Страница 16 от 40

Публикувано на: 30 Яну 2011 20:38
от galia nh
Деско, много интересна тема! Успях да я изчета цялата, е, почти:))
Поздравления, че си се захванала с това да изчистиш страховете си. Поздравления и за всички, които те подкрепят тук - много ценни съвети и интересни посоки за размисъл.
Още в началото веднага се сетих за метода семейни констелации. Мисля, че трябва да стигнеш наистина до корена на проблема, който те кара да се чувстваш така, а семейните констелации ще свършат чудесна работа в твоя случай, според мен. ТЕС-а е задължителен преди, по време и след констелациите)):)):)) И да разказваш!

Публикувано на: 31 Яну 2011 13:20
от desko
От снощи съм в една лека кризичка :oops: Тес-ах се, нямах търпение да си легна после. Нищо не успях да изчистя, просто исках да заспя. Сутринта си се събудих със същото чувство. Това нещо, което се е загнездило в мен искаше да избие. Започнах да се тес-ам, разревах се с глас, отпуснах се, понеже никой нямаше вкъщи. Но не се чувствах спокойно от този плач. Странно ми беше. Исках да има някой друг до мен и да ме успокоява. Винаги в такива моменти се сещам за мойта приятелка. Преди, когато ми беше скучно и се обаждах и духа ми се повдигаше. Сега, след като се бяхме скарали, сякаш не съм готова да и се обадя или да се видим. По скайпа ми е супер добре да споделям с нея, разбира ме. Но изпитвам някакво напрежение в мен, когато се чудя дали да и се обадя по телефона. Знам, че старото време никога няма да се върне и това още повече ме натъжава, тежи ми на душата. Днес сутринта усещах огромна самота. После за мой късмет си поговорих с една позната от този форум. Много добре ми подейства, в момента се чувствам супер добре, заредена с енергия.

Публикувано на: 31 Яну 2011 20:21
от Alisa
Предлагам ти веднага, да си ТЕСнеш това изречение по изречение:
Сега, след като се бяхме скарали, сякаш не съм готова да и се обадя или да се видим. По скайпа ми е супер добре да споделям с нея, разбира ме. Но изпитвам някакво напрежение в мен, когато се чудя дали да и се обадя по телефона. Знам, че старото време никога няма да се върне и това още повече ме натъжава, тежи ми на душата. Днес сутринта усещах огромна самота
:D

Публикувано на: 31 Яну 2011 21:22
от desko
Алиса, тес-ах си го аз това :) Но усещам, че най-добре ми действа разговора с някой. Някой, който да ме разбира, който да ме изслуша. Така се почувствах днес добре като си поговорих с Таня. Тес-ах се, че ми липсват хора, че се чувствам самотна. Но ми избиват все нови и нови чувства и все едно се въртя в кръг. Не ги разбирам тези чувства. Тес-ам дори без декларация. Днес сутринта като се тес-ах и се разплаках си помислих, че съм разбрала какво ми тежи. Опреличавам си го на един балон пълен с вода, който от време на време се пука и така рева. Кога ли най-накрая ще изтече тази вода....
А само с един разговор, колко добре се почувствах, заредена с енергия.

Публикувано на: 31 Яну 2011 23:40
от ivangp
Деско, и един алкохолик най-добре се чувства като си пийне, ама това не му решава проблемите, само времено го кара да ги забрави и да се почувства добре. Ти си се "алкохолизирала" по отношение на желанието - да има някой който да показва че ме подкрепя, че ме разбира, че ми съчувства, че ме харесва, че ме обича и т.н.
Зависима си и докато не премахнеш зависимостта си ще си тъпчеш на едно място. Сега вероятно Таня ще замени приятелката ти и хомеопатката.
като човек с който да споделяш и на чието рамо да поплачеш.
Докато не осъзнаеш, че ти всъщност не искаш да се освободиш от проблема си, не искаш да се промениш, а искаш светът да се нагоди спрямо теб и не го изчистиш това, няма да станат нещата.

Последното изречение можеш да го ползваш за декларация :idea:

Прави ми впечатление, че вече в няколко поста разказваш как се ТЕСаш и нещо се надига в теб, ама не иска да излезе. Ами ТЕСай за това, че това нещо, някакъв аспект в теб, второто ти Аз всъщност неще да се махне, да се промениш да се освободиш. Тегли му една майна, докато го ТЕсаш. Излей ги тези чувства стига ги подтиска. като се надигне това пак, скъсай му главата от ТЕсане. Не спирай за да тичаш да се жалваш, че не става.Като не става по един начин значи трябва да се търси друг.
в случая друг подход в ТЕС. Предлагам ти да пробваш една седмица с ругатни, псувни и т.н. После, ако не стане ще видим какво да променим.

