TEC

desko написа: Който разбрал, разбрал.

Аз разбрах, защото живея с такава убавица повече от 20 години. Това е израз на слабост, вътрешна, неосъзната може би. Затуй така се перчи, да си повярва, че е силна и може да се гаври. Като й ритнах няколко пъти задника и видя, че свърши нейното време не преде вече. Но и мен ме беше страх дълги години.

Aqua написа:Иване, и аз не разбирам защо тук съветваш деско да променя външните условия, за да изпита някакъв комфорт, а не ги приема такива, каквито са. Ясно, че и това е вариант на този етап, докато не постигне някакъв напредък в личностно развитие, но как знаем, че е най-добрият? или може би не търсим най-добрият, а просто временно облекчение на положението? Не критикувам, просто ми е интересно

Защото една и съща енергийна техника в различни моменти работи различно - понякога резултатът идва по-бавно, друг път по-бързо. Условията на заобикалящата среда играят наистина голяма роля за ефективността на една биоенергийна или препрограмираща техника(каквато е и ТЕС). Ние може и да не им отдаваме значение на условията, но енергийното (т.е. финото) тяло, което е много по-чувствително от физическото на външни влияния, ги разпознава, усеща и реагира на тях, и без да го осъзнаваме.

desko написа: А относно епитета, който използвах, няма да се извинявам. Не знам до колко ми прави чест, но така съм го видяла, така съм го разбрала. Някои хора са срещали такъв тип, някои не са. Тези, които са срещали, разбират за какво става дума. Ще ви дам един пример, просто ей така.......
Който разбрал, разбрал.

Въпросът не е в това дали тя е такава или не и какви са реакциите на хората около нея, а за това, че ти падаш на нейното ниво, занимавайки се с окачествяването й. Толкоз. Аз добре знам за какво ти говоря, срещала съм всякакви типове и ситуации и от собствен опит знам, че резултатът от толкова палене е нулев.
Ако искаш мога да се изразя като теб - Който разбрал, разбрал!

Femme, не искам да спорим за това нещо. Аз съм го разбрала по един начин, ти го разбираш по друг. Може би така повече се успокоявам, може би така успявам да се справя с проблема. Засега се чувствам добре, ще видим като ми дойде в къщата как ще е. Важното е, че вече свекървата не ми е на първо място в главата и гледам по-спокойно и по-обширно на света.

Привет, поредния емоционален проблем отново е налице.
Искам да го споделя с вас и се надявам да ми дадете съвет.
От близо две години се опитвам да убедя мъжа ми за второ детенце. По принцип имаме планове да се преместим и да живеем в Канада, подали сме и необходимите документи и чакаме само отговор. Та мъжът ми упорито не желаеше да имаме второ, докато не се преместим в Канада и не се уредят нещата там. Аз обаче успях да го убедя, че освен второ, имам планове и за трето и съответно започнахме опити за бебеправене. Първият ми сблъсък беше миналия месец, когато един гинеколог ми каза, че имам 8см киста на десния яйчник, наговори ми ги едни неща, че със сълзи излязох от кабинета и не знаех на кой свят се намирах. Тук беше и голямата подкрепа на Иван и с негова помощ успях да се съвзема. Тес-ах се, че ме е страх, че може никога да нямам други деца, а това ми най-голямата мечта. След 2-3 седмици отидох при друг гинеколог, който ми заяви, че киста на десния яйчник нямам. Това беше толкова хубава новина за мен. Отново ми се върнаха надеждите.
И тук идва другия проблем. Усещам, че съм се вманиачила в това. Вчера ми дойде цикъла и отново бях разочарована и сякаш съм бомба със закъснител. Уж го приемам спокойно, но май не е баш така. Тес-ах се, че ме е страх, че може да ми дойде цикъла и че няма да съм бременна и може и от това да се чувствам спокойна за момента. Хора, толкова много искам второ детенце, да си го гушкам, да усетя как го кърмя. Колко пъти като се разплаче Калоян и ми се иска да го сложа на гърдата и да го успокоя. Искам отново да почувствам бебенцето в ръцете си.
Кажете ми от къде да започна? Някакси това положителното не знам как да го Тес-ам. Тес-ам си някакви фрази, но нещо не мога да нацеля правилната, не мога да я почувствам така. Давайте идейки, та да си формулирам нещо за тази моя вманиаченост.

