Дневникът на vqra - това онова :)
Това беше насочено по-скоро към Иван и Мая, съжалаам, че не уточних...Доколкото аз разбирам, тук може да се говори по-скоро за самоконтрол, но той тръгва от стаховете наложени от опит, чужд или личен ... Very Happy
Между другото, като ти е "трябвало спешно", нямаше да се колебаеш дали да влезеш, щеше просто да действаш като при "пожар", ти щеше да си най-важната в ситуацията и твойте интереси( не влагам смисъл на егоцентричност нито крайности в самочуствието, а инстинкти и подреждане на приоритети:първо Дъщеря="взимане на яке", после "Преча на Ники и Алиса")
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Благодаря за този пост. Отключи в мен някои неща. Нещо като "Плеснах се по челото" се получи.Alisa написа:...
Между другото, като ти е "трябвало спешно", нямаше да се колебаеш дали да влезеш, щеше просто да действаш като при "пожар", ти щеше да си най-важната в ситуацията и твойте интереси( не влагам смисъл на егоцентричност нито крайности в самочуствието, а инстинкти и подреждане на приоритети:първо Дъщеря="взимане на яке", после "Преча на Ники и Алиса")
Per aspera ad astra!
ivangp написа:според мен изобщо не става въпрос за контрол, а по-скоро за одобрение.
Нямам нищо против и едното и другото. Даже мисля, че в случая с якето Вяра има цял букет от стопери. И това вече го споменах:Alisa написа:Доколкото аз разбирам, тук може да се говори по-скоро за самоконтрол, но той тръгва от стаховете наложени от опит, чужд или личен ...
mayadob написа:В твоето неудобство да ги безпокоиш (освен други по-очевидни неща) виждам и желание за контрол.
Айде да го избистрим тоя контрол.
Твърдението е
Да искаш с някое действие да предизвикаш някакви събития, означава да искаш да имаш контрол.
По-точно може да се каже така:
Да искаш с някое действие или бездействие да предизвикаш или предотвратиш някакви събития, означава да искаш да имаш контрол.
Но второто е прекалено тромаво и ще ползвам само първото с едно наум.
Конкретно за примера:
Ако удариш с глава стената, очакваш да те заболи.Например мисля, че ако ударя с глава стената ще ме заболи.
Това е базирано на мой предишен опит.
Къде е желанието ми за контрол в случая?
Но, ако искаш да удряш стената, с цел да предизвикаш болка, си е желание за контрол в съвсем чиста форма.
Върху този пример може да се философства още сигурно. Но, както говорих за "нормални" хора, така говоря и за "нормални" случаи. Извадени наистина от ежедневието. Такива, които наблюдаваме, а не създаваме в "лабораторни условия", за да потвърдим или опровергаем нещо.
Освен това аз още не твърдя горното твърдение. По-скоро си го формулирах и сега наблюдавам в кои случаи е вярно и има ли случаи, в които не е.
Имам още по темата, но по-натам.
Само да запиша още нещо, за да не го забравя. Искам да коментирам и стратегията на Вяра за справяне с проблеми. Светна ми, като каза как прави ЕТ-прокси на мъжа си и как предложи на Адел да прави същото за друг човек.
Адел, ако четеш тук, искам да те питам мога ли да коментирам това, което говорихме за отношенията ти в работата?
Здравейте,
mayadob, може да коментираме отношенията в работата, ако на по късен етап ми се промени мнението, ще споделя.
Нека vqra и ти ме подсетите, за правенето на ЕТ-прокси за друг човек, малко ми обегна по време на срещата.
mayadob, приех предложението ти за ТЕС за благополучие през тази седмица и дано успея да присъствам на семинара на 27 и 28.11.
mayadob, може да коментираме отношенията в работата, ако на по късен етап ми се промени мнението, ще споделя.
Нека vqra и ти ме подсетите, за правенето на ЕТ-прокси за друг човек, малко ми обегна по време на срещата.
mayadob, приех предложението ти за ТЕС за благополучие през тази седмица и дано успея да присъствам на семинара на 27 и 28.11.
“Грешките и неуспехите заслужават изследване, но те разкриват много малко от силните страни на всеки човек ”
казват Бъкингам и Клифтън
казват Бъкингам и Клифтън
Вяра, след разговора на срещата ми излезнаха някои неща, които да ти пиша.
Навързах три твои изказвания.
1. Когато си работила на онова място, за което пишеш в темата, ти си вършила работата на колегите си.
2. Когато мъжът ти е ядосан, му правиш ЕТ-прокси и го успокояваш.
3. Предложи на Адел да прави ЕТ-прокси на шефа си, когато той е ядосан.
