Болки в петите. - Шипове?

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 07 ное 2009 18:29

Истинската причина да не ми се правят предизвикателства е това, че не съм приключила с жлезата, Daromi, предполагам всъщност, че е така. Под приключване разбирам следното:

Вариант 1: Жлезата е възстановила нормалния си капацитет на производство (TSH в рамките на разумното без лекарство - докторката ми е достатъчно благонадеждна и толерантна, за да оставя на нея да прецени кое е разумна стойност и кое не е) - тогава ще знам, че организма ми не страда от липси и ще продължа с чиста съвест с нещо друго.

Вариант 2: Нямам антитела, възел и т.н., но TSH е все още извън рамките на разумното - организма ми страда (кости, коса и всичко останало) - да, ще знам, че жлезата просто се нуждае от време за възстановяване, това го приемам, но имам проблем да оставя организма си да страда без T4, затова ще започна да пия някаква доза лекарство, докато тя ми стане ненужна. В този случай също ще мога да продължа напред, не мисля да притискам жлезата, но сега не мога. Сега не съм склонна да се посветя на нещо ново. Мястото на жлезата в съзнанието ми някакси е резервирано, поне до прегледа. Така го чувствам, а предпочитам да не насилвам нищо.

daromi

Мнениеот daromi » 07 ное 2009 20:24

Ния, миличка, точно по този начин притискаш жлезата си, според мен. Ти не й вярваш, че ще се справи. Казваш й, че докато тя не се справи (ако изобщо го направи), ти няма да правиш друго добро за себе си. Нали разбираш, че така й вменяваш чувство за вина?!? Т.е. на себе си вменяваш това чувство! Може би не разбирам целия ти проблем (наясно съм, че тук споделяме много малко от това, което искаме да кажем, при това с малко отвлечени понятия), но защо просто не продължиш да правиш ТЕС за жлезата още известно време? Цялото ми същество крещи, че не трябва да започваш да пиеш лекарства! Това, което ти липсва е вниманието (на лекарката), а не лекарството. Опитай се да преодолееш това. Почувствай се здрава! И ще бъдеш! Остави организмът ти да се изчисти от химията поне на лекарствата. Трудно е, но нали затова сме заедно - да си помагаме! Всички тук се подкрепяме в битките, но все пак завоеванията трябва всеки сам да си ги направи.
Не се предавай, моля те!

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 07 ное 2009 23:01

Точно в това е проблема, Daromi, че аз виждам нещата по обратния начин. Това, което усещам е, че аз съм съсипвала жлезата доста години, сега спрях и тя трябва веднага, за месец или два да се възстанови и да заработи като нова. Оставила съм я сама и отговорна за баланса в целия ми организъм, така и отнемам възможността дори да си поеме дъх.

Не че не допускам, че тя може би вече работи с пълна пара (поне така е във визуализациите ми). Знам, че ако прилича на мен вече го е направила, но дори и аз не искам да съм такава, вечно разкъсваща се за другите и така унищожаваща себе си. Не виждам нищо лошо в лекарството, да, химия е, но в този момент предпочитам химията пред принудата и емоционалните травми. Опитвам се да се отнасям с жлезата така, както искам другите да се отнасят с мен.

Иначе аз симптоми сякаш нямам, но пак няма как да преценя без изследвания дали организма ми страда. Колкото до докторката, не мисля че някога ме е вълнувало одобрението или неодобрението и, интересува ме жлезата, както и всички останали мои органи и системи. Искам всичко да върви спокойно, без напрежение. Нямам информация и няма как да имам дали е необходим период за възстановяване за жлезата и след като е така съм длъжна да допусна такава възможност. Изследванията няма да променят нищо в мен, каквито и да са защото знам за какво става въпрос, те са просто грижа, опит да помогна всичко да мине по-меко, доколкото ми е възможно.

