А сега накъде?
А сега накъде?
Здравейте!
Като цяло детството ми не беше никак хубаво-от страна на семейство и от страна на съученици. Психиката ми страшно много се разби. Искам да си помогна,но просто не знам как.
Преживяла съм много неща в семейството- побоища между родителите ми,непрекъснати скандали и все хубави неща от този род. Както сам може да се досетите всичко се отразяваше на мен и на брат ми. От всичките тези неща,едно малко дете какво може да започне да си мисли-че и на него ще му се случват такива работи като порасне,че един ден ако имам дете и аз ли ще се отнасям така с него.....И идва същността на един от проблемите ми-пожелах си да нямам деца. Четейки във форума имаше пример за една жена,която не можела да забременее и се установило,че е имала проблем с баща ми като малка и че за нещо е трябвало да му прости. Моят баща почина преди по4ти 4 месеца и да Ви кажа честно като го погледнах в онзи ковчег всичката ми омраза и злоба към него като че ли се изпари,но сега сякаш изпитвам известно количество вина,че не му обърнах достатъчно внимание,защото изкара 2 инсулта в рамките на 3 месеца и 1 год беше на легло.Отначало си разделяхме грижите за него с майка ми,а после се отдръпнах,за което ужасно съжалявам. С майка ми като цяло още от малка си имам проблеми,не се разбираме изобщо. "Благодарение"на нея сега имам проблеми и със секса.Тя е от по-старото поколение и разбиранията и са много странни на тази тема.Нямам спомени какво точно ми се говореше,но ме настрои против него.
От няколко месеца се мъчим за дете с моя приятел,но не се получава.Не сме си правили изследвания,но знам,че причината е в мен. В момента съм в невероятна депресия(тя е почти постоянна при мен)-нямам работа,отношенията ми с него са се опънали и само си мисля,че всичко ще приключи(явно не мога да задържам хората,които обичам),не мога да ям,не мога да спя.Заспя ли се будя посред нощ и ме облива една пот и пак почвам да мисля проблемите си и пак започвам да плача, треса се цялата от нерви, и пак, и пак...,самочувствието ми е под всякаква критика и просто не знам откъде да почна.
Гледах филма "Тайната"безброй пъти,чета книги,между които е и Вашата(запознах се детайлно с нещата), но като,че ли всичко е дотам.Страшен песимист съм,все черно гледам на нещата,"навивам" си на пръста,че нещо няма са стане,все другите са ми виновни и общо взето няма нищо хубаво в живота ми.
Искам да направя вече нещо за себе си,с бездействие няма да се оправят нещата,не мога да се търпя по този начин и да позволявам на другите да ме мачкат и да си правят с мен каквото пожелаят.
Това е само минимална част от моя живот.
Какво бихте ме посъветвали?
Благодаря Ви предварително
Като цяло детството ми не беше никак хубаво-от страна на семейство и от страна на съученици. Психиката ми страшно много се разби. Искам да си помогна,но просто не знам как.
Преживяла съм много неща в семейството- побоища между родителите ми,непрекъснати скандали и все хубави неща от този род. Както сам може да се досетите всичко се отразяваше на мен и на брат ми. От всичките тези неща,едно малко дете какво може да започне да си мисли-че и на него ще му се случват такива работи като порасне,че един ден ако имам дете и аз ли ще се отнасям така с него.....И идва същността на един от проблемите ми-пожелах си да нямам деца. Четейки във форума имаше пример за една жена,която не можела да забременее и се установило,че е имала проблем с баща ми като малка и че за нещо е трябвало да му прости. Моят баща почина преди по4ти 4 месеца и да Ви кажа честно като го погледнах в онзи ковчег всичката ми омраза и злоба към него като че ли се изпари,но сега сякаш изпитвам известно количество вина,че не му обърнах достатъчно внимание,защото изкара 2 инсулта в рамките на 3 месеца и 1 год беше на легло.Отначало си разделяхме грижите за него с майка ми,а после се отдръпнах,за което ужасно съжалявам. С майка ми като цяло още от малка си имам проблеми,не се разбираме изобщо. "Благодарение"на нея сега имам проблеми и със секса.Тя е от по-старото поколение и разбиранията и са много странни на тази тема.Нямам спомени какво точно ми се говореше,но ме настрои против него.
От няколко месеца се мъчим за дете с моя приятел,но не се получава.Не сме си правили изследвания,но знам,че причината е в мен. В момента съм в невероятна депресия(тя е почти постоянна при мен)-нямам работа,отношенията ми с него са се опънали и само си мисля,че всичко ще приключи(явно не мога да задържам хората,които обичам),не мога да ям,не мога да спя.Заспя ли се будя посред нощ и ме облива една пот и пак почвам да мисля проблемите си и пак започвам да плача, треса се цялата от нерви, и пак, и пак...,самочувствието ми е под всякаква критика и просто не знам откъде да почна.
Гледах филма "Тайната"безброй пъти,чета книги,между които е и Вашата(запознах се детайлно с нещата), но като,че ли всичко е дотам.Страшен песимист съм,все черно гледам на нещата,"навивам" си на пръста,че нещо няма са стане,все другите са ми виновни и общо взето няма нищо хубаво в живота ми.
Искам да направя вече нещо за себе си,с бездействие няма да се оправят нещата,не мога да се търпя по този начин и да позволявам на другите да ме мачкат и да си правят с мен каквото пожелаят.
Това е само минимална част от моя живот.
Какво бихте ме посъветвали?
Благодаря Ви предварително
Още на първо четене, без да мисля мога да ти посоча поне две много хубави неща, които се научават от поста ти:... няма нищо хубаво в живота ми.
1. Ти успяваш да споделяш, а това е нещо много (знаеш ли колко малко хора го могат!)
2. Търсиш решение преди да си родила и повлияла с негативни емоции дете. Само не се отказвай да се бориш за себе си, защото нямаш идея какво е да осъзнаеш и да се обвиняваш, че това което си (точната дума е това, което смяташ, че си) е оказало влияние върху малко невинно същество.
Да,аз искам промяната,но другото лошо е,че не съм много постоянна в действията и намеренията си.Искам го,но...в един момент сякаш се предавам и дотам.Сякаш някой ме спира,дърпа ме и не ми дава да продължа. И после пак отчаяние,сълзи,нерви.... На 27 съм и на мен ми се искат хубавите неща от живота,а просто не виждам как ще стане с този мой песимизъм. и безброй проблеми
Хубаво е, че споделяш тук!
Това, което съм научила покрай цялото това четене от моя страна е, че е много важно да имаш цел, да вземеш решение за промяна и да се придържаш към него. Всичко може да се получи с постоянство. Вземи решение да се промениш и следвай целта си. Търси, чети, учи се. Учителите сами се появяват в живота ти - под различни форми: хора, статии, книги, случки.....
Не спирай - това е важно!
Това, което съм научила покрай цялото това четене от моя страна е, че е много важно да имаш цел, да вземеш решение за промяна и да се придържаш към него. Всичко може да се получи с постоянство. Вземи решение да се промениш и следвай целта си. Търси, чети, учи се. Учителите сами се появяват в живота ти - под различни форми: хора, статии, книги, случки.....
Не спирай - това е важно!
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
Второто ни раждане е в света на духа."
Започни с Предизивикателството.
Пробвай със следната декларация:
Въпреки че хич, ама хич не се харесвам такава каквато съм в момента и искам да се променя............."
Освен това си направи списък със случки както е описано в Процедурата "В мир със себе си" и започни да чистиш по една случка на ден с ТКФ.
След месец ТЕСане ще имаш осезателна промяна, след 3 месеца ще имаш значителна промяна, след една година ще си нов човек.
Пробвай със следната декларация:
Въпреки че хич, ама хич не се харесвам такава каквато съм в момента и искам да се променя............."
