Хашимото

daromi · Мнение от **daromi** » 20 Сеп 2009 22:20

Който умее да ходи,
не оставя следи.
Който умее да говори,
не прави грешки.
Който умее да смята,
не употребява сметало.
Който умее да затваря,
не употребява мандало,
но да се отвори е невъзможно.

Който умее да завързва,
не употребява въже,
но да се отвърже е невъзможно.
Мъдрецът винаги е способен да спаси човека,
ето защо за него няма ненужен човек.
Той винаги е способен да спаси вещта,
ето защо за него няма ненужна вещ.
Това се нарича просветеност.

Ето защо
добрият е учител на лошия,
а лошият е негов спасителен обект.
Ако лошият не цени своя учител
и добрият не обича своя обект,
макар да се считат за умни -
са глупави.

Това се нарича дълбока тайна.

Дао Дъ Дзин, Лао Здъ

nia · Мнение от **nia** » 21 Сеп 2009 17:21

В жест на добра воля прочетох Илюзии

.

daromi · Мнение от **daromi** » 21 Сеп 2009 18:13

Чудесно!
Не отне много време, нали!?!
Сега я прочети отново. И не заради мен, а заради себе си.
Ще ми бъде интересно да чуя мнението ти след втория прочит.

nia · Мнение от **nia** » 21 Сеп 2009 20:12

Е, вече взе да злоупотребяваш с добрата ми воля

.

А в по-сериозен дух, да, книгата е доста близка до светоусещането ми, но ти това сигурно си го усетила след като ме караше толкова упорито да я прочета. Дадох си сметка обаче, че ако бях я прочела преди, нямаше да я усетя толкова близка, а ако бях я прочела някъде в бъдещето, щеше да ми е изключително близка (това всъщност си го предполагах и преди).

Знам, че тези неща, които си ги бях открила сама, преди да прочета книгата, ще си останат завинаги в мен и ще си разсъждавам по тях и без необходимост от препрочитане, а другите, ще трябва да се препрочитат и затова ми е малко тъжно – първо защото се лиших от удоволствието да си ги открия сама, а и защото имам някакви съмнения дали ще успея някога да ги почувствам толкова дълбоко, колкото ако бях извървяла пътя на откриването им по моя си начин.

daromi · Мнение от **daromi** » 22 Сеп 2009 07:56

Нима отново избираш ролята на жертва!?!
Е, изборът правиш ти.
Но помисли - все пак решението да прочетеш книгата си беше твое. Това означава, че колкото и да не ти се вярва, ти си била готова за нея. Може би си очаквала докато я четеш гръм да разтърси земята или илюминации да осветят небето. Обикновено нищо подобно не се случва. Просто започваш да носиш идеите в себе си - някои от тях ги забравяш, други в един момент са станали твоя истина.

nia · Мнение от **nia** » 22 Сеп 2009 09:31

Знаеш ли, през първите години в университета прочетох една книжка на Дейл Карнеги, дори не си спомням заглавието, но нещо свързано с това как да мислим за да успеем в живота. Книгата ми хареса много, логиката ми беше абсолютно ясна и имах най-искрено намерение да последвам всяка една дума в нея, само че не последвах нито една. От тази книга ми остана само знанието, че едно е да разбереш нещо, съвсем друго е да го почувстваш, а съвсем трето е да го приложиш. Както и знанието, че на всяко нещо трябва да си му дойде времето.

А илюминациите за мен са когато някоя сутрин в главата ми просветне връзка, за която никога не съм подозирала.

Но пък сега съм по-мъдра и се надявам да използвам това знание по по-различен начин - ще видим.

daromi · Мнение от **daromi** » 22 Сеп 2009 09:46

Всяко нещо, което ни се случва, ни подготвя за нещо друго, което следва в живота ни. Дори когато избираме да правим остър завой, предишният ни опит винаги е от полза.

daromi · Мнение от **daromi** » 22 Сеп 2009 10:52

Карнеги все още не отговаря на характера ми.
Много по-близо до мен са Робърт Монро и Майкъл Нютон

nia · Мнение от **nia** » 22 Сеп 2009 11:33

За сега ми се носи по течението - доставя ми удоволствие, чувствам, че има какво да взема от него, не усещам мотивация за правене на завои.

