Буфер? - Вече не ми е необходим!

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
daromi

Буфер? - Вече не ми е необходим!

Мнениеот daromi » 11 ное 2009 22:42

Заимствала съм формулировката от друг пост (на Лейди), тъй като ме впечатли с точното описание на чувството ми.
Въпреки че съм изградила буфер между мен и света, за да не бъда наранявана, аз ... ... ... и се освобождавам от необходимостта си да изграждам буфер между мен и света сега!

Взимам си един пост на Иван от темата на Basted "Наднормено тегло":
А за да отговоря на въпроса ти:
защо след голям стрес се качват килограми според вас?

Защото подсъзнанието се опитва да предпази тялото от нови удари/заплахи - емоционално, като му доставя удоволствие с храната и физически като изгражда предпазна възглавница/буфер (т.е. трупа мазнини) между жизнено важните органи и околния свят.

Т.е. за да спре да трупа мазнини човек първо трябва да престане да възприема света като заплаха. Т.е. да си промени светогледа, убежденията и подсъзнателните емоционални реакции. Точно за тези неща помага ТЕС.


Взимам си и пост на mayadob от темата на Лейди "Дневникът":
Направо си тупай точките, докато четеш.
Включи като напомнящи фрази или като декларации това, което звучи най-вярно от тук:
- не искам да забравя тези спомени
- ако се отърся от тях, ще спра да се съжалявам
- няма да получавам съжалението на другите
- няма да съм жертва
- не съм готова да съм силна и отговорна за действията си
- ще ми бъде пусто, ако се излекувам от спомените
- искам да има интрига
- скучно е нищо да ти няма
- не мога да съм безучастна към това, което се случи
- не трябва да съм безучастна към това, което се случи
- ядът, който изпитвам, ми помага
- мога да се отърся от спомена, но не искам
- така ми харесва
- така съм интересна
- така получавам внимание

Можете да ме насърчавате! :lol:

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 11 ное 2009 23:13

Аз виждам и през буфера, но пък какво ли би било когато го махнеш ... Чакам с нетърпение.

violetavioleta
Участник
Мнения: 42
Регистриран: 29 сеп 2009 18:04
Местоположение: Димитровград

Мнениеот violetavioleta » 11 ное 2009 23:16

И аз имам проблеми с килограмите и ще започвам от утре да Тесам за това. Не знам обече, като предизвикателство ли ще е по-добре или как? Не мога да преценя и чувствам необходимост от помощ. :)

Потребителски аватар
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран: 26 май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Контакти:

Мнениеот Яна » 12 ное 2009 12:32

Радвам се, че съм ти била от помощ! Успех! Ще следя с интерес как се развиват нещата при теб!

Аз установих, че няма нужда да тесам конкретно този буфер. :) Ако се справя с другите неща, той сам ще изчезне, без да се измъчваме един друг! Вчера направих един много хубав и подробен списък с неща, върху които да работя (ако не ме примързи, може и да го пусна в моята темичка). Там има много поводи да го има този буфер!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

daromi

Мнениеот daromi » 12 ное 2009 20:31

Ния, ако сега съм ти толкова прозрачна, тогава изобщо няма да се виждам :P

Вили, ще се подкрепяме!
А и тъй като Иван все ме прескача (като малък е играл все на прескочи кобила :) ), ще се възползвам от постовете му в твоята тема :D

Лейди, благодаря!
Като прочетох поста ти за буфера, веднага ми "залепна" (можеше и кюлче злато да е :wink: ). Явно при мен водещата причина е тази. И действително започването на това Предизвикателство се получи от само себе си. За друго си мислех. Приемам, че времето му е дошло. Очаквам постовете в твоята тема с интерес!

Честно казано, не знам какво толкова ще има да споделям по тази тема, понеже не смятам да правя ежедневни измервания и тегления. Не очаквам да се чувствам и зле, но знае ли човек. Иване, ще дадеш ли някакъв съвет?

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 12 ное 2009 21:08

Дали ще бъде удобно и аз да участвам в съветването ако не е прекалено нахално, моля :) ?

daromi

Мнениеот daromi » 12 ное 2009 21:10

Заповядай, но само ако не е прекалено нахално :wink:

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4421
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 12 ное 2009 23:56

Дароми, как да не те прескачам , като все задаваш разни въпроси на които вече си си отговорила. Препрочети си как се прави Предизвикателството. Там си пише кога да се мери, ако се мери, аимено в края на месеца. В темата на Виолета пък писах да не се концентрира върху килограми. За какво мерене става въпрос тогава.
Изобщо така се увличате в приказки понякога, че забравяте от къде сте тръгнали и накъде искате да вървите.
И това си има позитивите, ама не ми се сърдете на мен.
Жени сте все пак.:roll:
Аз обичам кратките, точни и ясни неща. Това си е моят начин, той не е по-добър или изобщо нещо по-........ от вашите. Просто е различен.
Включвам се само когато намеря за необходимо. Щом не се включвам, занчи според мен няма нужда да се включвам. Т.е. справяте се и самостоятелно достатъчно добре.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 13 ное 2009 11:16

Иване, ще се опитам да поразсъждавам, защо в този аспект имаш проблеми предимно с хора с Хашимото.

