Дневникът на Мирка :)

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Дневникът на Мирка :)

Мнение от aurelia1507 »

Здравейте :) Първо да се представя - казвам се Мирка и с ТЕС се запознах лятото.
Реших да започна мой си дневник, защото аз така и така си водя дневник на хартия, но там няма кой да ме подкрепя или поправя. Около мен няма хора, които се интересуват от ТЕС, така че този форум е мястото, където мога да споделям опитите и неуспехите си.
Та от лятото правя ТЕС доста несериозно и ако не беше дневника си мислех, че не съм постигнала нищо, но като прехвърлих страниците виждам ситуации в които ТЕС ми е помогнал. Но досега бях доста нередовна и несериозна в практикуването на ТЕС.
От няколко дни се заех сериозно с правенето на ТЕС, пък да видим до къде ще стигнем. Малко насила започнах с ТЕС на 10.12 и освен това прочетох една реплика във форума от Thesoanita, която ме грабна и разкри едно ПО за мен - че не смея да правя ТЕС, за да не се разочаровам като от другите техники, които съм пробвала досега. И това е отправна точка за мен - започнах да ТЕС-ам от там.
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

Та така, няма да разправям за предишните си премеждия с ТЕС, започвам със заниманията си през последните дни.
В понеделника започнах да си казвам "Обичам те Мира и те приемам безусловно" пред огледалото докато се потупвах по точките. Първо се гледах с обич и приемане, после изкочиха негативни емоции - осъждане, критикуване, вина - аха да заплача. Затова започнах с ТЕС за емоциите, които съм изпитала по време на това упражнение - нареждах си всичко, което ми хрумваше докато се потупвах. Поотпуснах се, но се чувствах направо изтощена, все едно съм вършила тежък труд. Продължих с ТЕС за съмненията ми в техниката, за това че отлагам редовни занимания, че си намирам оправдания ....
След това реших да направя техниката на метафората за раничката на шийката на матката, която в момента ми е най - належащия проблем. Представих си я като сурово кюфте поставено в бяла тава с кръв. Между другото имам проблем с формулирането на декларациите с този ТЕС - въпреки, че да имам раничка на шийката на матката е все едно да имам сурово кюфте ..... Или и аз не зная как да говоря точно.
Но както и да е втория път раничката си я представих като опечено, страхотно кюфте върху бял ориз и то ми каза, че не иска да се маха, толкова комфортно се чувства там. Все едно ми се молеше да не го закачам, ама така добре му е там, защо искам да се махне. На третия кръг кюфтето стана черно лъскаво ( като камък) зарче на бял фон. Направих асоциация с ИН и ЯН и зарчето ми каза, че е тук, за да ме научи как да се самолекувам и как да бъда цялостна, но иска малко повече цвят и радост. ТЕС-вах тези прозрения и се отпуснах доста и не ми дойде друг образ след това.
Но така ми се доспа. Бях у дома с 3 годишното си дете, добре че той гледаше филмче в момента, аз просто не можах да се сдържа, легнах на леглото, завих се и съм поспала поне 30 минути..... Много беше странно, по принцип не заспивам така :)
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

Вчера пак започнах с "Обичам те" пред огледалото. Докато казвах "Обичам те Мирка", всичко беше наред. В момента, в който казах "Обичам се и се приемам такава каквато съм" и аха да ревна - стана ми напрегнато, неконфортно и ми се догади ужастно. Осъзнах, че като говоря в трето лице всичко е наред, все едно говоря на някой друг и тогава съм толерантна и обичаща, но като си го казах на себе си нещата не са същите. ТЕС-вах това противоречие, ТЕС-вах, че ми е напрегнато, изнервено и ми се гади, че ми се насълзиха очите. След малко остана само гаденето, продължих да го ТЕС-вам и него и започннах много да се прозавам. Казах си това е добър знак, но стана пак като предния ден. Така неистово ми се доста, че директно се отпуснах в леглото и поспах ....
На някой друг случва ли му се нещо подобно?
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