Общото, което виждам, е, че искаш да вършиш работата на другите.
Представи си, че Адел започне да успокоява шефа си с ЕТ-прокси. Но отношението на колегите й към нея няма да се промени, защото те вече са го изградили. Следвайки започнатата стратегия, тя може да прави проксита и на колегите си. За Планетата това е супер - 4-5 човека са изчистени от негативните си емоции. Но мислиш ли, че за Адел е супер. Дали тя ще стане по-малко податлива на старите отношения, които е имала с шефа и колегите, макар и изразени от други хора?
Преразгледай тази стратегия у себе си.
Другото нещо е за маячния ти период. В живота ти преди този период са се натрупали неща, които са го предразположили. Например, ако аз бях в ситуацията с този човек, нямаше да реагирам така еуфорично с болезнени последствия. Просто не съм предразположена за това.
Съветвам те да започнеш да чистиш всичко преди това. Детство, родители, авторитети...
Навързах три твои изказвания.
1. Когато си работила на онова място, за което пишеш в темата, ти си вършила работата на колегите си.
2. Когато мъжът ти е ядосан, му правиш ЕТ-прокси и го успокояваш.
3. Предложи на Адел да прави ЕТ-прокси на шефа си, когато той е ядосан.
Общото, което виждам, е, че искаш да вършиш работата на другите.
Представи си, че Адел започне да успокоява шефа си с ЕТ-прокси. Но отношението на колегите й към нея няма да се промени, защото те вече са го изградили. Следвайки започнатата стратегия, тя може да прави проксита и на колегите си. За Планетата това е супер - 4-5 човека са изчистени от негативните си емоции. Но мислиш ли, че за Адел е супер. Дали тя ще стане по-малко податлива на старите отношения, които е имала с шефа и колегите, макар и изразени от други хора?
Преразгледай тази стратегия у себе си.
Другото нещо е за маячния ти период. В живота ти преди този период са се натрупали неща, които са го предразположили. Например, ако аз бях в ситуацията с този човек, нямаше да реагирам така еуфорично с болезнени последствия. Просто не съм предразположена за това.
Съветвам те да започнеш да чистиш всичко преди това. Детство, родители, авторитети...
OK, благодаря ти, Мая!
Ясно ми е вече, когато човек отлага да направи нещо, каквото и да е и в която и да е свера, това е заради ПО.
Нямам никаква представа каква може да ми бъде психологичната полза от нуждата от одобрение и дали изобщо има такава. Защо, ако не получа одобрение, ми става кофти? - не знам. Знам само, че отлагам ТЕС-ането на тази нужда.
Така че ще постъпя с това отлагане, точно както постъпвам с отлагането на всяка дейност в живота ми, а именно поставяне на срок.
Ще си поставя срок за изТЕС-ване на тази нужда от одобрение - до довечера. Пък да видим дали поставеният срок може да се справи с ПО-то.
Ясно ми е вече, когато човек отлага да направи нещо, каквото и да е и в която и да е свера, това е заради ПО.
Нямам никаква представа каква може да ми бъде психологичната полза от нуждата от одобрение и дали изобщо има такава. Защо, ако не получа одобрение, ми става кофти? - не знам. Знам само, че отлагам ТЕС-ането на тази нужда.
Така че ще постъпя с това отлагане, точно както постъпвам с отлагането на всяка дейност в живота ми, а именно поставяне на срок.
Ще си поставя срок за изТЕС-ване на тази нужда от одобрение - до довечера. Пък да видим дали поставеният срок може да се справи с ПО-то.
Per aspera ad astra!
Тес-ах нуждата от одобрение. Някак не ми идваше отвътре. Покрай него изскочи и липса на вяра в собствените сили. По време на чистенето на тази липса, визуализирах една случка от детството ми как майка ми минаваше невротично след мен с прахосмукачката , че не и харесвало как съм се справила аз с тази задача. След това си спомних и как не ми даваше почти нищо да правя /а малките деца толкова обичат да "помагат"/. Мотивите и бяха, че бързала и нямало време аз да меся тестото, тъй като съм я бавела. Или пък, ако нещо се опитвах да направя сама, тя не го харесваше и нервно и викайки ми казваше нещо от рода "Стига, стига, нищо не правиш, дай аз да го направя, че бързам/ще го направя по-добре" и т.н. . Тя беше винаги много заета. Дори и сега постоянно ми се хвали, че с всичко се справя супер, пък виждаш ли тая и тая комшийка нищо не могли да направят така, както нея. /Маминка е наистина страхотна и с всичко се справя отлично. Дори и да е нещо "невъзможно" - за нея такава дума не съществува/
Изчистих тези спомени с ТКФ. Помислих си, че може би тя има проблем, за да се стреми непрекъснато да е нещо повече от другите и да се хвали с това. Чудя се дали да свържа това със стремежите ми в детството да съм първа във всяка област. Спомних си и че за една четворка, която получих в четвърти клас, се нагълтах с хапчета и се опитах да се самоубия...... Не, че някой от родителите ми, ме е тласкал към бележкарство. Напротив! Никой не ми обръщаше внимание, относно учебните ми дейности.
