Дневник. В опити да забременея и да опозная себе си.....

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Mironi
Участник
Мнения: 18
Регистриран на: 10 Ное 2009 19:44

Дневник. В опити да забременея и да опозная себе си.....

Мнение от Mironi »

Здравейте!
Случайно в Интернет срещнах информация за ТЕС. Купих си книгата на Иван и я прочетох. Първоначално ми беше много объркано из главата. Започнах да опитвам, но не много упорито. Малко след това започнах втора процедура инвитро и нещо май не ми останаха сили за това и вероятно сгреших.
За първи път пиша тук. В Бг-мама се запознах задочно с Мая и с още хора, занимаващи се с ТЕС. Реших да направя свой дневник и да пиша - точно тук - където май е най-подходящото място за това и където ще срещна повече подкрепа от професионалисти и корекции - там където бъркам. Смятам и се надявам тази техника да проработи при мен в моята борба да родя дете, да опозная себе си и да се отърва от негативите, натрупани през годините в моето съзнание.
За себе си какво да кажа: Както се разбира от горните редове - основния ми проблем е стерилитет - 9 годишен. През 2001 година ми откриха миома на матката. Оперирах я през 2007 г. след доста различни, но неуспешни опити да я премахна. Но накрая кръвоизливите бяха ужасни.
След това уж всичко ми беше наред - но бременност не настъпи. И така - запътих се към клиника по стерилитет. И там се започва с процедурите естествено - безброй изследвания и инвитро опити.
Благодарение на този форуми и естествено от информацията от книгата разбрах, че в мен има някаква вътрешна съпротива, която не ми дава шанс да забременея. Не знам дали обяснението ми е точно. Съзнателно много го искам и правя какво ли не, но дефакто сякаш нещо от вътре ми казва, че няма да стане и то не става.
Това осъзнаване е голямо постижение за мен. Няма твърде много медицински проблеми, освен един завишен хормон. Искам да се освободя от това проклето усещане и вече съм сигурна, че щом се справя с това - ще бъда готова и ще се получи моята голяма мечта. Имам цел и ще я достигна.
Чела съм доста книги на Луиз Хей и съм и голям фен. Виждам, че част от нейните теории могат да се приложат в съчетание с ТЕС.
Надявам това да продължи по-дълго, за да не зарежа упражненията.
По съвет на Мая, която ме препрати и тук - започнах да търся проблеми в отношенията с баща си, майка си, а също и вина у себе си.
До момента какво съм направила:
Пробвала съм - за главоболие. 2-3 пъти ми е минавало от приложение на ТЕС - почти веднага.
Последния път обаче, когато ме боля главата - прилагах ТЕС но не мина 2-3 дни. Умишлено не пих хапче, защото исках да видя ще има ли резултат. Но не мина. Първо в декларацията казвах просто, че имам главоболие. После взех да търся причини - като притеснение и напрежение-нищо не стана. После реших да опитам със шип на врата (не е доказано че имам такъв). Не стана. И на 4-тия ден просто взех някакво хапче Gripex (мъжът ми се беше разболял) и от раз ми мина и не ме заболя през следващите дни. Та си мисля, че явно бях започнала да се разболявам от грип и просто не оцелих причината. Знам ли........ Но пък не се и разболях до момента (по принцип съм доста кекава - я някой кихне, и аз съм втората).
А иначе като правих Инвитрото всеки ден по веднъж, максимум 2 пъти прилагах следното: "Макар че се притеснявам да не отхвърля ембрионите, те да не се имплантират или да не се развият, аз ................" И резултата от опита беше катастрофален - чисти нули на кръвния тест за бременност. (За информация - при първото инвитро имаше имплантация, но направих ранен аборт).
Явно тук причините са по-дълбоки. В момента съм започнала по-отдалеч - в смисъл замислих се за баща си (вече покойник) и Тес-вах някои от нещата, които са ме наранявали и за които съм му била сърдита. Мисля, че му простих. По-точно си мисля, че съм му простила отдавна (по съвет на Луиз Хей), но сега просто потърсих повече фактори, които са ме ядосвали в миналото. Поработих с тях. Но мисля, че не тая гняв към баща си. Но все пак поработих отново по въпроса.
Обаче се заех сериозно с въпроса с майка ми - тя в последните години ми е създавала доста проблеми и определено системно ме дразни за нещо. И със себе си- и там мисля че има по какво да се работи.
Обаче забелязах нещо друго. Значи до скоро като нещо се ядосах (работата ми е много напрегната и конфликтна, а и покрай моята борба със стерилитета), ми излизаха някакви гадни червени хистерични петна около шията и по гърдите. Дори се е случвало и по краката и ръцете. И примерно стоят час-два и изчезват. Но много сърбят. И аз знам, че това е от яд и напрежение. В това винаги съм била сигурна.
Та от как прилагам ТЕС (а това до скоро въобще не е било често и редовно), те просто изчезнаха - без да съм работила конкретно за този проблем. От 3 месеца (откакто съм започнала да правя нещо по ТЕС) такива петна не са ми избивали. Но си мисля, че причината за този добър ефект е точно ТЕС. Явно съм станала по-устойчива на стреса и организма ми не реагира така бурно. А и се чувствам по-жизнена и енергична, когато направя ТЕС. Това ясно го усещам.
Знам, че още не съм навлязла дълбоко във философията - но се старая. Вече препрочитам книгата и все повече неща ми се изясняват. Мисля, че формулировките ми вече са по ясни, точни и по-конкретни.
Ще видим дали ще има ефект и за забременяването. Скоро ми предстои ново инвитро (трансфер на замразени ембриони - ако оцелеят при размразяването). Но преди това ще правим биопсия на матката. Интересно дали ще излезне проблем - според мен не!
След всичко това реших още да мисля за отношенията с баща ми. И току що мисля, че открих нещо важно: Баща ми беше разочарован, че съм се родила момиче. Той е искал момче. И като дете все ми повтаряше, че съм неговото мъжко момиче. Искаше да се държа като момче, да правя всичко и да играя като момче, а не да се лиготя и да се страхувам като момиче. И аз се стараех. Правех много мъжки неща, не позволявах на страха да ме обземе - срамувах се в такива ситуации и криех от баща си. Непрекъснато се стараех да му се докажа, че си ме бива. Така израстнах като мъжкарана. Спомням си, че през пубертета много се ядосвах, че започнаха да ми растат гърди например..... Сега ми е смешно, но тогава си беше доста травмиращо.
Дори когато станах на 18-20 години - аз не се чувствах никак женствена, макар че се бях превърнала в доста хубава жена. Самочувствието ми май никога не е било на ниво, макар че знам, че изглеждам добре. Мисля, че това е важно откритие, върху което трябва да се работи.
Сега текущо работя върху хормоналния си дисбаланс - високи Пролактин и LH; върху вътрешната си съпротива срещу забременяване; върху току що възродилия се спомен, че баща ми винаги е искал да бъда момче;

