Дневникът ми (desko)
Да, хубаво ми е да пиша и да споделям, но определено и действам и искам да се променя. Има огромна разлика от тази Деси в началото на темата и тази Деси сега. Но някои работи трудно се изкореняват и ми създават спънки. А това, че трудно намирам сили да стана след като съм се спънала, е отделен въпрос. Може да вървя много бавно, но все пак работя върху себе си.
А това беше гадно, защото само аз си знам какво ми беше и как успях да го преодолея. Не всеки се променя за 2 месеца. При всеки човек проблемите са различни, осъзнаването е различно.гената написа: Ти според теб колко време ти трябва ръчкане за да се променят нещата?Като гледам от кога си във форума,доста ръчкане е падало,но явно ти е станало хубаво!:)
Но да ти отговоря на въпроса. Ръчкане ми трябва толкова време, колкото осъзная, че вече не ми е необходимо.
Деско, 24 случки е малко, но все пак е начало. Действай! Всичките ги чисти с ТКФ!
Гена, не мисля , че ровенето в миналото е грешка и загуба на време. Напротив. Точно обратното мисля.
Целият ни живот, всичките ни модели на мислене и поведение, всичките ни убеждения, всичките ни спомени на които основаваме възприятието си за АЗ (личността кояято сме) са основани на случки. И всички тези случки са се случили в миналото.
Гена, не мисля , че ровенето в миналото е грешка и загуба на време. Напротив. Точно обратното мисля.
Целият ни живот, всичките ни модели на мислене и поведение, всичките ни убеждения, всичките ни спомени на които основаваме възприятието си за АЗ (личността кояято сме) са основани на случки. И всички тези случки са се случили в миналото.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Иване, съгласна съм с теб. Но аз имам голям проблем, относно тесане с ТКФ. Събитията от миналото ми, са били с много силен емоционален заряд, но в момента не чувствам абсолютно нищо, когато си помисля за тях. Спомням си само, че заряда е бил много голям. Дори съм забравила повечето подробности. Имам амнезия по въпроса. Загуба на памет. Не знам как да ги ТЕСам.
Per aspera ad astra!
Вяра, за съжаление знам за какво говориш – аз имах същия период след като беше минало достатъчно време от спирането на лекарството за жлезата. Отдавам го на това – все пак жлезата и гърлото изобщо отговарят за чувствата и емоциите и е нормално те да са подтиснати, когато жлезата е подтисната. Тогава дори за малко да започна да си пия лекарството отново. Сънувах кухи тикви и какви ли не други кухи неща. Изобщо се чувствах куха и празна, както и „промита” (сякаш всичко вътре в мен беше промито и остъргано от емоции). За това е виновен Иван 
, защото тогава ми каза, че му е писнало да води магарета до водата, а те да не искат да пият – майтапче 
.
Та тогава се съзредоточих върху усещания от настоящето, които ми причиняват болка, дори и най-слабата. Тесах тях, а те ме препращаха към коренчетата им (случките в миналото).
Освен това прекарах много време в изграждане на липсващи събития (по мой си начин, защото още не беше минал семинара, но ставаше, караше ме да усещам, да се чувствам добре, да не забравя какво значи да чувстваш).
След като жлезата заработи на пълни обороти ще чувстваш (дори повече отколкото ти се иска в началото) и ще можеш и да мечтаеш – нещо, което аз бях забравила как се прави, и предполагам точно за това и насочените визуализации ни затрудняват нас, но с малко повече труд нещата се обръщат – даже труд вероятно не е най-точната дума, по скоро експерименти, фантазия, желание, вяра ... търси техниките, които ти доставят удоволствие, ако ти връщат поне малко от чувствителността, значи си на прав път.
, защото тогава ми каза, че му е писнало да води магарета до водата, а те да не искат да пият – майтапче . Та тогава се съзредоточих върху усещания от настоящето, които ми причиняват болка, дори и най-слабата. Тесах тях, а те ме препращаха към коренчетата им (случките в миналото).
Освен това прекарах много време в изграждане на липсващи събития (по мой си начин, защото още не беше минал семинара, но ставаше, караше ме да усещам, да се чувствам добре, да не забравя какво значи да чувстваш).
След като жлезата заработи на пълни обороти ще чувстваш (дори повече отколкото ти се иска в началото) и ще можеш и да мечтаеш – нещо, което аз бях забравила как се прави, и предполагам точно за това и насочените визуализации ни затрудняват нас, но с малко повече труд нещата се обръщат – даже труд вероятно не е най-точната дума, по скоро експерименти, фантазия, желание, вяра ... търси техниките, които ти доставят удоволствие, ако ти връщат поне малко от чувствителността, значи си на прав път.
За миналото спор няма,но след като виждам че не се действа с нещо което е видимо и ясно да се чисти сега,другото предполагам с времето ще се изясни и проясни!ivangp написа:Деско, 24 случки е малко, но все пак е начало. Действай! Всичките ги чисти с ТКФ!
