Буфер? - Вече не ми е необходим!

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
daromi

Буфер? - Вече не ми е необходим!

Мнение от daromi »

Заимствала съм формулировката от друг пост (на Лейди), тъй като ме впечатли с точното описание на чувството ми.
Въпреки че съм изградила буфер между мен и света, за да не бъда наранявана, аз ... ... ... и се освобождавам от необходимостта си да изграждам буфер между мен и света сега!

Взимам си един пост на Иван от темата на Basted "Наднормено тегло":
А за да отговоря на въпроса ти:
защо след голям стрес се качват килограми според вас?
Защото подсъзнанието се опитва да предпази тялото от нови удари/заплахи - емоционално, като му доставя удоволствие с храната и физически като изгражда предпазна възглавница/буфер (т.е. трупа мазнини) между жизнено важните органи и околния свят.

Т.е. за да спре да трупа мазнини човек първо трябва да престане да възприема света като заплаха. Т.е. да си промени светогледа, убежденията и подсъзнателните емоционални реакции. Точно за тези неща помага ТЕС.
Взимам си и пост на mayadob от темата на Лейди "Дневникът":
Направо си тупай точките, докато четеш.
Включи като напомнящи фрази или като декларации това, което звучи най-вярно от тук:
- не искам да забравя тези спомени
- ако се отърся от тях, ще спра да се съжалявам
- няма да получавам съжалението на другите
- няма да съм жертва
- не съм готова да съм силна и отговорна за действията си
- ще ми бъде пусто, ако се излекувам от спомените
- искам да има интрига
- скучно е нищо да ти няма
- не мога да съм безучастна към това, което се случи
- не трябва да съм безучастна към това, което се случи
- ядът, който изпитвам, ми помага
- мога да се отърся от спомена, но не искам
- така ми харесва
- така съм интересна
- така получавам внимание
Можете да ме насърчавате! :lol:

Аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран на: 18 Юни 2009 13:37

Мнение от nia »

Аз виждам и през буфера, но пък какво ли би било когато го махнеш ... Чакам с нетърпение.

violetavioleta
Участник
Мнения: 42
Регистриран на: 29 Сеп 2009 18:04
Местоположение: Димитровград

Мнение от violetavioleta »

И аз имам проблеми с килограмите и ще започвам от утре да Тесам за това. Не знам обече, като предизвикателство ли ще е по-добре или как? Не мога да преценя и чувствам необходимост от помощ. :)

Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран на: 26 Май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Мнение от Яна »

Радвам се, че съм ти била от помощ! Успех! Ще следя с интерес как се развиват нещата при теб!

Аз установих, че няма нужда да тесам конкретно този буфер. :) Ако се справя с другите неща, той сам ще изчезне, без да се измъчваме един друг! Вчера направих един много хубав и подробен списък с неща, върху които да работя (ако не ме примързи, може и да го пусна в моята темичка). Там има много поводи да го има този буфер!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

daromi

Мнение от daromi »

Ния, ако сега съм ти толкова прозрачна, тогава изобщо няма да се виждам :P

Вили, ще се подкрепяме!
А и тъй като Иван все ме прескача (като малък е играл все на прескочи кобила :) ), ще се възползвам от постовете му в твоята тема :D

Лейди, благодаря!
Като прочетох поста ти за буфера, веднага ми "залепна" (можеше и кюлче злато да е :wink: ). Явно при мен водещата причина е тази. И действително започването на това Предизвикателство се получи от само себе си. За друго си мислех. Приемам, че времето му е дошло. Очаквам постовете в твоята тема с интерес!

Честно казано, не знам какво толкова ще има да споделям по тази тема, понеже не смятам да правя ежедневни измервания и тегления. Не очаквам да се чувствам и зле, но знае ли човек. Иване, ще дадеш ли някакъв съвет?

Аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран на: 18 Юни 2009 13:37

Мнение от nia »

Дали ще бъде удобно и аз да участвам в съветването ако не е прекалено нахално, моля :) ?

daromi

Мнение от daromi »

Заповядай, но само ако не е прекалено нахално :wink:

ivangp
Site Admin
Мнения: 4519
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Дароми, как да не те прескачам , като все задаваш разни въпроси на които вече си си отговорила. Препрочети си как се прави Предизвикателството. Там си пише кога да се мери, ако се мери, аимено в края на месеца. В темата на Виолета пък писах да не се концентрира върху килограми. За какво мерене става въпрос тогава.
Изобщо така се увличате в приказки понякога, че забравяте от къде сте тръгнали и накъде искате да вървите.
И това си има позитивите, ама не ми се сърдете на мен.
Жени сте все пак.:roll:
Аз обичам кратките, точни и ясни неща. Това си е моят начин, той не е по-добър или изобщо нещо по-........ от вашите. Просто е различен.
Включвам се само когато намеря за необходимо. Щом не се включвам, занчи според мен няма нужда да се включвам. Т.е. справяте се и самостоятелно достатъчно добре.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран на: 18 Юни 2009 13:37

Мнение от nia »

Иване, ще се опитам да поразсъждавам, защо в този аспект имаш проблеми предимно с хора с Хашимото.

