TEC

Бързата кучка слепи ги ражда.
Бързата работа - срам за майстора.
Който бърза бърка.

Мъдрост събирана с хилядолетия.
ТЕСай си нетърпението.

,тъкмо се канех да пиша.Освен твоят отговор получих и друго "почукване".Преди малко както си седях пред компютара и се позвъни много настойчиво на звънеца.Хукнах да видя кой е и на равния терен ,си изкълчих грака в глезена.Сега ме боли,но и ми е смешно.Така че прав си.Просто,бях май доста въодушевена,ама лошо няма де.А нали си го признах ,за нетърпението и днес си го ТЕСам.Знам,че още нищо незнам...Ако не мога на 21-ви,ще направя всичко възможно за края на Април,но искам да науча повече за това Чудо-ТЕС.

Аз вярвам, че в живота няма грешки, само уроци.
Уроците са навсякъде около нас, просто трябва да си отваряме очите за тях за да ги видим.
Уроците се повтарят в различни варианти и с нарастваща интензивност докато бъдат научени.
Така че няма начин да бъдат пропуснати.
Някои се учат в рамките на един живот, други в няколко.

А иначе,все пак да попитам,какво бих могла да объркам...Нали все пак си имам реални ,резултати.Даже преди малко накарах дъщеря ми да ме снима с голата глава да си се имам за спомен,като ми порасне новата.Не разбирам,защо така ме поливаш със студена вода,какво му е лошото на моето вдъхновение.Къде виждаш някаква грешка.
Понеже си писал по темата на Femme,че не конкретизира и не се разбира как точно работи с ТЕС,предполагам,че и моите постове звучат приблизително така, и заради това изглежда ,че само си говоря,ще кажа няколко думи,за това- защо си мисля че имам бързи и удивителни резултати.Макар,че си прилагам техниката по някакъв си мой си начин,т.е. докато не се уверя с очите и не видя твоя демонстрция на метода,винаги ще се съмнявам ,че нещо не правя както трябва,но ,ти сам каза че са позволени всякакви експерименти и това което аз правя е (понеже съм в къщи и разполагам с достатъчно време и спокойствие),да барабаня почти непрекъснато по точките.Горе долу така-появява ми се мисъл,оценям я като такава,която ми нос пол.емоция или отр.емоция.И прилагам Тес.Наблюдавам докато си правя настройката какво ми минава през ума,какво изкача примерно на къде ми тръгват разсъжденията,към какви случки или към какви чувства...записвам ги и после подкарвам тях...Другото което правя,като чета нещо и то по някъкъв начин ми ,персонализирам си го и ТЕС.Ако пък чета някакви мотивиращи текстове,и чувствам че това е точно на място и е точно за мен,го препрочитам и същевременно се потупвам по точките. А иначе не изпадам в големи подробности,за това какво точно и как го казвам,защото си мисля че просто наистина трябва да си постоянен и в един момент ТЕС сам си те води.Та пак да попитам какво бих могла да объркам,че така малко ме озадачи.А иначе да кажа още и това,че като си изкълчих крака,веднага потърсих "сигнала".Първо за къде припкам.Второ защо?И накрая какво ме спъна сега,а след това какво ме спъна преди 4години и накрая какво по принцип ме спъва...и така до безкрай...

,а ти си ме изпреварил.

Проблемът ти не е в начина на приложение, а в надеждите за бързи резултати. Ако те не се оправдаят ще има и разочарование. Колкото по-големи са надеждите, толкова по-голямо ще е и разочарованието.
И това ще е въпреки постигнатите вече резултати.
Аз бих заложил на бавен, постепен и сигурен напредък. Ако нещата станат по-бързо от очакваното, прекрасно. Ако не, няма да си разочарована.
Организма по принцип не харесва бързите промени и им се съпротивлява.

Това не е забрана, а предупреждение.

Една от причините да съм в това състояние е Разочарованието.Прекалено големи очаквания,много изисквания,неудовлетвореност и неприемане на обратите,необходимост да доказваш правотата си,и още много, много други причини както се досещаш.Така че този урок мисля че веднъж ми беше даден,ако не мога да приложа знанията в живота си толкова по-зле за мен.Всъщност не се отнася само за един урок,съгласна съм че няма грешки ,а само уроци.Но този май за мен си е цяла академия.Но въпреки всичко си оставаме хора и ще продължаваме да се подаваме на недотам здравословни дейности и мисли и желания.Може и пак да съм тръгнала към някаква крайност,но малко ме съмнява,а и нали правя ТЕС.

Хрис, може би си видяла, че съм правила Предизвикателство за излишни килограми. Не че бях дебела, имах малко понасъбрани мазнини на някои места и исках да ги махна. Напоследък ми беше трудно да имам дисциплина за тренировки и ми се струваше, че се храня много. В резултат на тесането ми дойде ентусиазъм за спорт. Започнах да правя тежки тренировки в 2-3 последователни дни, и въпреки, че се хранех добре и почивах, явно не можех да се възстановявам добре, и след известно време последва умора, нежелание за трениране и така вече 2 седмици. Ако си бях тренирала през ден два, нямаше да има такъв регрес.

Като студентка, ми се е случвало да уча по цели дни и нощи, и после пак със седмици да не съм в състояние да поема нищо. Разбираш накъде бия. Тялото/съзнанието/емоциите/ума, имат някакъв капацитет на натоварване и преработка на усилие, информация... всичко. Можеш да го надвишиш един-два-пет пъти, но в крайна сметка има някаква граница на оцеляването и скорост на адаптиране към новото състояние, които тялото и подсъзнанието няма да ти позволят да надхвърлиш, в името на оцеляването им.

Така че опитай да се наслаждаваш на очакването и не спирай да работиш, но не пришпорвай нещата. Успех

Aха,схванах,какво ми казвате и ти и Иван.На тебе Arethuse,благодаря,че ме ориентираш и чрез примери.Много е ценно да те подкрепят хора от които има какво да се научи.Отворена съм за всякакви забележки и напътствия и още веднъж благодаря,че ме "наглеждате" от време на време

,имам една много малка и хилава мигличка.Просто незнам как стават тези фокуси,но са факт ,аз ще си продължавам,но наистина вече по спокойно,да не вземе да ми" прегрее мотора,или да ми свърши горивото не навреме или да ме помете влак на някой прелез "мисля,че в този смисъл приблизително бяха предупрежденията на Иван и Arethuse.

Честито

Преди няколко дена мислех да пиша, но не намерих време. Мислех си, че ти си задействала оздравителния механизъм. Само трябва да изчакаш нещата да се случат. И ето, те наистина се случват.

Благодаря.Вярвам, че е нещо такова(оздравителен процес).Пуснах си моя тема ,само за да не се отказвам и за да мога ,колкото и малко да пиша ,да се чувствам по-отговорна към това с което съм се захванала.А сега когато вкарах и основния проблем в заглавието просто няма мърдане. Няма да се излагаме пред чужденците

Мога ли да взема колебанието си за ПО.Не мога да взема решение по един ,определено много болезнен за мен въпрос.От двата избора които имам, нито единия не ми харесва.Как да взема тогава решение.Аз просто не искам да го правя.Нежеланието си ли да Тес-ам или колебанието... Чувствам ,че и тук ми се отваря доста работа,ама нещо...пак не успявам да се формулирам.Уф-ф.По- трудничка се оказа тая работа отколкото си я мислех.Днес както си "хвърках " в еуфория,цял ден,защото както казах,аз съм много, ама много по-добре от когато и да било през последните 3-4 години, и един тел.разговор ми предизвика неприятни усешания,които си мислех, че съм премахнала.Оказа се ,че не съм нацяло,но нивото съм го свалила чувствително може би на 2-3.Обаче чувството,че ме манипулират и шантажират, и че не мога да се доверя си го имам.И сега какво да правя ...Какво да ТЕС ам.Ще я започна отнякъде пак,то може да си покаже...

Ами ако е това,че не съм простила наистина,а само така съм си мислила...Ама какви са тия кръстословицииии ,нали уж ТЕС-ам.Направо до никъде не съм я докарала .

Всичко това, което описваш, си го мисли, докато си тупаш точките. Представи си, че ни говориш и се тупай. В един момент ще рабереш точно каква декларация да си направиш.