Не знам
Мая дали ще се осмеля да и кажа всичко това, а още по-трудно ще ми е да и кажа за тази тема. Ако нещо разговора ни тръгне в тази посока, може и да успея да споделя. Засега си тесам тези чувства, уж ми отминава, после пак се засилва, после се укорявам, че може да съм толкова слаба.
Последния път като се видяхме и подарих книгата на ТЕС. Тя по принцип работи понякога и с още един хомеопат, та бях споменавала за това и преди. Тогава хомеопата спомена, че е чувал за това и ме поразпита. Казах му, че ТЕС ми помогна да си пооправя лишеите. Сега хомеопатката се заинтригува от книгата, ще видим дали ще я прочете и тайно се надявам без да и споменавам нищо да влезе във форума и да прочете темата
Май чакам съдбата да се намеси.
Иване, пробвах с твойто предложение да си представя случка от миналото и сегашната Деси да прегърна малката Деси, но нещо не ми се получават нещата. Аз по принцип много обичам да си визуализирам, ако така мога да го нарека, но в други случи. В смисъл, нещо като мечти, изигравам си ги преди да заспя с мислите си. Сега по-успешно си представям как плача на рамото на хомеопатката. Как успява тази жена да запази самообладание, направо и се възхищавам. Успява да ме накара да погледна от друг ъгъл на нещата, а после като се разделим съм така нахъсана да се променя. До следващия скандал с мъжа ми, майка ми или някоя друга случка да възникне и тотално се сривам.