Страница 1 от 1

Притеснение и общуване

Публикувано на: 15 Юли 2010 16:20
от I_feel_good
Бях на семинар преди повече от две години в Студентският дом.Бях много впечатлена от техниката и намерих много материали за нея на английски.Помагала ми е,така че знам че работи,проблемът е че обективно погледнато не стигнах много далеч от тогава.
Проблемът ми и свързан основно с притеснителност при социални ситуации и липса на увереност и способности в собствените ми сили.Когато започнах да използвам техниката,макар че работих над себе си нямах много възможност да си разперя крилата-бях си изолирала от колектива,много от приятелите ми пък ме караха да се чувствам доста несигурна,виждайки че в техните очи сам неоправен човек,и по скоро поради факта че се държаха с мен някак пренебрежително.
Сега вече съм студентка,чувствам че тепърва има много възможности пред мен,и работа и какво ли не,но проблемите ми ми пречат.Искам да ги преодолея и вярвам че мога.
Та това мисля да бъде нещо като дневник,дано бъде полезно не само на мен

Публикувано на: 15 Юли 2010 21:33
от ivangp
Всяко начало е добро начало, стига да не си остане само начало. :)

Публикувано на: 16 Юли 2010 08:27
от Sandrini
Здравейте,моя проблем е сходен.Смени се колектива в офиса с който се разбирах чудесно,имаше добър социален климат.Но сега не мога да ги понасям ,непрекъснато ме апострофират,заяждат се с говора ми,усещам иронията им.Затова съм се изолирала.Още повече,че не си вършат работата,а непрекъснато ровят в Интернет и играят на игрички,а после друг трябва да свърши всичко,при положение,че целия офис е на еднаква заплата.Това много ме дразни и не зная какво да правя.Ако нямаше криза,просто щях да напусна.Но не мога да се лиша от работата си,още повече ,че я харесвам.Може би трябва да работя върху себе си,да ги приемам ,да стана като тях,но тогава няма да съм аз.Не ги харесвам и не искам да бъда такава.Някакви съвети за формулиране на настройка?
Само Иван да не ми казва,че всеки сам си избира живота.Когато остарее човек няма мн.възможности за работа. :lol:

ТЕС-формулировка

Публикувано на: 16 Юли 2010 11:15
от nikimm
Сандрини, преди да ти предложа една формулировка искам да ти кажа, че по-добри спаринг партньори не би могла да имаш!!! :!: Радвай се на това, защото те ще ти дадат шанса да се освободиш от отношението си към тях , а от там и още много неща ще се променят ! Аз гледам да не бягам от такива хора, сред които се чувствам неловко-искам да го изчистя, а после каквото ще да става. Последните дни и аз не съм пример за това, което пиша по-горе , но като цяло в това вярвам!
Но сега не мога да ги понасям ,непрекъснато ме апострофират,заяждат се с говора ми,усещам иронията им.Затова съм се изолирала.Още повече,че не си вършат работата,а непрекъснато ровят в Интернет и играят на игрички,а после друг трябва да свърши всичко,при положение,че целия офис е на еднаква заплата.Това много ме дразни и не зная какво да правя.Ако нямаше криза,просто щях да напусна.Но не мога да се лиша от работата си,още повече ,че я харесвам
"Въпреки че ЦИТАТА(.........), аз напълно и безрезервно приемем себе си такава каквато съм в момента и избирам емоцията от ситуацията в офиса да изчисти енергията на всяка една клетка от моето тяло и това да ме харани/зарежда. Като повтаряща фраза можеш да използваш: "Благодаря за това отношение в офиса " или ги спомени поименно тези които ти пречат. Т.е."Благодаря на Петко за иронията му към моя глас" или нещо подобно!
Хубаво е според мен като се почувстваш така и в офиса направи си директно един тес без думи само за усещането. понякога човек не може да намери думи , а и самите думи са си ограничение често. Успех и според мен след около 1 час мощен ТЕС по този начин ще имаш промяна за следващия работен ден!

Публикувано на: 16 Юли 2010 13:08
от Sandrini
Благодаря ти Ник за идеята.Ще се опитам през почивните дни да направя як ТЕС с тази настройка и ще пиша после!

Re: Притеснение и общуване

Публикувано на: 17 Юли 2010 12:02
от mayadob
I_feel_good написа:...бях си изолирала от колектива,много от приятелите ми пък ме караха да се чувствам доста несигурна,виждайки че в техните очи сам неоправен човек,и по скоро поради факта че се държаха с мен някак пренебрежително.
...
Докато тесаш това, си мисли какво е твоето отношение към теб и дали именно то не рефлектира върху другите и не ги кара да се държат така с теб.