Дневникът на vqra - това онова :)

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Дневникът на vqra - това онова :)

Мнение от vqra »

Здравейте, :)

Не успях да открия къде съм писала последния път за предизвикателството ми и откривам нова тема. Преди време писах в темата на Мая - "Предизвикателство за хронични проблеми", но мисля, че за да бъде всичко систематизирано е необходимо да имам отделна тема по въпроса.

С две думи - правя предизвикателството от януари 2010 г. като понякога го правя по 10 пъти на ден, понякога по 15, понякога само 2,3 в зависимост от вътрешните ми нужди. Чувствам, че има резултат - няма го това непрекъснато стягане в областта на шията, то се явява все по-рядко, и по-рядко. Все по-голяма и по-голяма увереност придобивам в техниката. Косата вече не ми пада. Нямам никакви проблеми с цикъла. Не съм качила и кило дори. А най-важното:
НЕ ПИЯ НИКАКВИ ХОРМОНИ!!!
Тесах доста пъти ПО, а най-вече - предубедеността ми в авторитета на лекаря. Много трудно се освободих от прекаленото доверие, което му гласувах.
Тесах и недоверието ми, че с ТЕС ще мога да излекувам на 100 % жлезата си. Много ТЕС ударих за това недоверие.

Сега вярвам напълно, безрезервно, с всяка моя клетка, че мога с помощта на ТЕС да се излекувам на 100 %.

Страхувам се да отида на лекар за контролни изследвания на хормоните, защото не мисля, че напълно съм се излекувала. Все се явява от т на т някакво малко стягане в гушата, лека болка в дясната и част, или ако нещо да се ядосам или притесня, тогава напрежението в гушата ми нараства...


Ставам все по-добра във визуализациите си.
Напоследък ми се яви една доста добра за мен визуализация, която не правя само сутрин и вечер, а колкото пъти се сетя за щитовидната ми жлеза, толкова пъти я виждам обгърната в защитно синьо поле от енергия, което кой знае защо се върти по-посока обратна на часовниковата стрелка. Върти се постоянно. Получава се нещо като центрофуга около щитовдидната ми жлеза с ярко изразен син цвят и тази центрофуга улавя и завихря антителата, които са червени кръгчета със зъби /подобни на едни от компютърна игра, които където минат изяждат всичко по пътя си/ И ги смила. Те просто изчезват без да могат да достигнат до жлезата ми. Първоначално при улавянето им от синият вихър, синият цвят се превръща в леко мастилен /т.е. смес от син и червен/ но в последствие си става отново ярко син, а те изчезват.

Тази мелница на антителата е най-успешната ми визуализация до момента и процесът е непрекъснат. Синият вихър винаги се намира около щитовидната ми жлеза и винаги се върти точно в посока обратна на часов. стрелка /защо все в тази не знам/
Даже все по-рядко ми се случва да си представя, че червено антитяло идва и вихърът то унищожава. Представям си лечебна, синя, успокояваща защита около жлезата ми.

такивамитиработи
Последно промяна от vqra на 01 Фев 2011 20:12, променено общо 1 път.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

ИзТЕСай и това:
Страхувам се да отида на лекар за контролни изследвания на хормоните, защото не мисля, че напълно съм се излекувала. Все се явява от т на т някакво малко стягане в гушата, лека болка в дясната и част, или ако нещо да се ядосам или притесня, тогава напрежението в гушата ми нараства...
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