Сама исках да бъда първа във всичко и навсякъде. И успявах. Поне до 8 клас....
Днес, когато правя нещо и майка ми ме гледа в ръцете, се "парализирам" и нищо не мога да свърша като хората.
Освен горните, тес-ах и липсата на доверие в себе си, това, че смятам другите /особено онези, които считам за авторитети/ за по-важни и значими от мен самата. Това, че непрекъснато се консултирам с тях. Страхувам се да взема решение сама.
Такивамитиработи. Голяма ТЕСла падна. (Мая, стресираш ме с тая тесла. Много голяма бе!!! Помислих си да ти кажа, че не ти отива за аватар, както ми е присъщо в стил "право куме в очи", но веднага отхвърлих тази идея. Реших, че трябва да правя тес, за да стана поне малко дипломат, тъй като съм много далече от това. Но тук ми се появи едно противоречие. Ако имам нужда от одобрението на другите, не трябва ли подсъзнателно да се стремя към дипломация?
Изчистих тези спомени с ТКФ. Помислих си, че може би тя има проблем, за да се стреми непрекъснато да е нещо повече от другите и да се хвали с това. Чудя се дали да свържа това със стремежите ми в детството да съм първа във всяка област. Спомних си и че за една четворка, която получих в четвърти клас, се нагълтах с хапчета и се опитах да се самоубия...... Не, че някой от родителите ми, ме е тласкал към бележкарство. Напротив! Никой не ми обръщаше внимание, относно учебните ми дейности.
Сама исках да бъда първа във всичко и навсякъде. И успявах. Поне до 8 клас....
Днес, когато правя нещо и майка ми ме гледа в ръцете, се "парализирам" и нищо не мога да свърша като хората.
Освен горните, тес-ах и липсата на доверие в себе си, това, че смятам другите /особено онези, които считам за авторитети/ за по-важни и значими от мен самата. Това, че непрекъснато се консултирам с тях. Страхувам се да взема решение сама.
Такивамитиработи. Голяма ТЕСла падна.
(Мая, стресираш ме с тая тесла. Много голяма бе!!! Помислих си да ти кажа, че не ти отива за аватар, както ми е присъщо в стил "право куме в очи", но веднага отхвърлих тази идея. Реших, че трябва да правя тес, за да стана поне малко дипломат, тъй като съм много далече от това. Но тук ми се появи едно противоречие. Ако имам нужда от одобрението на другите, не трябва ли подсъзнателно да се стремя към дипломация?Per aspera ad astra!
Продължих с потупването върху снимката на "маяка" и песните.
Нищо не чувствах. Бях изпразнена. Тапир. Стана ми хубаво.
Спрях музиката и започнах да говоря на "снимката". Каквото ми хрумне. До изчерпване. Някъде се поразплаках. Беше самосъжаление. Може би, ако имах възможност да разговарям с него, нямаше да се чувствам така.
ТЕС-ах самосъжалението, във връзка с маяка. В тази сесия се случи нещо много интересно за мен. По време на 9г, първия път, когато трябваше да тананикам, изтананиках познатата мелодия, която си пея почти всеки път, когато тес-ам. Броих до 5, /аз понякога и умножавам каквото ми хрумне, вместо да броя до 5, нали пак е математика/ и следващия път, когато трябваше да тананикам същата мелодия, несъзнателно изтананиках "Ах, къде е мойто либе!". Почувствах се доста странно. Все още не знам какво да си мисля за това.
такивамитиработи
Нищо не чувствах. Бях изпразнена. Тапир. Стана ми хубаво.
Спрях музиката и започнах да говоря на "снимката". Каквото ми хрумне. До изчерпване. Някъде се поразплаках. Беше самосъжаление. Може би, ако имах възможност да разговарям с него, нямаше да се чувствам така.
