TEC

Здравейте,
В практиката си в ТЕС имам удоволствието да прилагам и ЕТ. След повече от година не съвсем регулярна практика, мога да кажа че към днешна дата чувствам много повече. Май Иван е прав , като внася поправката в известната мисъл, че "щом чувствам , значи съществувам". Да се срамуваме от емоциите си - това е бил винаги нашият добродетел. Да си носим мъченията - това е сила. . Така е може би, трябва да паднеш , че после да разбереш каква незряла душевност си носиш. Усещането ми е, че е лудост това което съм носил и все още нося. Сега поне може би го забелязвам по-често. От край време знам, че всичко е в главата, но конкретната практиката, ме кара да го осъзная. усещам, че все още ме чака път, имам още да вървя. Много ми се иска да повече хора около мен, да се "заразят". Радвам се на този форум и срещите, които се организираха . Виждам хора, които са поели отговорността за себе си. Осъзнавам, че не е лесно.
Техниката ЕТ ми се вижда много динамична и за това ми допада. Съчетавам я с ТЕС и смятам, че имам резултати. Основен проблем ми е страх при преглъщане на храна, предизвикана от задавяне. Не съм се срещнал още челно с него, защото не съм го почувствал, въпреки че имам някакви далечни усещания за негото реашаване. Представям си го като една зелка с много листа, а сърцевината е този проблем. Интересно е как едно такова нещо може да те накара да застанеш на челна стойка. . Считам че техниката ЕТ развива интуицията и реално започваш да слушаш гласа на тялото си, както заповедите, с които сме израстнали. Понякога даже се чудя, че когата тялото ми споделя с мен и аз го чуя, какво ли ми е казвало до сега, а дали съм обърнал внимание. Като гледам какво излиза от мен , ще замълча.
В момента чувствам как нещо се променя у мен. Същият съм , но съм друг. Имам много листа да премахна от моята зелка все още , но усещам промяна. Честно казано това малко ме плаши, не се усещам много сигурен. Ту ми е добре , ту съм разколебан. Но това е .
Поздрави на всички и до скоро!

Да, проблема при теб, Ники е многопластов. Това се разбра и като работихме заедно. От едно се тръгва към друго, към трето, четвърто, пето и т.н. Но всяко приложение си маха по едно листо от зелката и накрая всички ще изчезнат. Упоритост му е майката. Промените също са на много нива. накрая ще можеш да навържеш всичко през което си минал, защо е трябвало да минеш през тях и какви промени са станали в живота ти междувремено.

Ама какво е ЕТ?

"Това е нова техника при която се използва насочвана от терапевта визуализация (сенсетизация) с която складираните и задържани понякога с години негативни емоции биват трансформирани в енергиен поток, който напуска тялото, при което лекува аурата, балансира енергийната система, води до прозрения, осъзнаване, промяна на убежденията, възгледите, поведението и светогледа едновремено. Smile

Да,но кажи ми цялото име,моля.предполагам че я показваш на семинари,вече казах,че искам да дойда на семнар за напреднали

Basted написа:Да,но кажи ми цялото име,моля.предполагам че я показваш на семинари,вече казах,че искам да дойда на семнар за напреднали

Това си е цялото й име. Да, тази техника беше представена на семинара за напреднали. Ако решиш да отидеш, няма да съжаляваш!


Искам и аз да споделя нещо във връзка с ЕТ, остава и да мога да го вербализирам. Не съм практикувала много. Но една вечер нещо се бях разбутала и не можах да се отпусна да заспя. Реших да премахна напрежението с ЕТ. И ...съм заспала. Събудих се с усещането, че ЕТ е продължавала в съня ми. Това, разбира се, е споделяне на ниво логически разум. Не знам как да го обясня, но все едно съм сънувала някакво ...разплитане, разграничаване, изчистване, прочистване. Не знам на какво. Но знам, че на сутринта знаех, че не съм същата.

Иване, работя по конкретни случаи, които ми се случват в настоящето. Например, както знаеш една от вероятните за мен травми е била смъртта на баща ми. Онзи ден докато шофирах нещо по радиото ми напомни за него и започнах да работя с това, което почувствах. Т.е. това, което искам да кажа е че не съм възприел нещо като техниката на краткия филм в ЕТ. Ако обаче го правя, може би трябва да вузуализирам спомена си и да почна пак по усещания да чистя, т.е. като еквивалента на техниката на краткия филм в ТЕС? От друга страна обаче, когато човек се чувства относително добре да започне да се предизвиква, някакси ми се струва неестествено, пробвал съм го с ТЕС, но не ми идва от вътре. Като че ли спонтанността на чувствата и усещанията без предварителна нагласа, че сега сядам да чистя нещо си, ги показват като истински за мен .
Що се отнася до това, което mimiska сподели и за мен е реално. Една вечер преди лягане усещам, че нещо се "вихри" у мен. Създава ми някакъв дискомфорт, но не мога да го определя. Лягам с идета за ЕТ и в моят случай конкретно се събудих в 4 ч сутинта от яко парене във врата и плешките. Към 5 часа, т.е. след 1 час започна същинското излизане на паренето и така продължи почти цял ден след това. Спомням си , че в съня си втечнявах и някакви подобни .

