TEC

Ния , аз не казах, че слушаш всеки, а определени хора, които смяташ за авторитети. Всички го правим. Но въпросът е точно в това, да приемеш това което някой ти казва като съвет, а не като светата и непоклатима истина, защото никой не знае по-добре от теб, какво е най-добро за теб. Никой не знае всичко, макар, че много от хората които си приемала за авторитети в живота си, претендират че знаят.
Така че обмисляй съветите на другите, но вярвай на интуицията си!
Това исках да кажа.
И когато тя ти казва нещо, не питай този и онзи дали смятат че това е добро, вярно или възможно. Никой не знае, всички вярваме в разни работи.

Daromi, ще напиша още нещо по себе си тук, за последно, защото ако се пренеса сега ще се изгуби контекста, извинявай, че изместваме фокуса на темата ти, но пък се надявам да не ти е проблем, и ти като мен да гледаш на твоите и моите теми като на общи.

Иване, не си заслужава да удължавам тази тема, но понеже си мисля, че бих могла да имам полза и от това (все нещо може да изскочи и от тук, макар че сега имам куп други тесове в главата), ще опиша накратко моето съвместно съществуване с ТЕС за приятел, с който ми е приятно да общувам, защото е от малкото, които знаят за какво става въпрос.

Преди почти 6 месеца попаднах на книжката случайно. Тъй като цялото ми знание за алтернативната медицина беше само че съществува, като нещо като остатък от миналото, част от историята на човечеството, а аз уважавам историята, я прочетох. После си казах „Магиите толкова векове съществуват в съзнанието на хората, защо не опитам за да разбера какво ги държи все още там (да имаш по-различно определение за ТЕС ако нямаш никаква идея от алтернативна философия е невъзможно). Не че и от магии разбирам, но за тях знам, че трябва да вярваш сляпо. И опитах – да инвестирам 1 месец в нещо ново (разнообразие) не ми се струваше толкова много – цял живот съм търсила и инвестирала в разнообразие, защото на мен много бързо всичко ми омръзва и се чувствам мъртва, ако за по-дълъг период от време не мога да си намеря нещо ново.

Странното е, че през този първи месец не усетих проблеми с вярата, мислех си, че съм най-съвестния човек на света защото си казах, че ще вярвам сляпо и го направих без дори за секунда да се подразня. По време на това предизвикателство осъзнах, че ми харесва да вярвам, че нещо хубаво ще се случи, макар да знаех, че това не е възможно, хареса ми да вярвам в магии. Много пъти преди ТЕС, още от дете, ми е минавала мисълта, че в мен има нещо магьосническо, но винаги съм я подтискала – сега я пуснах на воля, поне за един месец.

Когато в края антителата ми мръднаха надолу, макар че за мен това беше нищо, за пръв път през главата ми мина горе-долу сериозна мисъл за ТЕС. „Може би работеше, но трябва повече информация” и още нещо „Защо пък този път за разнообразие да не се отнеса с малко повече доверие към хората, с недоверието си съм направила вече достатъчно глупости.” Тогава дойдох във форума. Вярно е, че те възприемах като авторитет, точната дума е „капацитет”, защото думата авторитет не ми е ясна много. През цялото ми детство нямах късмета да попадна на човек, чийто съвети да ми вършат работа до степен, че да му се доверя, виждах модели на поведение, но не и модели под формата на думи, предназначени за мен. Дори не съм сигурна, че изобщо мога да се доверя на някого до такава степен, не съм опитвала. Вярвах, че имаш необходимата ми информация, с която да си поизясня магията, не ми се четеше, не ми се носеше и отговорност, защото бях влязла в това заради емпирично удоволствие, за мен това за дълго време си остана приключение, от което и нищо да не излезе ... пиех си хапчетата, с които не се чувствах зле, и така - не бях заложила нищо.