OK, Благодаря ти! :)
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Здравейте,
Предварително се извинявам за това, че ще бъда по-подробна, но днес имам готовност да ви разкажа повече за мен.
Още в първите ми стъпки с ТЕС, знаех кога за първи път са се появили антителата, насочени да унищожават щитовидната ми жлеза.
По това време работех в бившата ми работа и имах голям конфликт с шефката и колежките. Точно тогава откриха антителата и ми поставиха диагнозата. Тогава нямах още изменения в структурата на жлезата и ТСХ беше в норма.
Да призная, че докато вършех сама по-голямата част от работата в нашия отдел, и не противоречех за нищо на шефката, нямахме проблеми във взаимоотношенията. Често се случваше да оставам до късно вечер сама, за да мога да свърша задачите в срок, че даже съпругът ми ме питаше защо я върша сама и къде са другите. Мотивът на останалите в отдела беше, че те не могат да вършат тази работа. И така си карахме с години. Вършех задълженията на подчинените ми, тъй като те не могли. Вършех повечето от задълженията на шефката. Моите също. Докато не изпаднах в ситуация, в която тя беше в отпуск, аз я замествах, бях натоварена изключително много и реших, че щом се върне шефката от отпуск, ще и предложа да обуча подчинените си да вършат своята работа, тъй като това са техни задължения, а и не ми е възможно да се справям сама.
Всичко беше ОК, тя се съгласи, аз започнах да ги обучавам, въпреки, че една от тях ми заяви, че никога нямало да се научи да прави това и т.н. до момента на рождения ми ден. Тогава подчинените ми не ми честитиха рождения ден. Сега разбирам защо. Като свикнеш някого да му вършиш работата, разбира се, че ще му е неприятно след години да започне да си я върши сам. Не знам какво ми стана тогава, явно съм търсила някаква благодарност за всичко, което правех за тях до момента, но чашата ми преля, побеснях, нарекох ги "неблагодарни, тъпи приятели" и т.н. такивамитиработи. :)
И така започна сагата по моето изритване от работа.
Всички се обединиха срещу мен / а и как иначе, след като и аз бях срещу всички/, решиха да ме изгонят и го сториха след едногодишен психически тормоз, на който едвам издържах. Изгониха ме по най-отвратителния начин, с поставяне на най-ниска оценка при годишните атестации, като всичко написано в атестацията беше лъжа. Това беше и единствения начин да ме изгонят, тъй като бях държавен служител.
Няма да изпадам в подробности как се чувствах след това. Хубавото е, че бързо си намерих нова работа, много по-добре платена, работя с интелигентни хора и се чувствам добре.....


Още в началото на практиката ми с ТЕС, изтесах всичката обида към колежките за това което ми сториха, за това че ме изгониха по най-отвратителния начин, това че не заслужавах това /бе сега като се замисля, май съм си го заслужавала, то напред с рогата и яхнала емоциите си и без никаква дипломатичност, какво друго да очаквам да ми се случи?:)

Декларацията ми беше нещо от сорта: "Въпреки, че .... постъпиха отвратително с мен и ме изритаха от работа, при положение, че нищо лошо не бяха видяли от мен, при положение, че години наред им вършех работата и т.н., аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и им прощавам, тъй като те са правили най-доброто за развитието си, което са имали в момента, .... тъй като и аз не постъпих разумно, като се обявих против всички, които до момента ме използваха, тъй като не избрах адекватния начин по който да реагирам на ситуацията и т.н.

Резултат - простих им на всички. Вече не изпитвам негативни чувства когато ги видя. По никакъв начин не ми действат, не ми се разтуптява сърцето, не ми се свива гушата. По-скоро е обратното, ако следя наведените им погледи. Даже с бившата ми шефка ходим на народни танци и като се замисля, нямам нищо против да се хвана до нея на хорото. Никакви лоши емоции в момента.

И всичко това - благодарение на ТЕС. Ама много ТЕС по въпроса.

По време на ТЕС ми се яви случката, провокирала образуването на антителата в мен. Това беше, когато си подадох молба за отпуск и шефката не пожела да я входира, а директно я изхвърли в кошчето. Все едно не съм я подавала. Тогава /моля ви не ме намразвайте много/ с всяка моя клетка и пожелах да се блъсне с колата и да умре, да я няма. Толкова силна омраза излъчвах, че усетих силна болка и задушаване в областта на щитовидната жлеза. Направо имах чувството, че ще умра. Сега се срамувам само като си спомня за това. Толкова съм била безсилна да се защитя, че направо съм се отровила от омраза и злоба.

Сега вече разбирам и от къде идва вината, която е причина за повечето автоимунни болести. Мисля, че разбирам и автоагресията си. Разбирам и защо напрежението в гушата ми се връща отново и отново, въпреки, че вече 10 месеца правя предизвикателството за него.
Тези мисли ме споходиха преди една седмица.


От тогава тесам с:

"Въпреки, че изпитвам оромна задушаваща вина, за това че изпитвах злоба и омраза към ........,за това, че и пожелах да да катастрофира, за това, че не постъпих дипломатично, за това че не бях себе си, аз напълно и безрезервно приемам себе си, дълбоко в мен знам, че съм страхотен човек, че душата ми прелива от любов и състрадание и т.н.,
и си прощавам с цялата си душа и сърце, тъй като вината не помага, тъй като не мога да върна времето назад, тъй като е човешко да се греши и си обещавам никога повече да не изпитвам подобни отравящи чувства към никого"

Не мога да ви опиша какво спокойствие ме обзе след като изчистих тази вина. Невероятно!

сори за излиянията, но ги пиша, тъй като на някого може да му бъдат от полза.