Ники, най-добре е да работиш интуитивно, т.е. щом ти е дошло в даден момент да се захванеш с това, значи това е най-правилния момент. Не насилвай нещата. Само ги стартирай и те ще си вървят от самосебе си. Спомни си че енергията тече там където я насочва мисълта и извършва замисъла заложен в намерението. В ЕТ е особено важно да не се насилват нещата. Позволи им да се случат, не ги карай да се случват.
Примерите, които давате и ти и Мимиска за осъществяване на ЕТ процес по време на сън, са показателни за това.

"В ЕТ е особено важно да не се насилват нещата"

Да Иване , усетил съм това, но понякога се стягам инстинктивно, осъзнавам го , но ми е трудно да се отпусна. Например:
Служебен разговор - стяга ми се коремната стена и четириглавите мускули на краката, понякога и парят бедрата - периферна нервна система може би. Явно разговорът за мен е от значение и това предизвиква стягане. Тогава пробвам ЕТ , но в ситуация веднага. Това което забелязвам, е че после напрежението излиза по-бързо от мен, но след разговора. В самия разговор акумулирам напрежение, даже сега като пиша за това пак се стягам. Щях да забравя стяга ми се и гърлото, може смешно да звучи, но оприличавам стегнатото си гърло с вида на едно кокошо дупе . Като се стегне го усещам точно така. Смяташ ли, че опитване на ЕТ в такава ситуация има идея, защото в този случай аз явно не успявам да уважа природата на енергията да върви, най - малкото , защото трябва да слушам внимателно! Част от вниманието ми е в него и е трудно да следя в детайли усещанията и всички други неща , които ЕТ предлага?

Да, има смисъл. Просто при всеки случай се пробвай да правиш ЕТ, доколкото можеш. С натрупване на опит ще почне да се получава и то дори от самосебеси, интуитивно, без дори да се замисляш Ще ти стане навик.

Имам едно питане към всички,които успешно практикуват ЕТ.След визуализирането на топящата се енергия,какво продължавате да си представяте?Доколкото разбрах трябва да си задържим вниманието на разтопената енергия.Колко дълго и успявате ли за по-дълго да не си отклонявате вниманието от там?
Аз го правя докато я разтопя и след това чакам да се случи нещо,пак я разтопявам и пак нищо.Нека да ми опише някой точно след разтопяването какъв образ визуализира,мн.благодаря за което

Криста под визуализиране на топяща енергия аз разбирам, че ти си я представяш, а не чакаш да изпиташ усещането.

Ще ти опиша как е при мен. Обикновено сама си говоря водещите фрази, задавам си въпросите и си отговарям. В началото чакам да изпитам усещане на топяща се енергия. После си задавам въпрос на къде иска да отиде и чакам да изпитам усещане, че тръгва на някъде. После се питам от къде иска да излезе и пак чакам да изпитам усещането. После си давам инструкция да я изчакам да изтече и я изчаквам.

Криста, според мен е важно нещо да става. Щом нещо се случва, значи то върви. Конкретно за това което пишеш, при мен нещата вървят по правилата на техниката, докато енергията започне да излиза. Започне ли излизането според мен основното "правилото" е да запазим вниманието си към процеса. Зад вниманието стои нашето намерение и това е достатъчно според мен. Един пример от мен:
Вчера, както става рядко не бях шофьор, а бях пътник и вниманието ми беше по-малко ангажирано с пътя. До обяд усещах стахотно напрежение в диафрагмата, която даже затрудняваше дишането ми. Когато съм под напрежение ми се е случвало и друг път. Седнах на задната седалка и се опитах да го изкарам с ЕТ, но така и не ставаше. Осъзнавах го, но не можех да разбера от къде и какъв е маханизма на това нещо . Като че ли акумулирах напрежение, което идваше от въздуха - "подсъзнанието може всичко" .
Вече ми беше досадило и тогава реших да радвижа това, което ми е в диафрагмата чрез ТЕС. При 3-ти или 4-и опит нещата тръгнаха и от там нататък правих само ЕТ. Нещата, като изживяване се доближиха до изживяванията ми, когато опитах ЕТ за пръв път с Иван. За съжаление по едно време трябваше да прекъсна, защото трябваше да взема дъщеря си и трябваше вече аз сам да шофирам. Спрях го защото според мен не беше много безопасно да шофирам и да правя нещо подобно.

Иване, онзи ден докато хапвах и си мотаех храната из устата ми дойде една идея: "Че аз просто не искам да приема нещо и го моткам, стоя гледам го и не ми стиска да го приема". Какво е не знам ? Така правя и с храната, дъвча я , дъвча я, като преживно животно и по някое време, решавам да я преглътна. Защо е всичко това нямам идея за сега. То всъщност е по-важно да излезе, а може и да не го разбирам !