Днес докато разсъждавах дали да правя ТЕС или да тренирам вечерта, когато бебо заспа, реших да се заема отново с майка ми и да опитам да приложим техниката на въобразаването (не знам така ли ще се преведе - imagineering technique). За незапознатите - това е метод на прилагане на ТЕС при който човек си представя, че "влиза" и оглежда отвътре частта от тялото, която го боли или не му е наред, и теса появилите се усещания. В това, което прочетох се препоръчва да направиш веднъж "суха тренировка", като си представиш, че влизаш в някоя част, която ти е наред, за да отключиш въображението един вид, и след това да се прехвърлиш в проблемната част. Сухата тренировка в повечето случаи е влизане в главата, освен ако проблемът не е там (така например, когато я изпорбвах върху себе си, аз никак не останах очарована от необитаемата дървена пещера, която видях, с паяжини и прах; после се сетих, че проблемът с късогледството е в главата (очите), а също така и имам все още един белег от един инцидент, с други думи главата ми не е подходяща за суха тренировка
; и се прехвърлих на гърдите - беше прекрасно - виждах бяло-розови порцеланови стени, и всичко беше много красиво, свежо и гладко; дори си представих, че съм вътре със сина ми, който е бебе, и си играем и той расте и се смее, и порастна и стана много висок, а аз се чувствах като фея
; после се върнах пак в главата и си я представих като тъмно мазе (като едно време в блока, в който живеех). Теснах там каквото излезе, после мястото пак си остана мазе, но този път добре осветено, с коридори, облицовани с тухли в топъл кафяв цвят, чисто и с приятна миризма. Влязох в "нашето" мазе - то беше просторно, облицовано със същите хубави кафяво-червени тухли, беше полупразно и имаше малки прозорчета, които излизат на нивото на земята; хрумна ми, че това са очите ми и колкото и ирационално да ми се стори, теснах "Въпреки че очите ми са под земята и виждам само краката на хората...", после вече си предтсавих стаята по-светла и с големи прозорци, но след това въображението ми съвсем залетя, пък и бебо се събуди... ) та понеже майка ми има доста рационални разсъждения по отношение на проблемите си, реших, че тази техника е подходяща за нея. И така, представата й за главата й беше, че вижда мозъка, с гънките, кръвоносните съдове и кръвта, и усещането беше неприятно. Теснахме усещането, и при второто влизане каза, че въжда същото, но за разлика от първия път, когато видяла мозъка си тъмно сив, този път бил бял. Усещането вече не било неприятно. Прехвърлихме се в едното коляно. Тя започна да ми обяснява как вижда ставата и хрущяла и си позволих да я спра, да й кажа да спре да мисли рационално и да си представи коляното като стая или нещо друго. Тя каза, че си представя моя хол, с цветя във вазата, и че брат ми влиза, поздравява я и сяда на канапето. Попитах я как се чувства и тя каза "много добре". После влязохме в другото коляно и тя каза, че си го представя като стая, с еди какви си цветя, с масичка и прочие... попитах я ако трябва да визуализира болката като някакъв предмет, какво ще бъде и тя каза, че си представя като ябълка на масата. Попитах я как се чувства в стаята и тя каза пак "много добре". Попитах я как изглежда ябълката и тя пак каза добре. Та след това направихме един тур с (това отдавна се каня да го направя, и този път не се стърпях, защото според мен е очевидно) Въпреки, че моята болка е част от мен, и аз си я харесвам и не си я давам.... и вариации по темата. После си представяше пещера, в която беше студено и мокро и теснахме това, след което пещерата се трансформира в слънчева поляна, на която тя си постла и си легна и й миришеше на мащерка и сено и й беше много добре. Мисля утре вечер да направим още един тур, но съм озадачена.