такивамитиработи :)

Дерзайте!
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Днес имах светкавичен резултат, използвайки техниката на метафората. По едно време сутринта усетих тъпа лека болка вдясната част на гушата ми. Когато за последно ходих на ендокринолог и той ме гледа на ехограф, задържа апарата доста дълго време точно на това място в дясната част на гушата ми. Когато го попитах какво има там, той не пожела да ми каже, а аз малко преди това му бях заявила, че повече няма да пия изкуствени хормони.

И така реших да приложа тази техника на метафората:
Зададох си въпроса на какво бих оприличила тази болка? Отговорът беше - на златна игла, тъпа и 5 сантиметрова забита в дясната част на гушата ми, точно където беше болката.

Тесах няколко пъти с декларацията:

"Въпреки, че усещам тази златна, тъпа, 5 см-ва игла, забита в дясната част на гушата си, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам да извадя иглата оттам сега"

1 кръг - "усещам тази тъпа златна игла, забита в дясната част на гушата ми"
2 кръг - редувам позитив и негатив
3 кръг - избирам да извадя иглата от гушата ми сега

Интересното беше, че още на втория кръг, при който редувах на всяка точка "Имам златна забита игла в гушата ми" с "Избирам да извадя иглата оттам" - тъпата болка изчезна

и все още не се е явявала

:)
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Защо сори? Изливай си ги, много са си добре даже. С конкретни разкази е много по-лесно за други хора да откриват себе си в примера и да правят собствен анализ.
Интересно. Ако наистина хашимотото ти е възникнало от тази случка... ще стане много смешно. Едва ли не 10 месеца си тесала за тоя дето духа :lol:
Една позната също имаше Хашимото, но и някаква друга екстра - взпаление на жлезата ли, какво ли. Беше се стреснала от състоянието, наистина се чувстваше зле. Скапа се за няколко месеца. След двайсетина минути тесане на отношението й към един човек, всичко изчезна като дим. Оправи си килограмите, които бяха изчезнали. Възстанови се психически. Да не говорим как реагира лекарката - шашна се.
Искам да кажа, че и ти можеш с тесане само на една случка да обърнеш нещата. Освен това ти имаш нужда от пример, че някой вече го е направил :wink:
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

mayadob написа:Ако наистина хашимотото ти е възникнало от тази случка... ще стане много смешно. Едва ли не 10 месеца си тесала за тоя дето духа :lol:
Няма такъв вариант като напразен ТЕС. Всеки ТЕС кърти по малко от стената на затвора.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Казах "едва ли не". Освен това сигурно е трябвало да теса 10 месеца, за да стигне до тази случка.

P.S. Вяра, писали сме заедно. Постингът ми е като отговор на предпосления твой.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

mayadob написа:Защо сори?...
Ами сори, защото много дълго стана, но нямах време за по-късо ;)

mayadob написа:Интересно. Ако наистина хашимотото ти е възникнало от тази случка... ще стане много смешно. Едва ли не 10 месеца си тесала за тоя дето духа :lol: ?
Хе-хе!!! По-скоро онези, които гълтат хапчета :)))

mayadob написа:Една позната също имаше Хашимото, но и някаква друга екстра - взпаление на жлезата ли, какво ли. Беше се стреснала от състоянието, наистина се чувстваше зле. Скапа се за няколко месеца. След двайсетина минути тесане на отношението й към един човек, всичко изчезна като дим. Оправи си килограмите, които бяха изчезнали. Възстанови се психически. Да не говорим как реагира лекарката - шашна се.
Да, казвала си ми това и на живо, благодаря ти Майче за което. Може би този случай ми даде надежда. Права си, имах нужда от този пример. :*

Ама как така е имала Хашимото, а са и изчезнали килограмите. Двете неща са несъвместими според медицината.
Ние, Хашимотките, живеем на по-бавен ритъм, така да се каже, имаме слаба обмяна и като се замисля, защо ли толкова напирам да го разкарам тоя мистър Хашимото. Живите същества в природата, които имат слаба обмяна и имат забавен ритъм на живот, имат и най-голяма продължителност на живота. :))
Но за да не кажете да го тесам горното, ще ви кажа, че се шегувам. Тъй като за мен не е важно дали ще живея дълго, а е важно колкото и да живея, да живея добре.


mayadob написа:Искам да кажа, че и ти можеш с тесане само на една случка да обърнеш нещата. :wink:

Нямаш и най-малка представа колко случки имам за тесане. Слава Богу, нямам други такива случаи с омраза. Не съм чудовище. Иначе сигурно до сега половината органи вече да ми ги нямаше ;)
Имам да тесам доста случки с обида, болка, разочарование, самосъжаление, толковасамного. Малко по малко къртя от скалата.

