Днес ми е 11 ден от Предизвикателството. Все още от време на време пропускам някоя серия, но като цяло правя доста серии (престанах да ги броя
).
Наблюдавах няколко интересни промени в себе си. Едното е, че няколко пъти ми се случи точките, които потупвам да са болезнени при потупване. Не съм го тесала това - случаите са единични (три пъти до сега) и не бих казала, че е неприятно. Ако не се лъжа в книгата пишеше, че може да се получи това, защото по точките се събира лимфа, която се "маха" при с това потупване.
Получих болезненост в прасците, нещо подобно като тази болезненост по точките. Правя си специален масаж и тесам този проблем. Мисля, че отшумява. Възможно е и да не е свързано с Предизвикателството, а да е от това, че напоследък се случи така, че водя доста застоял живот (но може и да е предизвикано от Предизвикателството), не че това има някакво особено значение.
В мен изникна страха, че в момента, в който спра да тесам този гняв, той ще се връща непрекъснато и ще трябва да го тесам всеки ден цял живот, за да не се връща. Мисля, че е ПО - тесам го! Страх ме е също, че винаги ще има едно съмнение в мен, една напрегнатост, кога пак ще избухна, кога отново гнева ми ще изригне неконтролируемо. Тесам и това...
Изникна и ужасно болезненото желание отново да съм бременна и да имам второ дете! Кошмарно е просто! Само за това си мисля, като видя бременна и почвам да плача и усещам една болезнена празнота в себе си. Осъзнавам колко пагубен е този копнеж - новото дете няма да заличи прегрешенията ми към първото ми дете. Божидар заслужава да оправим нещата между нас преди да работим за второ. (Майче, благодаря ти за оня разговор, много отрезвително ми се отрази)
Та тесам и това безумие, което ме е обзело!
Честно да си кажа радвам се, че започнаха да изникват големи и важни неща преди да съм се обезверила отново, че съм на грешен път и нищо не се получава както трябва!
(въпреки, че и преди това знаех, че съм на прав път и просто трябва да съм малко по-упорита и инатеста)
Това е от мен за сега!