Дневникът ми (desko)

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

Ники, май наистина ми пречи. Ще трябва да поработя и върху това. Забелязах, че не е инцедентно за жалост :( Днес в автобуса също ме стегна в гърлото. Едвам изчаках да дойде спирката и да сляза. Нещо ми става определено. Дали е в положителна или отрицателна посока-не знам. Лошото е, че се скупчиха много проблеми наведнъж и вече не знам кое да тес-ам по-напред. Венците ми са горе долу добре. Успявам лека полека да дъвча на дясната страна, но все още ме болят и те, и зъбите. Сега пък и тая глупост с многото хора наведнъж. Абе ще се оправя ли някога :roll:
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

Да се похваля, успешно преминах житната диета :D Това е едно голяяямо постижение за мен, че аз диети много, много не мога да спазвам. Голямо тес-ане му ударих с венците и за жалост на заден план остана предизвикателството с кистата. Обаче постоянно ми е в главата, че двете неща са свързани и, че така лесно няма да ми мине както се надявам.
Имах изпитание и със свекървата. Два дена преди да ни дойде на гости, страшно много ме заболяха сливиците, едвам преглъщах, температура, чудесии. В момента, в който се появи и всичко ми отшумя. Така ги свързах нещата, иначе не бях се сещала до сега, че притеснението по този начин ми влияе. Гостуването 3-те дена горе долу добре минаха. Опита се точно на рождения ми ден, да ми развали деня, но аз успях да запазя самообладание. Взе да ми дава стандартните акъли, да ми казва, че не съм си възпитавала добре детето... Успях да се овладея, дишах дълбоко и си повтарях да не и обръщам внимание. До вечерта ми мина, обаче на следващия ден, когато вече ги изпращах да си ходят, отново ме хвана гърлото, адски болки. Горе долу един час след това усетих, че гърлото не ме боли. Обаче 3-4 дена след нейното заминаване, не можех да се побера в кожата си от нерви, разкъсваше ме омраза отвътре. Постоянно се заяждах с мъжа ми заради нея. Пред погледа ми беше как я дера по лицето и я разкъсвам. Имах чувстото, че ще се пръсна от злоба. Докато накрая не видях картината в стомаха си-една черна, мръсна дупка, все едно минна галерия виждах, сажди... и вътре свекървата като вещица и вилнее ли вилнее из стомаха ми. Направих си кръговете с тази снимка и всичко отшумя, все едно не е било нищо до сега. Вече съм по-спокойна обаче пък ме е страх, че при следащо сблъскване лице в лице с "нейно височество" пак ще изпадна в някакво такова състояние. Имах по едно време някакво минутно прозрение, че каквото било-било, че всеки греши и трябва да и дам шанс. Обаче пък после виждам, че колкото и да се опитвам да и дам шанс, тя сакаш се възползва от тази възможност, държи се 2 дена добре и на 3-тия все едно "шамар" ми забива през лицето. Тая жена ще ми разкатае фамилийката :cry:
Все още го мъдря и това "в мир със себе си". Постоянно го мисля какво точно трябва да ми включва списъка и блокирам. А си мисля, че може и подсъзнателно да не искам да го направя този списък. Знам ли и аз вече какво искам :roll: :(
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