За пръв път (мисля, че и последен) приложих директно твой съвет след въртележката – тогава за момент приключението ми се стори доста опасно, очевидно страха е това, което може да ме накара да послушам някого. Нищо не се получи, защото от началото знаех, че вече е късно да потупвам, бях изпуснала момента, но все пак последвах съвета ти. Не си спомням друг път да съм го правила, защото обикновено стигах до нещата, които ми казваш успоредно с теб или пък вече бях хванала някакъв друг път докато ми отговориш.

В един момент се извадих за малко от това заради изпитите на сина ми и тогава разбрах, че вече ми е омръзнало. Нямаше да се върна ако не беше Силва – не знам дали на някого се е случвало, но аз още в първия момент, в който срещнах някъде тук това име разбрах, че има нещо, което ме свързва с него ... не мога да го обясня дори на себе си. Върнах се, защото ти имаше информация по Силва – не заради жлезата, определено не. Да, ако можеше и тя да се излекува покрай забавлението щеше да бъде добре, но никога не съм бързала и не съм се притеснявала за нея, бях се отдала на магията някакси, на приключението.

Последва катастрофата с алфа. Това беше момента, в който разбрах това, което се опитваш да ми обясниш в горния си пост. До тогава смятах, че и ти си минал през точно това, през което аз минавам, и във всеки момент можеш да ми отговориш, стига да ти се занимава, макар че дали ще ми отговориш никога не ми е било жизненоважно, защото винаги можех да спра. Това беше втория път, в който ми се е искало да спра с магиите, с ТЕС и всичко останало и да се върна към себе си (и тогава се уплаших).

Но точно в този момент хората около мен започнаха да забелязват промяната в светогледа ми. И аз започнах да се чувствам много различно. Това ме накара малко по малко да започна да гледам на ТЕС сериозно.

После спрях лекарството и нещата придобиха застрашителен вид – винаги страха ... не бях се замисляла по този начин. Страха е движещата сила на злото в мен, „най-големия ли проблем”, съответно и най-подтиснато ми чувство – до един момент дори смятах, че изобщо не го изпитвам ...

Та така, както винаги полза от писането има, макар че не беше сега момента да откривам нови неща, затрупана съм с такива от сутринта.

Колкото до авторитетите – смяташ ли искрено, че забавлението не беше истинско, не излизаше от мен, а идваше отвън? Не вярвам, че го мислиш. Има само още един вариант – да си прав, но тогава това е бил единствения начин да се получи.

Здравейте.
Да споделя малко опит от моя ТЕС.
Правя Предизвикателството вече четвърта седмица, май има резултати, но за това може да пиша друг път. Проблема е доста стар, заплетен и може би е нужно повече време. Но процеса е налице, определено има промяна в отношението ми.
Освен Предизвикателството ползвам ТЕС и при нежелани/неприятни моментни състояния, примерно като се ядосам на някого или се притесня за нещо, във всички случаи, в които усетя накакъв душевен дискомфорт и естествено се сетя за ТЕС. Веднъж толкова бях потънала в неприятното състояние, че ми светна за ТЕС едва на третия ден. Но пък като го направих, веднага имаше ефект. Винаги в такива случаи при мен ТЕС работи. Дори и без потупването.
Но сега да разкажа за вчера. Прибирахме се с колата от селото ни, което е на 13-14 км от града. След като изминахме 3-4 км, брат ми забеляза, че температурата на водата се е покачила до 110 градуса и естесвено спряхме и чакахме да истине. Той гледа, чуди се какво може да й има, доля й малко вода (имаше си достатъчно) и реши, че ще кара по 2-3 км и ще спираме да изстива колата. Доста се беше притеснил. Обаче аз се сетих за ТЕС.
И така както си бях седнала на задната седалка, си представих, че аз съм колата и започнах „Въпреки че имам някакъв проблем, поради който се повишава много температурата на водата, аз съм една добра кола и ще закарам мойте стопани безопасно и безпроблемно до дома им” Само това се сетих да декларирам и потупвах основните точки. И аз си бях притеснена. През останалите 10 километра температурата на водата не се покачи повече от около 92,5 градуса и не се наложи да спираме. Не съм питала брат ми днес какъв е проблема на колата, но за мене беше важно да се приберем живи и здрави.

