Как приложих ТЕС на друг "на шега" и подейства!

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
skorpi_84
Участник
Мнения: 41
Регистриран на: 11 Май 2010 19:32

Как приложих ТЕС на друг "на шега" и подейства!

Мнение от skorpi_84 »

По молба на Иван ще ви разкажа за един случай, който е съвсем пресен!
Имам един приятел, който учи и работи в чужбина, той е много добър и вниматален човек, но с ужасно ниско самочувствие и е ПАТОЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ на социална фобия, откакто го познавам, а и откакто той самият се помни. Често си пишем на скайпа. Спомням си, че всъщност започнах да разговарям с него именно защото никой друг не искаше. Той беше мн депресивен и затворен в себе си, не излизаше почти никъде, защото се смяташе за недостоен да обитава нашата планета. Аз тогава като пресен социален работник (първокурсник все още де :D) реших да му покажа, че на света има поне един човек, който иска да говори с него. Впоследствие се сприятелихме и така с годините си станахме близки. Имаше моменти, в които на мен ми беше тежко, а той ме подкрепяше искрено и някак по детински. Разговорите ми с него обаче бяха трудни. Не можех да му пратя нито една усмивка, без да попита защо му се смея или подигравам, спираше по средата на всяко свое изречение, защото се страхуваше, че ако напише нещо, което няма да одобря, ще изгуби единствения човек, който разговаря с него. Колкото и да го убеждавах, че това няма да се случи, той не ми вярваше. Ако пък забавех отговора си с няколко минути, за да отида да си сипя вода примерно, той веднага решаваше, че съм се разсърдила, че е направил нещо, с което да ме нарани и че никога повече няма да говоря с него. Чувството ми за хумор трябваше да го забравя, защото той изобщо не разбираше от хумор... освен от черен. Смяташе, че всички му се подиграват. И така, сега живеейки в чужбина, той ми сподели, че се чувства зле, че трудно може да отиде някъде, да заговори някого, без да се притесни какво ще си помисли той за него, дали няма да го осъди и да го помисли за недостоен. Каза, че зет му, майка му и сестра му непрекъснато му насаждат вина за това, че е некадърен, че за нищо не става и че така ще си остане. Страдаше и от факта, че няма приятелка. Той просто не можеше да има никакви нормални човешки отношения. Иначе работи като готвач в германски ресторант и е студент по Комуникации (забележете!) Живее самостоятелно, но как само той си знае. Реших да му кажа за ТЕС - въпреки че все още нямах никакъв опит с техниката, му предложих да опита. Той, естествено, не беше чувал за нея, но безрезервно ми вярва, така че изпълни инструкциите ми. Показах му няколко клипчета как се прави. Поразпитах го за минали травмиращи случки и скоро напипах една от детството, след която е започнала цялата верига от фобии и притеснения, които са породили социалната му тревожност и нарушено функциониране. Изпратих му всички налични материали, които имам за ТЕС, но сведох нещата до няколко прости за изпълнение неща, които да спазва. Дадох му и срок от 1 месец, в който да ги прави, независимо дали усеща ефект или не и му казах след това да ми пише отново. В началото му подсказах няколко декларации, напомнящи фрази... исках максимално да опростя нещата, за да не му се стори мн сложно и да се откаже. Последва силен ПО - той каза, че няма време, че е или на работа, или на училище, че не вярва, че може да се промени и че винаги е бил такъв, че хората никога няма да си променят мнението за него... абе зор видях, докато го убедя да опита. Той най-много се опъна като разбра, че може да му се наложи да работи с ТЕС около година и каза: "Как така цяла година, това е мн време", а аз го попитах: "Какво е една година в сравнение с цял живот свобода", "Представи си само за миг, че ти можеш да живееш по друг начин"... давах му насоки по скайп, той сам ме търсеше и ми говореше почти и единствено само за ТЕС (между другото, дори неправилно го нарича ТЕК) :P
Когато го питах как се чувства, той казваше нещо от сорта на: "Много съм депресиран и мисля, че няма да се справя" или "Зет ми никога няма да си промени мнението за мен", или "В момента искам да ме няма и да не живея" - едно по едно го карах да прави ТЕС за всички тези изречения. Той се изключваше, пристигаше след половин час и казваше, че е по-добре :D Изключително се опъна да направи ТЕС за случката, която по мое мнение беше първопричината за състоянието му, което потвърди още повече тази ми теза.
Подходяща ми се стори ТКФ и му казах да я прави, представяйки си как минава пред магазина, взима си количка за пазаруване и влиза вътре, сред множеството от хора. В началото той казваше, че всички го зяпат, как е облечен, какъв му е носът, че си казват, че е глупав и пр, и пр. Попитах го дали наистина вярва, че на хората им пука как изглежда. Той ме питаше всеки път дали и аз мисля като тях, на което аз му отвръщах, че каквото и да мисля, него не бива да го интересува, важно е какво мисли ТОЙ... и че хората си имат предостатъчно грижи за да се вторачват непрекъснато в него и че само в собствените си очи той изглежда така. Понеже ми вярваше безрезервно (и не искаше да ме разочарова!!!), той продължи ТЕС и ТКФ, като използваше формулирани най-вече от мен декларации, но и свои собствени (след като схвана принципа) със съкратен вариант, без Основната рецепта.
След месец ми писа отново. Каза че се чувства прекрасно и че никога не си е представял, че може да се чувства по този начин, че всичко се е променило, че все още няма приятелка, но това не го притеснява. Реших да го тесТвам, като го накарах да затвори очи и отново да си представи ситуацията пред магазина. Казах му да следи за неприятни емоции и усещания в тялото. Но колкото и да го мъчих, той казваше, че не усеща нищо. Каза: "Вървя си спокойно, хората минават, поглеждат ме, но не знам какво си мислят и не ме интересува"... Направо се изкушавам да ви извадя цитати от скайпа :D
Да си призная честно, когато му казах за ТЕС, не вярвах, че той ще успее да направи това, камо ли за месец... аз самата още се лутам в собствените си преживявания, но той... с много по-малко знания от мен се справи. При цялата си заетост, ПО и изнервящи наоколо фактори... понеже не е изчистил всички случки докрай, пътят, който му предстои да извърви не е приключил, но по начина, по който разговаря с мен, виждам промяната му. Има още какво да работи върху отношенията му със зет му и др. членове на семейството му, както и стари случки от миналото. Но той вече видя, че ТЕС работи и се освободи почти изцяло и надявам се, завинаги, от огромния товар, който носеше... аз всъщност смятах 1 месец за крайно недостатъчен период за неговия проблем, но реших да му го поставя, за да повярва, че това ще е времето, което му е нужно, за да се справи. И той с неподправената си искреност се довери напълно на думите ми и ето ви го и резултатът. :D :wink:
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Иван пак е изнудил някой да напише история :D :D :D ! Радвам се, че Иван в края на краищата е успял, а също така и за твоя приятел! А също така и затова, че си успяла да го убедиш да постоянства! Това е нещото, което като кажа на някой и той си мисли, че си правя шега! :D
skorpi_84
Участник
Мнения: 41
Регистриран на: 11 Май 2010 19:32