Публикувано на: 01 Фев 2011 13:25
от desko
Хайдеее, вече и алкохоличка станах :D :wink:
Но си напълно прав, че наистина съм зависима от друг човек, който искам да ме подкрепя. Хем искам хората да ми съчувстват, хем не искам да съм център на внимание :roll:
Ще го пробвам това с ругатните. Аз иначе си псувам, когато се тес-ам, че не знам какво ми става, че нещо ми тежи, ама не знам какво е. Ама не съм кой знае колко цветуща :) Явно ще трябва да се поусъвършенствам. Това разбира се в кръга на шегата, ще се пробвам определено. Ще пиша как вървят нещата.
Това с подтискането го правя несъзнателно. Дано с ругатните успея да го преодолея.

Публикувано на: 01 Фев 2011 15:07
от desko
Пробвах до сега с ругатните, но забелязах нещо.
Когато си правя декларацията, че искам да се променя, това чудо се надига в мен. Стомахът ми се свика, като при притеснение, едни иглички ме пробождат. Започвам по точките да се тес-ам с освобождавам се от тежестта в мен, продължава това нещо да се надига. В момента, в който кажа-разкарай се, изчезвай, не те искам, махай се и т.н. то се свива отново, сякаш му се карам и то се свива от страх. Но и усещам, че вътрешно го подтискам да му се невиди. Ще продължавам в същия дух, утре ще пиша вече повече подробности. Това като за начало.

Публикувано на: 01 Фев 2011 20:21
от Alisa
:D :D :D
В момента, в който кажа-разкарай се, изчезвай, не те искам, махай се и т.н. то се свива отново, сякаш му се карам и то се свива от страх
Еми в такъв случай, му кажи: Ела, покажи се, не се бой -искам да те видя!

Публикувано на: 01 Фев 2011 20:49
от ivangp
Аха, или му кажи - Обичам те, винаги ще бъда до теб, и ще те подкрепям, не се крийй, нека бъдем приятели, ела и ми кажи какво искаш, от каво имаш нужда.

Публикувано на: 02 Фев 2011 15:01
от desko
Много ми е студено,вътрешно цялата треперя ръцете ми ужасно омаляха, рязко, изведнъж все едно съм в транс Дори трудно пиша. Ще изчакам да се поокопитя

Публикувано на: 02 Фев 2011 16:16
от Alisa
Не забравяй, че може да се ТЕСа и на ум...
:D

Публикувано на: 02 Фев 2011 16:43
от desko
Хубаво ми напомняш Алиса, само и на мен да ми идваше навреме да се сещам. Когато съм навън редовна наум си тес-ам, ама сега хич не ми дойде на акъла. Полежах си около половин час в леглото, та живнах, така да се каже :D
Да опиша какво ми се случи.
Върнах се в детството. За част от секундата просто ми изникна в съзнанието една дървена дъска, висяща от някъде и детска площадка. Тази площадка беше площадката от детството ми. Но дървената дъска нищо не ми говореше и си нямам и на идея за какво е. И докато се тес-ах разглеждах снимки от детството си и по-скоро местата където съм си играла. С носталгия си спомнях за миналото.
Не можах да си изкарам тази тежест от мен. Преминаваха ми студени тръпки, стана ми адски студено (дори с ръкавици се тес-ах), не можех да спра да тес-ам. Дишането ми се промени. Предпочитах по-често да издишам, отколкото да вдишвам. Сложих си дори едната ръка на стомаха, сякаш да помогна да излезе. Чудя се дали това нещо, тази тежест, която чувствам трябва да я изкарам от мен?! Или просто да я приема. Обаче пък при всяка емоция, тя започва да бушува, да ме притиска.
Странно се чувствам, когато се тес-ам. Изпадам в някакво транс състояние и не искам да излизам от него, въпреки че ми става зле по някое време. В случая ръцете ми омаляха както, когато бях при хомеопатката. Едвам си ги движех, все едно съм копала цял ден. В момента отново лявата ръка я чувствам слаба.
От онзи ден се връщам в мислите си за тази случка при хомеопатката. Не знам какво изпитвам и не знам как да я изчистя. Спомням си как ми стана зле, как всяка частица от тялото ми блокира, как ми стана студено, как ми пресъхна устата. Спомням си как жената се опитваше да ми помогне. Но какво усещам от всичко това по време на тези спомени, не знам. Не си ги спомням с лошо, което ми е най-объркващо. След като ги преживея наново, чак тогава се чувствам и се държа адски изнервено.
И тези неща тес-ах, абе всичко, което ми мина през главата. И в момента просто нищо не чувствам. Сякаш съм на някакво непознато място, оглеждам се и това е. До следващият път, когато пак ще ми нахлуят разни мисли и чувства :cry:
Не задълбавам ли прекалено много? Това дълбаене да не доведе до нов срив, че тогава не знам как ще изкоча…

