Страница 1 от 3

Предизвикателство - излишни килограми

Публикувано на: 13 Яну 2010 14:20
от Arethuse
Аз в другата тема не споменах, че аз самата започнах предизвикателството за няколкото излишни килограма, които имам (на 10.01). Така че ще го правим семейно с мъжа ми.

Какво забелязвам засега (за себе си):
- странно, но изобщо не ми се пие кафе (не съм го тесала специално)
- започнах да тренирам с радост и още на първата тренировка си покачих тежестта на едно от упражненията с 5 (!) кг
- спя много повече
- по-малко мисля за храна между храненията
- някак съм по-организирана и времето ми стига за всичко и по-малко ме мързи.

За мен това са положителни резултати.

Също мисля, че не случайно се случи, че и мъжът ми започна с Предизвикателството за същото нещо.

Публикувано на: 14 Яну 2010 13:31
от Arethuse
Днес ми е жадно. И пак имам много сила.

Публикувано на: 14 Яну 2010 18:50
от desko
Arethuse, давай в същия дух :D

Публикувано на: 15 Яну 2010 13:38
от Arethuse
Оказа се трудно да се визуализирам. Все се гледам отстрани все едно. Е, с времето има лек напредък.

Публикувано на: 15 Яну 2010 14:21
от biscuit
На мен визуализацията ми е мисия невъзможна. Аз по принцип имам проблем с рисуването, защото не мога да изградя образ в ума си какво трябва да нарисувам (ако гледам отнякъде, се справям сносно). Та и с визуализацията е така. Затова, вместо да се пъна, насочвам за кратко мисълта си към това, което искам да визуализирам, и след това се отпускам - въображението ми само рисува образи, които буквално не са това, което искам да видя, но усещането от тях мисля, че постига същия резултат.

Публикувано на: 15 Яну 2010 15:02
от Arethuse
О, аз нямам проблем с визуализациите по принцип.

Но в описанието на Предизвикателството Иван е написал, че трябва да визуализираш от своята гледна точка, а не като страничен наблюдател, и че не трябва да си виждаш лицето и гърба във визуализацията, защото това означава, че все едно се гледаш отстрани. А аз точно така се виждам :? Но работя по въпроса де.

Публикувано на: 15 Яну 2010 19:47
от ivangp
За това вече писах.
Визуализация е име на процес.
Той с подобен успех би могъл да се нарече, Аудизация, Тейстизация, Одоризация, Сенсизация в зависимост от основното сетиво което се използва в него.
Тъй като над 80% от информацията за околния свят (при виждащи хора) постъпва чрез очите, се е наложил термина Визуализация.
Важното е не кое е есновното сетиво в този процес, използването на сетивата за добиване на усещания в колкотт се може повече от тях при използване на процеса.
Като не можеш да видиш образи, вероятно можеш да чуеш звукове, да усетиш миризми или докосване, вкусове и т.н.
Работи с това което имаш като усещания. Номерът е да ги изпитваш по време на процеса в който всъщност преживяваш събитието което би желал/а да се случи все едно вече се е случило.
Колкото повече сетива с позитивни/приятни усещания се включат в този процес, толкова по-добре.

Публикувано на: 18 Яну 2010 02:16
от Arethuse
Да, Иване, благодаря за напомнянето.

Хубавото на Предизвикателството е, че човек много добре се концентрира върху проблема, заради повтарящите се 10 пъти (аз някои дни ги правя по повече, но пък имам тесания, които са докато нося детето например, тоест мисълта ми не е 100 кохерентна) сесии, благодарение на което изникват много аспекти, които при един "обикновен" подход може би не биха изникнали. Тесам всичко, което се сетя. Еуфорията ми малко попремина обаче, и сега съм в нещо като дупка :? Но продължавам да тесам.