Гена, не мисля , че ровенето в миналото е грешка и загуба на време. Напротив. Точно обратното мисля.
Целият ни живот, всичките ни модели на мислене и поведение, всичките ни убеждения, всичките ни спомени на които основаваме възприятието си за АЗ (личността кояято сме) са основани на случки. И всички тези случки са се случили в миналото.
След като човек сам си признава,че не е постоянен и явно не е сигурен в себе си,какво друго да му дойде на човек да теса?
Вяра, пробвай следното.vqra написа:Иване, съгласна съм с теб. Но аз имам голям проблем, относно тесане с ТКФ. Събитията от миналото ми, са били с много силен емоционален заряд, но в момента не чувствам абсолютно нищо, когато си помисля за тях. Спомням си само, че заряда е бил много голям. Дори съм забравила повечето подробности. Имам амнезия по въпроса. Загуба на памет. Не знам как да ги ТЕСам.
Мисли си за случката и се потупвай. Дай си повече време. Само следи вниманието ти да е насочено към случката. Разказвай си всичко, което се сещаш. С повечко потупване след известно време би трябвало да засилиш усещанията.
mamaly, казах на иструктора. Ето какво ми отговори той:
"Всеки има някакъв дефект.Този дефект е в УМА.Нали Ви чета,колко е вреден,колко е важно сетивата да са под контрол,защото възбуждат Ума?Радвай се на живота,каквото и да става,радвай се!!!!Прави всичко без напрежение!Отпускай се и ще изтекат мнооооооогггооооо насъбрали се емоции.Небързай да станеш съвършена за миг,труден процес е.И какво като плачеш,то е все едно се радваш..Лекарството е постоянно,постепенно и приятно!!!!Весели дни!!!"
Това е. При мен трудното е да се отпусна, да се радвам на хубавото. Страхувам се, ама и аз не знам защо.
Аз продължавам с предизвикателството. Интересното е, че като се тес-ам за кистата, имам чувството, че вече я няма, че си тес-ам здрав орган и се чудя защо въобще го тес-ам. Обаче пък ме е страх да отида да направя рентгенова снимка, да не би да се окаже, че греша. Това също възнамерявам да си го тес-на.
Чистя си и случките от миналото. Обаче какво диване съм, гледам по-лесното да изчистя, по-незначителните случки. Едно време така бях и със задачите по математика. Първо изчиствах лесните, накрая оставях трудните
(да вметна за самочувствие-бях най-добрата по математика както в основното, така и във висшето-ха ха, умря циганката дето ме хвалеше). Не знам обаче дали в тази ситуация не греша. Все се надявам трудните неща да се изчистят чрез лавинния ефект (нали така се казваше). Не смея да се доближавам до тях.
Докато чистих ми изникна в съзнанието някои от причините за ниското ми самочувствие-подиграванията към мен в основното училище относно очилата ми(мразя това нещо, дори и сега като ги слагам пак ги мразя, така и не свикнах с тях), а другото е вечното грешене на хората, че майка ми, ми е баба. Чувствах се ужасно, беше ми неприятно. Мразех хората, че бъркаха така. Това определено ще си го тес-ам.
Докато пиша ми изникват и други случки. Подтискането на майка ми към мен. Тя не ми разрешаваше да се обличам по-женствено. Натруфваше ме с дрехи, треперейки все да не се разболея. Не ми даваше да излизам никъде с приятелки, съответно всички страняха от мен. Да, всички бяха мили с мен, но само толкова. Исках да имам добра приятелка в училище, да се водим под ръка, да си клюкарстваме Такива работи.
Сега ще прозвучи смешно, но майка ми дълго време ме спираше да си махам и космите от краката. Беше ме срам да нося къси гащи през лятото, камо ли пола. Един ден обаче просто не издържах, не я послушах, обръснах се и се почувствах жена. От тогава спрях да я слушам в съветите относно обличане, излизане с приятелки и т.н. Това последното с майка ми определено не знам как точно да го тес-ам
Но се сетих за него.
"Всеки има някакъв дефект.Този дефект е в УМА.Нали Ви чета,колко е вреден,колко е важно сетивата да са под контрол,защото възбуждат Ума?Радвай се на живота,каквото и да става,радвай се!!!!Прави всичко без напрежение!Отпускай се и ще изтекат мнооооооогггооооо насъбрали се емоции.Небързай да станеш съвършена за миг,труден процес е.И какво като плачеш,то е все едно се радваш..Лекарството е постоянно,постепенно и приятно!!!!Весели дни!!!"
Това е. При мен трудното е да се отпусна, да се радвам на хубавото. Страхувам се, ама и аз не знам защо.
Аз продължавам с предизвикателството. Интересното е, че като се тес-ам за кистата, имам чувството, че вече я няма, че си тес-ам здрав орган и се чудя защо въобще го тес-ам. Обаче пък ме е страх да отида да направя рентгенова снимка, да не би да се окаже, че греша. Това също възнамерявам да си го тес-на.