Хубавото е, че вече съм пристрастена.

Тес, тес до спукване! Тес му е майката. Да е жив и здрав Иван.
Без него с моя чудесен инглиш, нямаше как да разбера за Гари Крейг.

такивамитиработи :P
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Ама и Гари Крейг да е жив и здрав :lol:

И ти нямаш много килограми. Освен това килограмите не се ли влияят от хипо и хипер функция, а не от антителата?
Тала или иначе тя беше адски отслабнала. Давала ми е изследванията си - имала е високи антитела.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

mayadob написа:Ама и Гари Крейг да е жив и здрав :lol:

И ти нямаш много килограми. Освен това килограмите не се ли влияят от хипо и хипер функция, а не от антителата?
Тала или иначе тя беше адски отслабнала. Давала ми е изследванията си - имала е високи антитела.

Ама разбира се, да е жив и здрав човека!

Нямам излишни килограми, но това е може би защото всеки ден правя ТЕС с "Мога да контролирам теглото си, каквото и колкото и да ям"

наистина ям колкото искам и каквото искам

Да, от хипофункцията са излишните килограми и лекаря, когато откри заболяването ми през 2006г. ми каза, че навреме го открива и че имам късмет да започна да пия хормоните навреме, тъй като в противен случай съм щяла да стана 100 кг. и да получа атеросклероза

Факт е обаче, че не пия хормоните почти година и че дори съм свалила 2 кг през лятото.

Любопитно какво ли ще каже лекаря по въпроса. :)
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

vqra написа: Да, от хипофункцията са излишните килограми и лекаря, когато откри заболяването ми през 2006г. ми каза, че навреме го открива и че имам късмет да започна да пия хормоните навреме, тъй като в противен случай съм щяла да стана 100 кг. и да получа атеросклероза

Факт е обаче, че не пия хормоните почти година и че дори съм свалила 2 кг през лятото.

Любопитно какво ли ще каже лекаря по въпроса. :)
Кога смяташ да провериш? :)
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Femme написа:
vqra написа: Да, от хипофункцията са излишните килограми и лекаря, когато откри заболяването ми през 2006г. ми каза, че навреме го открива и че имам късмет да започна да пия хормоните навреме, тъй като в противен случай съм щяла да стана 100 кг. и да получа атеросклероза

Факт е обаче, че не пия хормоните почти година и че дори съм свалила 2 кг през лятото.

Любопитно какво ли ще каже лекаря по въпроса. :)
Кога смяташ да провериш? :)
Ами да ти кажа честно, откакто тесах 5,6 пъти онова горното от мнението на Иван се изкушавам все повече и повече

такивамитиработи ;)
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Да ви попитам нещо.
Явно и с добри записки от семинара за напреднали, има неща които не са ми ясни :oops:

Тази сутрин онази златна 5 см игла "забита" в дясната част на гушата ми се яви отново с малко по-слаб интензитет от миналия път.

Тесах отново със същата декларация:

"Въпреки, че имам златна 5 см-ва игла, забита в дясната част на гушата ми, аз тдддддд и избирам да извадя иглата сега!"

Е колко пъти ще я вадя?
НАЛИ ВЕЧЕ Я ИЗВАДИХ ЕДИН ПЪТ ОНЗИ ДЕН?

Това ми напомни на визуализациите при които е редно извадиш ли нещо /игла, нож/ веднъж - значи е завинаги


И не знам как се процедира с повторенията /т.е. смъкванията на нивото от 1 до 10/ когато правим ТЕС с метафори?

дано сте ме разбрали какво питам


Хубав ден! :)


ps: Замислих се и защо моето подсъзнание вижда иглата като златна.
Мамамустара златото не е ли нещо ценно?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Когато се работи с метафори всяка промяна в метафората е признак за правилна работа на ТЕС. Нива се определят само за усещания, чувства и емоции, след промяна на метафората.
Щом ти се епоявила отново значи има неизчистени неадресирани аспекти, които сега подсъзнанието ти вади за да бъдат изчистени.
Щом има промяна в интензитета, значи е проработило и първия път , но не е изчистено напълно. Задълбай по-дълбоко. Защо е там тази игла, какво послание носи, защо точно игла, какви асоциации правиш с игла, какво може да символизира тя? Искаш с един удар да изкорениш проблема. Понякога става, понякога не, но ако упорстваш винаги става.
Последно промяна от ivangp на 13 Окт 2010 15:05, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Публикувай отговор