Дневник на Femme

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Femme, няма да се предаваш!:wink:
Срамувам се, притеснявам се, че допуснах да стигна до тук и сякаш нямам сили да го превъзмогна. Ядосвам се на себе си и в същото време се чувствам неспособна да си помогна по какъвто и да било начин. Два дни поред получавам пак сърцебиене, просто явно ТЕС няма да ми помогне......за огромно съжаление.
Естествено, ТЕСни това, ти си знаеш...че точно това трябва да направиш сега. Ако това ще ти помогне тази сутрин и аз се събудих с усещането , че всичко направено до тук е било едно нищо и никакво, поревах си и осъзнах защо мисля така и се заТЕСах яко, сега съм изпълнена отново с оптимизъм и решителност, да прогоня всички лисици от дупките им :D :D :D
Давай, хвани бика за рогата! :wink:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

От няколко дни тесам с всичко, което ми излезе - на момента. Ако се напрегна по един повод ТЕС веднага, ако след 5 мин. ми мине гадна мисъл през главата - веднага ТЕС и на нея.
Лошото е, че получавам моите атаки на работа, а тук е адски неудобно да отделям много време за ТЕС. Проблемът според мен, че работя ОМРАЗНА работа. Натоварва ме ужасно, вече си мисля, че не мога да се справя с нея, че се задушавам, че цял ден не мога да издържа. Чувствам се като хванато в клетка животно и нищо не е в състояние да ми отвлече вниманието към по-спокойни и приятни мисли. Всъщност плаша се например в началото на деня, и после като ми попремине съм като танк - нищо не ми се опира. Прадокс. Обаче съм със съзнанието, че не мога да я работя тази работа. В събота и неделя ТЕСах това, че мразя работата си, обаче явно без успех, защото още като влязох в стаята и ме разтресе.
И такъв рев му удрям на ТЕСане - досега не съм ляла толкова сълзи, направо като малко дете. Чудя се защо не става по-добре, а сякаш още по на зле отиват нещата. Излизат нови страхове.
Днес като ТЕСах се видях като малко дете, щастливо, спокойно, усмихнато. Какво да правя с това, да тесам ли и с какво, нямам представа. Ако бях разплакана, нещастна в тази спонтана визуализация, щях да знам какво да я правя, но сега не. Подскажете ми.
А забелязвам, че преживявам нещо подобно на това, което казва и Мая. Когато съм спокойна не ми се теса, а ако го направя все пак, ми става гадно.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Просто продължавай! Детското щастие ти е дошло като милувка, за успокоение на душата! :) Продължавай с откритието за омразата към тази работа! Пребори я! Не и давай мира, докато не я изчистиш! :twisted: :D :D :D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Искам да споделя нещо, на което попаднах, точно когато писах за капитулацията в темата за ЕТ, с вас. За мен е велико.


Екхарт Толе
"Гласът на покоя"

"Приемане и Капитулация
Винаги, когато можете, „надниквайте" в себе си, за да видите дали несъзнателно не създавате конфликт между вътрешно и външно, между външните обстоятелства в момента - къде се намирате, с кого сте, какво правите - и своите мисли и чувства. Усещате ли колко е болезнено да се противите в себе си срещу онова, което е?
Когато го проумеете, разбирате също, че вече сте свободни да се откажете от този безполезен конфликт, от това вътрешно състояние на война.
Ако трябва да изразите с думи вътрешната си действителност в момента, колко често всеки ден би трябвало да казвате: „Не искам да бъда там, където съм". Как се чувствате, когато не искате да бъдете там, където сте -
в задръстване на пътя, на работа, в чакалнята на летището, с хората около вас?
Наистина, има места, от които е добре да се махнеш - и понякога това е може би най-правилната постъпка. В много други случаи обаче измъкването не е възможно. В тези случаи нагласата „не искам да бъда тук" е не само безполезна, но и нездрава. Тя прави вас и другите нещастни.
Известна е максимата: където и да отидеш, винаги е едно и също. Иначе казано: вие сте тук. Винаги. Толкова ли е трудно да го приемете?
Наистина ли изпитвате необходимост да поставяте в ума си етикет на всяко сетивно възприятие или изживяване? Наистина ли имате нужда да поддържате с живота връзка, основана на реакцията харесва ми/не ми харесва, която ви поставя в почти постоянен конфликт с обстоятелствата и хората? Или това е само здраво вкоренен навик на ума, който може
да бъде преодолян? Не като правите нещо, а само като позволите на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е.