Смятам скоро да започна Предизвикателството - във връзка точно с хормоналния дисбаланс - високия хормон LH определено пречи за естествено забременяване.
Пишете ми! Добре е човек да знае, че не е сам в начинанието!
:D :oops:
Последно промяна от Mironi на 13 Ное 2009 17:55, променено общо 1 път.
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Първо - хубаво е че си почнала и че търсиш в тази посока, а имено вътре в себе си. Който търси намира!
И ти ще успееш ако не се откажеш.
Моят съвет е да започнеш едно Предизивикателство с:
Въпреки, че
нещо от вътре ми казва, че няма да стане
забременяването
и то не става
аз избирам да стана приятел с този свой вътрешен глас, да се опитам да разбера какво всъщност иска и от какво се опитва да ме предпази. И вместо да се разочаровам и изнервям опт ситуацията аз избирам напълно и безрезервно да приемам себе си и всички мои части.

НФ - избирам да стана приятел със себе си.

Визуализация - сегашната ТИ, която е безкрайно щастлива и благодарна на съдбата за всичко което и се е случило до момента в живота, прегръща , гали и целува детето което си била на 6 години (например, /възрастта на детето не е от значение/) и му казва, че е обичано , приемано кавото е и е уникално и прекрасно същество, което винаги ще бъде защитавано от сегашната ТИ.

Също така ти препоръчвам да си дадеш една година за промяната и да отложиш идеята за забременяване и всички инвитро (т.е. насилствени) опити за него с една година. Хем ще спестиш пари, хем ще се успокоиш малко. Секс разбира се можеш и е добре да правиш без предпазни мерки. И за теб и за партньора ти всичко това ще е с многобройни ползи.

Имай предвид че, ако забременееш и износиш сега, бъдещото ти дете ще бъде програмирано и повлияно от всички твои негативи и нефункционални шаблони на мислене и поведение.
Както и от очистителните процеси които ще текат в организма ти по време на промяната.