Чистя си и случките от миналото. Обаче какво диване съм, гледам по-лесното да изчистя, по-незначителните случки. Едно време така бях и със задачите по математика. Първо изчиствах лесните, накрая оставях трудните
(да вметна за самочувствие-бях най-добрата по математика както в основното, така и във висшето-ха ха, умря циганката дето ме хвалеше). Не знам обаче дали в тази ситуация не греша. Все се надявам трудните неща да се изчистят чрез лавинния ефект (нали така се казваше). Не смея да се доближавам до тях.Докато чистих ми изникна в съзнанието някои от причините за ниското ми самочувствие-подиграванията към мен в основното училище относно очилата ми(мразя това нещо, дори и сега като ги слагам пак ги мразя, така и не свикнах с тях), а другото е вечното грешене на хората, че майка ми, ми е баба. Чувствах се ужасно, беше ми неприятно. Мразех хората, че бъркаха така. Това определено ще си го тес-ам.
Докато пиша ми изникват и други случки. Подтискането на майка ми към мен. Тя не ми разрешаваше да се обличам по-женствено. Натруфваше ме с дрехи, треперейки все да не се разболея. Не ми даваше да излизам никъде с приятелки, съответно всички страняха от мен. Да, всички бяха мили с мен, но само толкова. Исках да имам добра приятелка в училище, да се водим под ръка, да си клюкарстваме
Такива работи. Сега ще прозвучи смешно, но майка ми дълго време ме спираше да си махам и космите от краката. Беше ме срам да нося къси гащи през лятото, камо ли пола. Един ден обаче просто не издържах, не я послушах, обръснах се и се почувствах жена. От тогава спрях да я слушам в съветите относно обличане, излизане с приятелки и т.н. Това последното с майка ми определено не знам как точно да го тес-ам
Но се сетих за него.Тъкмо защото постъпих така.........., аз напълно и безрезервно се приемам и обичам!Един ден обаче просто не издържах, не я послушах, обръснах се и се почувствах жена. От тогава спрях да я слушам в съветите относно обличане, излизане с приятелки и т.н. Това последното с майка ми определено не знам как точно да го тес-ам Rolling Eyes Но се сетих за него.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Емоция, радвам се, че макар и косвено съм успяла да помогна.
Така, да дам отчет.
Продължавам с чистенето на случките. Само ми е интересно как ще разбера, че съм ги изчистила Но мисля, че ще го усетя. Странно се почувствах, когато чистих случката с осиновяването. Докато я чистих, сякаш пониквах и израствах както цветето. Изведнъж бях малка и лека полека растях, растях, докато накрая не се озовах в действителността. А днес просто усмивката ми не слиза от лицето. Тес-ах за самочувствието ми и липсата ми на усмивка. Днес като, че ли съм по-отпусната, по-смела да се усмихвам. Сутринта в един момент усетих, че ей така си се усмихвам и ми хареса. Много е вдъхновяващо. Обаче пустият ми ум се опитва да ме саботира и ме кара да се връщам към лоши моменти, ама аз съм инато магаре и се опитвам да се връщам към хубавото-сватбата, раждането на детенцето ми, завършването в университета Водя упорита борба със себе си-поне днес
Така, да дам отчет.
Продължавам с чистенето на случките. Само ми е интересно как ще разбера, че съм ги изчистила
Но мисля, че ще го усетя. Странно се почувствах, когато чистих случката с осиновяването. Докато я чистих, сякаш пониквах и израствах както цветето. Изведнъж бях малка и лека полека растях, растях, докато накрая не се озовах в действителността. А днес просто усмивката ми не слиза от лицето. Тес-ах за самочувствието ми и липсата ми на усмивка. Днес като, че ли съм по-отпусната, по-смела да се усмихвам. Сутринта в един момент усетих, че ей така си се усмихвам и ми хареса. Много е вдъхновяващо. Обаче пустият ми ум се опитва да ме саботира и ме кара да се връщам към лоши моменти, ама аз съм инато магаре и се опитвам да се връщам към хубавото-сватбата, раждането на детенцето ми, завършването в университета Водя упорита борба със себе си-поне днес По такъв повод някъде бях чела: "Защо човешкият ум има силно изразената склонност да се връща към лошите моменти, а не се обръща към хубавите?". Много ме впечатли. Ефикасно е да разглеждаш разни красиви снимки - на природата, на животни, на къщи...desko написа: Обаче пустият ми ум се опитва да ме саботира и ме кара да се връщам към лоши моменти, ама аз съм инато магаре и се опитвам да се връщам към хубавото-сватбата, раждането на детенцето ми, завършването в университета
Стискам ти палци за пълен успех
Деско, знаеш ли какво ми хрумна - в периодите, когато ТЕСам променям позата си преди заспиване и слагам двете си ръце на определени точки върху торса. Понеже е твърде необичайно за мен си помислих, че чакрите "искат" някакво докосване.
И за друго се сетих - за Лавинния ефект. Обърнала ли си внимание дали действа при теб?
И за друго се сетих - за Лавинния ефект. Обърнала ли си внимание дали действа при теб?