Привичната негативна реакция укрепва егото. Позитивната го отслабва. Вашата материална идентичност - егото - не може да понесе капитулацията.
„Толкова много имам за вършене." Да, но какво е качеството на онова, което свършвате? Шофирате на път за работа, разговаряте с клиенти, работите на компютър, тичате по задачи, занимавате се с безброй неща, които съставляват делниците ви... Доколко сте цялостни в онова, което правите? Дали сте му отдадени, или не? Това именно определя житейския ви успех, а не количеството усилие, което полагате. Усилието означава напрежение и натиск, необходимост за достигане на някаква точка в бъдещето или постигане на определен резултат.
Можете ли да откриете в себе си и най-малка следа от нежелание да правите това, което правите? Това е отрицание на живота, така че е невъзможно резултатът да бъде наистина положителен.
Ако можете да откриете нежелание в себе си, можете ли също така да се откажете от него и да се отдадете изцяло на онова, което правите?
„Да правиш нещата едно по едно" - така е определена същността на дзен-будизма от един дзен-учител.
Да правиш нещата едно по едно означава да бъдеш изцяло в онова, което правиш, да му отдаваш цялото си внимание. Това е действие на себеотдаване, което изпълва със сила.
Приемането на онова, което е, ви отвежда на по-дълбоко ниво, където вътрешното ви състояние и себеусещане вече не зависят от оценките на ума за „добро" и „лошо".
Когато кажете „да" на живота такъв, какъвто е, когато приемете момента такъв, какъвто е, усещате в себе си пространство, изпълнено с дълбок покой.
На повърхността е възможно все още да сте щастливи, когато грее слънце, и не толкова щастливи, когато вали; може да сте щастливи, че сте спечелили един милион долара или нещастни, задето сте загубили всичко, което сте притежавали. Но вече нито щастието, нито нещастието стигат толкова дълбоко. Те са вълнички, набраздяващи само повърхността на вашето Битие. Неизменният ви вътрешен мир остава недокоснат, каквито и да са външните обстоятелства.
Приемането на онова, което е, разтваря във вас дълбинно измерение, което не зависи нито от външните, нито от вътрешните условия на постоянно променящите се мисли и емоции.
Капитулацията става много по-лесна, когато осъзнаете преходността на всяко преживяване, когато приемете факта, че светът не може да ви даде нищо, което да има трайна стойност. След това продължавате да се срещате с хора, да участвате в различни дейности и събития, но вече сте свободни от стремленията и страховете на себичния Аз. Иначе казано, вече не изисквате една ситуация, човек, място или събитие да ви удовлетворяват или да ви правят щастливи. Позволявате им да бъдат мимолетни и несъвършени.
Чудото е в това, че когато вече не поставяте пред тях невъзможни изисквания, всяка ситуация, човек, място или събитие не само започват да носят удовлетворение, но и стават по-хармонични, по-умиротворени.
Когато приемете напълно настоящия момент, когато престанете да спорите с онова, което е, непреодолимото желание да мислите отслабва и отстъпва място на буден покой. Вие сте в пълно съзнание, но умът не поставя етикети на момента. Това състояние на отсъствие на вътрешна съпротива ви отваря за непредубеденото съзнание, което е безкрайно по-голямо от човешкия ум. Тогава този огромен интелект може да се изяви чрез вас и да ви помага - и във външен, и във вътрешен план. Затова, изоставяйки вътрешната съпротива, често установявате, че обстоятелствата в живота ви се променят към добро.
Казвам ли:
„Радвайте се на момента. Бъдете щастливи"? Не.
Позволете на момента да бъде такъв, какъвто е. Това е достатъчно.
Капитулацията е капитулация пред настоящия момент, а не пред някаква история, чрез която интерпретирате момента и после се опитвате да се примирите с него.
Може например да имате някакво увреждане, което вече не ви позволява да ходите. Състоянието е такова, каквото е.
Сега умът ви гради ли история, която гласи: „Дотук ли го докарах? Озовах се в инвалидна количка. Животът се отнесе зле и несправедливо с мен. Аз не го заслужавам."
Можете ли да приемете настоящия момент такъв, какъвто е, и да не го смесвате с историите, които умът плете около него?