Ще говоря за себе си, макар че никой и нищо не може да ме убеди, че при останалите хора с хипофункция на щитовидната жлеза е много различно. Значи при мен няма спор, че чувството за безпомощност е в основата на проблемите, свързани с жлезата. Тълкуването ми е базирано най-вече на това какво дойде от алфа, при кои формулировки усещанията ми бяха най-силни, както и реакцията на жлезата след това. Освен това Бурбо казва, че хората с хипофункция имат проблем да изразят или направят това, което искат за себе си, а ГНМ – че заболяването се предизвиква от безпомощност.

Чувството за безпомощност, усещането, че трябва да се справиш с нещо огромно, а нямаш сили (не вярваш, че е възможно, защото и за миг не се замисляш за подкрепа – човек не осъзнава, че може да разчита на подкрепа, когато никога не я е имал), според мен води до хипофункцията. Има и чувство за вина от несправянето, което пък обуславя антителата, но то не е най-важното във връзка с това, което искам да кажа.

А искам да кажа, че във всеки случай тук ти си имаш работа с хора, които са склонни да се чувстват силно безпомощни (поне до един момент). В този аспект това
Включвам се само когато намеря за необходимо. Щом не се включвам, занчи според мен няма нужда да се включвам. Т.е. справяте се и самостоятелно достатъчно добре.

не се явява безболезнен подход (поне в началото). Освен ако не приемем, че „каляването на стоманата” влияе благотворно в случая, но едва ли. Ние сме се калили достатъчно още преди да започнем да влизаме тук

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4421
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 13 ное 2009 11:48

А възможно ли е да виждаш проблема си под различен ъгъл от този под който го виждма аз като безпристрастен наблюдател?

Имаш ли резултати?

Спориш ли с мен и вървиш ли си въпреки моето мнение по своя път?

В крайна сметка чувстваш ли се по-добре от преди?

Ако отговорът на всички тези въпроси е ДА, значи всичко е наред и има прогрес.

Аз смятам, че е нужно леко подтикване за връщане към целта, а не постоянно водене за ръка. Това е моето мнение.
Заболяването или проблемът са без значение. Принципите са едни и същи за всеки.
Моята идея е да покажа и докажа на всеки, че може сам да се справи , с помощ, но без зависимост от някой друг. Методите ми може и да не се харесват на много хора, но работят. Резултатите го доказват.

Ако ти имаш друга философия, следвай я. Може за теб и за хората които работят с теб тя да е по-добра.
Но поне опитвай! (това във връзка с другия ти пост в другата тема).
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 13 ное 2009 12:37

Идеята ми беше, че много пъти, след като замълчеше, аз си казвах, че сигурно съм те разочаровала, защото пак не съм се справила.

Не вярвам че мислиш, че точно аз ще оспоря резултатите, които постигаш, а щом е така, значи подхода ти е успешен.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4421
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 13 ное 2009 17:31

nia написа:Идеята ми беше, че много пъти, след като замълчеше, аз си казвах, че сигурно съм те разочаровала, защото пак не съм се справила.

Ами това си е проблем за ТЕСане. Ако ти бях отговарял, как щеше да го откриеш. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

daromi

Мнениеот daromi » 13 ное 2009 21:50

Иване, много се радвам, че ми отговори. Не че не съм свикнала да си говоря сама, но ми беше приятно.
По-горния пост на Ния е много коректен и от моя гледна точка. Като никой път съм съгласна с нея от първата до последната дума. Не си длъжен да се занимаваш с такива като нас, разбира се. (Благодарни сме, когато го правиш!) Вярно е и това, че понякога питаме, без да задаваме въпрос и се надяваме ти да ни разбираш и да отговориш. В края на краищата, добре е, че ден-два след това някой друг задава същия въпрос и ти даваш добро обяснение, от което можем да се възползваме и ние. Това, че се шегуваме е нашият начин да се справим с много сериозни проблеми (а и така ни харесва).
А възможно ли е да виждаш проблема си под различен ъгъл от този, под който го виждам аз като безпристрастен наблюдател?

Разбира се, че ъгълът е различен! На това разчитаме, пишейки тук на всеослушание. И на твоя опит!

Даже някой път може и да ни насърчиш (похвалиш), без да искаш :wink:

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 13 ное 2009 21:59

Хашимотнахме я и тази тема набързо. Колкото и теми да отвориш - все една и съща съдба. Ама не си признавам, че съм виновна, защото сега не тесам - НЕВИННА СЪМ!

daromi

Мнениеот daromi » 13 ное 2009 22:05

Някой каза, че едва ли ще има кой знае какво за споделяне в тази тема.
По-нататък може и да е така, но сега имам какво да кажа. Като започнах Предизвикателството, желанието да се храня се позасили спрямо предните няколко месеца. Тъкмо се радвах, че ако така продължава, всичко трябва да мине безболезнено.
Че кога е ставало лесно, та и сега!?!
Надявам се това да продължи само няколко дни и след това да се "успокоя". Преполагам, че е добре, че има някаква "реакция". Ще видим какво следва.
Все по-сигурна съм, че това е правилното Предизвикателство, с което трябваше да продължа. Много по-леко и с по-голямо желание го правя - не защото трябва, а защото ми е приятно.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта