TEC

Исках да кажа нещичко за самосъжалението и работата с термини изобщо, но забравих. Мисля, че това може да е полезно за някого.
Та както стана ясно майката категорично отхвърли самосъжалението и след това описа същото с нейни думи. И аз съм така, и то не само с този термин. Например с вина не мога да работя, защото не чувствам нищо никъде. Докато с Въпреки, че не заслужавам ...., Въпреки, че се чувствам лоша ...., Въпреки, че заради мен се случи .... и най-вече с Въпреки това чувство (намирам го в тялото – или черешката на тортата след семинара) съм ОК и съм прекарала доста време.

Майче, и аз стигнах до същия извод с Дани – ще му се радвам отстани. Ако усети нужда от помощ той сам ще я потърси – струва ми се, че знае, че мога малко повече от другите и си има едно наум, че ще ме ползва ако му се наложи. Струва ми се, че това дете е третирано като по-малко или по-слабо отколкото е или нещо такова и изпитва огромно желание да се докаже, просто до сега не е вярвал, че някой от „всички” ще му обърне внимание, та дори и чудеса от храброст да извърши. Дано наистина да е толкова силен, колкото изглежда, но и да не е ще стане.

Чудесно. До тук всичко звучи добре

Ния, много се радвам как са се развили нещата. Браво на всички ви.

А таткото как реагира на това развитие?

Браво Ния, добре се справяш. Най-важното е, че импровизираш и не се отказваш, а търсиш начини. ЕТ с твоите ръце е добра идея в случая, защото майката не си вярва, че може сама. Аз бих приложил следното за да си повярва, ако все още не си вярва де.

Първо правя с нейните ръце върху мястото, а моите върху нейните.
После с нейните върху мястото, а моите над нейните, без да ги докосвам.
И след това просто постепенно отдалечавам моите докато останат само нейните.

Един вид инициация се получава, като в Рейки. Инициацията и в двете техники не е необходима, просто е средство човек да си повярва.

Другият вариант е да кажеш на човека който не си вярва, че сега го инициираш и след това го оставяш да работи сам. Ако ти повярва, ще стане и без преходните елементи описани по-горе.

Сетих се едно нещо. Дани ти е казал, че се е напикал и ти е казал да не казваш на мака му. Мисля, че не е трябвало да й казваш. Виж, че тя не може все още не може да поема отговорност и и без това няма какво да прави с тази информация. А ти имаш доверието на детето. Гледай да го пазиш. Аз поне не споделям нищо с близките, когато информацията го позволява.

Благодаря на всички за милите думи и подкрепата, малко ми е свито сърчицето понякога, но после си тесам, после пак ми се свива и пак си тесам и така...

Нещо обаче не ми се стои така, само да си аплодирам. Дани и тази сутрин е бил мокър. И аз си мисля за ролята на бащата, Lady. Ако някой може да накара Дани да се довери на методите ми, това е човека, който най-малко ми вярва, а и който е бил извън това до момента, а и този, който е силния в семейството. И това е бащата.

Ако каже на Дани нещо от сорта, че да, той се майтапи с това, с което се занимавам, но просто за да е по-весело, а всъщност ако му изскочи нещо, с което лекарите не могат да се справят, той би опитал всякакви начини да си помогне. Може да му каже, че и аз не съм вярвала навремето, че това ще проработи за болестта ми, но е проработило. Че така е изобщо с новите неща, трудно е да им повярват хората в началото, съпротивляват се докато не видят, че достатъчно много хора са се излекували. Само че защо Дани да чака да се излекуват много хора и да си причинява неудобство, като има възможност да тества дали начина работи още сега. Не са много хората, които знаят за него и имат възможност да се възползват.

Дани е много умно момче и всичко може да му бъде обяснено, а и бащата знае по-добре с какви думи. Той не е много приказлив, има вид на доста сериозен човек (и това е добре) и има силна връзка с детето.