Мнение от skorpi_84 »

Е, чак да ме е изнудил. Мене отвътре ме кара да пиша, няма проблем :D
Ще продължа да работя с този човек по скайпа и ще ви пиша, като има развитие и по останалите аспекти на неговия проблем. Силно се надявам да не спре и да не се откаже, затова го карам периодично да си ТЕСва депресивните усещания. В повечето случаи това е достатъчно, за да продължи. :lol:
krista
Участник
Мнения: 94
Регистриран на: 21 Апр 2010 16:29
Местоположение: София

Мнение от krista »

Здравей,Скорпи,мн.ме разчувства.Завиждам ти благородно за чувството,което си изпитала,като си помогнала на твоя приятел!Няма по-добра награда от това,да видиш резултата си и да изпиташ задоволство от стореното.
За съжаление на повечето хора им угасва ентусиазма,ако са имали изобщо такъв и бързо се отказват да работят в/у себе си,а камо ли за друг човек
Времето е пари!
raj
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 12 Юни 2010 09:29

Мнение от raj »

супер много се зарадвах, че има резултати твоя приятел няма по - хубаво нещо да усетиш , че ТЕС работи , аз не съм убедена че съм се справила/имам още някой физически причикни да го кажа от проблемите ми с бъбреците , не отделям достатъчно урина ,че не чистят токсините ,а за това са показател уретя и криатенина в кръвта , а и подутите ми крака/си мисля че имам още много да работя по проблема .От новата книга на Иван /не съм е прочела още, сега чета едновременно книгата и за конкус /почва да ми се просветва, че и аз като твоя приятел си мисля че всички с мен се занимават което стествено не е така, но за това трябват както приятели така и място да те разбират и помагат.Радвам се за това че вярвам ще се излекувам , че мога да казвам и пиша това кпоето чувствам и съм постигнала пред всички вас, вярвайте за мен това е голямо постижение за говоря открито з проблема си и да потъся помощ.Много благодара на всички който исат да ми помогнат .отивам да се ТЕСвам.чао за сега
skorpi_84
Участник
Мнения: 41
Регистриран на: 11 Май 2010 19:32