Daromi, точно с този род магия май никога не сме работили , така че ако имаш възможност за кратко да се погрижиш за небето за да разберем малко повече, а пък аз утре ще се оправям с последствията, ако се наложи .

tana21, твоят разказ е много интересен, като в същото време случилото се е толкова естествено. ТЕС е много простичко, но много мощно средство! Браво, че си се сетила да я приложиш в такава ситуация!
Правилно си решила да пишеш за Предизвикателството. Можеш да започнеш нова тема или да продължиш тук - няма никакво значение. Важно е да говориш за проблемите и ще видиш как прозренията ще идват по-лесно (а може и някой друг да сподели своите) и как резултатите ще са по-бързи (заради по-доброто конкретизиране).


Ния, захващам да подпирам небето, но ти не чакай някой да ти избие зъбите, за да погледнеш Луната
Обикновено след твоите писания ми идват едни такива дъъъълги тиради, че едва си формулирам мисълта, за да ти отговоря въобще
Започвам от някъде и ще видим докъде ще я докарам.
Аз също смятах, че не мога да изпитвам страх. И действително никога не бях го изпитвала, докато не родих сина си. За мен беше доста шокиращо, защото беше непознато чувство и в началото се чудех как да се справя с него.
Сега за магията - когато раздвижиш енергиите, винаги се получава нещо различно от това, с което си свикнал към момента. Това може да бъде и плашещо. Промяната веднага се усеща от околните и в един момент те реагират - положително или пък не.
Ти вярваш ли в случайности?
Няма такова нещо! Била си готова да ти попадне "случайно" книжката.
И още нещо - търпеливо си очаквам да ме питаш за Илюзии. Не бързам - нали трябва да се науча на търпение

А, Ния, Иван каза нещо много важно:

Отново даваш силата си в чужди ръце.

Точно това правим винаги! (ти и аз) Отдавна съм го осъзнала, но колко трудно е да се превъзмогнат навиците... Но не е невъзможно! Ти самата също осъзнаваш каква сила носиш в себе си. Не я пренебрегвай, не я разпилявай - използвай я!

..........не ми се четеше(разбирай мързеше ме - моя бележка), не ми се носеше и отговорност.........

Ето от тези два "порока" - мързел и нежелание за поемане на отговорност за собственият живот - страда 99.9999999999999999% от населението.

.......Страха е движещата сила на злото в мен, „най-големия ли проблем”........

Така е докато не осъзнаеш, че е така. След това страът се превръща в движеща сила на прогреса.

А колкото до всичко останало - ние никога не можем да видим собствените си проблеми толкова ясно и безпристрастно колкото ги виждат другите.
Дароми също се опитваше да бяга от някои прозрения, които ти виждаше отстрани. Същото правиш и ти в момента.
Но няма страшно уроците така или иначе ще се повтарят в една или друга форма докато бъдат научени.
Щом така ти е по-забавно - продължавай в същия дух!

tana21 написа: И така както си бях седнала на задната седалка, си представих, че аз съм колата и започнах „Въпреки че имам някакъв проблем, поради който се повишава много температурата на водата, аз съм една добра кола и ще закарам мойте стопани безопасно и безпроблемно до дома им” Само това се сетих да декларирам и потупвах основните точки. И аз си бях притеснена. През останалите 10 километра температурата на водата не се покачи повече от около 92,5 градуса и не се наложи да спираме.

А кой се смееше когато разказвах на семинара за прокси за неодушевени предмети.
Браво, че си се сетила

Дароми също се опитваше да бяга

Иване, аз само си спортувам!
Не е ли хубаво това?

Не съм пропуснала и това:

...колко чисто е в сърцето ми!

Знам! Вярно е! Използвай го!
Действай!

Хора, защо сте толкова сериозни? Казах просто, че ще отида на лекар и изписахме толкова букви. Опитвам се да си представя какво би се случило ако бях казала, че искам да отида в космоса.