Преди малко преживях един огромен скандал с майка ми. Отдавна не беше ми се случвало да и се връзвам на приказките. Но явно днес не издържах, за жалост.
Стана така, че след като взех Калоян от яслата отидохме на разходка в един парк. Да, ама Калоян явно не беше в добро настроение, качи се на една пързалка и не пускаше никое детенце да се пързаля. Как ли не го убеждавах, не пожела да ме послуша. Качих се на пързалката, взех го и го прибрах вкъщи. Съответно имаше истерични ревове, тръшканици... Аз обаче му говорех спокойно и лека полека детето започна да се успокоява. Тук идва намесата на майка ми. Веднага дойде при нас и без да е разбрала защо Калоян плаче ме "нападна" с думите, че съм лоша майка, че аз съм причината това дете да се държи така, започна да сипе всякакви клевети върху мен. Е, не издържах. Обиди ме жестоко, наранява ме пред детето, злепоставя ме пред него. Мъжът ми взе да и обяснява, че не трябва така да прави, а тя го обърна на 360 градуса, че все тя е била виновната, че сме искали по-скоро да умре, за да се отървем от нея и всякакви старчески бръщолевеници :( Взех да и обяснявам спокойно каква е ситуацията с Калоян, но за жалост се разплаках, взех да и казвам, че така ме обижда с постоянните си нападки срещу мен. Да, ама с радио спорили ли сте?! Отново го обърна на засегнатата, взе да реве, да се жалва, че съжалява, че е дошла при нас и всякакви приказки само и само аз да се почувствам виновна, до такава степен ме смачква :cry: Аз треперя над нея, опитвам се по всякакъв начин да и угаждам, за да не се чувства излишна. Защо ме мрази толкова много, защо постоянно ме обижда и напада, защо постоянно е недоволна от мен :cry: Голям, голям скандал стана. Искам да избягам, искам да се махна, не ми е добре, с какво съм го заслужила това нещо? Аз ли съм виновна, че истинската ми майка ме изоставила? Това ли е наказанието ми и сега си понасям последствията? Отново се стискам, отново всичко се трупа в мен! Искам да крещя, искам някой да ме удари, да ме набие и да каже-това ти е наказанието и да се свършва вече. До вчера се чувствах адски добре, бях толкова уверена в себе си, радвах се, че лека полека излизам от кризата. И собствената ми майка с един замах събори стълбата, която си бях построила :cry: :cry: :cry:
mary089
Активен
Мнения: 148
Регистриран на: 10 Мар 2009 10:28

Мнение от mary089 »

desko написа:Преди малко преживях един огромен скандал с майка ми. Отдавна не беше ми се случвало да и се връзвам на приказките. Мъжът ми взе да и обяснява, че не трябва така да прави, а тя го обърна на 360 градуса, че все тя е била виновната, че сме искали по-скоро да умре, за да се отървем от нея и всякакви старчески бръщолевеници :( Взех да и обяснявам спокойно каква е ситуацията с Калоян, но за жалост се разплаках, взех да и казвам, че така ме обижда с постоянните си нападки срещу мен. Да, ама с радио спорили ли сте?! Отново го обърна на засегнатата, взе да реве, да се жалва, че съжалява, че е дошла при нас и всякакви приказки само и само аз да се почувствам виновна, до такава степен ме смачква :cry: Аз треперя над нея, опитвам се по всякакъв начин да и угаждам, за да не се чувства излишна. Защо ме мрази толкова много, защо постоянно ме обижда и напада, защо постоянно е недоволна от мен :cry: И собствената ми майка с един замах събори стълбата, която си бях построила :cry: :cry: :cry:
Деси, тези 2 жени - майка ти и свекърва ти сякаш са заели огромно място от съзнанието ти и ти все се въртиш и кръжиш около тях. Съчувствам ти искрено,защото и аз съм имала такъв период. За щастие отдавна съм ги изТЕСала тези неща и сега възприемам всички подобни "изпълнения" като детски капризи :D Защо не пробваш да ги визуализираш тези 2 жени като малки момиченца, примерно на възрастта на сина ти, представи си ги мънички, мънички, кажи им,че им прощаваш и че всичко, с което са те наранили е част от миналото ти, а ти продължаваш живота си напред, после ги вземи на ръце и ги гушни и целуни. Пробвай, може пък да помогне :wink:
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

Привет desko, Екхарт Толе говори за болковото тяло в книгата си "Силата на настоящето".

Натрупаната през годините болка е блокирана жизнена енергия, която се е отцепила от общото енергийно поле и временно е придобила самостоятелност чрез отъждествяването с ума. Толе я нарича "Болковото тяло".