А и само да допълня, че тези заспивания ми стават точно като работя с "Обичам те". Сутринта преди това упражнение се тесвах за съмненията и колебанията, които имам във взето от мен решение. Успях да взема решение без да продължавам да се питам дали това е най правилното нещо, дали другия начин не е по правилен.
И без да заспя след това :)
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Според мен много добре ти се получават нещата и си спи на воля! :D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

aurelia1507 написа::shock:
След това реших да направя техниката на метафората за раничката на шийката на матката, която в момента ми е най - належащия проблем. Представих си я като сурово кюфте поставено в бяла тава с кръв. Между другото имам проблем с формулирането на декларациите с този ТЕС - въпреки, че да имам раничка на шийката на матката е все едно да имам сурово кюфте ..... Или и аз не зная как да говоря точно.
Но както и да е втория път раничката си я представих като опечено, страхотно кюфте върху бял ориз и то ми каза, че не иска да се маха, толкова комфортно се чувства там. Все едно ми се молеше да не го закачам, ама така добре му е там, защо искам да се махне. На третия кръг кюфтето стана черно лъскаво ( като камък) зарче на бял фон. Направих асоциация с ИН и ЯН и зарчето ми каза, че е тук, за да ме научи как да се самолекувам и как да бъда цялостна, но иска малко повече цвят и радост. ТЕС-вах тези прозрения и се отпуснах доста и не ми дойде друг образ след това.
Но така ми се доспа. Бях у дома с 3 годишното си дете, добре че той
Перфектно ти се е получило.
На прав път си. Работи с този подход с огледалото, докато наистина напълно и безрезервно се приемаш, обичаш и одобряваш такава каквато си.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Rally
Участник
Мнения: 43
Регистриран на: 20 Юли 2010 18:26

Мнение от Rally »

aurelia1507, зачетох се в дневника ти ...
На мен много ми спори Техниката с метафора, аз обаче в декларацията не споменавам изобщо здравословния проблем, направо го замествам с метафората, която ми е излязла за него.
И нещо друго ми прави впечатление, при теб всеки път се появява едно и също нещо, което търпи трансформация в някаква насока, а при мен за един и същ здравословен проблем, се появяват коренно различни метафори всеки път, и се трансформират в нещо хубаво ...
Например, аз работя за щитовидната жлеза, първия път ми излезе като някакъв гаден, рядък, сив гребен и между зъбците му имаше огромни, черни, студени пещери-зловещо си беше! Втория път щитовидната жлеза ми излезе като димящ тамян, и от миризмата му, ми се гадеше, направо ми се повръщаше ...
Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече! ...
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

Rally написа: И нещо друго ми прави впечатление, при теб всеки път се появява едно и също нещо, което търпи трансформация в някаква насока, а при мен за един и същ здравословен проблем, се появяват коренно различни метафори всеки път, и се трансформират в нещо хубаво ...
не знам защо е така, но тези образи идват от подсъзнанието все пак, то си прави някакви асоциации. На мен сега ми беше втория ТЕС с метафора, а първия беше на семинара за напреднали. Вярно, че и тогава нещата се трансформираха, но следваха една сюжетна линия дето се казва. Аз честно да кажа това си представям, че трябва да стане и това получавам :)))
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

Благодаря Алиса и Иван :)
И аз смятах да продължа с огледалото. Днес не се почуствах толкова гадно след като си повтарях "Обичам се и се приемам пред огледалото" и днес не съм спала.

Но пък започването на темата във форума отключи в мен каскада от негативни емоции, които ТЕС-вах близо час - че не съм достатъчно важна, че да занимавам хората с проблемите си, че никой няма да отговори на темата ми и явно аз търся одобрението у другите, защото не го намирам у себе си..... и в този дух.
Както някой беше казал де го чукаш, де се пука :))) Това според мен си е свързано с обичта и приемането, така че продължавам си смело в този дух ....