От всичко написано от тогава насам за мен новото (актуалното) е само това:

Там е чисто, невероятно чисто, нямате идея колко чисто е в сърцето ми!

Останалото е старо, просто преразказвах. Страха от последния ми пост беше нов, но дори не се наложи да го тесам – той си изчезна сам в момента, в който осъзнах чувството. Вече често се случва. Обяснявам си го за себе си така: След толкова тесане на определено чувство до самото му коренче (в случая страх) сега вече когато осъзная, че нещо е страх то някакси се присъединява към философията ми за страха и изчезва.

А колкото до ходенето на лекар (и евентуално пиенето на някаква доза лекарство, ако се стигне дотам), това е нещо, което ми се прииска да направя и ще го направя – не виждам какъв проблем би могло да създаде това (все пак не говоря за космоса), при положение, че имам алфа и ТЕС.

Благодаря Дароми, много си подкрепяща.

Сега видях, че съм писала не където му е мястото, но след като може нека си продължа тук.

Не ми се пише за моето Предизвикателство, защото е свързано с проблем, касаещ ниска самооценка, срам и нехаресване. Дори това да напиша е свързано с доста вътрешни съпротиви. Вероятно ще ме посъветваш да тесам съпротивите. Ей сега ще ги тесам, обаче не ми се пише и защото някак ми стои несериозно. Нямам някаква болест, а козметичен проблем, а толкова суча и дълбая около него, че ме хваща яд на мене си.... И понеже списъка с подобни чувства (яд, срам, разочарование, неудобство ……) нараства лавинообразно се чудя дали това не означава, че трябва всяко едно поотделно да се теса, заедно с Предизвикателството.
Декларацията, с която правя Предизвикателството вече почти месец е „Въпреки че имам проблемна кожа, заради срам и нехаресване на себе си, от днес и занапред аз напълно и безрезервно приемам, харесвам и обичам себе си, кожата ми става ........” Първите две, че и третата седмица кожата драстично се влоши, сега върви към оправяне.
Другия ми „грях”, заради който не ми се пише е, че няколко дни не правих пълната процедура 10 зрънца м.сол + 10 чаши вода + 10 пълни ТЕС, ами примерно 5 + 5 + 5. А три дни въобще нищо не правих.

Пак ти благодаря, защото ме провокира да пиша и да се изправя пред същите тия чувства, които си бяха в началото, когато започвах, но все пак малко по-слаби. /Ха сега, отново пропуск, не ги определих в началото и сега нямам критериий по който да ги сравня/.

А за ТЕС и предметите, наистина по време на семинара ми се стори абсурдно, все пак техниката е свързана с емоции, а предметите са „неудушевени”. Но съм доволна, че съзнанието ми подава нестандарнти решения в критични ситуации. Явно като нямам много време за умуване, намирам добри решения.

.........не виждам какъв проблем би могло да създаде това (все пак не говоря за космоса), при положение, че имам алфа и ТЕС.

За мен лично имено идеята да пиеш лекарства при положение, че имаш алфа и ТЕС е безумна. Затова се изписаха толкова думи. Но стига вече по този въпрос. Ти си решаваш. Давай както си си наумила и това е. Всеки има право на мнение.

tana21 написа: Не ми се пише за моето Предизвикателство, защото е свързано с проблем, касаещ ниска самооценка, срам и нехаресване.

Ами че това е проблем на 99% от населението.
Я си отвори собствена тема! И си пиши там!
Въпреки вътрешните си съпротиви и имено заради тях, за да ги извадиш наяве и така да ги осъзнаеш и премахнеш в последствие с ТЕС.
Това е важна тема. Тук ще се изгуби сред всички други/различни теми.

Иване, за мен пък идеята организма ми да страда, ако не съм излекувала жлезата е безумна.

Трябва ли да го болдна за да почувстваш, че избора ми е осъзнат и съм ОК с него? Опитах се да ти обясня съвсем мирно и приятелски, че аз не съм тук за да страдам (нито пък организма ми), а за да се радвам, толкова необяснимо ли е това състояние?