Публикувано на: 02 Фев 2011 17:18
от Alisa
Най-вероятно си хванала някой аспект. Това че си сложила ръка на мястото от което чустваш ,че нещо се надига, също е инстинкт, който ти помага. Възможно е ръцете ти да отмаляват, защото точно от там да изтича емоцията, която чистиш. :D А тези спомени, ги викаш несъзнавано, да те успокоят. Продължавай, да подмамваш бушуващата и скрита емоция, да си подаде носа навън. За улеснение, може да си представиш, че емоцията е едно уплашено коте скрито под дивана и ти трябва да го извадиш от там... :D Как би го направила? Какво би му казала,а след това? :D :D :D
П.С. Котето може да драска и да съска :lol:

Публикувано на: 02 Фев 2011 19:41
от desko
Алиса, няма да е котенце, че съм алергична към котки, ще си представя, че е кученце :D
Това в кръга на шегата разбира се. Благодаря ти, че ми помагаш наистина. Интересно е, че когато му се моля да излезе, сякаш се колебае. В момента, в който задам въпроса-какво си ти, какво ми тежи толкова много, все едно се размърдва, надига се до едно ниво и пак се свива. Явно и то е страхливо като мен.
Обаче определено съм сдухана. Преди малко излизах с един познат да се видим, прибрах се и настроението ми рухна. Мразя скуката, не обичам да съм сама :cry: :cry: :cry:
Откакто изпаднах в депресията най-уютното ми местенце е банята. Сега изпитвам ужасна нужда да се изкъпя и да се тес-ам, точно там. Сякаш банята ми е дрогата :roll:
Та отивам да източа бойлера :twisted:

нещото

Публикувано на: 03 Фев 2011 14:46
от mary089
desko написа:Алиса, няма да е котенце, че съм алергична към котки, ще си представя, че е кученце :D
Това в кръга на шегата разбира се. Благодаря ти, че ми помагаш наистина. Интересно е, че когато му се моля да излезе, сякаш се колебае. В момента, в който задам въпроса-какво си ти, какво ми тежи толкова много, все едно се размърдва, надига се до едно ниво и пак се свива. Явно и то е страхливо като мен.
Обаче определено съм сдухана. Преди малко излизах с един познат да се видим, прибрах се и настроението ми рухна. Мразя скуката, не обичам да съм сама :cry: :cry: :cry:
Откакто изпаднах в депресията най-уютното ми местенце е банята. Сега изпитвам ужасна нужда да се изкъпя и да се тес-ам, точно там. Сякаш банята ми е дрогата :roll:
Та отивам да източа бойлера :twisted:
Това с кученце-котенцето ме подсети за една случка с мен преди 2 месеца някъде - имах поредната криза на хроничен цистит, дори имам тема за него във форума. Та една вечер започнах да ТЕС-ам в леглото, постоянно сменяйки фразите, защото се променяха и в ума ми. В началото беше жива рана, после стана някакво същество, което ме драска и хапе и т.н., постепенно взех да се унасям и изведнъж много ясно усетих, сякаш видях една дебела, гадна, черна змия да излиза от мен .....бляк. За малко да повърна в леглото, стана ми ужасно зле, цялата се изпотих, после започнах да треперя сякаш са ме вкарали във фризера. Започнах да ТЕС-ам с треперещи ръце отвращението, което изпитах, беше ужасяващо. Сега не изпитвам вече нищо към змията, а и цистита го няма :) Не знам дали трябва да го примамваш това в теб, за да излезе, по-скоро се опитай да го приемеш, тогава то само ще ти се покаже. ТЕС-ай отношението си към него - страх, погнуса или каквото изпитваш.