Направи си списък със случки както е описано в процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ и почни допълнително на Предизивикателството да чистиш по една случка на ден.
В момента работиш много разхвърляно и резултатите ти също ще са неубедителни. Макар, че е по-добре да работиш така отколкото изобщо да не работиш.

Пиши как я караш и ще променяме нещо, ако се налага, всеки месец.
Последно промяна от ivangp на 17 Ное 2009 14:58, променено общо 2 пъти.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Този спомен от баща ти може наистина да е тясно свързан с т.нар стерилитет. Щом толкова си се старала да си момче, като нищо тялото ти казва "Ти си мъж, защо ме караш да забременявам?"
Тесай случки, в които си се старала да си момче. Тесай порасването на гърдите си.
Пробвай нещо такова или с подобен смисъл - "Въпреки, че баща ми е искал да съм момче, а аз съм го разочаровала, аз напълно... и прощавам на баща ми." - тесай, докато усетиш, че го разбираш и му съчувстваш.
Arethuse
Майстор
Мнения: 685
Регистриран на: 04 Сеп 2006 12:14

Мнение от Arethuse »

mayadob написа:Този спомен от баща ти може наистина да е тясно свързан с т.нар стерилитет. Щом толкова си се старала да си момче, като нищо тялото ти казва "Ти си мъж, защо ме караш да забременявам?"
Да, и аз точно това си помислих...
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Дени
Участник
Мнения: 50
Регистриран на: 05 Сеп 2006 08:35
Местоположение: София

Мнение от Дени »

е,аз съм родена и облечена в сини дрешки :D
после дядо ми ме научи на всички момчешки работи,вкл.лов.
все още имам разни социални...дисбаланси да ги наречем,които дължа на това.
ама тялото си е женско,и си иска женските работи по часовник(за душата-не знам още каква е :lol: ,сигурно си е просто Душа)

гледай да постигнеш спокойствие в ежедневието си-нервната ти работа,дразненето от страна на роднините,други такива прости и конкретни неща,които рутят В МОМЕНТА комфорта ти.И ще видиш,че ще стане :wink:
Mironi
Участник
Мнения: 18
Регистриран на: 10 Ное 2009 19:44

Мнение от Mironi »

Благодаря ви за отговорите!
Иване, съзнавам, че работя хаотично! Но това е резултат от това, че сега чета доста и част от писанията водят до някакви спомени в моята глава. А аз търся проблемите и те изникват като гъби. И в момента съм :shock:
Ще се опитам да се подредя. Ще последвам съветите ти и ще започна с Предизвикателството, точно така, както си го формулирал! Хареса ми и ми допадна!
Всъщност сега декларацията ми е съкратен вариант на това! Плюс това се занимавам и с хормоналния дисбаланс! И с новия спомен, който ми изникна - за това, че баща ми искаше да съм момче! Не знам дали са ми много всичките тези неща!
Работих за прошката, свързана с баща ми една вечер само. Не мога да разбера колко време трябва да се занимавам с това. Някак си не се чувствам угнетена! И друг път съм се занимавала с това и мисля, че съм му простила!
Признавам, че малко ми е трудна тази работа с оценката! Опитвам - но смятам, че не всичко става за оценяване!
Как примерно да си оценя хормоналния дисбаланс? Аз не го усещам, не ме боли! Просто знам че го имам - заради изследванията! Сигурно ще ми кажете, да оценявам притеснението от него! Незнам!
Ама верно ми е каша в главата!
Не знам дали ще мога да зарежа опитите инвитро за една година. Има много притеснителни фактори. Първо съм в клиника, за която се чака много и ако си изгубя реда - не една, ами 3 години може да не мога да се вредя. Второ - малко ме е страх да зарежа всичко - може да го карам с по-бавни темпове. Ама да зарежа всичко - притесняват ме годините, миомата.......
Сигурно ще ми кажете, че се отсаням с недоверие към системата. Но не е точно така! По-скоро се страхувам, дали аз лично ще се справя и ще подходя правилно и ще реша всички проблеми!
За миомата пробвах какво ли не (билколечение, гладуване, търсене на емоционален и психичен проблем - че чак психология учих 2 години, прошка и самопрошка, хомеопатия) - и накрая след 6 години стигнах до коремна операция, заради която едва не загубих матката си!
Леле - колко нещта има за ТЕС-ане! :)
И как човек да не е объркан и да не е лудница в главата му???
Ще започна подред - пък докъдето стигна!
И ще ви слушам. Решена съм този път да успея!!!
И само да вметна, че след няколко месеца ми предстои инвитро със замразени ембриони - то не е толкова натоварващо и е без лекарства! То със сигурност ще е към пролетта! А до тогава аз смятам да работя доста! През което време има големи шансове и естествено да си стане - ако се нормализират хормоните и успея да си освободя психиката - навярно......
Благодарна съм, че ви намерих!
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Оценяват се само негативни емоции и чувства. Нищо друго.
До пролетта наистина има време, така че може пък и да успееш. Колкото повече ТЕС правиш толкова по-добре. Имено затова казах, година, защото имаш мноооого за ТЕСане.
Последно промяна от ivangp на 16 Яну 2010 21:05, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Mironi
Участник
Мнения: 18
Регистриран на: 10 Ное 2009 19:44