Капитулацията настъпва тогава, когато престанете да питате: „Защо това се случва на мен?"
Дори и в привидно най-неприемливите и болезнени ситуации дълбоко е скрито нещо добро, във всяка катастрофа се съдържа зрънце милост.
От най-древни времена е имало мъже и жени, които пред лицето на тежка загуба, болест, лишаване от свобода или наближаваща смърт са приемали привидно неприемливото и така са намирали „мира, който надвишава всеки ум" .
Приемането на неприемливото е най-големият извор на милост на този свят.
Има ситуации, в които не помагат никакви отговори и обяснения. Животът престава да изглежда смислен. Или някой, който страда, идва при вас за помощ и вие не знаете какво да направите, какво да му кажете.
Когато приемете напълно, че не знаете, се отказвате да търсите мъчително отговори със своя ограничен ум. Именно тогава чрез вас може да се прояви висшият интелект. Тогава дори за мисленето ви може да има полза, тъй като висшият интелект се влива в него и го вдъхновява.
Понякога капитулацията означава да се откажете от опитите да разберете, и да намерите удобство във факта, че не знаете.
Познавате ли хора, чиято най-важна работа в живота като че ли е да правят себе си и другите нещастни, да сеят нещастие? Простете им, защото и те са част от пробуждането на човечеството. Ролята, която играят, се състои 6 засилване на кошмара на себичното съзнание, на некапитулацията. В това няма нищо лично. Това не са те.
Може да се каже, че капитулацията е вътрешният преход от съпротива към приемане, от „не" към „да". Когато се предадете, себеусещането ви вече не се отъждествява с реакциите и оценките на ума, а се превръща в пространство, обгръщащо реакцията и оценките. Това е преход от отъждествяването с формата - мисълта или емоцията - към това да бъдете и да съзнавате себе си като нещо без форма - безпределно съзнание.
Всичко, което приемете изцяло, ще ви донесе мир, дори и приемането на факта, че не можете да приемете, че се противите.
Оставете Живота на мира. Позволете му да бъде."
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Femme, чудесно човек може да има тези мигове. ТЕС и ЕТ могат да помогнат.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Не съм писала скоро, защото незнам какво да пиша. При мен непрекъснато излизат на яве стари неща, отдавна уж забравени. Изведнъж например се сещам за неща, които съм мислила преди много време и уж вече не ги мисля. Но в последните дни се оказа, че те ме движат със същата сила, както и когато са се появили за първи път.
Друг път ме завладява страх, който не съм изпитвала от дълго време и мислех, че вече не съществува в мен.
Всъщност започнах да се плаша, че вместо да се оправям, се влошавам. Много, много се надявам това да е изчистването.
Освен това в същото време продължават да ми се явяват стари моменти, в които съм била спокойна и щастлива и в момента, когато това се случва, аз преживявам отново същите усещания и емоции. Наистина като балсам за душата ми.
Та това е засега. Продължавам с всичко, което знам - ТЕС, Хоонопонопоно, медитации, Силва, билкови чайове и каквото се сетя на момента и виждам, че помага.
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Беше писала тук една жена за за подобни проблеми - вегетативна дистония, паник атаки и още куп неща, но не мога да намеря темата. Някой сеща ли се къде мога да прочета отново това, което е писала тя.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Femme написа:Беше писала тук една жена за за подобни проблеми - вегетативна дистония, паник атаки и още куп неща, но не мога да намеря темата. Някой сеща ли се къде мога да прочета отново това, което е писала тя.
Moже би това?
Per aspera ad astra!
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Да, точно това е, Вяра, много благодаря!
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Фам, от какво в момента имаш страх ? Мисля че това бяха проблемите ти. Ако бъркам ме поправи!
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Остана ми страха от болести, лекари и болници.
Изострени са ми сетивата и ми става лошо и когато не искам да съм някъде например. Изобщо страхът, че ще ми прилошее здраво се е вкоренил.
Имаше моменти, в които сякаш го преодолях, но явно има неизчистени неща. А като почна да тесам, страхът се усилва. Просто трябва по цял ден да стоя вкъщи и да ТЕСам с часове. Знам, че е нелепо, но то се случва.
Другото, което ме тормози е, че мразя работата си, бях го казвала някъде вече, и отивам на работа като на заколение. Там пък се страхувам, че няма да се справя, ще сбъркам и ще се изложа и всичко това, след като я работя от две години и не съм правила грешка досега! Но напрежението, което аз си създавам е огромно.
Другото е, че се чувствам абсолютно сама, въпреки, че не е така и има хора, които гледат да помогнат, а аз се предавам от ден на ден все повече.
Днес например се събудих с усещането за някакъв неопределен страх, беше много гадно. Уплаших се, че просто няма оправяне това чудо. Това е.
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Днес трябваше да водя малкия на лекар (то нали това, от което бягаш, то те настига). Та, качихме се в колата, всичко нормално и стигнахме поликлиниката. В момента, в който слязохме и се запътихме да влезем и мене започна да ме стяга къде ли не. Стигнахме до кабинета и се оказа, че сме подранили и докторът още го няма. Олеле, стана тя каквато стана. Няма да описвам точно какво изпитах, но атаката си беше на лице. Просто нямах сили да се съпротивлявам. Мислех си в момента, че е нелепо, че няма от какво да се страхувам, че докторът го познавам от 5 години, обаче то ме тресе и не спира. Бях голяма картинка как се тесам в коридора пред кабинета, а там и други майки и пенсионери, сеир. Даже и малкия, беснееше и тичаше из коридора, обаче милия и той дойде по едно време и се включи в почукването. Аз се почуквам от едната страна, той от другата. Къде мене почуква, къде себе си :) Хем ми е лошо, та ще умра, хем ми става смешно. Признавам си, че ударих и едно успокоително, щото са много силни атаките, обаче не си мислете, че то ме върна, щото не може да подейства за 10 минути, камо ли да ме вдигне на крака. Та дойде доктора, влязохме и само като ми стана ясно, че прегледът ще бъде кратък, да видите как ми светна и сякаш нищо не е било!
После си викам "Абе може ли да съм такова същество, какво страшно има, излагам се" Егати докторите, егати страшното.
Та днес докато мислих как се изпари и паника и всичко изведнъж си дадох сметка, че съвсем успешно преборих притеснението си да говоря с хора. Значи и докторите ще преборя. Ама много бавно стават нещата при мен, бе хора. Аз искам сега и веднага, омръзна ми да се мъча.
Хайде до скоро :)
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Femme написа: Ама много бавно стават нещата при мен, бе хора. Аз искам сега и веднага, омръзна ми да се мъча.
Eй, Фам, :)

Споко, нали ти подарих червен джип. Гледай отсега натам как ще набираш като стрела!!! ;)
Per aspera ad astra!
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Фам, с теб имаме подобни проблеми. Не знам от страховете ми какво още има и какво не е изчистено , времето ще си покаже. Имам някакви индикации, но нещата може да имат временен характер не знам, както стане. Идеята ми за страха аз онагледявам като една котка която бяга от наводнение. Тя е впила зъби и нокти в дървото над водата трепери вика и какво ли не. Само дето често в нашия случаи водата често я" няма", а зъбите и ноктите са извадени и забити някъде :D . Пробвала ли си да пропуснеш тази енергия на страха? Като дойде да се опиташ да гледаш на него като на една енергия, която просто да оставиш да премине, т.е. така да й се подчиняваш, че да я подпомагаш при преминаването й. Понеже сега съм на вълна + и - , мога да ти кажа че когато ги тълкуваш като част от едно и също нещо , страхът се превръща нещо конструктивно за теб. Ако започнеш да тес-аш картина, която ти харесва или оценяваш положително, въпреки че звучи нелогично да я тесаш, дали при последователни кръгове всичко което ще виждаш в нея ще е винаги само и единствено положително. Пробвай ,защото тесайки я ти най-вероятно няма да бягаш от минуса и ще се отпуснеш и виж какъв ще е резултатът, дали може като я видиш да спреш да я обагряш емоционално (ах колко ми е добре, колко ми топло, колко ми е красиво и т.н.). Даже си мисля, т.н. МАЯК е почти постоянно пуснат у нас, дори когато се радваме енергиите пак не минават правилно и ги кривим с емоционалния заряд на оценката. Ако в тази хубаво картина може би видиш след определен ТЕС-кръгове и нещо което в един момент те раздразни, тогава кое ще + и кое -. В картината която те радва оценяш нещо отрицателно и обратно :D .
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

Това с пропускането на енергията незнам как става и как се прави, затова не съм го пробвала. Но бих опитала, ако ми обясниш как става.
Публикувай отговор