Хубавите неща в живота ми - виждам ги, но не ги усещам

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Хубавите неща в живота ми - виждам ги, но не ги усещам

Мнениеот nia » 18 май 2010 10:19

Днес се навършва точно 1 година от деня в който се запознах с ТЕС.

Равносметката ми:
Преди година приех ТЕС в живота си за да ми помогне да се науча да УСЕЩАМ хубавите неща, с които е пълен живота ми (защото аз за знаене си го знаех, виждах го, това не е трудно, можеш да сравниш предпоставките за щастие, които имаш с тези на околните).
Първия спомен от този ден, който ми идва наум е, че беше слънчев. Днес не е. (Всъщност точно в този момент първият слънчев лъч се прокрадва през прозореца.)
Отразява ли това равносметката ми?
(Лъча се скри.)
Да, мисля, че я отразява.
През тази 1 година безспорно научих много неща за себе си. Чувствах ли се по-щастлива по пътя – да, имало е моменти, когато беше така, както и моменти, когато се чувствах ужасно. Сега дори си мисля (и много пъти съм си го мислила), че преди 1 година бях по-щастлива, повече в мир със себе си, предполагам защото не бях осъзнала много неща. Баланса за периода като усещане – не, не е в полза на положителното, но до сега винаги съм приемала това като „трудностите на пътя” и съм вярвала, че нещата ще се обърнат. Е, няма да се обърнат сами, това вече е доказано.

Предполагам, че причината е в целите, които съм си поставяла тогава, преди да започна, и сега. Сега искам много повече и това, че изчистих негативните чувства от миналото си не ми е достатъчно, защото на тяхно място се появиха нови, съвсем различни, но отново отрицателни неща. Да, интензитета им е много по-малък, но АЗ ГИ УСЕЩАМ и интензитета няма значение, особено на фона на това, че аз вече знам, че заслужавам много повече.

Та на база горните наблюдения, ясно ми е, че вместо да заместя празните места, които болката освободи в мен с положителни усещания, аз ги оставих да си стоят празни и те се запълниха с това, което и с времето съм доказала, че влиза по-лесно в мен – отрицателното. Иначе положителното, то пак си е наоколо, виждам го, но НЕ ГО УСЕЩАМ (всъщност дори мисля, че го виждам все по-трудно).

Пиша това дълго нещо (все са такива моите писания), защото осъзнавам, че вече е крайно време да развия усещането си за положителното, крайно време е да му позволя да започне да протича през мен, на това искам да посветя тази тема и следващата част от живота си с ТЕС.

Не съм мислила все още по това как бих могла да го постигна, смятам да пиша тук и да разсъждавам успоредно. За пръв път сякаш не разчитам толкова много на интуицията си, която ако имаше някаква смислена идея как действа този механизъм, досега щеше да ми я е подсказала. Може би по-натам ще е тя, но за сега може толкова. Явно, че в мен има вкоренен модел за привличане на отрицатемното и нямам идея от модел за обратното. Живея с човек, който носи положителния модел в себе си, но и той няма как да ми каже как се постига, а същевременно търпи последиците от моя отрицателен модел без с нищо да го е заслужил. Притеснява ме това, че може да предам или вече да съм предала този модел на децата си. Не искам да бъде така и ще променя това.

Обръщам се към всички, които имат какво да кажат по темата, ще се радвам на насоки като за начало. Чувствам, че е добре да се доверя на насоки този път, чувствам се доста начинаеща в тази сфера, а и ми писна от криволичене (вече май не ми е интересно). Не че смятам, че ще го избегна, но поне още от самото начало да не тръгвам по мой си заобиколен път, в което имам талант, да, така е, признавам си го.

Все още е мрачно навън ...

vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран: 18 яну 2010 15:20

Re: Хубавите неща в живота ми - виждам ги, но не ги усещам

Мнениеот vqra » 18 май 2010 10:46

Mила, Ния! Честито за годишнината! Поздравления! :)


Онова, което ми хрумва да кажа по темата ти:

Преди година приех ТЕС в живота си за да ми помогне да се науча да УСЕЩАМ хубавите неща, с които е пълен живота ми (защото аз за знаене си го знаех, виждах го, това не е трудно, можеш да сравниш предпоставките за щастие, които имаш с тези на околните).