ТЕС-ах самосъжалението, във връзка с маяка. В тази сесия се случи нещо много интересно за мен. По време на 9г, първия път, когато трябваше да тананикам, изтананиках познатата мелодия, която си пея почти всеки път, когато тес-ам. Броих до 5, /аз понякога и умножавам каквото ми хрумне, вместо да броя до 5, нали пак е математика/ и следващия път, когато трябваше да тананикам същата мелодия, несъзнателно изтананиках "Ах, къде е мойто либе!". Почувствах се доста странно. Все още не знам какво да си мисля за това.
такивамитиработи
Per aspera ad astra!
Впечатлена съм от семинара по БИО-ЕНЕРГИЙНА ПСИХОЛОГИЯ И ПРИЛОЖНА КИНЕЗИЛОГИЯ. Мисля, че с тези тестове "напипах" емоционалния проблем на майка ми, водещ до болки в кръста. Много ми е готино, тъй като тя беше сигурна /съзнателно/, че няма такъв проблем, а мускулът показа явна слабост. Вярно, че преди това се наложи да тестваме 20 минути, до достигане на синхрон, но практиката води до увереност и опит. Сега от 2 дни тя работи върху емоционалния си проблем и преди малко ми звънна и ми каза, че имало голям ефект. Кеф!
Много хубав семинар! Препоръчвам го на всички!
Мисля, че вече съм се справила с вярата в себе си, нуждата от одобрение и авторитетите. Съдя по това, че се видяхме с една приятелка, която имам за голям авторитет и принципно винаги до сега, когато тя е изказвала различно от моето мнение, аз съм подлагала на голямо съмнение моето собствено. Днес "улових", че тя изказа съвсем различно становище на моето, а аз не и обърнах никакво внимание. Сякаш и казах "Хубаво, това е твоето мнение по въпроса. Моето обаче е съвсем различно". И това беше нещо толкова естествено!
И друго: Взех решение, че когато му дойде времето, ще отида при онази нотариуска, която се държа лошо с мен. Дори нямам търпение да я срещна. Нищо, че махалото ми каза "Не!"
Много хубав семинар! Препоръчвам го на всички!
Мисля, че вече съм се справила с вярата в себе си, нуждата от одобрение и авторитетите. Съдя по това, че се видяхме с една приятелка, която имам за голям авторитет и принципно винаги до сега, когато тя е изказвала различно от моето мнение, аз съм подлагала на голямо съмнение моето собствено. Днес "улових", че тя изказа съвсем различно становище на моето, а аз не и обърнах никакво внимание. Сякаш и казах "Хубаво, това е твоето мнение по въпроса. Моето обаче е съвсем различно". И това беше нещо толкова естествено!
И друго: Взех решение, че когато му дойде времето, ще отида при онази нотариуска, която се държа лошо с мен. Дори нямам търпение да я срещна. Нищо, че махалото ми каза "Не!"
Per aspera ad astra!
Супер. Аз вчера имах разговор с майка ми и баща ми и стана същото.vqra написа:... Мисля, че вече съм се справила с вярата в себе си, нуждата от одобрение и авторитетите. Съдя по това, че се видяхме с една приятелка, която имам за голям авторитет и принципно винаги до сега, когато тя е изказвала различно от моето мнение, аз съм подлагала на голямо съмнение моето собствено. Днес "улових", че тя изказа съвсем различно становище на моето, а аз не и обърнах никакво внимание. Сякаш и казах "Хубаво, това е твоето мнение по въпроса. Моето обаче е съвсем различно". И това беше нещо толкова естествено!
...
А кой искаше на семинара да прави само самостоятелни тестове, защото щял да работи предимно със себе си?Мисля, че с тези тестове "напипах" емоционалния проблем на майка ми, водещ до болки в кръста. Много ми е готино, тъй като тя беше сигурна /съзнателно/, че няма такъв проблем, а мускулът показа явна слабост. Вярно, че преди това се наложи да тестваме 20 минути, до достигане на синхрон, но практиката води до увереност и опит. Сега от 2 дни тя работи върху емоционалния си проблем и преди малко ми звънна и ми каза, че имало голям ефект. Кеф!
Много хубав семинар! Препоръчвам го на всички!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
ivangp написа:А кой искаше на семинара да прави само самостоятелни тестове, защото щял да работи предимно със себе си?Мисля, че с тези тестове "напипах" емоционалния проблем на майка ми, водещ до болки в кръста. Много ми е готино, тъй като тя беше сигурна /съзнателно/, че няма такъв проблем, а мускулът показа явна слабост. Вярно, че преди това се наложи да тестваме 20 минути, до достигане на синхрон, но практиката води до увереност и опит. Сега от 2 дни тя работи върху емоционалния си проблем и преди малко ми звънна и ми каза, че имало голям ефект. Кеф!
Много хубав семинар! Препоръчвам го на всички!