"Храни се с всяко изживяване, което влезе в резонанс със собствения му вид енергия - всичко, което създава още болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, скръб, емоционална драма, насилие и дори болест. Затова, когато ви превземе, болковото тяло създава в живота ви ситуация, която отразява обратно собствената му енергийна честота, за да може да се храни от нея. Болката може да се храни само с болка. Радостта не е храна за нея - не й понася."

Много нещастните хора имат много плътно болково тяло. То може да живее в латентно състояние през голяма част от живота ни. Но една негативна оценка може веднага да го пробуди, а то се храни с негативните емоции и лесно влиза в резонанс с други болкови тела в безплодна битка за надмощие.

Най вероятно твоята майка има плътно болково тяло, животът й сигурно е бил тежък. Ако често те напада означава, че в повечето случаи болковото й тяло е активно. В тези моменти болковото тяло търси отрицателни емоции за да се нахрани и е способно да наранява много лошо.Това е голяма мъка за притежателите им, защото те осъзнават малко по-късно, а понякога и в момента какво правят, но просто са безсилни да се спрат защото напълно се идентифицират с него.

Необходимо е много будно присъствие за да разбереш, че ти не си болковото тяло и да се дистанцираш като наблюдател. Но това е единствения начин да се справиш с него. Когато спреш да се отъждествяваш с него, то е загубено. Болковото тяло е тъмната сянка на егото и светлината на твоето съзнание е смърт за него. Единственото което трябва да направиш е да наблюдаваш тази бушуваща негативна енергия в себе си, без да й слагаш етикети. А когато майка ти започне да те напада, веднага да си дадеш сметка, че това е болковото й тяло, което търси храна и да не се подадеш на провокацията.

"Болковото тяло не иска погледът ви да попада върху него и да го видите такова, каквото е. В момента, в който го видите, в който усетите енергийното му поле в себе си и съсредоточите вниманието си върху него, отъждествяването ви с него е сринато. Намесва се по-високо измерение на съзнанието. Аз го наричам присъствие. Вече сте свидетели, наблюдатели на болковото тяло. Това означава, че то вече не може да ви използва, като се прави на вас, и вече не може да се храни чрез вас. Вече сте открили своята най-вътрешна сила. Намерили сте достъп до силата на Настоящето." Толе

Надявам се, че тази гледна точка би ти помогнала да видиш отстрани нещата и тогава болката ще се стопи.

Моето убеждение е, че ние самите допускаме да се чувстваме наранени с мислите си около дадена случка. Ако изменим гледната си точка, това ще промени коренно ситуацията. Например ако си кажеш "тя не знае какво говори" би могла дори да изпиташ състрадание към нея. В крайна сметка единственото важно нещо е какво ти мислиш за себе си. В противен случай предаваш силата си на външни обстоятелства, а това винаги е доста болезнено мероприятие.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

mary089, ще пробвам и този вариант, дано се получи. Благодаря ти.
MagicWoman, в някои от горните постове, някой ми беше писал, че майка ми е т.нар. енергиен вампир. Май за едно и също нещо говорите. Да, взех така да я възприемам. Затова и по-леко понасям в момента тази случка. В първите моменти плаках доста, доста ми беше тъжно и се чувствах адски много виновна, после доста от чувствата ми се изпариха. Поне така си мисля, въпреки че не знам дали не съм си скрила някъде надълбоко вътре в мен тези негативни чувства или по-скоро ме е страх да не се е получило това нещо. Но в момента съм горе долу спокойна, чувствам все още вина (благодарение на майка ми) за тази случка и ме е яд на себе си, че се поддадох на провокацията и. Ще си ги тес-на и ще пиша утре жива ли съм :evil:
mamaly
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 04 Май 2009 12:09

Мнение от mamaly »