Не мисля, че е добре да сравняваш предпоставките за щастие, които имаш с тези на околните. За всеки те би трябвало да са различни. Пък и нормално е, след като ти вече ги имаш тези предпоставки, с течение на времето да свикнеш с тях и да неутрализираш положителното им значение, което си им придавала в началото и което им придават някои от хората, които ги нямат.

Явно, че в мен има вкоренен модел за привличане на отрицатемното и нямам идея от модел за обратното. Живея с човек, който носи положителния модел в себе си, но и той няма как да ми каже как се постига, а същевременно търпи последиците от моя отрицателен модел без с нищо да го е заслужил. Притеснява ме това, че може да предам или вече да съм предала този модел на децата си. Не искам да бъде така и ще променя това.



От практическия семинар в неделя, аз разбрах, че ние придаваме на нещата положителен или отрицателен заряд. Че по принцип всичко е неутрално. И най-важното, как да превърнем отрицателния в положителен, ако желаем. Аз поне това разбрах.


Все още е мрачно навън ...


Честит Вторник, Ния! - каза Мечо Пух.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4408
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 18 май 2010 12:21

Днес отново "случайно" дъщеря ми ми донесе да й прочета една книжка илюстрирана със зайчета. Ето какво пише в нея:

"Когато се чувствам добър, аз съм грижлив......а сърчицето ми е пълно с топлина.
Когато се чувствам добър обичам да помагам на другите хора.
Добротата ми помага да разбера как се чувстват другите хора.
Добротата е нещо което мога да дам и на себе си.
Да съм добър със себе си, това означава да се харесвам и да се гордея с нещата които правя добре......вместо да се притеснявам за нещата, които не правя много добре!
Да бъда добър със себе си означава да се грижа за тялото си. А това означава да ям здравословна храна, да спортувам всеки ден и да спя много!
Когато се чувствам добър ми е лесно да съм любезен и добре възпитан.
Добротата кара всички да се чувстват прекрасно........
особено мен!"


ДОБРАТА САМООЦЕНКА Е КЛЮЧЪТ КЪМ РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО
Най-ценният дар който можете да дадете на детето си е добрата самооценка. Децата, които се чувстват ценени и вярват в способностите си имат високо самочувствие. Помогнете на детето си да се почувства ценено, като общувате с него, играете заедно, четете книжки или просто го слушате. Нека то само да открие какъв човек иска да стане. Успехът спохожда хората, които се харесват и са в мир със себе си.
Но щастието е много повече от това да постигнеш успех. Да научим децата си да се справят с неуспеха, загубата, срама, трудностите и поражението е също толкова важно - ако не и по-важно - от това да успеят или във всичко да са първи. Когато осъзнават, че са достатъчно силни, за да се справят с болката, страха, яда, и тъгата, децата добиват вътрешната сила да приемат света около себе си.

Всяка от книжките в серията ЧУВСТВАТА е създадена така, че да помогне на децата по-добре да осъзнаят чувствата си, а оттам - да придобият по-голяма автономия (свобода) спрямо собствения си живот.
Говорейки за чувствата, ние ще им покажем, че е нормално да си тъжен, сърдит, или пък уплашен. Научат ли се по-лесно да приемат чувствата които ги нараняват, децата ще се почувстват свободни да обикнат света, в който живеят, да вярват в способностите си и да изпитват щастие.

Ния, аз мисля, че е добра идея да поработиш малко за детето в теб, както говорихме на семинара.
Според мен там има неизчистени неща от миналото, които не ти позволяват да прегърнеш с радост настоящето.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
Яна
Опитен
Мнения: 475
Регистриран: 26 май 2009 14:16
Местоположение: Варна
Контакти:

Мнениеот Яна » 18 май 2010 12:36

Ния, честита годишнина и от мен.

Мисля си, че грешката ти е, че непрекъснато сравняваш преди и сега, непрекъснато дебнеш кое как се случва, вместо просто да се оставиш на течението на щастието. Не губи вяра!
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."

Изображение

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 18 май 2010 20:28

Благодаря ви, че не ме изоставихте да си празнувам сама :) .
Потънала съм в размисли по написаното и не ми се пише още.

Иване, моля те, кажи вместо мен на малката Яна, че е щастливка - знам, че ще го разбере (по вибрациите).
Благодаря ти, поста ти за пръв път не предизвика съвсем никаква съпротива в мен, мисля че стана добре, че поработих по това :) на семинара.
А книжката сякаш е написана точно за деца като мен - звучи някакси точно така, както аз бих се изразила.