Мнение от Mironi »

Да - разбрахте за "Мнооооооогото" и го осъзнавам. Благодаря ти! Вярвам на метода и наистина ще опитвам.
А днес съдбата направи така, че ми се отлага назначената биопсийка на матката и даже не се ядосах. Явно така трябва - може и да има защо.
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
Mironi
Участник
Мнения: 18
Регистриран на: 10 Ное 2009 19:44

Мнение от Mironi »

Тази вечер реших да напиша някои впечатления.
Най-важното - не съм се отказала.
Това, което мога да споделя е, че научих доста с тези мои хаотични опити. Първоначално започнах работа върху няколко проблема, които ми бяха изникнали в съзнанието. И като започна едно главоболие. Ама всеки ден - в продължение на 10-на дни. Мислех си, че пия достатъчно вода, защото аз по принцип пия много - минимум 2 литра. Реших да си дам малко почивка. И още първия ден без ТЕС - и главоболието изчезна. Не си мислете, че се предадох или отказах. О не. Запомнила съм от книгата на Лидия Ковачева за целебния глад това, че този, който най-трудно понася глада (диетата или лечебна процедура) - той има най-голяма нужда от нея. Просто реших, че греша някъде и трябва да открия грешката. Взех отново книгата. Четох, мислих.......... Нищо конкретно не открих
И накрая реших да започна Предизвикателстото - по съвет на ИВан (по-горе е написано). И започнах. Но се стараех да пия много вода - страшно много. И този път главоболие нямаше. Това беше моята грешка. Май не е въпроса да пиеш много вода, когато работиш с ТЕС. А да пиеш двойно повече вода на това, което е било преди ТЕС.
Това, което ме притеснява сега е, че ежедневието ми е натоварено и не мога да спазвам изискването от 10 основни рецепти - докарвам ги до 8. Също така често съм в командировка и тогава пък всичко пропада - повече от 3-4 тесвания не правя.
Като реших - започнах и хоп - на 3-тия ден - командировка. Прекъснах. След няколко дни пак стартирах - и на 2-ия ден - пак пътуване. И реших, че няма да спирам. Просто тези дни няма да ги броя и това е. И така до 30.
Дните ми вече са 10 и аз много им се радвам. Сериозна съм и не се отказва.
Това, което забелязвам последните ден - два е, че като пропусна пиенето на вода около рецептите - главата ми започва да напомня за себе си. Изпивам си чашата с вода - и всичко отшумява за 10 минути.
Имах и един сериозен успех с друг проблем - последната ми менструация беше страшно обилна - заради стимулацията от инвитрото вероятно. Направо изпаднах в паника (имам си стари емоционални травми - ужасявам се от кръвоизливи заради гадните ми приключения преди около 3 години с миомата). Цяла нощ не мигнах. Едва на сутринта се сетих да използвам ТЕС - паниката не е добър приятел. Точно след един час кръвотечението намаля. Това за мен е грандиозен успех. Просто невероятно - само с една основна рецепта. А всъщност правих ТЕС и въобще не вярвах, че ще помогне. Следобяд положенитето пак се влуши - пак приложих ТЕС и край. Проблема беше до там. Преди време никакви средства като молитви, положителни утвърждения и тем подобни не са ми помагали. Само силни кръвоспиращи лекарства.
Това е от мен за сега. Действам, доволна съм и съм щастлива. И естествено се надявам труда ми да бъде възнаграден. Искам си детенцето и се надявам с всеки изминал миг да се приближавам до щастливия момент.
Хиляди благодарности на Иван.
С нетърпение очаквам събота и неделя - за да прочета новостите тук.
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
Mironi
Участник
Мнения: 18
Регистриран на: 10 Ное 2009 19:44

Мнение от Mironi »