Какво мислите?

Не, не ми е казвал да не казвам на майка му, нещо не си ме рабрала. Той не се опитва да крие за сега. А и то дори няма вариант такова нещо да бъде скрито от майката, защото тя се занимава с мокрите завивки.

Дани си мислеше, че майка му е тъжна защото той не се е справил и това е за което исках да поговорят двамата.

В другия случай, да, абсолютно съгласна съм с теб, Мая.

Не знам как, но бащата трябва също да участва, проблемът е общ, семеен. Бащата със сигурност е изиграл важна и съществена роля да се стигне до тук. При това е силен авторитет за детето.

Децата много силно се влияят от отношенията между родителите и мисля, че проблема до известна степен е свързан с някакво неразбирателство, подтисната обида, неизказани проблеми, не знам какво точно, ти ги познаваш добре и може да усетиш нещата по-ясно и конкретно. Но има нещо между майка му и баща му. Напълно е възможно да не го усещат съзнателно, но може да изкочи, когато майка му работи над себе си (ако вече не е излязло).

И още нещо, което ми хрумна сега. Дани желан ли е бил? В смисъл, дали е заченат, защото са искали деца, плануван ли е. Как е минала бременността, раждането? Какви са били отношенията на майка му с баща му през тези периоди, какви са били отношенията им когато е било малко бебе? Това са неща, които силно влияят в отношенията майка-дете, при това са спомени, които майка му може да е подтиснала. Мисля, че си струва да се помисли над тези неща. Ти ще прецениш де, аз само подавам идеи.

Ако ми хрумне нещо, как да се процедира с бащата ще пиша.

Та резултатите от деня – на мен лично не ми харесват за съжаление:

Бащата се съгласи много лесно на този разговор с Дани, даже ми каза, че както и да случват нещата, те някакси започват да се случват, защото Дани не се бил подмокрял през деня вече доста дни. Каза, че това със спирането на нощното напикаване предните дни и без това за него не било реално и се дължало на някакъв пресилен ентусиазъм от страна на детето – не бил и очаквал да бъде трайно. Той изобщо не очаквал и не се надявал на светкавични резултати.
Казах му, че напълно споделям мнението му.

Вечерта е говорил с Дани и ми се обади за да ми каже, че той бил съгласен да работя с него, но е било доста вяло. Казал е и че цялото това нещо започвало да му става досадно. Явно ПО-тата не зависят от възрастта, и май не са по-слаби при малките.

И на мен това някакси ми срина ентусиазма. Ще разсъждавам утре.

Тази сутрин Дани е сух.
На мен все още ми е вяло - ще потесам.
Довечера аз ще си поговоря с него - за какво - не знам, и тогава ще преценя дали да опитаме метафората. Усещането ми е, че на него му е досадно от цялата тази какафония. Струва ми се, че трябва да позабавим темпото.

Затова и реших да започна да се занимавам със себе си - трябва да си отворя нова тема за цигарите, но първо трябва да се справя с мисълта, че тази тема ще ме преследва и ще ме кара да бързам, така както стана и с предната за жлезата.

В лек спад сме, но както казваше Daromi, очаквам следващия си възход.

Видях се първо с майката.
Каза ми, че Дани се е затворил напълно. Станало е след разговора им в неделя, за който я помолих.
Не ми се преразказва разговора, защото е бил доста дълъг. В общи линии:
Тя му е обяснила надълго и нашироко как всички ние се опитваме да му помогнем и как всички даваме най-доброто от себе си и как все ще намерим начин да се справим, той да не се отчайва. Последвал е въпрос от Дани: „Ами ако не искам да ми помагате?”
Тя е обяснила, че ако не иска ще си продължават така, както е било до сега. Те си го обичали и такъв.
Дани е напуснал стаята и от тогава разговарял само с баща си.

ИЗУМЯХ. Всички се трудят та чак земята обръщат, но не и детето – то е обекта, върху който се полага труда.

Добре, че тя след дълги размисли, днес беше разбрала какво е направила, та не ми се наложи да и обяснявам, защото щеше да трябва да ходя да тесам преди това. Може и да е за добро, че стана така, поне нещата се изясняват малко по малко.

Най-странното обаче беше, че докато я слушах да ми разказва и се мъчех да не се ядосвам ми изскочи една визуализация:
Галех Дани по главата и изведнъж усетих нещо грапаво. Това ме препрати към нещо, което се случи с Алекс преди време. Преди няколко месеца фризъорка откри петно от бебешки люспи (с меден цвят) на главата му. Тогава четох Бурбо за да разбера причината. После говорихме с Александър надълго и нашироко и написаното от нея в голяма степен се потвърди. Тя казва, че „люспите засягат хора, които не позволяват да бъдат докосвани с обич от другите. Те искат да се защитят, защото се страхуват да не позволят твърде много да им влияят”.

Първото нещо, което направих като отидохме у тях беше да погледна под косата на Дани и да, имаше много повече люспи отколкото при Александър – голям кръг, покриващ почти цялата горна част на главата.

Личеше си, че на Дани не му се говори с мен и се опитва да се измъкне. Попитах го рисува ли му се.
- Свързано ли е с лечението?
- Всичко е свързано (опитах да отговоря като Иван, но не ми се получи )
- Не.

Незнам дали не е рисковано, но на прима виста ми дойде мисълта да оставите всичко за известно време. Сякаш се отказвате. Да не говорите за това, което сте правили, сякаш не се е случило. Никакви жестове, никакви погледи или намеци, разбираш ли? Да го провокирате. Сега той повече от всичко иска да бъде оставен на мира. (ето че не говори с майка си, която е по-близка до терапията, общува с този, който е дистанциран от нея - бащата)
Друго, което си мисля, е че той е много самостоятелно и умно момче и не иска помощ, а сътрудничество.

Подкрепям мнението на Фам.
Или попитайте Дани какво иска. Иска ли да продължавате, иска ли да смените тактиката, иска ли да върне памперса... Все пка той си иска зеленото училище.
И пак си запявам мойта песен - работи с майката, ако детето почива. Но той да не разбира.
Дани обича ли сладко? Сладкото и любовта са свързани. Например има една теория, че диабетиците не могат да преработват любовта, която получават така, както не могат да преработват захарта?

Аз пък се сещам за любимата ми история с какавидата на която "помогнали" без да е искала помощ.

Защо всички решавате, че детето има нужда от помощ и се втурвате да му помагате. Питайте го първо иска ли да се освободи от състоянието си, иска ли помощ и т.н.

То само ти е казало Ния, че може да се освободи от проблема си и без чужда помощ, както и че сега не желае да се променя (освобождава от него).

Оставете го на мира.
Междувремено се опитай да спечелиш доверието му (ако все още ти се занимава с него де), като говорите на всякакви други теми ( в никакъв случай не дискутирайте мокър ли е сух ли е и т.н.).
Опитай се да го разбереш. Открий по заобиколен път нуждата която "проблема му" задоволява. Препрочети си записките от семинара. Там говорихме за тези неща.

Не уважаваш ли светогледа и желанията на клиента/ другия, с други думи не спечелиш ли доверието му, никога няма да разбереш какво го подтиква да мисли и действа така както мисли и действа.

Напълно съгласна съм със всичко, което казвате.

Майче, забравих да ти кажа нещо интересно. Правейки ТЕС с предметите, които ти беше описала, държейки памперс майката си е спомнила, че когато Дани е бил бебе тя му е донесла памперс гащички от една командировка във Финландия (тогава у нас е имало само стандартни памперси). Дори не е имала място за огромния пакет в багажа си, та го е вкарала като ръчен. Това я е препратило към играта с кукли и т.н.

Това с предметите никога не го бях пробвала - май е супер.