Ще говоря за себе си, макар че никой и нищо не може да ме убеди, че при останалите хора с хипофункция на щитовидната жлеза е много различно. Значи при мен няма спор, че чувството за безпомощност е в основата на проблемите, свързани с жлезата. Тълкуването ми е базирано най-вече на това какво дойде от алфа, при кои формулировки усещанията ми бяха най-силни, както и реакцията на жлезата след това. Освен това Бурбо казва, че хората с хипофункция имат проблем да изразят или направят това, което искат за себе си, а ГНМ – че заболяването се предизвиква от безпомощност.

Чувството за безпомощност, усещането, че трябва да се справиш с нещо огромно, а нямаш сили (не вярваш, че е възможно, защото и за миг не се замисляш за подкрепа – човек не осъзнава, че може да разчита на подкрепа, когато никога не я е имал), според мен води до хипофункцията. Има и чувство за вина от несправянето, което пък обуславя антителата, но то не е най-важното във връзка с това, което искам да кажа.

А искам да кажа, че във всеки случай тук ти си имаш работа с хора, които са склонни да се чувстват силно безпомощни (поне до един момент). В този аспект това
Включвам се само когато намеря за необходимо. Щом не се включвам, занчи според мен няма нужда да се включвам. Т.е. справяте се и самостоятелно достатъчно добре.
не се явява безболезнен подход (поне в началото). Освен ако не приемем, че „каляването на стоманата” влияе благотворно в случая, но едва ли. Ние сме се калили достатъчно още преди да започнем да влизаме тук

ivangp
Site Admin
Мнения: 4519
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

А възможно ли е да виждаш проблема си под различен ъгъл от този под който го виждма аз като безпристрастен наблюдател?

Имаш ли резултати?

Спориш ли с мен и вървиш ли си въпреки моето мнение по своя път?

В крайна сметка чувстваш ли се по-добре от преди?

Ако отговорът на всички тези въпроси е ДА, значи всичко е наред и има прогрес.

Аз смятам, че е нужно леко подтикване за връщане към целта, а не постоянно водене за ръка. Това е моето мнение.
Заболяването или проблемът са без значение. Принципите са едни и същи за всеки.
Моята идея е да покажа и докажа на всеки, че може сам да се справи , с помощ, но без зависимост от някой друг. Методите ми може и да не се харесват на много хора, но работят. Резултатите го доказват.

Ако ти имаш друга философия, следвай я. Може за теб и за хората които работят с теб тя да е по-добра.
Но поне опитвай! (това във връзка с другия ти пост в другата тема).
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран на: 18 Юни 2009 13:37

Мнение от nia »

Идеята ми беше, че много пъти, след като замълчеше, аз си казвах, че сигурно съм те разочаровала, защото пак не съм се справила.

Не вярвам че мислиш, че точно аз ще оспоря резултатите, които постигаш, а щом е така, значи подхода ти е успешен.

ivangp
Site Admin
Мнения: 4519
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

nia написа:Идеята ми беше, че много пъти, след като замълчеше, аз си казвах, че сигурно съм те разочаровала, защото пак не съм се справила.
Ами това си е проблем за ТЕСане. Ако ти бях отговарял, как щеше да го откриеш. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

daromi

Мнение от daromi »

Иване, много се радвам, че ми отговори. Не че не съм свикнала да си говоря сама, но ми беше приятно.
По-горния пост на Ния е много коректен и от моя гледна точка. Като никой път съм съгласна с нея от първата до последната дума. Не си длъжен да се занимаваш с такива като нас, разбира се. (Благодарни сме, когато го правиш!) Вярно е и това, че понякога питаме, без да задаваме въпрос и се надяваме ти да ни разбираш и да отговориш. В края на краищата, добре е, че ден-два след това някой друг задава същия въпрос и ти даваш добро обяснение, от което можем да се възползваме и ние. Това, че се шегуваме е нашият начин да се справим с много сериозни проблеми (а и така ни харесва).
А възможно ли е да виждаш проблема си под различен ъгъл от този, под който го виждам аз като безпристрастен наблюдател?
Разбира се, че ъгълът е различен! На това разчитаме, пишейки тук на всеослушание. И на твоя опит!

Даже някой път може и да ни насърчиш (похвалиш), без да искаш :wink:

Аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран на: 18 Юни 2009 13:37

Мнение от nia »

Хашимотнахме я и тази тема набързо. Колкото и теми да отвориш - все една и съща съдба. Ама не си признавам, че съм виновна, защото сега не тесам - НЕВИННА СЪМ!

daromi

Мнение от daromi »

Някой каза, че едва ли ще има кой знае какво за споделяне в тази тема.
По-нататък може и да е така, но сега имам какво да кажа. Като започнах Предизвикателството, желанието да се храня се позасили спрямо предните няколко месеца. Тъкмо се радвах, че ако така продължава, всичко трябва да мине безболезнено.
Че кога е ставало лесно, та и сега!?!
Надявам се това да продължи само няколко дни и след това да се "успокоя". Преполагам, че е добре, че има някаква "реакция". Ще видим какво следва.
Все по-сигурна съм, че това е правилното Предизвикателство, с което трябваше да продължа. Много по-леко и с по-голямо желание го правя - не защото трябва, а защото ми е приятно.

Публикувай отговор