Мнение от skorpi_84 »

Понякога си мисля, че някои хора се "разболяват", за да бъдат пример на другите с "оздравяването" си - искам да кажа, че вероятно и аз вярвам в това, за всяко нещо си има причина, а не става просто ей така. Ще ти издам и една тайна - това, че хората се занимават и вторачват в нас, май си го мисли всеки :lol: Но подсъзнателно често сами търсим това повишено внимание към личността ни. Слагам задължително в това число себе си, но в тази тема ще се опитам да не се коментирам (ами не е лесно :P ), а да продължа да ви споделям резултатите на приятеля си, ако има такива в бъдеще (за което силно се надявам и ще го подкрепям, дори и самата аз да взема да се откажа). Искам само да ви обърна внимание и на един мн интересен феномен (който Иван би нарекъл ПО), че хората (или поне голяма част от тях) предпочитат да се научат да живеят с проблема си, да се заровят в него, да го коментират, да се оплакват и да го "отглеждат", вместо да се отърват от него по какъвто и да било начин. Всичко ни е поднесено наготово и пак му се чудим! В същото време без да сме химици, бихме изпили всички предписани (и самопредписани!!!) хапчета, без въобще да сме наясно с последствията. Абсурдно е, нали?
raj
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 12 Юни 2010 09:29

Мнение от raj »

радвам се , че ми отговаряш толкова бързо , да така е всеки има право да си мисли че е център , без значение какво говорят другите или не говорят.аз поределено се чувствам по-добре за сега осъзнах , че трабва да пия вода което си е постижение от моя страна , определено съм по- самоуверена , но нали ти каззах , нямам порявлвние от физическа страна , че са ми отекли краката,но аз продължавам трябва да успея , преди незнаех какво чувствам а след продължителни проби вече определено имам напредък , но отново бързам, а и се притеснявам да спра да не се потрети случлото се преди 2 г, и през февруари. затва моля за помощ и търсе начин да излезна от кръга
skorpi_84
Участник
Мнения: 41
Регистриран на: 11 Май 2010 19:32

Мнение от skorpi_84 »

Не става дума за права кой какво има право да си мисли, а че просто по мои наблюдения всеки смята, че хората се взират в него повече, отколкото е в действителност, особено ако таи в себе си някакъв проблем, едва ли не се чувства прозрачен за останалите, което може би го прави и уязвим... а съответно поражда и страх от общуване, както беше при въпросното момче.
Колкото до съветите, аз не съм някакъв ТЕС специалист, съвсем отскоро разбрах, че изобщо съществува, просто по някакъв усет и на базата на други науки, с които съм по-наясно, някак си впрегнах всички знания и опит и от комбинацията се получи нещо съвсем наслуки... но това е хубаво и показва, че техниката е подходяща за хора, които не са специалисти в нея.
За нетърпението и упоритостта - ще дам сравнение отново с хапчетата. Да вземем един антидепресант SSRI - ако ти го изпишат, ще ти кажат, че може да ти подейства най-рано след 2 седмици до месец. Преди това можеш да усетиш единствено страничните му действия, както и се очаква изостряне и влошаване на състоянието. Листовките гъмжат от страховити рискове, но въпреки това, затваряш очи, пиеш и чакаш. Никой обаче не ти гарантира излекуване, особено ако и когато спреш въпросното лекарство. За сметка на това обаче се абонираш за аптеката и доктора си во век и веков. Мисля, че това момче никога не е стъпвало на терапия, не съм го питала, но не мисля, че е ходил... някак си хората се примиряват и си решават, че са такива и така ще си живеят, че ще свикнат... това ми прави впечатление. Да имаш един живот и да избереш да го живееш в страх? След като поразсъждавахме малко върху това, дойде и мотивацията му за промяна. Има различни начини да се мотивира - представи си например нещо, което би направила, ако се справиш с проблема си... каквото и да е то. Припомняй си го всеки ден, за да имаш към какво да се стремиш. Сложи някакъв знак на видно място и си го гледай (снимка, надпис или каквото и да е). То ще ти напомня ЗАЩО го правиш.
Когато се появи нетърпение, ТЕСвай го и него, то е част от саботажа, аз си го усещам поне, предполагам и при теб е същото. Ето ти и друга причина за ПО - поемането на отговорност. Ако изпиеш хапче и не подейства, болестта се обявява за неизлечима, лекарят за некадърник, а лекарството за боклук. Може би вина има и аптекарят, че не те е предупредил... всеки друг, но не и самият ти. Според мен затова избираме да сме пасивни - така винаги можем да обвиним някой др за неуспеха си. Но прилагайки техника за самопомощ, вече сами поемаме отговорността за себе си и животът ни е в наши ръце.
а и се притеснявам да спра да не се потрети случлото се преди 2 г, и през февруари. затва моля за помощ и търсе начин да излезна от кръга
Това също го ТЕСай! Успех :D
raj
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 12 Юни 2010 09:29