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 21 май 2010 17:32

Та какво се получава до тук.

Бях доста заета тези дни и не съм тесала, но от време на време си минавах по точките просто с текста от книжката и по-често само с части от него, както и доста разсъждавах. Това, което се получава обаче в реалността е (толкова силен и очевиден ефект до сега никога не съм имала), че в мен се събуди невероятно силна потребност да давам обич, до степен, че ако хората, които обичам не са около мен изпитвам болка (винаги и на едно и също място в тялото). Изпитвам невероятна липса когато съм сама, а започна да се събужда и вина, за това, че аз винаги съм получавала много повече отколкото съм давала. Самото даване, когато успея да го осъществя и доколкото някой успее да го приеме във вида в който го предлагам (най-близките ми хора са леко шокирани от поведението ми и все още се опитват да разберат какво ми става) ми доставя невероятно удоволствие, но и често довежда вината, че така е трябвало да бъде винаги, а не е било.

С вината се заемам тази вечер. И с болката в стомаха, ако успея да я предизвикам сега, ако не ще я чакам да се появи.

Опитвам се да върна спомените си кога за пръв път съм усетила този дефицит с даването, но без ТЕС няма да стане. Единственото, което ми излиза е, че като малка майка ми често казваше (често, не знам колко често но си го спомням), че съм егоист. Това е тесано когато работех с вините около сина ми. Със сигурност нямам никакво усещане по отношение на него. Дава ми обаче някаква информация, че вероятно проблема с даването е съществувал още в ранното ми детство.

Продължавам търсенето.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4408
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 21 май 2010 19:42

E махалото се е отклонило в обратната посока. няма страшно рано или късно ще се уравновеси. Аз бих приложил ЕТ. :idea:
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Анелия Русанова
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 29 ное 2009 18:54

Мнениеот Анелия Русанова » 22 май 2010 03:48

Здравей Ния! :D
Още съм новобранец тук,но ще ти дам съвет от моята практика.Ще ти предложа да направиш "Махалото на чувствата"-по Норбеков или един "Квантов разпад"по Д-р Демартини.
От написаното разбирам/анализирам,е че ти си "прилепнала"към ТЕС.
Лошо няма,но вече очакванията са ти по-големи от преди година илееееко си се разбързала.Последното го пише в една друга книга цитирам"Богатството било то емоционално или финансово няма да дойде при вас,ако вие се разбързате.Не се съревновавайте нито с времето,себе си или с другиго.Има за всички,ще има за вас.Ако усетите дори и за миг,че сте се забързали-спрете,вдишайте дълбоко няколко пъти и си спомнете,че дъхът за човека е най-ценното!"Приложих го-работи!
Квантовият разпад първо го приложи по следната схема:
Напиши на два отделни листа дните от седмицата.На единият лист записваш всички "положителни според теб неща,които са ти се случили през изминалият ден,а на другия-отрицателните.Не сравнявай двата листа.Направи равносметката в края на седмицата и ще установиш,че
а/има равенство
б/положитерното е повече
с/отрицателното е повече

Сами по себе си ще ти отговорят към какво си "прилепнала",защото за да е уравновесен човек трябва да има равенство.Когато аз го правих за първи път,си бях направила по часове за няколко дни.И винаги зъписвах ситуацията,която ме е накарала да се чувствам щастлива или нещастна.Равносметката ми беше,че така съм прилепнала към продукта който продавах,че едва ли не светът щеше да се срине,ако нещо се "обърка".
Сега знам,че съм добър търговец и мога на ескимос не лед,а фризер да продам.Стига да знам в положителните и отрицателните качества на даденият продукт.А и книгата на д-р Джон Демартини -"Пълна промяна"много ми допадна.

