Бавно, но сигурно пътувам към себе си

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
biscuit
Участник
Мнения: 63
Регистриран: 09 яну 2010 14:51

Мнениеот biscuit » 14 дек 2011 09:57

Тесала съм го преди това, сега също.

Добавих и "раздразнителна към себе си".

Обаче нещо... не ми се получава. Никаква промяна. Пак си направих в неделя скандала с горкия ми мъж, пак детето ме изкарва извън нерви сутрин, когато бързаме, пак ме дразнят всички роднини... /Е, за някои неща като че ли има промяна. / Пфуу, най-се дразня сутрин, като се погледна в огледалото, днес чак се препотих от яд, че косата ми е в ужасно състояние и нищо не мога да я направя :( .

Снощи на всяка точка си спомнях някоя дразнеща случка от деня - еми направих няколко кръга, толкова много бяха... Не мога да разбера какво ме превърна в такова същество, като някое раздразнено бабе съм, дето правят забележка на всички -само дето аз наум си ги отбелязвам и си се дразня вътрешно обикновено. /Но на най-близките хора не ги спестявам./

Тъй, добър списък за тесане си спретнах :twisted:

Alisa
Майстор
Мнения: 2072
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 14 дек 2011 11:21

:D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4480
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 14 дек 2011 13:25

Агресията е породена от гняв, а гнева от страх. Лющенето на кожата ти може да е защитна реакция. Опит на тялото ти да се предпази, като изгради защитен рогов слой по повърхността на кожата ти. ТЕСай си всички страхове. Страхът е "първородният ни грях".
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

biscuit
Участник
Мнения: 63
Регистриран: 09 яну 2010 14:51

Мнениеот biscuit » 14 дек 2011 14:27

Като се замисля, май така ще да е. Тези проблеми с кожата ми се появиха след раждането. И е истина, че много се промених от тогава. Преди да имам дете бях пълно перде, не ми пукаше от нищо. Но след това за много неща започнах да се страхувам - предполагам, че е инстинктивно, нещо като страх за опазване на потомството :) . Къде подсъзнателно, къде съзнателно. Мерси за насоката, ще се пробвам с това.

biscuit
Участник
Мнения: 63
Регистриран: 09 яну 2010 14:51

Мнениеот biscuit » 15 дек 2011 10:46

За страховете

Страхувам се да не предизвикам гняв у хората. Страхувам се от викането им, от обидите, от резкия тон.
Страхувам се от реакциите на хората.
Страхувам се от грешките, които правя в работата си и защото постоянно се страхувам, непрекъснато греша.
Изтесани.

Сетих се за нещо от детството ми, което е свързано със страха от гнева на хората. Майка ми много ме стресираше, когато... не ми се описва тук, но си беше доста гадно и травмиращо. То си е май за - как беше, Техника на Краткия Филм?

biscuit
Участник
Мнения: 63
Регистриран: 09 яну 2010 14:51

Re: Бавно, но сигурно пътувам към себе си

Мнениеот biscuit » 24 окт 2013 14:39

Много е забавно да си прочетеш писаниците от преди почти 2 г. :D . Искрено се забавлявах. Да дам отчет, за някои неща дори не си и спомням, което е добре. Честно казано, бях позарязала тесането - в смисъл тесам, когато вече няма накъде. И понеже и сега е такъв момент, да си го напиша, че след време пак да се забавлявам, като го чета :lol:
Писала съм и по-рано, че не мога да забременея (виж, това го помня). Та значи след повече от 3 г. неуспешни опити, решихме да се изследваме с мъжа ми. Дотук при него всичко е наред със спермограмата, при мен с ехографията също, нямаме инфекции, моят ПАП е 1-2 степен (1ва степен е за девствени :lol: ). Хормоните ми са наред, с изключение на андрогените (мъжките), които са повишени, и евентуално пречат на овулацията. Не искам да пия лекарства, още по-малко хормонални, затова започнах да дълбая защо тялото ми произвежда точно мъжки хормони в по-голямо количество (това е едната насока, в която работя). Някъде балансът ми е нарушен. Сетих се за определено поведение, което имам от преди пубертета още, което е типично мъжко като начин на мислене и усещане (не ми е комфортно да споделям тук за какво точно става въпрос). Така стигнах до въпроса от кои нужди е породено то - от потребност от разнообразие (удоволствието) и потребност от сигурност (контрола). След като тесах и двете по отделно, реших, че съм ги изчистила. Хаха. Още след няколко часа се убедих, че с контрола съм на светлинни години от изчистване. Ситуацията накратко беше, че си бях наумила нещо и мъжът ми ме отряза. Точно същата ситуация се случва за n-ти път по един и същ начин, с едно и също поведение от моя страна (сърдя се), с един и същи изход (той отстъпва) и с едно и също емоционално поведение от моя страна м/у сръднята и изхода (самосъжаление, обида, наранена гордост, тъга). Снощи, обаче, разликата беше, че вместо познатите емоции, аз изпитах силен гняв към мъжа ми, ядосах му се така, както не се бях ядосвала може би никога; не можех дъх да си поема от ярост. Положителното за мен от цялата работа е, че за първи път отрицателните емоции не бяха насочени навътре, а извън мен. Може да е малко, но е напредък. Тази сутрин се върнах към цялата ситуация с тесане и опрях пак до контрола. Стигнах до там, че не ми е нужен и че го предавам - и тук осъзнах, че не знам на кого да го предам и че няма нужда никой да ме контролира и че не искам да бъда контролирана. (Тук имам още много работа, обаче трябваше да прекъсна).
Втората насока - по принцип високите андрогени + съотношението повече от 1.5 на други два хормона (при мен съот-ето е 1.6) + инсулинова резистентност (при мен в лека форма) са индикация за СПКЯ (синдром на поликистизни яйчници). Така стигам до яйчниците. Тук съм в процес на четене какъв е емоц. им еквивалент и до сега съм тесала обида, тъга, мъка, предизвикани от партньора - не е кой знае какво като материал и малко преувеличавам тук.


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 8 госта