Деско, тези две твои на-близки жени наистина знаят кое копче в твоята душа да натиснат, за да те изкарат от равновесие. И само от теб зависи това да не се случва. Ти решаваш как да реагираш и колко време да останеш в гадното състояние. скарваш се с мъжа, си, после детето се разплаква или разболява, мама се намесва отново...... и така до безкрай.
Само ти решаваш какво ще се случи. Ако искаш включваш се в играта на лошите взаимоотношения. Ако искаш променяш отношението и гледната точка. А и те ти помагат много да се промениш и израстнеш. След всяка караница ти чистиш от себе си поредната частица негативизъм и чувство за вина, и така израстваш.
Една от стъпките при техниката ТАТ беше „Да, това се случи и аз съм ОК.” Т.е. приемаш, отчиташ и продължаваш напред. Без вина и виновни, без наказания. Просто и двете по някакъв начин сте имали нужда от подобно изживяване, задоволили сте я и това е, продължавате апред. Заявяваш ясно своето намерание да простиш и да излезеш от порочния кръг на вашите взаимоотношения, и след това това се случва.
desko
Напреднал
Мнения: 383
Регистриран на: 24 Май 2009 17:29
Местоположение: Пловдив

Мнение от desko »

Здравейте. Вече съм по-спокойна. Бурята вкъщи отшумя. Чувствах се доста виновна, но успях да си изчистя това чувство.
Изнамерих си една книжка, така да го нарека, и там пише доста интересни неща. Точно като за мен е - Четирите споразумения или Практическо ръководство за лична свобода, или Толтекска книга на мъдростта-от Дон Мигел Руис. Попрегледах я набързо, хареса ми. Сега остава и да я прочета.
От онзи ден започнах отново със солта и предизвикателството (до преди това се потес-вах без солта, но както споменах и в другите постове, малко несериозна бях заради диетката). Та пак си започнах изчистването на кистита и съответно отново адски много ме заболяха венците, зъбите, челюстта. Снощи съм плакала от болка. Тес-ах си и чувството, че съжалявам, че съм започнала с това предизвикателство, защото то ми предизвика тези мъчения. Малко взех да се и отчайвам, че никога няма да се оправя. Снощи даже четох и показанията на антибиотика, който зъболекарката ми беше изписала, но доста се уплаших. После успях да се надъхам, че нещата ще се оправят, само трябва да имам вярата и да съм упорита. Днес съм по-спокойна и венците уж са добре. Но не смея да дъвча на дясната си страна. Сякаш се въртя в кръг. Мисля си, че не казвам правилните формулировки, защото вече и аз не знам какво точно ме боли или сърби или по-точно сърбежна болка, която се превръща в остра болка. Ту ме болят зъбите, ту челюстта, ту венците. Въртят се болките постоянно, горе долу докато завъртя един пълен кръг и друго ме заболи. И дупка във венеца ли не тес-ах. Нещо ми излиза в мисълта като изчистване на кистата чрез тази дупка, ама засега не мога да си го формулирам точно. ЩЕ СЕ ПОБЪРКАМ ВЕЧЕ! Аман от мъчения. Аха нещо хубаво да стане и после нещо друго се случва, което да развали хубавия момент.
Обаче като за финал ще се похваля, че миналата седмица разбрах, че вече не ме е страх от пчели. Това пък въобще не съм си го тес-ала. Ама бях голяма паника. Като бръмне пчела и бягах на отсрещния тротоар. А на заведение да не ви разправям какви истерии съм правила :oops: Явно от всичкото тес-ане, нещо хубаво се е получило :D
Лек ден желая на всички.
П.С. Ако някой ми даде съвет какво точно да правя с тези венци, ще съм му адски благодарна. Може пък да изпускам нещо, отстрани нещата се виждат по-добре. Благодаря предварително!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4568
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Според няколко източника един от които ГНМ, болката може да е проява на оздравителен процес, а не повод за отчаяние. :idea:
Ако някой ми даде съвет какво точно да правя с тези венци, ще съм му адски благодарна. Може пък да изпускам нещо, отстрани нещата се виждат по-добре. Благодаря предварително!
За последен път го повтарям, защото просто вече не знам дали има смисъл в твоя случай - Процедура в Мир със себе си. Работа със случки от миналото. :evil:
Последно промяна от ivangp на 21 Мар 2011 16:01, променено общо 2 пъти.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

ivangp написа:Според няколко източника един от които ГНМ, болката може да е проява на оздравителен процес, а не повод за отчаяние. :idea:
Oт всичко прочетоно във форума до сега, съм останала с убеждението, че болката е в следствие на чувство на вина.