Мнение от raj »

искам да ти благодаря и да ти кажа съм много открит човек но за моите проблеми те са табу, незнам дали е првилно или не, но това е мога да изслушам всеки и когато бях в болница аз без проблми изслушвах всеки , а за мен много рядко споделях защо ли? срам ме беше че съм допуснала да се случи това с мен и затова не говоря за болестта си винаги съм се стрсхувала да не се върне зашото е страшно а реално аз така съм я викала, но това е подсъзнатело нали разбираш аз определено не искам тя да е в мен
raj
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 12 Юни 2010 09:29

Мнение от raj »

като чета утановявам много блиски неща межу всички страх от новото , и "Остров " от старото май трябв да визуализирам че напускам тоси стар остров незнам каво ще кажеш Иване?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

И като напуснеш острова къде отиваш? Визуализирай, че отиваш там където искаш или още по-добре, че си вече там, където искаш да бъдеш.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
raj
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 12 Юни 2010 09:29

Мнение от raj »

супер аз в сремежа си да избягам не се замислям къде ще отида само и само да се махна
skorpi_84
Участник
Мнения: 41
Регистриран на: 11 Май 2010 19:32

Мнение от skorpi_84 »

искам да ти благодаря и да ти кажа съм много открит човек но за моите проблеми те са табу, незнам дали е првилно или не, но това е мога да изслушам всеки и когато бях в болница аз без проблми изслушвах всеки , а за мен много рядко споделях защо ли? срам ме беше че съм допуснала да се случи това с мен и затова не говоря за болестта си винаги съм се стрсхувала да не се върне зашото е страшно а реално аз така съм я викала, но това е подсъзнатело нали разбираш аз определено не искам тя да е в мен
Разбирам, но точно затова трябва да ги ТЕСаш тези неща. Ти защо мислиш "преподадох" техниката на този човек и той се "излекува", но не и аз. По същите причини... Не виждам др изход, освен ТЕС, докато изчезнат. Казвай си ги тия неща, докато минаваш по точките.


супер аз в сремежа си да избягам не се замислям къде ще отида само и само да се махна
Точно заради това ти написах:
представи си например нещо, което би направила, ако се справиш с проблема си... каквото и да е то. Припомняй си го всеки ден, за да имаш към какво да се стремиш. Сложи някакъв знак на видно място и си го гледай (снимка, надпис или каквото и да е). То ще ти напомня ЗАЩО го правиш.
Колкото и да е нелепо, явно ние се привързваме към болестите си, защото те са били част от нас дълго време, а здравето е нещо ново и непознато, съответно плаши и затова предпочитаме да се скрием зад симптомите си, защото не знаем какво бихме правили, ако изчезнат. Фокусираме се върху оплакванията, не върху евентуалния ни живот без тях. Колкото и да са неприятни, ние ги познаваме, свикнали сме. Идентифицираме се с тях също така. Ако изчезнат, няма да знаем кои сме. Затова може би ако изградим представа за своето бъдещо "Аз", то няма да е толкова плашещо.
:wink:
raj
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 12 Юни 2010 09:29

Мнение от raj »

да така е лошото е че всъшност правя две основни неща в момента да чета за конкурса в понеделник и да се тесвам /т.е изследвам себе си/ , но ще се справя , а и много ми се спи , а Иван ме посъветва да слушам тялото си , и дефакто времето не стига , но мисля че се справям с всичко ,Ето вчера пих много вода тес за това че се съмнявам че ще се излекувам и поччнах да се оригвам , въобще но бях свежарка цял ден вечерта имах чувсто че ми горят краката.Измислих си и една техника за опознаване /Моите Ангелче и дяволче коментират всяка една моя мисъл.много е готино всичко си го записвам в тефттера но не стигам до 0 или 1 , и почвам друго , но аз така го чувствам в момента това е нещо което ме притеснява
skorpi_84
Участник
Мнения: 41
Регистриран на: 11 Май 2010 19:32

Мнение от skorpi_84 »

Според мен твърде мн го мислиш (и аз съм същата :lol: )
И все пак, повече ТЕС, по-малко време за съмнения и надявам се, по-бързи резултати.
Публикувай отговор