TEC

Здравейте!
Аз още нищо почти не съм успяла да направя, тепърва започвам, даже в петък получих книгата /за съжаление е от тези без съдържанието/, но пробвах, ей така от нетърпение и само от тези бегли опити, само с някои от точките ..... Боже, колко проблеми и емоции изникнаха в съзнанието ми! Толково ясни и отчетливи! Никога досега не съм успявала да формулирам така точно емоциите и чувствата си! Най-после намерих това, от което толкова много имах нужда и което знаех, че ще открия за себе си някой ден!
Благодаря ти, Иване!

Прочетох книгата от-до и ентусиазмът ми започна да се сменя с объркване - откъде да я подхвана и кое точно да използвам....
Имам два основни проблема. Единият е депресия, а другият - раничка на шийката на матката. И двата са много важни за мен, и двата се проявиха приблизително едновременно. Наистина незнам с кой от тях да започна и дали да се занимавам само с него, докато го изчистя или да работя паралелно. И двата проблема са ми спешни, особено раничката, защото докторите искат да ме режат, а аз не съм във възторг от тази перспектива.
За депресията съм на лекарства като транквиланта го спрях, но антидепресанта остана и ще го вземам поне до края на пролетта. Мога ли да започна ТЕС като го пия?
Май темата стана не за този форум. Преместете я, ако прецените.

Отговорите ги има в Често задавани въпроси.
Можеш да правиш ТЕС и да пиеш лекарства.
Започни от където желаеш, но започни.

Ок, започвам с раничката, а с депресията ще се занимавам само ако се появят симптоми.

Нормално ли е да тръгнат нещата надобре, а после пак да дойдат изведнъж стари симптоми?
И още, може ли да се прави ТЕС "виртуално"? Когато нямаме възможност да потупваме точките да си представяме, че го правим, ще подейства ли?
Аз съм установила, че мога да извиквам всякакви усещания само с представите си, така че много ми се иска ТЕС да действа и така......

Да, нормално е. В смисъл явно не е изчистен проблема докрай. Просто продължавай с ТЕС и нещата ще се избистрят.

Може да си представяш, че се потупваш и пак ще има ефект, но аз лично по-добре се концентрирам като се потупвам наистина.

Искам да споделя. Като си ТЕСам раничката на шийката на матката казвам: "Въпреки че имам раничка на шийката на матката, аз напълно и безрезервно приемам себе си, харесвам се и се одобрявам и се освобождавам от раничката на шийката на матката сега" Някак си така допълнена Декларацията ми е най-близка, пасва ми и ми става приятно като я казвам. Дали има проблем, че я променям?
И забелязвам, че когато ТЕСам този проблем чувствам едно стягане в областта на матката и усещам мястото на раничката.
Сега искам да ви разкажа нещо, макар че е странно, ама не мога да се въздържа..... Една вечер бях си легнала и преди да заспя си представях матката си, опитвах се да разбера защо се е появила раничката, какво става и мислено попитах "Какво ти е?" и в съзнанието ми прозвуча въпросът "Обичаш ли ме?".... сякаш ток ме разтърси ...... казах мислено "Разбира се, че те обичам миличка".
Това ми показа много неща за мен самата.....

Изумена съм от това, че изчезна един проблем, който не съм ТЕСала въобще, но който беше много важен по принцип за мен. Това са отношенията с майка ми. Тя вече не е между живите, лека й пръст, но пренебрежението й, нейната незаинтересованост и студенина аз не можех да преглътна. След смъртта й се опитвах с какви ли не техники на прошката и какво ли още не да се освободя от обидата и тежестта, които тези спомени предизвикваха в мен. А сега няма нищо, просто нищо не чувствам. Отбелязвам го като факт, било е , случило се е и толкова. Не ме тормози, не си задавам въпроси. Сега мислите за това са чиста загуба на време. И това се случва докато тесам раничката и не мисля за нищо друго!!!!

Като се ТЕСам започнах да се прозавям. Струва ми се, че се разсейвам в такъв момент, вие не чувствате ли същото?

Не се разсейваш, разсейва се енергията, т.е. почва да тече както трябва.

Аз мисля,че е нормално,даже го прочетох някъде(Иван беше отговорил).Освен че много се прозявам и като допълнителна екстра постоянно ме засърбява носа,но гладам да не се разсейвам.В началото направо си забравях изречението наполовина и не мога да продължа...Блокирах просто.Но вече не,така че мисля че няма страшно...

Hris написа:В началото направо си забравях изречението наполовина и не мога да продължа...Блокирах просто.

Точно същото. Забравям докъде съм стигнала

Прозявките разбрах са нормални по време на ТЕС, но аз се прозявам и през другото време. Има дни почти по целия ден не спирам. Това свързано ли е с ТЕС-ането или не?

Вероятно е свързано.

Откакто сериозно тесам раничката на шийката, много я усещам - или боли, или се чувства някакъв дискомфорт /за раждалите жени е познато - дискомфорта в малкия таз при слизането на детето надолу, като разширение на костите/. Искам да попитам, особено Мая, дали това е нормално и дали е белег на добър напредък!

Определено смятам, че това е напредък! Скоро време няма да има и помен от раничката! Продължавай в този дух!