Отдавна не съм писала! Всъщност продължавам със същото предизвикателство. А то продължи повече от месец, защото не правя по 10 тесания на ден, но съм решена да ги направя 300 и тогава да спра. А това, че ще ми отнеме повечко дни ми харесва, защото поражда в мен разни мисли, които са много много полезни.
Още 3-4 дни и ще приключа с него и започвам второто Предизвикателство - вече съм го оформила в главата си.
Та това, което искам да кажа е, че се чувствам невероятно добре. Оптимистично настроена съм, определено преобладават положителните мисли, гледам ведро на живота. Случващите се проблеми не ме пращат веднага на дъното - както преди. Абе изобщо съм по-уравновесена. Дори трудностите не ми действат толкова стресиращо. Не се уморявам толкова, като преди. Имам повече енергия от всякога. Като си помисля в какво състяние бях преди 2 месеца - и просто не искам да си спомням.
И това го дължа на ТЕС - убедена съм. Със ставането сутрин - първото нещо е да се тесам - това веднага ми действа събуждащо и ободряващо.
ТЕС за мен е чудо, на което много се радвам - радвам се че го открих. Системата е направо вълшебна.
Вчера ужасно ме заболя корема (заради настъпващата овулация) - търпях половин час и по навик първото нещо, за което се сетих е да взема нещо болкоуспокоително. Тъкмо посятах към чантата - и си казах - НЕ - първо ще пробвам с ТЕС. И пробвах - болката намаля веднага и изчезна след 10 минути.
Преди 3 дни бях на гинекологичен преглед - яйчниците са в идеална форма (възстановени след стимулацията, заради която много се уголемяват). Миомата е намаляла с 1,1 см. (като я откриха беше 1.5 см, от стимулацията нарастна с 1 см и стана 2.5, а сега е 1.4 см). Макар че не работя върху този проблем, но от 15 дни си мисля, как тя ще ми е следващото Предизвикателство. Преди месец направих няколко тесания за миомата. А новината за нейния обратен растеж ми подейства страхотно.
И да кажа още нещо - тази године не ме тръшна никакъв грип, както става всяка година. В мига, в който тръгна да настивам или пък ме заболи гърло - действам с ТЕС и ми се разминава. Толкова се радвам, че не съм пила антибиотици.
Мисля, че ТЕС се отразява добре на всички проблеми и на общото състояние на човек (душевно и физическо), а най-добре на конкретния проблем, върху който се работи. Знам, че сигурно откривам топлата вода, но се кефя много като се случва на мен. Докато сам не се убедиш - не можеш да повярваш на 100% на написаното.... Това е истината.....
Съдбата направи отново така, че биопсията ми се отлага за другия месец. Не смятам да се ядосвам - вероятно така е редно. Може би съдбата има нещо пред вид. Много ми се искаше да мине, за да не я мисля. Но това е положението. Отлага се за февруари.
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
vilito
Участник
Мнения: 6
Регистриран на: 10 Апр 2008 12:38

Мнение от vilito »

Много се кефя за теб! Сигурна съм, че ще успееш...после ще осъзнаеш, че е имало причина да не забременееш по-рано...и ще си с ясното съзнание, че ще можеш да дадеш на детето си много повече още от момента на неговото зачеване. При теб в момента се получава ефекта на лавината - един проблем събаря няколко други. И при мен го имаше този момент. Освен това мисля, че миомата на матката ти също е породена от емоционални проблеми и когато се отстранят причините да я има, организмът ти сам ще я изчисти, което както разбирам вече е започнало. Дерзай и не мисли как ще се вредиш ако изпуснеш реда си за инвитро, а по-скоро бъди с нагласата че изобщо няма да ти е нужен ред :), защото всичко ще си стане по естествен начин. Когато мислиш че нещо е невъзможно, ти сама го правиш абсолютно невъзможно.
Не се отказвай, защото няма по-прекрасно и истинско нещо от това да се събуждаш с усмивката на детето си. Наистина съм сигурна, че много скоро ще се похвалиш с хубави новини! :)
Mironi
Участник
Мнения: 18
Регистриран на: 10 Ное 2009 19:44

Мнение от Mironi »