Предполагам, че всеки има своята гледна точка и тя е правилната за него. Ти винаги си имала различно отношение към лекарството, както и към изследванията от мен и може би по тази причина и жлезата ти реагира различно, не знам ... Иван казва, че това в което вярваш е истината за теб, най-доброто за теб, предполагам, че е прав.

daromi

Мнениеот daromi » 08 ное 2009 07:58

Няма да се съглася с теб, макар изборът действително да си е твой.
Може би в момента си паднала в някаква емоционална дупка, но едва ли ти е за първи път и знаеш, че това състояние ще отмине. Може би така ти действа есента (а на мен тя ми е любимият сезон с богатството и цветността й, с мъдростта, която символизира). Не се оставяй на рутината, на масовката - ти не си такъв човек!
Облей жлезата с любовта си, измий я със златиста светлина или прави каквото там вече си усвоила и ти действа! И не спирай да ТЕС-ваш. Това най-малкото раздвижва енергията в тялото ти. Ако я и насочваш правилно, резултатът е категоричен.
Със сигурност си чела тази тема, но погледни я пак: http://www.emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=489
А ако погледнеш темата ми за Хашимото, ще видиш, че повече от две седмици след приключване на Предизвикателството не се чувствах добре. Сега съм ок по тях проблеми.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 08 ное 2009 09:29

Никога не съм спирала да тесам, незнам защо често оставям такова впечатление. Конкретно по жлезата не тесам, но аз и не разбирам какво означава конкретно по жлезата, а и не изпитвам потребност от това. За мен всичко е едно, моя свят (поглед) изобщо, той трябва да бъде приет от мен и променен, а жлезата ... тя е само част от картината. Ако не се промени цялата картина, жлезата дори и да оздравее, това ще е временно.

Аз никога не съм изпитвала неприязън към измерванията, изследванията, лекарствата и профилактичните прегледи, Daromi, и не виждам защо трябва да променям това. Ако бях разбрала защо Arethuse отвори тази тема може би щях да се включа в нея, но за момента го приемам като "Въпрос на гледна точка".

daromi

Мнениеот daromi » 08 ное 2009 09:45

В един момент и това ще стане (да разбереш).
Ако не се промени цялата картина

Именно!
Мнението ми е, че ако започнеш да взимаш лекарство сега, ще върнеш прогреса по излекуването или най-малкото ще го стопираш.
Все пак решението и отговорността са си твои.
Каквото и да решиш, желая ти успех!

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 08 ное 2009 09:50

Не мисля да пия повече лекарство, от това което не достига, ако изобщо недостига. Нека първо видим как стоят нещата, а после ще мисля. :) :) :)

daromi

Мнениеот daromi » 08 ное 2009 09:53

Радвам се да го чуя! :D


Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4423
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 08 ное 2009 11:15

nia написа:Нека първо видим как стоят нещата.........

Според кого :?:
Отново даваш силата си в чужди ръце. Ако лекарката каже еди какво си ти ще направиш съответно еди какво си.
Това да разчиташ на чуждо мнение ти е огромен проблем, според мен.
Помисли върху това и работи върху него!
Другият ти проблем, е че разделяш жлезата от себе си - жлезата това, жлезата онова, горката жлеза и т.н.
Тя е част от теб, всичко което се случва в галавата ти й се отразява, включително това, че постоянно я отделяш и й придаваш разни значения.
Край но време е да започнеш да работиш върху обединяването на частите и възприемане на себе си като едно цяло. :idea:
Последна промяна от ivangp на 09 ное 2009 10:47, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 08 ное 2009 15:30

Иване, нямаш представа, колко далеч от истината си тук:

Това да разчиташ на чуждо мнение ти е огромен проблем, според мен.


И колко близо си до истината тук:

Другият ти проблем, е че ряазделяш жлезата от себе си - жлезата това, жлезата онова, горката жлеза и т.н.
Тя е част от теб, всичко което се случва в галавата ти й се отразява, включително това, че постоянно я отделяш и й придаваш разни значения.
Край но време е да започнеш да работиш върху обединяването на частите и възприемане на себе си като едно цяло.


Целия ми живот до тук премина слушайки от хората около мен, че не зачитам чуждо мнение, че постоянно си троша главата, защото не приемам съвети. Като дете не получавах съвети от родителите си. Приемах, че така е нормално и се оправях сама.