Чудесно отговорът ти е вътре в поста сред мен : "вманиаченост". Тесай ваниачеността и да видим какво ще стане. Под вманиаченост вероятно имаш пред вид , че на всяка цена искаш дете.....
Поздрави

Да, обаче другото нещо, което ме притеснява е, че ако си тес-ам тази вманиаченост, дали няма да обърна нещата и демек да се успокоя, че може да не стане веднага и то съвсем да не стане? Ей туй нещо ме притеснява. То и аз си го оприличавам на вманиаченост де, може да се каже и огромно желание, знам ли и аз

Какво ще ти даде второто дете, което нямаш в момента с първото?
Като го кърмиш какво ще изпиташ?
Някому да си нужна, някого да закриляш, някой да зависи от теб и т.н.
Надушвам незадоволена нужда тук.
Тя е за ТЕСане.
Вманиаченост, отчаяно желание - все неща за ТЕСане.

Още варианти
- няма да заминете
- ще победи плана на мъжа ти
- ти няма да осъществиш нещо незабременявайки
- страх от провал като жена и майка
- страх че си неспособна да дадеш още живот
- страх във връзка с време или възраст
- страх от загуба на авторитет и позиция- току що си убедила мъжа си да е твоето
...

...

Доста неща за ТЕСане има.
Бебето, ако изобщо е решение на някои от тях, е само временно решение.
Аз бих ТЕСал до момент, в който нямам НУЖДА от бебе, за да си реша проблемите.

Иване, аз наистина си искам поне още 2 бебенца Това си ми е детска мечта. Вярно е, че проблемите ми може да са възникнали още, когато съм била малка и сега да избиват, но дали има нещо общо с бебета или не, още не съм установила.

Едно е да искаш, друго е да имаш нужда и трето е да си се вкопчила отчаяно в постигането на даден резултат.
Аз не писах, че е добре да спреш да искаш, я, че е добре, според мен, да спреш да си зависима от резултата.

Е добре, каква е разликата между искане и нужда? Нали за да искаш, пак трябва да има причина? (Чела съм я темата за освобождаване от нужди, но не ми дава отговор).
Питам, защото съм в същото положение като Деско с искането на бебе, само дето "работя" по въпроса от много време, а все не се получава. В началото го исках заради мъжа ми и дъщеря ми. После преминах през период, че го искам, за да запълня някаква си моя нужда. После - това е най-загубеното - за да прилича на мен, щото щерката е изцяло на баща си. И накрая вече така съм се оплела, че като си задам въпроса "защо", не намирам смислен и неегоистичен отговор.
Иначе, Деско, съм ревала като магаре всеки месец, когато разбирах, че не съм бременна. И какво ли не съм тесала - че съм непълноценна; че имам мания за контрол да стане на моето точно в момента; че съм егоист; че имам вътрешна съпротива към това дете... Минах през моменти на вманиачаване, дори и депресия, до момент, в който ми беше вече все тая ще стане ли, няма ли да стане. Сега не знам къде съм - може би на етап примирение, че не зависи от мен. Целта ми е да достигна в състояние на приемане на нещата такива, каквито са. Че дори и да не забременея, животът продължава.
(Това с примирението и приемането е по Мая, много добре ми пасва на обяснението )

Именно, животът продължава дори да не получиш желаното.
Разликата между искам и имам нужда най-лесно се обяснява с примери.

Искам да ям шоколад е желание и да не ям съм ОК. Ако ям ще е по-добре, но, ако не ям, животът продължава и аз съм в хармония. Мога да мя , мога и да не ям. Ако не ям шоколад това означава, че няма да ям шоколад.

Имам нужда да ям шоколад е съвсем различно. Ако не ям животът не продължава = ще полудея, ще се пръсна от нерви, ще убия някого или себе си, не мога да понасям тази агония повече, тялото ми крещи
Ш-О-К-О-Л-А-Д.
Всяка клетка в мозъка ми копнее за шоколад. Постоянно мисля за шоколад. Сънувам шоколад. Имам зависимост към шоколада.Пристрастен съм към шоколада. И т.н.
Ако не ям шоколад това означава, че ..............(нещо различно от това, че няма да ям шоколад)...........

Схвана ли разликата?