряха и да идват. Грозда сега блести от щастие и реки от сок текат, достигайки до всяка, дори и най-отдалечената точка на тялото ми.
Тази вечер пак ще трябва да кажа в алфа, че сока ми е достатъчно – дано не ми се подиграват този път (не знам дали са се разправяли с Бодимед).
Докато се грижех за планетата/грозда ми изникваха асоcиации с моменти от миналото. Това минало аз иначе в реалния свят така съм го загърбила, че понякога ми се струва, че ако се опитам да си спомня някой детайл няма да мога, а и не ми се опитва за да проверя, останали са ми само спомени zа мотиви или епизоди, но в светлина, съвсем различна от реалната, някакси структурирани какtо бяха във формулировките, като нещо изкуствено, което не се е случвало на мен, а с ТЕС сякаш сме си го измислили за да се занимаваме, колкото да убием времето. Явно съм пазила спомените по-скоро на ниво чувства, а сега тези чувства ги няма и не мога да възстановя и спомените.
Асоциациите всъщност не бяха със самите моменти от миналото, а по-точно с изводи които съм си направила по повод тях.
И междувременно тес, тес, тес – кой твърдеше, че не тесам ?
.Тъй като пропуснах да пиша няколко дни и се натрупа толкова много, че вече няма шанс да успея да го разкажа подробно, само ще маркирам как вървяха нещата.
Първо от алфа поискаха обяснение защо толкова време повтарям, че грозда (това си беше първата ми асоциация за жлезата и се върнах на нея от самосебе си) е прекрасен, здрав и течащия от него сок ми е напълно достатъчен, а сега се оказва, че ми трябвало още сок? Пратих ги да питат Бодимед – аз не съм съвършена и не мога да знам всичко, просто така ми се струваше. Не ми се искаше да им обяснявам, че ако не ми беше харесала толкова новата техника и изобщо идеята аз да извърша лечението, щях да продължа да си го повтарям, защото щеше да стане като с лъжливото овчарче
. А пък и аз какво съм виновна, че Бодимед постояно имат някакви проблеми с моите антитела.Та като стана дума за антителата, те вече не са нашественици, а летящи насекоми с дълги и тънки хоботчета. След като премахнах завинаги щита на планетата за да мога да видя нашествениците и да реша какво да правя с тях, видях и грозда и насекомите. Те започнаха да долитат на ята, кацаха върху грозда, само че изобщо не ми се наложи да мисля какво да ги правя, защото сока, който течеше отвсякъде моментално слепваше крилцата им и потока ги помиташе – така и не разбрах къде отиваха, но съвсем скоро спряха и да идват. Грозда сега блести от щастие и реки от сок текат, достигайки до всяка, дори и най-отдалечената точка на тялото ми.
Тази вечер пак ще трябва да кажа в алфа, че сока ми е достатъчно – дано не ми се подиграват този път (не знам дали са се разправяли с Бодимед).
Докато се грижех за планетата/грозда ми изникваха асоcиации с моменти от миналото. Това минало аз иначе в реалния свят така съм го загърбила, че понякога ми се струва, че ако се опитам да си спомня някой детайл няма да мога, а и не ми се опитва за да проверя, останали са ми само спомени zа мотиви или епизоди, но в светлина, съвсем различна от реалната, някакси структурирани какtо бяха във формулировките, като нещо изкуствено, което не се е случвало на мен, а с ТЕС сякаш сме си го измислили за да се занимаваме, колкото да убием времето. Явно съм пазила спомените по-скоро на ниво чувства, а сега тези чувства ги няма и не мога да възстановя и спомените.
Асоциациите всъщност не бяха със самите моменти от миналото, а по-точно с изводи които съм си направила по повод тях.
И междувременно тес, тес, тес – кой твърдеше, че не тесам
?Та да пренеса тук и това, по което работя сега:
„Въпреки че нещо ме спира да изразавам истинските си мисли и чувства ...”
Минах през доста проявления на горното, обяснения, връзки и причини (включително ТЕС ми визуализира и корена на проблема – едно силно преживяване от детството, след което си бях направила извода, че ако бях скрила какво мисля, последствията нямаше да бъдат толкова лоши).