Може ли да чувстваш вина и същевременно да оздравяваш?
Per aspera ad astra!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4568
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

vqra написа: Oт всичко прочетоно във форума до сега, съм останала с убеждението, че болката е в следствие на чувство на вина.
Би ли посочила поне един цитат в който се казва, че болката е винаги породена/ следствие от чувство на вина.
Явно са много тези цитати, след като целия форум говори за тях. Вярвам, че няма да ти е трудно да откриеш поне един.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

ivangp написа:
vqra написа: Oт всичко прочетоно във форума до сега, съм останала с убеждението, че болката е в следствие на чувство на вина.
Би ли посочила поне един цитат в който се казва, че болката е винаги породена/ следствие от чувство на вина.
Явно са много тези цитати, след като целия форум говори за тях. Вярвам, че няма да ти е трудно да откриеш поне един.

Сори, сбъркала съм. Изглежда не е от форума, а от ТУК, например

Тук във форума няма категорични изказвания, по принцип. Нали на това ни учиш. ;)

Но на мене лично ми се струва по-вероятно в повечето случаи за които се сещам от практиката, болката да идва от самото заболяване, а не от лечебен процес.
Per aspera ad astra!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4568
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Вяра, дори в линка който си дала болката не винаги е породена от чувство на вина.
Пример:
МИГРЕНАТА
се проявява при хора, които искат да бъдат съвършени, а също и при онези, които са натрупали в живота си много раздразнение.
Мигрена = главоболие и както виждаш цитираните причини нямат нищо общо с вина.
не знам и там откъде си извадила извода за вината и връзката й с болката.

Защо го пиша? Не бързай с въпросите! Премисли преди да питаш! Вникни в това, което е написано! Прочети го няколко пъти!
Иначе става говорилня, а не дискусия по дадена тема. :wink:
Но на мене лично ми се струва по-вероятно в повечето случаи за които се сещам от практиката, болката да идва от самото заболяване, а не от лечебен процес.
Според мен, физическата болка идва за да ни покаже, че има емоционален конфликт, който не е разрешен. Когато започне излекуването също се преминава набързо през старите симптоми на заболяването, тогава имаме лечебна криза, която също може да е съпроводена с болка.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Вчера, например ми се случи, докато правех QE на свекърва ми, което според мен беше мн. силно на усещания, тя да ми каже, че изпитва болка, докато и го правя. И се шашнах леко. Ако е както ти казваш, значи и помагам. Преди да започна с QE-то визуализирах, че стопявам тумора. След това сложих длани точно над това място и продължих с визуализацията. Дали QE, или визуализацията причиниха болката, не знам.

Сори за спама
Per aspera ad astra!
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

ivangp написа:Вяра, дори в линка който си дала болката не винаги е породена от чувство на вина.
Пример:
МИГРЕНАТА
се проявява при хора, които искат да бъдат съвършени, ...
А според теб, ако искаш да си съвършен, а не си, няма ли да изпитваш вина?
ivangp написа:не знам и там откъде си извадила извода за вината и връзката й с болката.
От линка, който посочих:

"БОЛКАТА
от всякакъв произход свидетелства за чувство на вина. А вината винаги търси наказание, наказанието пък създава болка. Хроничната болка идва от хроничното чувство за вина, толкова дълбоко заровено в нас, че понякога и ние самите не подозираме за това. Вината е безполезно чувство. Това чувство никога никому не помага, то не е в състояние да промени ситуацията. Така че освободете се от затвора."


Според теб, това не е вярно, така ли?
Per aspera ad astra!
Публикувай отговор