nia написа:Вяра, предполагам, че затрудненията ти с ТЕС до сега са идвали от това, че си работила само с една точка (само с емоцията или само с усещането в тялото). Опитай с двете (както всъщност си пише и в книжката, но си го пренебрегвала, или поне си се старала да се концентрираш само върху едното от двете).
Ния, до сега работих предимно с усещането в тялото ми, а именно тежест и болка в областта на гушата. Нямам представа каква емоция ги причинява. Работих с тази декларация-предизвикателство толкова дълго време и считах, че имам успех, но за съжаление не беше траен, все се завръщаше, а и днес отново чувствам отвратителната болка и тежест в гушата ми. Спрях с предизвикателството още щом Иван ми каза, че да нямаш резултати и да продължаваш да правиш едно и също се считало за признак на обезумяване. За себе си разбрах, че ако работя само с физическото усещане, явно няма да имам никога траен резултат. Поне с начините по които правих Предизвикателството до момента. Сега се чувствам дорасла да променя нещо. Вярвам безрезервно, че ще успея да възстановя нормалната функция на жлезата си и да се спася от тази ужасна болка в гушата ми. Благодаря на всички за помощта, която ми оказвате. За мене всяка ваша дума е ценна.
С КС се научих как да карам болката в гушата ми да да изчезва веднага. За съжаление и с тази техника болката след време се завръща отново. Явно трябва да заложа на нещо по-глобално от болката, но не знам какво е то. "Сириус" има съвсем ново значение за мозъка ми. Даже ми се драйфа като се сетя за другия дневник.
С ТКФ отдавна изчистих всички случки покрай напускането ми от предишната работа. Там беше една много гнила и откачена система, с която не успях да се преборя. Губя времето си на сегашната ми работа, тъй като бизнеса замря. Не знам с каква работа да се захвана, която да ми носи удоволствие и радост. Общо взето това са проблемите ми. Всичко друго е ОК.
Защо ли се явява отново това напрежение точно сега? В петък се вбесих в една община. Бях подала молба с приложен мой оригинален документ и имах входящ номер. Оказа се, че са изгубили документа. Никой не знаел къде е. Наистина се вбесих. Тъй като това не се случва за първи път, реших да напиша жалба до погорестоящите. Помислих си, че може би няма да има никакъв ефект от тази жалба, както нямаше едно време никакъв ефект и от възражението, което написах, когато ме изгониха от работа, поради поставена най-ниска оценка в годишната атестация, в която всяка дума беше лъжа. Почувствах се отново беззащитна. Че не мога да се справя с несправедливостите в тази държава. Може би тази жалба ми е напомнила с нещо на онази жалба, която писах навремето и никой не и обърна внимание. И това е провокирало напрежението в гушата ми не знам. Снощи казах на малката, че имам нож забит от дясно в гушата ми и тя много ме изненада, когато ми каза: "Така ли? Затвори си очите, мамо, ей сега ще го извадя!" Изсценира изваждане на ножа, даже ми сложи лепенка след това. Беше много забавно. Най-интересното беше, че болката и тежестта отшумяха след минута.
Но днес отново се завърнаха.