Какво направих днес

Публикувано на: 18 Яну 2010 15:46
от violetavioleta
От сутринта ме болят венците, но имах работа свързана с много ходене. Както си вървях в снега с чанти в двете ръце и чадър реших да си направя ТЕС-ане визуално. Ръцете ми са заети, както споменах. Но си направих декларация " Въпреки че ме болят венците ,аз....... и избирам болката да си отиде.(НФ)" И започнах да визуализирам потупване по всички точки, както го правя в действителност. Докато се прибера го направих два пъти. Имах много работа и нямах време за действително тесане до този миг. Резултатът? - :D Венците спряха да ме болят.

Публикувано на: 18 Яну 2010 21:07
от djeki
Според мен всяко едно спокойно съсредоточаване върху проблема влияе положително. Аз например, започвайки с ТЕС, реших да си направя списък с нещата, които ми пречат, дразнят, натоварват и пр.

Не съм ги тесала всичките, но установих за някои от тях още на следващия ден, като си четох списъка, че като че ли изпитвам някакво спокойствие по отношение на тези проблеми и силата на тяхната емоция е намаляла.

Всъщност дори самата мисъл "ТЕС помага за всичко", тоест има надежда, действа лечебно, защото предотвратява вторачването в проблема и подхранването му с още повече страх. А то нали - който се страхува, вече страда.

А що се отнася до визуализациите, най-лесно е да се представяш как се гледаш в огледалото. Така хем е отстрани, хем не е :-)

Публикувано на: 19 Яну 2010 13:41
от Arethuse
Виолета, това е ТЕС "наум" :) И аз го правя понякога, особено вечер на заспиване. Обикновено действа, но особено ако работя за "сериозен" проблем, предпочитам да си се потупвам.

Джеки, така е. Аз се опитвам да си "вляза в кожата", но и да се гледам в огледало също.

Иначе днес вече усещам промяна в посоката (ми) на мислене, а също и на хранене. Вчера четох едни статии за грелина, лептина и инсулина и тесах "понаучно му" :lol: Може пък да е имало ефект, или просто от наптрупването на Предизвикателството или и двете.

И така - добре е.

Публикувано на: 20 Яну 2010 08:27
от Arethuse
Признавам си честно, че не мога да се позная!

Първо, тази сутрин направих кафе. Седнахме да закусваме с мъжа ми и и двамата установихме, че не ни се пие. Изхвърлихме го :D

Докато готвя, не изяждам половината ядене в процеса на приготвяне.

А преди малко правих напади с 40кг! Досега с повече от 35 не съм правила, и то беше отдавна - отдавна.

8)

Публикувано на: 20 Яну 2010 09:54
от Яна
Супер си! 8)

Публикувано на: 22 Яну 2010 14:34
от Arethuse
В период на застой съм откъм усещания, в смисъл, че съм много уравновесена :lol:

Публикувано на: 25 Яну 2010 04:23
от Arethuse
Снощи се събудих с брутална крампа на левия прасец. Тъй като успях да да я "Хвана", с изумление установих, че мускулът се хм... стегнал, под формата на напречен на дължината на прасеца овал, голям почти колкото юмрука ми. :shock: Беше странно усещане, а крампата беше доста болезнена. Последно имах крампи един два пъти през бременността - на бедрата - и тях си ги биваше, а преди това - в детските години. Доста се учудих, защото използвам достатъчно сол заради предизвикателството, мисля и че пия достатъчно вода, или пък може би е твърде много вода :roll: Или пък крампата е била заради някакъв емоционален казус?

Напоследък по някакви причини и доста ми изникват разни случки в съзнанието, свързани с родителите ми и с моменти от моето детство (неприятни). Едва днес започнах да ги тесам и то с неохота, което е показателно. Не знам дали е свързано с предизвикателството, но имам чувството, че е, и затова тук пиша.

Интересно е да се отбележи, че мъжът ми каза, че и на него вчера му се е схващал два пъти прасеца. Изобщо, много паралелно някак си вървим, не знам дали си влияем подсъзнантелно или нещо...