Бивсшия ми съпруг полагаше невероятни усилия да приеме силата, с която отстоявах мнението си, но не успяваше и това го измъчваше. Правила съм опити да се променя, бях се научила да изслушвам докрай и с разбиране съветите му, но това, че после пак правех това, което аз смятам за правилно го нараняваше още повече.

Когато го напуснах отидох при родителите ми, които нямаха какво да ми кажат. Попитах защо. Отговора беше: „Ти никога не би чула когото и да е, така че ...”

Сега човека до мен има какво да ми каже, от дистанцията на времето преценявам, че той има добър поглед отстрани, но пък хора като него не се опитват да дават съвети. Дали съм щяла да се науча да ги приемам ... не знам, но не сме и опитвали, ценяхме и ценим свободата си (аз дали ценя неговата толкова, колкото той моята? ... не знам, определено свободата на децата си не я ценях достатъчно до скоро). Това с което си помагаме двамата е информация. Когато единя от нас трябва да вземе решение, другия се опитва да помогне с информация, ако разполага с такава.

Това потърсих и във форума в началото на лятото – информация. Това търся и при лекарите, които посещавам, в книгите, които чета, в приятелите си, навсякъде. Това винаги съм търсила и от теб, Иване, защото не съм успявала да си намеря сама – по една или друга причина информация по въпросите, които съм ти задавала не се намира толкова лесно, или пък съм преценила, че ти си по-краткия път, за което съжалявам, това е от мързел. Но всиччко свършва до тук, след това става взимането на решение, което за мен е нещо лично и там съм си само аз. Случвало ми се е да се обвинявам за това, че никога не се вслушвам в съвети (става в моменти, когато поради липса на достатъчно информация съм си счупвала главата и от това са страдали и други хора), но съм разбрала, че след като толкова години не съм успяла да се променя, няма да успея никога. Искреното ми мнение по това доколко е добре да се вслушва човек в съвети не е толкова крайно, колкото твоето (по принцип не смятам, че истината е в крайностите), но за съжаление тук аз съм крайност. Вероятно ТЕС би могла да помогне, но не съм стигнала до това.

Прав си обаче (както и Daromi) за това, че търся одобрение за вече взети от мен решения. Това е „топлинка”, съпричастие, стимул, който като дете не съм получавала. Тук поработих, макар че и в това не смятам, че истината е в крайностите – иначе ще се превърнем в роботи.

Колкото до раздвоението, разчетоворението или каквото е там – за сега нямам идея какво да направя, то стана естествено и е логично събирането също да стане естествено. Знам, че природата в мен знае какво прави. Ако имаш повече информация, давай, аз за сега съм до тук.

daromi

Мнениеот daromi » 08 ное 2009 16:54

Знам, че природата в мен знае какво прави.

Тук си абсолютно права!
Стига да можем да чуем, да разберем и да изпълним знанието й!
Често чутото може да бъде деформирано от стремежа да получим одобрение.
Преди години моя колежка каза: Знам какъв е законът, но щом повечето хора го нарушават по даден начин, въпреки че не е по правилата, значи е правилно!
Останах без думи, когато го чух. Но по-късно разбрах, че това е философия на много хора.
Защо трябва да се равняваме по така мислещи?
Природата в нас наистина знае какво е най-доброто за всеки един от нас!
В моите очи може да изглежда глупаво, но за теб да е Прозрението на живота ти! Това не е горния ти пост, но е крачка към него!

daromi

Мнениеот daromi » 08 ное 2009 19:19

За тези, които нямат книгата на Луиз Хей и за тези, които я имат, но не помнят къде са я оставили :lol: едно кратко напомняне:
ЖИВОТ ПО ПЪТЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
Последна промяна от daromi на 01 авг 2013 22:49, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Arethuse
Майстор
Мнения: 685
Регистриран: 04 сеп 2006 11:14

Мнениеот Arethuse » 09 ное 2009 01:42

Тъкмо навреме :D
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 09 ное 2009 08:51

Мисля че разбрах, какво трябва да направя за обединението на частите, Иване.

В процеса някакси неусетно се включи сърцето ми и „the hero that lies in it”. Там е чисто, невероятно чисто, нямате идея колко чисто е в сърцето ми!

А аз пък нямам идея защо до сега не се сетих, че имам сърце.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта