Започвам със саморазобличенията си. Правя ги публично, защото уловките на съзнанието ми са доста. Пробвах с дневник, който уж публикувам в сайта. В началото беше ефикасно, но после спря да действа, а и спрях да пиша. Мнооого съпротиви....
Ще си пиша всичко както ми дойде на момента. Така мисля ще е най-полезно за мене.
Малко история ако някой го чете. От един месец се интересувам и прилагам ТЕС. Нямам тежки болести. Исках да усвоя ТЕС като техника, която развива личността. Реших да се уча с решаването на проблем, който не е „сериозен”. Имам проблемна кожа, т.е. отвреме на време /абе често/ имам пъпки и петна по лицето. А не ми е възраст. Шегувам се с приятели, че от дългия си пуберитет ще мина направо в менопаузата. И уж лека работа, малък проблем, но когато реших да пиша във форума мои впечатления от тесването, се появиха огромни съпротиви. Срам, срам, срам. Как ще се излагам така. И подобни чувства. И едва онзи ден, след като споделих как тесвах колата, по време на път /тук бях горда от себе си/ Дароми и Иван ме подтикнаха да си пиша дневник и да не разводнявам темата „Шипове в петите”. Ха ха ха Ами там бях писала. И се реших. Доста мислих, бая работи измислих, но сега ще пиша каквото ми дойде в момента.
Питам се сега защо толкова се притеснявам от това да изкарам на светло вътрешната си несигурност, слабости и комплекси.
1. Заради самосъхранение? – Да бе да. Кое всъщност пазя. Уж себе си, но е сигурно, че най вече едно нестабилно, непълноценно състояние.
2. Да не се изложа пред другите – и какво произтича от това:
2.1 Няма да ме харесват – леле става ми доста зле
2.2. Ще ми се смеят, ще ми обърнат гръб... – от това не ми пука особено, спрявам се на секундата като го елиминирам.
Други отговори не ми идват в момента.
И така от горните отговори става ясно колко е важно за мене положителното мнение на другите! Другите са източник на харесване, източник на добрата ми самооценка.
Значи ще трябва да поработя върху това да „върна” Центъра за изработване на отношения, оценки и т.н. в Себе си. Той вероятно си е там, и си работи, но съм измествала нещата навън, поради нужда от приемане и харесване още в най-ранното си детство. Не че това го научавам сега. И от много време работя по въпроса, но сега ще е с ТЕС.
Може би ще е добре, всеки пък когато сядам пред този Своеобразен Дневник да започвам с този въпрос:
Как се чувствам от това да откривам слабостите си пред другите? И да проверявам отговорите до оценка нула и докато спрат да излизат нови вариации. Или пък „Как ще се чувствам ако никой не ме харесва?”
Значи Декларацията в този случай би трябвало да е нещо такова:
Въпреки, че самооценката ми зависи от мнението на другите, от днес напълно и безрезервно Обичам, Харесвам и Приемам Себе си.
Така Тесах и се опитах да допълня Декларацията след обичам, харесвам и одобрявам себе си с това че АЗ съм тази която определя Самооценката ми, и не успях да я формулирам. И сега не мога. Не ми е ясно как така аз самата ще определям самооценката си. Не мога да си го представя даже. В моите представи самооценката ми зависи от това доколко покривам критериите да съм полезна за другите. И усилията да се развивам сякаш ги поставям в тази зависимост. /Но това вероятно само го мисля, защото от самонаблюденията ми, а и според приближени, най-вече мъжа ми, аз съм си 100% егоист и постъпвам спрямо собствените си нужди и разбирания, не спрямо неговите примерно. Или пък съм го приела за част от себе си и вече не е източник на харесване./ Ще взема да потърся идеи навън относно самооценката. Май зациклих в този улей /на непълноценната личност/ и не ми идват идеи. Понякога имам смътното усещане, че влизам в някоя роля и толкова се вживявам, че губя другите си части, които са по-напред с материала. В смисъл по-добре комуникират с командния център. Ха супер сравнение. Хареса ми.
ТЕС за само- познание, харесване и творение – Дневник
Идеята на работата със себе си, в случая с ТЕС, не е да промениш самооценката си (което според мен ти се опитваш да направиш, и от там ти идват конфликтите) а да приемеш, обичаш и одобряваш себе си, независимо как се самооценяваш.
Ако направиш това и самооценката ти ще се промени.
Т.е. първо приемаш, а после самооценката сама се променя, а не обратното.
Сега поставяш коня пред каруцата, както се казва.
Отношението ни към егоизма трябва да се промени, а не поведението ни.
Когато мъжът ти те кара да постъпваш както той иска, той собствените си нужди ли желае да задоволи или твоите?
Тук ми мирише на положение в което крадецът вика : "Дръжте крадеца!"
И на края- копирай и пейстни тук поста си с който започна в темата на Дароми!
Ако направиш това и самооценката ти ще се промени.
Т.е. първо приемаш, а после самооценката сама се променя, а не обратното.
Сега поставяш коня пред каруцата, както се казва.
Естествено, че е така. И той, както и всеки друг прави същото. Да си егоист не е лошо. Проблемът е в това, че сме учени от деца, че е лошо.а и според приближени, най-вече мъжа ми, аз съм си 100% егоист и постъпвам спрямо собствените си нужди и разбирания, не спрямо неговите примерно.
Отношението ни към егоизма трябва да се промени, а не поведението ни.
Когато мъжът ти те кара да постъпваш както той иска, той собствените си нужди ли желае да задоволи или твоите?
Тук ми мирише на положение в което крадецът вика : "Дръжте крадеца!"
И на края- копирай и пейстни тук поста си с който започна в темата на Дароми!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Лелее, Деси много извинявай, че те обърках с Таня. Покрай организирането на курса говорихме и с тебе и с нея и незнайно защо те помислих за нея.
Относно самооценката дето вчера ми влезе в главата. След като почетох, поговорих и умувах по въпроса ето какво измислих „Самооценката не искам, а и идея си нямам как мога да сменя. Дадох си смекта, че съм я градила с времето, с опит, самонаблюдения, екперименти, анализи. В детството тя се определя от отношението на средата, но с изразстването се ревизира и самоизгражда. Като се размислих каква е оценката ми към себе си, установих че е мн.добра. Харесвам активното отношение към себе си, това че се самонаблюдавам, променям, експериментирам. Доста неща изкарах на светло, с много неща се справих.
Абе забелязала съм, че нещо като не съм готова да открия за себе си, почвам много да умувам и философствам. Примерно: Установих, че не самооценката ми е прекалено зависима от харесването на другите, а самочувствието. И се засилих да си определям кое какво означава, да си давам определения. Какво е самооценка, самочувствие, ами самопознание какво е!!! То не че е лошо ама ми е писнало да се правя на философ.
Нещата са прости и решенията на проблемите са прости.
Да не говорим от вчера какво потъване в миналото направих. То от доста време се опитвам, но все не ми се иска. Връщане в случки, от които би трябвало да ме е срам. Но толкова много съм говорила за тях. Известно време се занимавах с психология, та доста посветих на самоанализата и споделянето. Е използвах приятелки, но трябваше да съм сигурна, че са подкрепящи. Макар, че не винаги са били. Ха ха.
Затова си мисля, че няма смисъл да пиша за тия истории. /Хм, тук може и да се крие желание за избягване на темата, но така го усещам сега./
Ох усещането е, абе защо да замърсявам пространството с истории за инцест, опити за секс.насилие, отхвърляне на майката, дългогодишни разправии с нея. Лелее гадно ми става. Май няма да е зле наистина да си почна и едно по едно да си мина с ТЕС през тия събития. А как ми се иска да ги изтрия. Не, те са част от миналото ми, невъзможно е. Искам да затворя страницата и да прибера миналото в архивите. А си мислех че съм приключила с тия истории. Реве ми. Всъщност си пореввам. Лелеее колко драматично.
Как ще разбера кога съм изчистила миналото. Мислех, че съм го направила. Спомнях си спокойно случките в детайли без да чувствам нищо, бях простила на себе си и на другите. Приемах го за житейски опит, който ме е направил по-силна. Съветвах хора с подобни проблеи, известно време дори работата ми беше свързана с това.
Дали не преигравам.
Яяяя да си карам както го бях намислила, Да се тесам с Декларацията че си прощавам, че се обичам, че се харесвам и по-късно ако реша ще продължа нататък.
А сега да си изпълня задачката от миналия път:
Въпрос: Как се чувствам от това да откривам слабостите си пред другите?
Отговор: Гадно!
Оценка: 9
Въпрос: Как се чувствам ако никой не ме харесва?”
Отговор: Не ми пука!
Оценка: 0
Относно самооценката дето вчера ми влезе в главата. След като почетох, поговорих и умувах по въпроса ето какво измислих „Самооценката не искам, а и идея си нямам как мога да сменя. Дадох си смекта, че съм я градила с времето, с опит, самонаблюдения, екперименти, анализи. В детството тя се определя от отношението на средата, но с изразстването се ревизира и самоизгражда. Като се размислих каква е оценката ми към себе си, установих че е мн.добра. Харесвам активното отношение към себе си, това че се самонаблюдавам, променям, експериментирам. Доста неща изкарах на светло, с много неща се справих.
Абе забелязала съм, че нещо като не съм готова да открия за себе си, почвам много да умувам и философствам. Примерно: Установих, че не самооценката ми е прекалено зависима от харесването на другите, а самочувствието. И се засилих да си определям кое какво означава, да си давам определения. Какво е самооценка, самочувствие, ами самопознание какво е!!! То не че е лошо ама ми е писнало да се правя на философ.
Нещата са прости и решенията на проблемите са прости.
Да не говорим от вчера какво потъване в миналото направих. То от доста време се опитвам, но все не ми се иска. Връщане в случки, от които би трябвало да ме е срам. Но толкова много съм говорила за тях. Известно време се занимавах с психология, та доста посветих на самоанализата и споделянето. Е използвах приятелки, но трябваше да съм сигурна, че са подкрепящи. Макар, че не винаги са били. Ха ха.
Затова си мисля, че няма смисъл да пиша за тия истории. /Хм, тук може и да се крие желание за избягване на темата, но така го усещам сега./
Ох усещането е, абе защо да замърсявам пространството с истории за инцест, опити за секс.насилие, отхвърляне на майката, дългогодишни разправии с нея. Лелее гадно ми става. Май няма да е зле наистина да си почна и едно по едно да си мина с ТЕС през тия събития. А как ми се иска да ги изтрия. Не, те са част от миналото ми, невъзможно е. Искам да затворя страницата и да прибера миналото в архивите. А си мислех че съм приключила с тия истории. Реве ми. Всъщност си пореввам. Лелеее колко драматично.
Как ще разбера кога съм изчистила миналото. Мислех, че съм го направила. Спомнях си спокойно случките в детайли без да чувствам нищо, бях простила на себе си и на другите. Приемах го за житейски опит, който ме е направил по-силна. Съветвах хора с подобни проблеи, известно време дори работата ми беше свързана с това.
Дали не преигравам.
Яяяя да си карам както го бях намислила, Да се тесам с Декларацията че си прощавам, че се обичам, че се харесвам и по-късно ако реша ще продължа нататък.
А сега да си изпълня задачката от миналия път:
Въпрос: Как се чувствам от това да откривам слабостите си пред другите?
Отговор: Гадно!
Оценка: 9
Въпрос: Как се чувствам ако никой не ме харесва?”
Отговор: Не ми пука!
Оценка: 0
А това са първите ми две влючвания във форума, но в темата "болки в петите"
Здравейте.
Да споделя малко опит от моя ТЕС.
Правя Предизвикателството вече четвърта седмица, май има резултати, но за това може да пиша друг път. Проблема е доста стар, заплетен и може би е нужно повече време. Но процеса е налице, определено има промяна в отношението ми.
Освен Предизвикателството ползвам ТЕС и при нежелани/неприятни моментни състояния, примерно като се ядосам на някого или се притесня за нещо, във всички случаи, в които усетя накакъв душевен дискомфорт и естествено се сетя за ТЕС. Веднъж толкова бях потънала в неприятното състояние, че ми светна за ТЕС едва на третия ден. Но пък като го направих, веднага имаше ефект. Винаги в такива случаи при мен ТЕС работи. Дори и без потупването.
Но сега да разкажа за вчера. Прибирахме се с колата от селото ни, което е на 13-14 км от града. След като изминахме 3-4 км, брат ми забеляза, че температурата на водата се е покачила до 110 градуса и естесвено спряхме и чакахме да истине. Той гледа, чуди се какво може да й има, доля й малко вода (имаше си достатъчно) и реши, че ще кара по 2-3 км и ще спираме да изстива колата. Доста се беше притеснил. Обаче аз се сетих за ТЕС.
И така както си бях седнала на задната седалка, си представих, че аз съм колата и започнах „Въпреки че имам някакъв проблем, поради който се повишава много температурата на водата, аз съм една добра кола и ще закарам мойте стопани безопасно и безпроблемно до дома им” Само това се сетих да декларирам и потупвах основните точки. И аз си бях притеснена. През останалите 10 километра температурата на водата не се покачи повече от около 92,5 градуса и не се наложи да спираме. Не съм питала брат ми днес какъв е проблема на колата, но за мене беше важно да се приберем живи и здрави.
Благодаря Дароми, много си подкрепяща.
Сега видях, че съм писала не където му е мястото, но след като може нека си продължа тук.
Не ми се пише за моето Предизвикателство, защото е свързано с проблем, касаещ ниска самооценка, срам и нехаресване. Дори това да напиша е свързано с доста вътрешни съпротиви. Вероятно ще ме посъветваш да тесам съпротивите. Ей сега ще ги тесам, обаче не ми се пише и защото някак ми стои несериозно. Нямам някаква болест, а козметичен проблем, а толкова суча и дълбая около него, че ме хваща яд на мене си.... И понеже списъка с подобни чувства (яд, срам, разочарование, неудобство ……) нараства лавинообразно се чудя дали това не означава, че трябва всяко едно поотделно да се теса, заедно с Предизвикателството.
Декларацията, с която правя Предизвикателството вече почти месец е „Въпреки че имам проблемна кожа, заради срам и нехаресване на себе си, от днес и занапред аз напълно и безрезервно приемам, харесвам и обичам себе си, кожата ми става ........” Първите две, че и третата седмица кожата драстично се влоши, сега върви към оправяне.
Другия ми „грях”, заради който не ми се пише е, че няколко дни не правих пълната процедура 10 зрънца м.сол + 10 чаши вода + 10 пълни ТЕС, ами примерно 5 + 5 + 5. А три дни въобще нищо не правих.
Пак ти благодаря, защото ме провокира да пиша и да се изправя пред същите тия чувства, които си бяха в началото, когато започвах, но все пак малко по-слаби. /Ха сега, отново пропуск, не ги определих в началото и сега нямам критериий по който да ги сравня/.
А за ТЕС и предметите, наистина по време на семинара ми се стори абсурдно, все пак техниката е свързана с емоции, а предметите са „неудушевени”. Но съм доволна, че съзнанието ми подава нестандарнти решения в критични ситуации. Явно като нямам много време за умуване, намирам добри решения.
Здравейте.
Да споделя малко опит от моя ТЕС.
Правя Предизвикателството вече четвърта седмица, май има резултати, но за това може да пиша друг път. Проблема е доста стар, заплетен и може би е нужно повече време. Но процеса е налице, определено има промяна в отношението ми.
Освен Предизвикателството ползвам ТЕС и при нежелани/неприятни моментни състояния, примерно като се ядосам на някого или се притесня за нещо, във всички случаи, в които усетя накакъв душевен дискомфорт и естествено се сетя за ТЕС. Веднъж толкова бях потънала в неприятното състояние, че ми светна за ТЕС едва на третия ден. Но пък като го направих, веднага имаше ефект. Винаги в такива случаи при мен ТЕС работи. Дори и без потупването.
Но сега да разкажа за вчера. Прибирахме се с колата от селото ни, което е на 13-14 км от града. След като изминахме 3-4 км, брат ми забеляза, че температурата на водата се е покачила до 110 градуса и естесвено спряхме и чакахме да истине. Той гледа, чуди се какво може да й има, доля й малко вода (имаше си достатъчно) и реши, че ще кара по 2-3 км и ще спираме да изстива колата. Доста се беше притеснил. Обаче аз се сетих за ТЕС.
И така както си бях седнала на задната седалка, си представих, че аз съм колата и започнах „Въпреки че имам някакъв проблем, поради който се повишава много температурата на водата, аз съм една добра кола и ще закарам мойте стопани безопасно и безпроблемно до дома им” Само това се сетих да декларирам и потупвах основните точки. И аз си бях притеснена. През останалите 10 километра температурата на водата не се покачи повече от около 92,5 градуса и не се наложи да спираме. Не съм питала брат ми днес какъв е проблема на колата, но за мене беше важно да се приберем живи и здрави.
Благодаря Дароми, много си подкрепяща.
Сега видях, че съм писала не където му е мястото, но след като може нека си продължа тук.
Не ми се пише за моето Предизвикателство, защото е свързано с проблем, касаещ ниска самооценка, срам и нехаресване. Дори това да напиша е свързано с доста вътрешни съпротиви. Вероятно ще ме посъветваш да тесам съпротивите. Ей сега ще ги тесам, обаче не ми се пише и защото някак ми стои несериозно. Нямам някаква болест, а козметичен проблем, а толкова суча и дълбая около него, че ме хваща яд на мене си.... И понеже списъка с подобни чувства (яд, срам, разочарование, неудобство ……) нараства лавинообразно се чудя дали това не означава, че трябва всяко едно поотделно да се теса, заедно с Предизвикателството.
Декларацията, с която правя Предизвикателството вече почти месец е „Въпреки че имам проблемна кожа, заради срам и нехаресване на себе си, от днес и занапред аз напълно и безрезервно приемам, харесвам и обичам себе си, кожата ми става ........” Първите две, че и третата седмица кожата драстично се влоши, сега върви към оправяне.
Другия ми „грях”, заради който не ми се пише е, че няколко дни не правих пълната процедура 10 зрънца м.сол + 10 чаши вода + 10 пълни ТЕС, ами примерно 5 + 5 + 5. А три дни въобще нищо не правих.
Пак ти благодаря, защото ме провокира да пиша и да се изправя пред същите тия чувства, които си бяха в началото, когато започвах, но все пак малко по-слаби. /Ха сега, отново пропуск, не ги определих в началото и сега нямам критериий по който да ги сравня/.
А за ТЕС и предметите, наистина по време на семинара ми се стори абсурдно, все пак техниката е свързана с емоции, а предметите са „неудушевени”. Но съм доволна, че съзнанието ми подава нестандарнти решения в критични ситуации. Явно като нямам много време за умуване, намирам добри решения.
Правих 4-5 пъти сол + вода + ТЕС с Декларацията „Въпреки че ми са ie случвали еди какви си гадни случки, заради които в момента се чувствам отвратително аз напълно и безрезервно обичам, харесвам, приемам себе си и си прощавам”
И тъй като продължих да се чувствам доста нестабилно и зле реших да пробвам с ТКФ. Избрах едната от случките за кратък филм, озаглавих го. И почнах Тесвайки да го гледам, като си влязох в кожата от тогава, с усещанията си . Не се чувствах гадно. Събитията се подреждаха едно след друго, спомнях си детайлите, реакциите ми, въртях ги отново и отново ТЕСайки с „напълно и безрезервно обичам, харесвам, приемам себе си и си прощавам” някъде към края добавих „и си възвръщам добрата самооценка и кондиция”. Изпитвах огромно облекчение през цялото време.
Сега съм ок. Мисля да гледам филма още няколко пъти, ще проверя нивото на СЕН. После и с другите случки ще направя същото.
И тъй като продължих да се чувствам доста нестабилно и зле реших да пробвам с ТКФ. Избрах едната от случките за кратък филм, озаглавих го. И почнах Тесвайки да го гледам, като си влязох в кожата от тогава, с усещанията си . Не се чувствах гадно. Събитията се подреждаха едно след друго, спомнях си детайлите, реакциите ми, въртях ги отново и отново ТЕСайки с „напълно и безрезервно обичам, харесвам, приемам себе си и си прощавам” някъде към края добавих „и си възвръщам добрата самооценка и кондиция”. Изпитвах огромно облекчение през цялото време.
Сега съм ок. Мисля да гледам филма още няколко пъти, ще проверя нивото на СЕН. После и с другите случки ще направя същото.
Точно това е начина да изчистиш миналото - ТКФ на случките от миналото. Но си направи и списък със случките.
Имаш яки ПО по отношение на самочувствие и самооценка (това са две страни на едно и също) Самочувствието е подсъзнателния процес, докато самооценката е съзнателния. Опитваш се да бягаш по тъча, ама няма да стане.
Не търси на баницата мекото, ами ТЕСай всичко което излиза като мисъл. Записвай и ТЕСай. Този труд ще ти се отплати хилядократно.
Имаш яки ПО по отношение на самочувствие и самооценка (това са две страни на едно и също) Самочувствието е подсъзнателния процес, докато самооценката е съзнателния. Опитваш се да бягаш по тъча, ама няма да стане.
Не търси на баницата мекото, ами ТЕСай всичко което излиза като мисъл. Записвай и ТЕСай. Този труд ще ти се отплати хилядократно.
Последно промяна от ivangp на 16 Ное 2009 15:23, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
О да, списъка е направен и го допълвам.
Днес нещо се върви, а и ме / се вкарах в друг филм и не се получава. Но все пак сутринта правих ТКФ, уж нивото на СЕН в началото беше ниско, пък по време на филма започнах да дишам дълбоооко, дълбоко и сърчицето забърза ритъм. Интересното беше, че по време на КФ излязоха препратки към други събития, а и видях някои лица по различен начин. И себе си видях в различна светлина . Всичко записвам.
Днес нещо се върви, а и ме / се вкарах в друг филм и не се получава. Но все пак сутринта правих ТКФ, уж нивото на СЕН в началото беше ниско, пък по време на филма започнах да дишам дълбоооко, дълбоко и сърчицето забърза ритъм. Интересното беше, че по време на КФ излязоха препратки към други събития, а и видях някои лица по различен начин. И себе си видях в различна светлина . Всичко записвам.
Миналите два три дни се чувствах доста изтощена от връщането в миналото, което ме вкара в едно състояние на свръхнестабилност и неувереност. Реших, че времето, в което ще се връщам в миналите проблемни случки, ще е само по време на ТКФ и ТЕСването.
През тези два дни ми мина и мисълта, че е напълно безмислен този опит отново да се връщам назад. Доста пъти преди съм го правила безрезултатно. Научих се добре да живея, въпреки случилото се.
Но това най-вероятно е ПО. Така че продължавам с ТЕС.
Друго, което забелязах тези два дни е, че като излизах навън и се налагаше да общувам с някакви непознати хора, имах усещането, че моментално излизах от потъването в миналото, в празнотата и т.н. и влизах в друг свят, където се справям чудесно, където всичко си е на мястото и съм перфектна, както и да реагирам. А когато насоча внимание към миналото, пак се се загубвам, все едно потъвам и не зная коя съм, каква съм.
Ха, ми да – тия новите хора, те не знаят каква съм била преди и какво ми се е случвало. И с тях съм на чисто. Затова.
Миналото ми се състои от два свята. Единия приказен, с вълшебно и прекрасно детство, а другия тъмен, подтискащ, болезнен. И все едно са напълно отделни.
И за да ги събера приемам, че втория е бил необходим за да подготви и вкара детската душица в реалния свят. Може би не е станало по най-добрия начин, а може и да е. ТЕС мисля, че ще ми помогне да изчистя от себе си „отговорността, вината” за случилото се. Като гледам КФ с Декларацията и потупването, всеки детайл, в който съм „лоша и мръсна”, аз ще обгърна със „ напълно и безрезервно обичам, приемам, харесвам себе си и си прощавам” . И така вероятно ще сменя поляритета, тези случки няма да са източник на ниска самооценка, срам, несигурност, липса на вяра в себе си и т.н. а ще са просто част от миналото ми.
През тези два дни ми мина и мисълта, че е напълно безмислен този опит отново да се връщам назад. Доста пъти преди съм го правила безрезултатно. Научих се добре да живея, въпреки случилото се.
Но това най-вероятно е ПО. Така че продължавам с ТЕС.
Друго, което забелязах тези два дни е, че като излизах навън и се налагаше да общувам с някакви непознати хора, имах усещането, че моментално излизах от потъването в миналото, в празнотата и т.н. и влизах в друг свят, където се справям чудесно, където всичко си е на мястото и съм перфектна, както и да реагирам. А когато насоча внимание към миналото, пак се се загубвам, все едно потъвам и не зная коя съм, каква съм.
Ха, ми да – тия новите хора, те не знаят каква съм била преди и какво ми се е случвало. И с тях съм на чисто. Затова.
Миналото ми се състои от два свята. Единия приказен, с вълшебно и прекрасно детство, а другия тъмен, подтискащ, болезнен. И все едно са напълно отделни.
И за да ги събера приемам, че втория е бил необходим за да подготви и вкара детската душица в реалния свят. Може би не е станало по най-добрия начин, а може и да е. ТЕС мисля, че ще ми помогне да изчистя от себе си „отговорността, вината” за случилото се. Като гледам КФ с Декларацията и потупването, всеки детайл, в който съм „лоша и мръсна”, аз ще обгърна със „ напълно и безрезервно обичам, приемам, харесвам себе си и си прощавам” . И така вероятно ще сменя поляритета, тези случки няма да са източник на ниска самооценка, срам, несигурност, липса на вяра в себе си и т.н. а ще са просто част от миналото ми.
Този път като гледах филма няколко пъти, отсъстваше каквото и да е негивно чувство. Имаше единствено едно леко приятно усещане, и то само при първото и второто гледане. Когато си помислих, че вероятно съм се срамувала от себе си, заради това усещане, насочих обичта и прошката от декларацията към него и то втория и третия път въобще не се появи. Гледах съвсем спокойно целия филм, даже се поразхождах наоколо да видя усещанията си от мястото. Всичко си беше ок, спокойно и омиротворено.
Дали не си играя само на изчистване на емоциите.
Има едно чувство за провал, то е от детството, но го има и сега. Като дете гледах на себе си като на същество, с много мощ и сила. Уж много силна, а се оставих да ми се случат неприятни неща, а и как реагирах. Съвсем не като супер хироу. Мдааа, кофти работа.
Дали не си играя само на изчистване на емоциите.
Има едно чувство за провал, то е от детството, но го има и сега. Като дете гледах на себе си като на същество, с много мощ и сила. Уж много силна, а се оставих да ми се случат неприятни неща, а и как реагирах. Съвсем не като супер хироу. Мдааа, кофти работа.
Сега гледах филма отново и докато си правих настройката, съзнанието ми даде едно доста интересно допълнение и обяснение към случилото се, което буквално ме препрати към следващите събития от списъка. Невероятно. Не съм и предполагала да има такава връзка.
Ще трябва да си направя новия филм, че всичко е доста разпокъсано и разхвърляно във времето. Ще си избера няколко най-характерни случки.
Е ще гледам и стария филм някой път, ей така контролно, да проверя усещанията.
Ще трябва да си направя новия филм, че всичко е доста разпокъсано и разхвърляно във времето. Ще си избера няколко най-характерни случки.
Е ще гледам и стария филм някой път, ей така контролно, да проверя усещанията.