Освен това си направи списък със случки както е описано в Процедурата "В мир със себе си" и започни да чистиш по една случка на ден с ТКФ.
След месец ТЕСане ще имаш осезателна промяна, след 3 месеца ще имаш значителна промяна, след една година ще си нов човек.
Последно промяна от ivangp на 25 Ное 2009 00:35, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Благодаря много. Ще започна,но ми се струва,че ще имам проблеми с ТКФ,с това прожектиране на филма. В началото на годината посещавах психотерапевт и една от задачките ми беше визуализация. Не се получи и затова минахме на релаксираща музика. Сега седя и си мисля за случки от детството ми и да ви кажа често спомняйки си ги не изпитвам почти никакви емоции,все едно не са се случвали,но те определено са ми повлияли.Има 1-2,които ми носят голяма болка и тях ще ги тесам.
Май е време да кажа нещо:)
От една седмица прилагам ТЕС,но не с тази декларация,която ми беше дадена,а за почнах със сексуалния ми проблем. Да се похваля,че едно спокойствие ме е обхванало,спя си като бебе и общо взето се чувствам добре(да чукам на дърво,че обикновено като се похваля и винаги нещата тръгват в обратна посока). Само,че за този проблем-оценявам го с 7 и като,4е ли не иска да падне надолу(дали е още рано?) Може би трябва да тесам и други неща,но нещо нямам време (или си търся оправдания).Но,общо взето съм се хванала здраво в ръце и продължавам предизвикателството.
От една седмица прилагам ТЕС,но не с тази декларация,която ми беше дадена,а за почнах със сексуалния ми проблем. Да се похваля,че едно спокойствие ме е обхванало,спя си като бебе и общо взето се чувствам добре(да чукам на дърво,че обикновено като се похваля и винаги нещата тръгват в обратна посока). Само,че за този проблем-оценявам го с 7 и като,4е ли не иска да падне надолу(дали е още рано?) Може би трябва да тесам и други неща,но нещо нямам време (или си търся оправдания).Но,общо взето съм се хванала здраво в ръце и продължавам предизвикателството.
Аз не бързам,само споделям резултатите си дотук.
Но както споменах преди тези визуализации ме мъчат,нищо не се получава и май ги оставих на заден план. Явно съм странен случай:) Спомням си например някоя случка,но не мога да я видя,затваряйки очи. Има неща,които съм и забравила,в смисъл такъв,че все едно не са се случили,защото мислейки за тях не изпитвам никаква негативна емоция,но някои от тях са оставили следи в психиката ми и не знам как да постъпя в този случай.
Но както споменах преди тези визуализации ме мъчат,нищо не се получава и май ги оставих на заден план. Явно съм странен случай:) Спомням си например някоя случка,но не мога да я видя,затваряйки очи. Има неща,които съм и забравила,в смисъл такъв,че все едно не са се случили,защото мислейки за тях не изпитвам никаква негативна емоция,но някои от тях са оставили следи в психиката ми и не знам как да постъпя в този случай.
Здравейте отново!
Искам да попитам нещо,което може би е дискутирано,но преди 6 год.претърпях една гинекологична операция.След нея много се страхувах да не се стигне пак до същото нещо и доста време живеех с този страх. Сега нищо ми няма,но знам(или само предполагам),4е това може и да е едно малко ключенце за "отключването" на моя проблем,който се породи след има няма година и половина. Та,въпроса ми е мога ли да ТЕС-ам неща в минало време,а именно този страх.
Искам да попитам нещо,което може би е дискутирано,но преди 6 год.претърпях една гинекологична операция.След нея много се страхувах да не се стигне пак до същото нещо и доста време живеех с този страх. Сега нищо ми няма,но знам(или само предполагам),4е това може и да е едно малко ключенце за "отключването" на моя проблем,който се породи след има няма година и половина. Та,въпроса ми е мога ли да ТЕС-ам неща в минало време,а именно този страх.