Махалото на чувствата-това е да застанеш пред огледалото и като актьор да изиграеш всички чувства които бушеват в теб-гняв,болка,разочаровани,радост,тъга.Между всяко едно трябва да има покой-да не чувстваш нищо.Аз го правя под фона на една мантра на състраданието-много ми допада тази музика,оххххх да можех да си я преведа.Ще пробвам да ти я поставя под линк тук http://www.youtube.com/watch?v=0kR3bzZHbhY .Аз имам книгата на Норбеков и там той описва емоциите.Хубаво е някой да ти ги чете на глас,а ти да си със затворени очи през това време,но моят съвет е-по-добре си запиши гласа и го прави САМА!!!
Ако знаеш как ревах аз като магарицаааа.И се хилих,само няколко минути след като съм плакала неудържимо...
Но след това се чувстваш като пречистен.
А по отношение на ТЕС очакванията ти -разпадни и тях по същия начин.
Отговора се крие във въпросът ти!Виж го!
Поздрави-Анелия :roll:

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 22 май 2010 08:00

Здравей Анелия,

Благодаря за поста ти, не е трудно да се види логиката в него.

Аз вече открих към какво съм "прилепнала" - чрез ТЕС (нищо против метода, който ми предлагаш - просто с ТЕС при мен става по-бързо). Това, с което ми предстои да се справя е "прилепването", а ти не даваш насоки в тази посока. Може би при теб самото осъзнаване на "прилепването" е било достатъчно за да се пребориш, но на мен не ми е достатъчно за да се почувствам различно. Ще се радвам да споделиш, наистина ще ми е интересно и полезно да чуя как си се справила.

Относно "прилепването" към ТЕС - там определено имам какво да науча за себе си и мисля, че бих използвала това, което ми предлагаш, макар че и тогава остава отворен въпроса "Какво става след като осъзнаем естеството на "прилепването"?"

Аз всъщност за себе си знам отговора (или поне при липса на алтернатива, която да съм изпробвала и да знам, че работи)- за мен той е ТЕС, макар че съм отворена и винаги ще бъда и за други отговори. Затова ще очаквам с интерес следващ твой пост.

Поздрави,
Ния

Анелия Русанова
Участник
Мнения: 8
Регистриран: 29 ное 2009 18:54

Мнениеот Анелия Русанова » 23 май 2010 02:41

"Какво става след като осъзнаем естеството на "прилепването"?"

Отговарям -Книгата се казва -"Пълна промяна на личността", а автора е д-р Джон Демартини.
Самият квантов разпад,както той го описва,означава да разпаднеш една ситуация с положителни и отрицателни емоции до такава степен,че да има равенство на края.един вид да я неутрализираш.
Както едно време учехме по химия,че "в природата нищо не се губи, то само се видоизменя",а на жаргон в днешно време изглежда така"в птицекомбината от пилето остава само писъка".
ще ти дам два примера-единият ще преразкажа от книгата,а другия от своя опит.
от книгата-На един от семинарите на д-р Демартини,мъж споделя,че животът му е скучен и едва ли не безинтересен,защото брат му починал преди няколко месеца и той не може да го прежали.Демартини го накарал на един лист да напише това,което му липсва от както братът се е споминал,един вид положителните му качества.Човекът записал 5 или 6.Кафявият му перчем,хубавите очи,чувството за хумор,жизнерадостният му темперамент и още нещо .
При отрицателните,обаче списъкът бил дълъг-братът играел хазарт и не веднъж на нашият човек му се е налагало да го "измъква",закъснявал за работа и така до колкото си спомням май бяха 79 на брой.След това Д-р Демартини го накарал да си спомни в кого от неговите близки открива положителните качества на брат му.оказало се,че почти след като братът починал,човека си намерил приятелка,която имала почти същият кафяв перчем,същите очи , а баща му започнал да проявява чувство за хумор подобно, като на починалият си син.Продължили списъка с положитерните качаства и случки до като не намерили равеството.И не се задрасква това,което си написал.Както в случая-79 отрицателни качества срещу само 6 положителни.Щом веднъж ти е хрумнало това,означава че те притеснява.Тогава търсиш обратната страна.При самият квантов разпад,можеш да "разпадаш ситуации"и хора,дори и себе си, разбита по качества".Отнема време, до като човек се справи с тези листи-два са на брой,но аз когато го правих за първи път ми отне цяла нощ.Направила съм си готови бланки на компютъра и ако искаш ще ти ги пратя.
А ето как го правя вече аз
Ситуация-задавам си въпрос-какво ме притеснява,следва отговор,на него слагам въпроса "защо" на отговора поставям според собствената си преценка знак "+" или " -".И започвам едно нищене-какво ме притеснява,защо ме притеснява,кой го вижда в мен,в кого го виждам аз,как това влияе на останалите,как влияе на мен....
Все още не съм чела книгата,нито съм ходила на семинар по ТЕС,но скоро и това ще стане.това,което чета тук и вие споделята ,върша го и аз.Постарах се да не задавам излишни въпроси кое, как и защо.Просто трети ден вече си чакам куриерите,но може би във Вторник вече ще разполагам с ТЕС.А като мине и семинара-ще мога и аз да имам мнение по въпроса.Важното в момента за мен е ,ЧЕ ТЕС РАБОТИ и това ме кара да се чувствам добре.