След това започнах да виждам грозда, как се е разраствал с времето (когато жлезата страда, тя се увеличава, независимо че е в хипофункция) за да ми помогне да спра да пропускам искрени излияния през устата си. По същата причина беше спрял и да излъчва достатъчно сок (хормон), за да престанат да се „хлъзгат” думите през гърлото и устата ми. Е, не беше успяла да ме предпази напълно, но все пак се беше постарала милата ми жлеза, за което съм и благодарна (ето за такива случаи е „Because you loved me”).
В крайна сметка стигнах до там, че това, което казвам, мисля и чувствам е това, което съм, уникалната АЗ, а хората, които не го харесват могат просто да не го приемат, аз нямам проблем с това, не държа в никакъв случай някой да вярва или да се съобразява с това, което смятам или чувствам. Не мисля, че вредя на някого, казвайки какво мисля, защото аз не принуждавам никого да живее според моите разбирания – всеки сам избира как да живее.
„Въпреки че нещо ме спира да изразавам истинските си мисли и чувства ...”
Минах през доста проявления на горното, обяснения, връзки и причини (включително ТЕС ми визуализира и корена на проблема – едно силно преживяване от детството, след което си бях направила извода, че ако бях скрила какво мисля, последствията нямаше да бъдат толкова лоши).
След това започнах да виждам грозда, как се е разраствал с времето (когато жлезата страда, тя се увеличава, независимо че е в хипофункция) за да ми помогне да спра да пропускам искрени излияния през устата си. По същата причина беше спрял и да излъчва достатъчно сок (хормон), за да престанат да се „хлъзгат” думите през гърлото и устата ми. Е, не беше успяла да ме предпази напълно, но все пак се беше постарала милата ми жлеза, за което съм и благодарна (ето за такива случаи е „Because you loved me”).
В крайна сметка стигнах до там, че това, което казвам, мисля и чувствам е това, което съм, уникалната АЗ, а хората, които не го харесват могат просто да не го приемат, аз нямам проблем с това, не държа в никакъв случай някой да вярва или да се съобразява с това, което смятам или чувствам. Не мисля, че вредя на някого, казвайки какво мисля, защото аз не принуждавам никого да живее според моите разбирания – всеки сам избира как да живее.
Това, което ми изникна тази сутрин като спомен от някъде е, че преди цвета на грозда във визуализациите ми (за дълго време) беше розов (дори белезникаво розово-виолетов – има такъв сорт грозде), а сега в новите визуализации, след прилагането на imagineering technique е зелен, прозрачно зелен, но зелен (има и такъв сорт грозде). Някъде преди съм чела, че цвета е важен, дори ми е останал спомен, че цвета на здравия орган трябва да клони към бяло, търсих в „Допълнителни техники”- Прокси и т.н., но не успях да намеря поста на Иван за неговото бебенце, в който ми се струва, че го бях срещала. Сега ще погледна и в „Ти лечителят” на Силва, книга, която все още чака да бъде прочетена.
Това, което се върти в главата ми е трябва ли във визуализациите на здравия орган аз да определя цвета или е по-добре да продължавам с такъв, какъвто си е.
Това, което се върти в главата ми е трябва ли във визуализациите на здравия орган аз да определя цвета или е по-добре да продължавам с такъв, какъвто си е.
Според Дона Идън, която твърди че вижда и чете аурата на човека, когато един орган се лекува той излъчва зелена светлина.
В Силва се работи с бяла синя или зелена светлина при здрав орган или изпращане на лечебна енергия.
Но това не са задължителни цветове. Всичко е индивидуално.
В Силва се работи с бяла синя или зелена светлина при здрав орган или изпращане на лечебна енергия.
Но това не са задължителни цветове. Всичко е индивидуално.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Въпреки че съм наясно с това, че колкото по-неефективно работи щитовидната жлеза, толкова повече TSH започва да излъчва хипофизата за да я подкани да произвежда повече Т3 и Т4, нямам спомен да съм разсъждавала по това в скоро време. Обаче днес по време на ТЕС ми се появи следната сценка:
Две тераси една над друга (не се виждаше нищо повече), но от долната чух гласче, опитващо се да каже нещо на този на горната тераса:
- Стига си поливала, нямам нужда от толкова много вода, провери преди да го правиш, защото не е никак приятно!
Тогава си спомних думите на докторката ми, че хипофизата реагира с поне месец закъснение на промени в нивата на хормона, излъчван от щитовидната жлеза (или поеманата доза лекарство), тъй като има период на натрупване. Но не, както и да го мисля, не аз провокирах тази визуализация, наистина не съм си спомняла разговори с лекари от доста време. Mисля, че беше съвършено несъзнателна .
