Страница 1 от 8

Болки в петите. - Шипове?

Публикувано на: 10 Окт 2009 08:53
от daromi
От време на време имам болка в едната пета. Понякога е в другата, много рядко в двете едновременно. Болката не е еднаква по сила за двата крака.
Започнах Предизвикателството за този проблем, като в началото имах болка в едната пета. Сега ме болят и двете, като при първата е доста силно и не само петата, а и по-голяма част от стъпалото. Усещам нещо като опъване на кожата към свода. На моменти ме болят и дланите, но доста по-слабо, а и там ми е по-лесно да облекчавам положението.
Явно съм податлива на подобни блокажи, които зачестиха след раждането по време на кърменето. Оттогава непрекъснато се увеличават местата, в които те се получават, но си имам начини да се справям с тях. На петите обаче ми е проблем. Сутринта след като станах, ми трябваха няколко минути докато мога да пристъпя.
Започвам дневника, макар че едва ли ще има някакво интересно развитие, за да се споделя - освен крайния резултат, разбира се :)

Публикувано на: 10 Окт 2009 09:00
от nia
Чете ли вече какво казва Бурбо за болки в петите, ако не да понапиша, мисля, че пасва доста на "представата ми за теб" и че може да помогне.

Пак искам да помагам - не се сърди. :)

Публикувано на: 10 Окт 2009 09:13
от daromi
Признавам си, че този приятел още не го познавам.
Ще съм ти благодарна да напишеш нещо по моя проблем.

Публикувано на: 10 Окт 2009 09:15
от nia
Абе ще понапиша аз - то няма да навреди.

Та "Човекът, който изпитва болка в петата получава посланието, че иска да върви напред, но се колебае, защото се чувства без опора. Този човек обича да получава съгласието и одобрението на накой друг преди да пристъпи към действие. Не смее да си признае, че му допада да може да стъпи на някого. Лесно се чувства виновен, когато прави нещо без одобрението на другите. Обаче страда от това, че трябва да търпи да стои на едно място.

Твоята пета ти показва, че трябва да се опреш на себе си, за да вземеш решенията и да вървиш напред. Ти си най-добрата опора, която можеш да имаш. Не е нужно да продължаваш да вярваш, че за да докажеш обичта си или за да бъдеш обичан, другите трябва винаги да са съгласни с теб ...
Спомни си, че никой на този свят не е задължен да те подкрепя в твоите намерения, но и ти също не си задължен да подкрепяш онези, които обичаш. Можеш да приемеш да те следят изкъсо, т.е. да ти вървят по петите, но като сам вървиш напред".

Преписах почти всичко (освен това, което съм сигурна, че знаеш) за да можеш сама да си извадиш подходящото за теб.

Публикувано на: 10 Окт 2009 09:24
от daromi
Дааа....
Благодаря ти!
Вярно си е.
Силна съм, но ми се ще поне от време на време някой да ми потвърждава, че държа правилната посока. Което няма как да е добре, понеже "правилно" за всеки е различно.

Публикувано на: 10 Окт 2009 09:30
от nia
Сега да не вземеш съвсем да спреш да пишеш? Ние тук ако трябва съвсем ще спрем да те подкрепяме, дори ако се налага ще се обърнем срещу теб - само кажи, за целите на успеха тук и небето се подпира, нали знаеш :D .

Публикувано на: 10 Окт 2009 09:41
от daromi
Както виждаш, като няма какво да пиша по темата или не искам да го направя, пиша извън темата :lol:
Пък за небето - виж за това не се бях сетила :P :wink: :lol:
Само не знам като ми се открехнат едни ти ми литературни способности, как ще ме спрете да пиша..... :wink:
Ама за това админа да му мисли :lol:

Публикувано на: 10 Окт 2009 09:45
от nia
Като помислих виждам нещата така - не е нужно, разбира се, и ти да ги виждаш така, аз само да си кажа - че болката в петите е само симптом, който идва да ти покаже, че твърде много търсиш подкрепа, работейки върху жлезата. Затова ако съм на твое място бих продължила да правя Предизвикателство за жлезата, тесайки болката в петите просто като съпътстващ симптом, което ще скъси пътя ми към излекуване на жлезата (освен ако не си напълно убедена, че жлезата ти е вече съвършено здрава, разбира се).

Публикувано на: 10 Окт 2009 10:29
от daromi
Хм.
Точно това никога не съм го свързвала с жлезата.
Ще прокарам тая идея и ще видим какво ще се получи.
Харесва ми мисълта, че Хашимото вече не ме занимава :)

Публикувано на: 10 Окт 2009 10:38
от nia
Слушай само интуицията си, питай алфа и т.н., иначе аз съм тук само за да не спреш да работиш - нямам други функции. :)

Публикувано на: 11 Окт 2009 12:18
от daromi

Публикувано на: 12 Окт 2009 19:06
от nia
Daromi, препрочетох новата ти тема (ти поне темички си имаш, а аз - само една, дълга, не става за препрочитане) и знаеш ли какво беше първото, което си помислих – защо и мен не ме болят петите?

Аз също търся одобрението на хората – вече май не толкова, но достатъчно. Открих обаче разликата – аз го търся за други цели, не за да се опра и започна да работя. Мен липсата на одобрение не ме спира да работя, даже напротив - кара ме да работя повече (е, все в грешната посока, но при мен е така – залудо работи, залудо не стой :) ). Но пък ме спират други неща, сега се опитвам да ги издиря и унищожа (харесам) всичките.

А ти вече помълча достатъчно, напиши едно "гледайте си работата" на всички, които постоянно се опитвате да ми набутате подкрепата си, например. :)

Публикувано на: 12 Окт 2009 19:44
от daromi
Нямам против да "се опитвате да ми набутате подкрепата си".
Преди време разговарях с приятел психолог, който започна да ми споделя лични неща, а аз като много "знаеща" започнах да му говоря това, което той е учил години наред. Разговорът си течеше, докато в един момент не се усетих какво правя и му казах: "Ама аз какво ти обяснявам, като ти знаеш всичко това много по-добре от мен!" Той ми отговори, че колкото и да знаеш, когато си в ситуацията, е трудно да направиш безпристрастна преценка и да вземеш правилно решение. Да кажем, че аз често съм "в ситуацията", така че подкрепа не отказвам. Знаем приказката, че когато гледаш гората, не виждаш дървото, а когато гледаш дървото, не виждаш гората.

Това, че си приличаме, не означава, че пътят ни е един и същ. Нито скоростта, с която се движим по него. Нито, че движещият се по-бързо, ще пристигне първи. Радвай се, че не се налага да отваряш нова тема! :)

Публикувано на: 12 Окт 2009 19:52
от daromi
А, да!
Още си ме боли. Малко по-слабо е, но на моменти болката е доста по-остра от друг път и понякога дори си изохквам на глас, защото ме изненадва.
Продължавам с Предизвикателството.

Публикувано на: 13 Окт 2009 19:56
от nia
Не можеш ли да си спомниш кога се е появила болката и да я свържеш с конкретно събитие, когато си чувстявала силна липса на опора или одобрение, а същевременно много си искала да вървиш напред?

А още по-съвършено ще бъде ако успееш да го свържеш със ситуация от детството, на база която си си направила извода, че не е добре да вървиш напред без да си получила одобрение (или може би разрешение).