Ако нещо или някой успее да ме изтласка от форума вероятно ще започна да чета, но до момента никой не успява

и ... чувствам си се страхотно така, а докато е така ... не искам да пипам нищо и за сега ще продължа да откривам света емпирично

.

От друга страна ти се радвам, че четеш, и не само на теб, изпитвам удоволствие да общувам с такива хора (винаги съм изпитвала), а и аз научавам по нещо ... и така

, пък после ... ще видим.

daromi · Мнение от **daromi** » 22 Сеп 2009 19:51

Не си и помислих да ти ги предлагам тези книги. Размерът им е космически в сравнение с Илюзии.

Така или иначе стана дума за тях, реших да дам линк за сваляне.

nia · Мнение от **nia** » 23 Сеп 2009 18:44

Как се развива състоянието на лечебна криза? При мен такова състояние май скоро няма да настъпи, но ... да знам, да съм подготвена все пак

.

daromi · Мнение от **daromi** » 23 Сеп 2009 21:04

Развива си се. Не троша чинии, ако за това питаш

Днес имаше нещо интересно по повод ТЕС, но сега съм изморена и не се сещам какво беше. Ако си дойде (мисълта), ще я споделя с вас. Ако не - следващата.

Харесва ми формулировката ти за жлезата!

nia · Мнение от **nia** » 23 Сеп 2009 21:15

И аз съм изморена - 10 теса на ден ... бях забравила какво значи това. Добре че тази формулировка е по-лекичка (зад нея не стоят някакви особени негативни чувства) Понякога ми минава мисълта, че вече съм изтесала всичко смислено - май започвам да се изчерпвам.

daromi · Мнение от **daromi** » 24 Сеп 2009 07:00

Не се притеснявай. Постепенно всичко ще си дойде на мястото.

daromi · Мнение от **daromi** » 27 Сеп 2009 11:37

Един човек спял през нощта в колибата си, когато изведнъж нахлула светлина и Спасителят се появил. Господ му казал, че той ще извърши работа за Него и му показал голямата скала пред колибата му. Господ му обяснил, че човекът просто ще трябва да бута скалата с всичката си сила. И така човекът правел това ден след ден. Много години той се трудел от изгрев до залез. Раменето му заякнали от студа и от бутането на масивната скала, която не се поклащала.
Всяка нощ човекът се връщал в колибата си изморен, чувствайки, че целият му ден е бил прекаран напразно. Това създало впечатление у човека, че задачата е невъзможна и той се е провалил. Тези мисли го обезкуражили.
"Защо убивам себе си така? - помислил си той. - Аз просто ще прекарвам времето си, полагайки по-малко усилия, и това ще бъде достатъчно."
"Господи - казал той, - аз работих дълго и усилено в твоето служение, използвайки всичката моя сила, за да върша това, за което Ти ме помоли. След всичкото това време аз не съм помръднал скалата даже и с половин милиметър. Къде бъркам? Защо се провалям?"
Господ отговорил състрадателно: "Мое дете, когато те помолих да Ми служиш и ти прие, Аз ти казах, че твоято задача ще бъде да буташ скалата с всичката си сила, което ти направи. Никога не съм споменавал, че очаквам ти да я преместиш. Твоята задаче беше да буташ и сега ти идваш при Мен със своята изразходена сила, мислейки, че си се провалил. Но така ли е в действителност? Погледни се. Твоите рамене са силни и мускулести, твоят гръб е почернял от слънцето, ръцете ти са заякнали от постоянното напрежение и краката ти са станали мощни и здрави. Поради съпротивлението ти си израснал много и твоите способности надминават това, което си свикнал да бъдеш. Ти не си помръднал скалата, но призванието ти беше да бъдеш покорен, да буташ и да упражняваш твоята вяра и доверие в Моята мъдрост. Ти го направи. А сега, приятелю Мой, аз ще преместя скалата."

Когато всичко изглежда зле, просто бутай.
Когато работата ти те разочарова, просто бутай.
Когато хората не реагират по начин, по който ти мислиш, че трябва, просто бутай.
Когато парите ти са на привършване и сметките чакат да бъдат платени, просто бутай.
Когато хората не те разбират, просто бутай.

Мисля си, ако заменя думичката "бутай" в последните изречения с "прави ТЕС", какво ли ще се получи ...