Vili - много ти благодаря, че ми писа! Изчела съм написаното от теб на един дъх и толкова много ме трогна твоята прекрасна история. Тя е едно уверение колко истински са някои неща, които повечето хора смятат за нещо глупаво и безмислено. Много са ми полезни твоите съвети. Обаче ми е трудно да не мисля, че имам проблем. За жалост на този етап не мога да се справя с това - този проблем (безплодето) съществува твърде отдавна - вече 9 години. Знам, че трябва да променя нагласата и мислите си и се опитвам. Но просто не става от раз. По-скоро смятам, че трябва да мисля, че имам проблем, който ще се оправи и по-точно вече е започнал да се оправя.
Няма да се откажа от ТЕС - та аз със нея се чувствам добре.
Мога да се похваля, че започнах второто предизвикателство, което този път е Миома. Пределно ясно ме е, че за всичко си има причина, която в повечето случаи не осъзнаваме (за жалост). Но също така ми е ясно, че когато човек търси и иска да помогне на себе си - начини се намират.
Знам, че един ден ще държа своето дете в ръцете си. И ще дам всичко от себе си този момент да дойде по-скоро. Това е най-голямата ми мечта, а моите мечти се сбъдват!!!
Искам само да споделя, че стартирах новото предизвикателство преди 5 дни. От първия ден започнаха болки (в областта на матката ми), които на моменти са доста силни. Това за мен е добър знак! Предпочитам да го приемам като такъв. В една битка винаги има борба и съпротива. Но аз съм решена да се избавя от тази миома.....
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
veritei
Участник
Мнения: 1
Регистриран на: 01 Фев 2010 11:35

Мнение от veritei »

Здравейте, преди два часа за първи път чух и прочетох нещо за ТЕС, много съм впечатлена от цялата информация, но най-много ме развълнува историята на Mironi. Мило момиче от цялото си сърце ти желая да продължаваш с това което си започнала, убедена съм че си на правия път и че няма да имаш необходимост от инвитро манипулациите и всичко свързано с изкуственото зачеване. Ще се справиш, само трябва много да вярваш в себе си, в това че твоето тяло може да се справи със всеки проблем само и единствено с помощта на твоето АЗ и всички доктори и професори и др. "светила"нямат силата и възможността да направят това което можеш ти да направиш за себе си. Аз съм медицинска сестра, но от 2002 година чета за алтернативна медицина, от 2005 се занимавам с хомеопатия, су джок терапия и помагам на себе си и на семейството си. По въпроса за това кое е алтернативна медицина, прилаганата при нас западна медицина или или всички останали методи на лечение, твърдо съм убедена че алтернативна е традиционната медицина с която сме свикнали, но това друга тема. Чакам с нетърпение да ппрочета за следващите ти успехи с ТЕС, а аз сега ще си купя книгата и ще се запозная по подробно с този метод за който съм убедена че ще ми помогне да реша проблемите си. :D
Mironi
Участник
Мнения: 18
Регистриран на: 10 Ное 2009 19:44

Мнение от Mironi »

Здравей veritei
Радвам се, че писа в моята тема и благодаря за хубавите пожелания.
Горещо ти препоръчвам книгата за ТЕС.
За мен ТЕС е едно наистина невероятно и вълнуващо откритие - дава бързи резултати, положително влияе на емоциите и съответно на здравословното състояние. А вече мога да кажа, че калява волята - защото когато се неучиш на постоянство с ТЕС - започваш да постоянстваш и по отношение на други неща, за които все нямаш време и отлагаш за по-късно (а често и за винаги). Абе с една дума май лекува и мързел!!! :lol:
Надявам се скоро да напиша щастливата новина! Работя по въпроса и не се отказвам, с което се гордея!
Късмет на всички с ТЕС!!!
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
Mironi
Участник
Мнения: 18
Регистриран на: 10 Ное 2009 19:44

Мнение от Mironi »

Аз се изложих с второто предизвикателство на тема миома. Не знам защо така се получи, но не съм доволна. Може би защото не се вживях достатъчно в думите........ Не знам........ Миомата е пораснала, което е много, много гадно. Сега не знам какво да правя - да продължавам ли с това предизвикателство, но сякаш не ми се ще.... Или да измисля ново...... (например на тема хормонален дисбаланс). В момента не знам на къде да поема, трудно ми е......
Важното е, че вярвам, че ТЕС работи добре. Въпроса е че аз този път не улучих подхода - сигурно защото ползвах модела на друг човек (тук от форума с миома), макар че много ми допадна, но после изгубих интерес и казвах думите просто колкото да ги кажа - без да влагам душа и някак си с отегчение накрая ....
Докато с първото предизвикателство не беше така. И макар че то не беше за миома (която е най-голямото ми притеснение сега) - тя намаля. Уффффф - гадно е като не знам какво да правя!!!!
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
Публикувай отговор