На мен махалото ми е по лесно.Един вид тренираш емоция,за да адаптираш организма и тялото си да може да устоят на чувства и ситуации.
Ето как виждам нещата от моята гледна точка:
ти пишеш-"ясно ми е, че вместо да заместя празните места, които болката освободи в мен с положителни усещания, аз ги оставих да си стоят празни и те се запълниха с това, което и с времето съм доказала, че влиза по-лесно в мен – отрицателното. Иначе положителното, то пак си е наоколо, виждам го, но НЕ ГО УСЕЩАМ (всъщност дори мисля, че го виждам все по-трудно). "
Норбеков отговаря-"Победата ви в дадена ситуация зависи не от обстоятелствата, довели до съответната ситуация, а от отношението ви към тях."
ти пишеш-"Явно, че в мен има вкоренен модел за привличане на отрицателното и нямам идея от модел за обратното. Живея с човек, който носи положителния модел в себе си, но и той няма как да ми каже как се постига, а същевременно търпи последиците от моя отрицателен модел без с нищо да го е заслужил. Притеснява ме това, че може да предам или вече да съм предала този модел на децата си. Не искам да бъде така и ще променя това. "
пак негов отговор-Да вземем човек, който се учи да плува. Докато усеща дъното под краката си, новакът с радост и с лекота изпълнява упражненията, които го задържат над водата, но ако се окаже на дълбокото, веднага потъва. Защо? Защото не умее да се справи със ситуацията (защото има неправилно отношение към нея). Този човек:
• панически се плаши да не потъне (емоционално е настроен за поражение);
• нищо не вижда, не чува (не може правилно да оцени положението си);
• пуска мехури, нагълтва се с вода (не умее да диша);
• мята се (не умее да координира движенията си);
• бързо се уморява (не е силен физически);
• не си се представя като човек, който плува (не е формирал в душата си образа на плувеца).
И обратно, човекът, който може да плува:
• духовно е безметежен (не се страхува от бездните под себе си);
• вижда вълните, брега, другите плувци, чува плясъка на греблата, тътена на моторниците, шума на водопада (т.е. способен е обективно да оцени обстановката);
• правилно диша;
• прави равномерни движения;
• не се уморява (пести енергия, почива);
усеща се като плувец.
Последното е най-важно от изброеното, защото събира всички други в едно цяло - в монолит.


Мога да продължа с цитатите и на двамата,но ефектът няма да е същият.Мисля,че просто се нуждаеш от истинско емоционално разтърсване с цел оттърсване на негативното,което е останало у теб.Изтръскай "бисквитените" трохи от съзнаниети си.Или просто сравняваш какво е било преди и сега.Очакваш нещо,но не му знаеш образа,името-не си го изваяла в съзнанието си .Или като в едно шоу-"Тати каза,че ще ми купи колело,друг път"
Е,ето този път на теб не ти е ясен в момента.Като в "Алиса в страната на чудесата" си-тя пита заека "По кой път да тръгна?"а той отговаря-"Знаеш ли къде отиваш?".Тя отговаря"Ами не."Тоава заекът казва"Ами няма значение по кой път ще тръгнеш,щом не знаеш къде отиваш".В случая всички пътища водят до ...никъде.

И понеже постът ми заприличва на отговор на литературен въпрос...И колкото по-вече пиша,толкова по-вече се сещам и за други неща-ще спра.
Един женски трик, ще ти е от полза-излез с приятелки най-неочаквано на бар или на дискотека,дори и на сладкарница.Направи нещо,което не е характерно за теб и виж как ще се почувстваш после.
Поне при мен работи.дава ми повод да се самоанализирам и да забравя за миг чувството,което ме терзае. Разпусканете в дискотека или клуб е букет от положителни емоции.
Дано съм ти била полезна с нещо!
Поздрави-Анелия
:D


Върни се в “ТЕС РЕЗУЛТАТИ И МНЕНИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 8 госта