Та благодаря ви, че ми писахте :)
Rally
Участник
Мнения: 43
Регистриран на: 20 Юли 2010 18:26

Мнение от Rally »

И аз нямам много опит с метафорите, правила съм го 5-6 пъти общо, но ми прави впечатление, че всеки път имам добри резултати и понеже не съм срещала досега нещо описано от някого за тази техника (възможно е да има, но да не съм попаднала на него), ми стана интересно, колко е различно при всеки, затова го отразих!
Успех ти желая!!!
Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече! ...
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

Rally написа:И аз нямам много опит с метафорите, правила съм го 5-6 пъти общо, но ми прави впечатление, че всеки път имам добри резултати и понеже не съм срещала досега нещо описано от някого за тази техника (възможно е да има, но да не съм попаднала на него), ми стана интересно, колко е различно при всеки, затова го отразих!
Успех ти желая!!!
Благодаря! Успех и на теб :))
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Alisa »

Давай, хванала си му цаката! :D :D :D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

Продължавам по същия начин. Казвам си "Обичам се и се приемам безусловно", но вече не се преобръща нещо в мен. Обхванала ме е някаква апатия и незаинтересованост. Гледам се в огледалото, ама не се усмихвам, а просто като мумия си повтарям фразата. Вчера поТЕС-ах това, че ме е обхванала апатия и не ми се занимава с нищо, на момента нямаше резултат.
Най странното е, че като се прибрах от разходка с децата страшно ми се доспа - бех правила ТЕС 3-4 часа преди това, тогава си бях казвала и израза с Обичам се. Послах 1,5 часа и се събудих в много по-добра кондиция.
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

Освен това сега четох темата на Мая за нейното предизвикателство с раничката на шийката на матката и това много ме надъха отново. Аз също съм с раничка на шийката на матката, която досега лекувах с хомеопатия, но на последния преглед на колпослопа се виждаше, че има клетки които са изменени. Взеха ми биопсия и резултата ще е готов в четвъртък и тогава ще се замисля много сериозно за едно предизвикателство за тази раничка.......
aurelia1507
Участник
Мнения: 51
Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33

Мнение от aurelia1507 »

Не съм писала скоро в дневника, но не е имало много какво. От 3 седмици правя сутрин и вечер ТЕС за благополучие и здраве, 2-3 пъти съм ТЕСала разни емоции, които в момента са ми изкочили и това е....
Чаках да излезе биопсията от раничката на шийката на матката, за да видя имам ли папилома или не, защото ми се струваше нередно да ТЕСвам, че имам папилома вирус, а да се окаже че нямам.... (Въпреки, че бях почти сигурна, че имам - преди 1,5 година ми го откриха, лекувах се с хомеопатия и разни билки и хранителни добавки, но на колпоскопията се видя, че имам област на шийката на матката която е увредена). Както и да е, сега смятам да направя едно предизвикателство, въпреки че в момента ме е обвзела някаква апатия и силно съмнение, че всичките природни методи които прилагам не ми действат. Първо трябва това съмнение да ТЕС-на преди да започна с предизвикателството, защото вероятно нищо няма да постигна така. Въпреки, че аз на няколко пъти се ТЕС-вам, че се съмнявам че ТЕС ще ми помогне, че ме е яд че не успявам да се излекувам с хомеопатия и т.н. Засега даже си мисля, че съмненията и недоверието ми се засилват, а не намаляват. В същото време знам, че да ми отстранят увренената тъкан е само временно решение, защото ако не съм премахнала психологическата причина аз пак ще е образувам след известно време.
Опитах преди седмица да ТЕС-на всички причини, които ми хрумнаха, за появата на тази раничка и за проблемите в гинеколкогичната ми област въобще, но не мисля, че постигнах някакъв успех. Просто си редях причина след причина минавайки по точките, но не съм изпитала никакво чувство на освобождаване или някаква емоция като плач, смях, отпускане, облекчение..... абе нищо. Все едно гимнастика правя.....
Публикувай отговор