Две тераси една над друга (не се виждаше нищо повече), но от долната чух гласче, опитващо се да каже нещо на този на горната тераса:
- Стига си поливала, нямам нужда от толкова много вода, провери преди да го правиш, защото не е никак приятно!
Тогава си спомних думите на докторката ми, че хипофизата реагира с поне месец закъснение на промени в нивата на хормона, излъчван от щитовидната жлеза (или поеманата доза лекарство), тъй като има период на натрупване. Но не, както и да го мисля, не аз провокирах тази визуализация, наистина не съм си спомняла разговори с лекари от доста време. Mисля, че беше съвършено несъзнателна
.Последва продължение:
Помислих си (в бета), че трябва да помогна на щитовидната жлеза, защото и го дължа (тя толкова пъти ме беше спасявала) и първото ми решение беше да си поговоря сериозно с хипофизата, но пък от друга страна ми се виждаше не особено правилно да се намесвам в работата на природата, която от край време беше устроила нещата така. Затова реших, че ще е по-добре да навестя щитовидната жлеза. Влязох в алфа. Жлезата си стоеше кротичко на терасата и сама ми каза:
- Не се занимавай с нея, това и е работата, аз ще поотслабна малко и ще се посвия тук по-навътре така и няма да ме мокри.
Тогава ми стана мъчно и прескочих до горната тераса. Хипофизата (надуто грахово зърно с огромно самочувствие) ми каза:
- Не си и помисляй да ме поучаваш, знам какво правя, знам и че тази повлекана долу все още е на социални помощи. Като я видя, че може да се оправя сама, ще престана.
Сетих се за лекарството, което все още пия, макар и по малко. Лоша работа, пак аз съм виновна, ще трябва да се спре Еутирокса .
Помислих си (в бета), че трябва да помогна на щитовидната жлеза, защото и го дължа (тя толкова пъти ме беше спасявала) и първото ми решение беше да си поговоря сериозно с хипофизата, но пък от друга страна ми се виждаше не особено правилно да се намесвам в работата на природата, която от край време беше устроила нещата така. Затова реших, че ще е по-добре да навестя щитовидната жлеза. Влязох в алфа. Жлезата си стоеше кротичко на терасата и сама ми каза:
- Не се занимавай с нея, това и е работата, аз ще поотслабна малко и ще се посвия тук по-навътре така и няма да ме мокри.
Тогава ми стана мъчно и прескочих до горната тераса. Хипофизата (надуто грахово зърно с огромно самочувствие) ми каза:
- Не си и помисляй да ме поучаваш, знам какво правя, знам и че тази повлекана долу все още е на социални помощи. Като я видя, че може да се оправя сама, ще престана.
Сетих се за лекарството, което все още пия, макар и по малко. Лоша работа, пак аз съм виновна, ще трябва да се спре Еутирокса
.Тази сутрин намерих жлезата ужасно забързана да свърши всичко, което бе изоставила в последно време. До нея стоеше хипофизата и нареждаше:
- С това да се работи се свиква, скъпа, и спира да ти тежи, то е като миенето на зъбите. А пък и от движеноето ще поотслабнеш и съвсем ще ти стане лекичко.
Нямаше го обаче ироничното изражение от вчера – беше добронамерена и доволна от това, което виждаше. Внимателно и напомних, че много важни задължения я чакат горе и тя побърза да се качи на поста си.
Започнах да тесам спокойно:
„Въпреки че спрях социалните помощи аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и жлезата.”
За сега стигам до пълна увереност, че сме достатъчно силни за да се справим, нищо друго не ми идва наум (освен това, че ще правя по 10 теса на ден, нещо, което отдавна не ми се е случвало ).
- С това да се работи се свиква, скъпа, и спира да ти тежи, то е като миенето на зъбите. А пък и от движеноето ще поотслабнеш и съвсем ще ти стане лекичко.
Нямаше го обаче ироничното изражение от вчера – беше добронамерена и доволна от това, което виждаше. Внимателно и напомних, че много важни задължения я чакат горе и тя побърза да се качи на поста си.
Започнах да тесам спокойно:
„Въпреки че спрях социалните помощи аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и жлезата.”
За сега стигам до пълна увереност, че сме достатъчно силни за да се справим, нищо друго не ми идва наум (освен това, че ще правя по 10 теса на ден, нещо, което отдавна не ми се е случвало
).