Фобиите ми
Публикувано на: 25 Май 2010 15:46
След като най-съществения ми проблем отпадна, реших да започна работа с фобиите си. За щастие не са кой знае колко силни и не водят до разни тежки състояния, но все пак ми създават дискомфорт.
Още не съм решила как точно ще работя с тях. За момента съм решила да правя Заклинанието за страх и междувременно да ги тесам една по една както ще ги опиша след малко, надявам се, че каквото трябва ще излезе или просто ще си отидат веднъж завинаги.
Страх от природни стихии - земетресения, наводнения, пожари, изригвания на вулкани, урагани и т.н. Не помня да съм имала конкретни преживявания с някое от тях.
Само през 2008 година лятото много се уплаших от серия земетресения. Вечерта имаше силничко земетресение, на което почти не реагирах. Но на другата сутрин в просъница усетих няколко труса един след друг. Ужасно се изплаших тогава, направо се вцепених от ужас, не смеех да мръдна от леглото. В последствие доста дълго време при най-малкото потреперване на нещо и изпадах в ужас, че има земетресение. Непрекъснато ми се струваше, че земята се тресе под краката ми. Беше доста неприятно. Сега от време на време също ми се случва, но доста по-рядко и не така бурно както преди.
Като изключим тази конкретна случка смятам, че страха ми от природните стихии се дължи на това, че са неща, които не са във властта ми, а аз искам да командвам всяка част от живота си.
Страх от вода - също не помня да имам някакви конкретни водни преживявания, които да я предизвикат. Интересно е, че тази ми фобия е с характер. Не се страхувам от всякаква вода - например не ме е страх от морето; но пък изпадам в ужас от някои други водни басейни (и пак не всички). Също ако водата е мътна, има водорасли или си мисля, че има гадинки посмъртно не можеш да ме накараш да вляза във водата. Непрекъснато си представям разни гадни работи във водата и настава един ужас! Ох, смешно ми е сега като го пиша това.
Другото интересно според мен е, че много често имам сънища свързани с вода. От най-разнообразен вид са и обикновено са много силни, а в тях не се страхувам от водата по начина, по който се плаша наяве.
Доклокото знам, водата се свърва с емоциите (говорили сме за това с психотерапевтката ми). Вероятно подтискам емоциите си или пък искам всичко да ми е cristal clear. Свързвам го до известна степен с останалите си фобии, които описах - искам да контролирам живота си на 100% и в същото време ме е страх да погледна какво има зад ъгъла.
Страх от кучета - е, не точно страх, по-скоро доста силна антипатия. Веднъж едно куче ме ухапа за петата, когато бях дете. Нищо сериозно, само леко ме одраска, а аз сритах кучето и то избяга. Но страх си имах и преди тази случка. Не мога да си го обясня все още това от къде поризлиза. Гледали сме куче, винаги много съм го обичала и съм си играла с него, радвам се на кучетата, които разхождат из градинките, искам да имаме куче, когато си купим къща с двор. И в същото време изпитвам тази... уф, не знам как точно да го нарека това чувство. Плаша се, когато има много кучета на куп, все си мисля, че ще ме нападнат. Въпреки, че доста добре се владея, познавам доста добре реакциите им - кога са враждебно настроени например; куче рядко ме лае, обикновено не ми обръщат никакво внимание, дори ме харесват. Но аз изпитвам една тръпка страх дълбоко в себе си, въпреки, че осъзнавам, че е напълно необоснован.
Страх от тъмното - или по-точно страх от неизвестното, като тъмното е проява на неизвестност. Свързвам го отново с желанието си да контролирам нещата.
Страх от риби и насекоми - ужасяват ме! Много са ми страшни. Нямам абсолютно никаква идея на какво се дължи подобен страх. Нямам спомен за конкретни случки, които да го предизвикат. Пак е вариращ страх - не винаги и не от всички риби и буболечки ме е страх.
За това се сещам в момента. Ще пиша какво съм направила или ако ми хрумне още нещо.
Още не съм решила как точно ще работя с тях. За момента съм решила да правя Заклинанието за страх и междувременно да ги тесам една по една както ще ги опиша след малко, надявам се, че каквото трябва ще излезе или просто ще си отидат веднъж завинаги.
Страх от природни стихии - земетресения, наводнения, пожари, изригвания на вулкани, урагани и т.н. Не помня да съм имала конкретни преживявания с някое от тях.
Само през 2008 година лятото много се уплаших от серия земетресения. Вечерта имаше силничко земетресение, на което почти не реагирах. Но на другата сутрин в просъница усетих няколко труса един след друг. Ужасно се изплаших тогава, направо се вцепених от ужас, не смеех да мръдна от леглото. В последствие доста дълго време при най-малкото потреперване на нещо и изпадах в ужас, че има земетресение. Непрекъснато ми се струваше, че земята се тресе под краката ми. Беше доста неприятно. Сега от време на време също ми се случва, но доста по-рядко и не така бурно както преди.
Като изключим тази конкретна случка смятам, че страха ми от природните стихии се дължи на това, че са неща, които не са във властта ми, а аз искам да командвам всяка част от живота си.
Страх от вода - също не помня да имам някакви конкретни водни преживявания, които да я предизвикат. Интересно е, че тази ми фобия е с характер. Не се страхувам от всякаква вода - например не ме е страх от морето; но пък изпадам в ужас от някои други водни басейни (и пак не всички). Също ако водата е мътна, има водорасли или си мисля, че има гадинки посмъртно не можеш да ме накараш да вляза във водата. Непрекъснато си представям разни гадни работи във водата и настава един ужас! Ох, смешно ми е сега като го пиша това.
Другото интересно според мен е, че много често имам сънища свързани с вода. От най-разнообразен вид са и обикновено са много силни, а в тях не се страхувам от водата по начина, по който се плаша наяве.
Доклокото знам, водата се свърва с емоциите (говорили сме за това с психотерапевтката ми). Вероятно подтискам емоциите си или пък искам всичко да ми е cristal clear. Свързвам го до известна степен с останалите си фобии, които описах - искам да контролирам живота си на 100% и в същото време ме е страх да погледна какво има зад ъгъла.
Страх от кучета - е, не точно страх, по-скоро доста силна антипатия. Веднъж едно куче ме ухапа за петата, когато бях дете. Нищо сериозно, само леко ме одраска, а аз сритах кучето и то избяга. Но страх си имах и преди тази случка. Не мога да си го обясня все още това от къде поризлиза. Гледали сме куче, винаги много съм го обичала и съм си играла с него, радвам се на кучетата, които разхождат из градинките, искам да имаме куче, когато си купим къща с двор. И в същото време изпитвам тази... уф, не знам как точно да го нарека това чувство. Плаша се, когато има много кучета на куп, все си мисля, че ще ме нападнат. Въпреки, че доста добре се владея, познавам доста добре реакциите им - кога са враждебно настроени например; куче рядко ме лае, обикновено не ми обръщат никакво внимание, дори ме харесват. Но аз изпитвам една тръпка страх дълбоко в себе си, въпреки, че осъзнавам, че е напълно необоснован.
Страх от тъмното - или по-точно страх от неизвестното, като тъмното е проява на неизвестност. Свързвам го отново с желанието си да контролирам нещата.
Страх от риби и насекоми - ужасяват ме! Много са ми страшни. Нямам абсолютно никаква идея на какво се дължи подобен страх. Нямам спомен за конкретни случки, които да го предизвикат. Пак е вариращ страх - не винаги и не от всички риби и буболечки ме е страх.
За това се сещам в момента. Ще пиша какво съм направила или ако ми хрумне още нещо.