Много се радвам на тази връзка!
www.debrabg.org.
Ето какво видях аз от нея:
1статия.
АТова се случи преди две зими. В един ден точно като днешния – ветровит, студен, снеговит,....Излизанията сред обществото винаги са стресиращи събития. Не за децата, а за мен. За мен е важно да се опитваме да се забавляваме (децата, разбира се) без оглед на обстоятелствата, а това означаваше да игнорирам много въпроси и погледи от любопитни непознати.
При ЕБ е изключително трудно да се балансира изяждащата времето ежедневна грижа за раните и отделянето на време за живот. Ако въобще искахме да се позабавляваме, превръзките и банята трябваше да почакат. Миризмата на псевдомонас и стафилококи щеше да съпровожда Чарли където и да отидем.
-Тук аз виждам- стрес на майката, не на децата, вътрешно борби, душевно автонасилие - все деструктивни енергии! Убеждение, че заболяването е неизбежно!Тотален деструктивизъм!
Освен това се говори за бясно проявление на "болестта" насред зиматаааа
Б.Мъжът се помоли за Чарли. Когато свърши, го погледна и каза “Чарли, ти ще си добре. Ще се оправиш.” Макар че Чарли беше само на 3 години, той погледна човека в лицето и каза със сладък глас “ОК”.
Никога не забравих този момент и този непознат…
Та така самото дете си е ОК, вътре в себеси, но ритуалът на това, някой друг да поеме отговорността и да даде тласък на "нова програма", явно дава резултат!
Днес Чарли е в много по-добро състояние, благодарение на трансплантацията на стволови клетки, която му беше извършена в Университета в Минесота. Родителите му започнаха процедура по осиновяване на 6-годишния Сет, който също страда от тежка форма на РДЕБ.
2 статия.
А ЕБ е вродената характерна особеност на даден човек да се наранява от слабо триене или травма.
-Я го погледнете, откъм душевно състояние!
Б ЕБ е кожно заболяване, което засяга не само кожата и лигавиците, а целия организъм. Тъй като на много места в организма има лигавици, хората с ЕБ могат да имат рани и в устата, гърлото, хранопровода, очите, дихателната система, ануса, да имат проблеми със зъбите, ставите и костите.
Питам, Рали мажат ли и тялото отвътре, ако и там е имала проявления на заболяването??? Какъв евентуално е резултата???
ВРодителите и близките обикновено живеят в стрес детето да не се нарани и изпитват чувство на вина, ако без да искат му причинят рана.
3.статия-с булкатаПрез това едноседмично посещение майка ми направила единственото нещо, което всяка майка ще направи със своето бебе … обичала ме като никой друг. След като седмицата свършила и ме донесла обратно в болницата, лекарите не видели бебе с ЕБ. Те видели бебе момиченце с шапчица, държано от майка си. Тогава осъзнали, че няма по-добри ръце, в които да бъда и казали на майка ми, че няма нужда да ме връща в болницата.
Да не продължавам, мисля, че и така казах много, за този който иска да го види!
А сега ще ви разкажа как мина моята работа по
Рали-здравото момиче!
Влязох в енергийно прокси искайки и разрешение за контакт!
Тогава почувствах, как кожата ми(аз съм Рали), не иска да е във връзка с мен. Попитах я защо- "защото няма истинска връзка във семейството". (По това време зададох въпрос на Адвайта тук- родителите разделени ли са,на който тя така и не ми отговори пряко, само каза, че майката се грижи за детето...) Проведох разговор със себе си(бидейки Рали), какво ми е нужно, за да се изгради тази връзка и други детайли. Когато всички проблеми, които изскочиха бяха обсъдени и отработени чисто енергийно (смесица от спонтанно проявяващи се техники и мои "фокуси"), почувствах как сякаш се прегръщам със собствената си кожа и я приемам, за да сме едно цяло! След това погледнах Рали отстрани, почнах да я проверявам, дали кожата и е закрепена видимо за тялото. Да изглеждаше така. После, пак бидейки Рали, започнах да подръпвам кожата си, за да разбера, дали е здраво захваната, почвайки проверката от главата към краката. Там където се чувствах несигурна в захващането, пак започвах разговор със собствената си кожа, за изясняване на причината, да не иска да е във връзка с мен (тялото ми на Рали) и така сантиметър по сантиметър. Като стигнах до дясна подбедрица, имаше голям участък свободно плаваща кожа. Работих и върху него. Пак проверявах цялото тяло дали кожата е здраво захваната. На третия ден от този начин на работа Рали вече беше не бебе-дете, а я видях като 10-12 г. момиченце, хилеше се и ми каза, хайде стига вече, добре съм!Тогава просто и пратих любов и благодарност...знаех, че е поела отговорността за живота си, разбрала е какъв и е житейският урок и го е приела. След време просто се опитвах да вляза в енергиен контакт с нея, просто като за здрасти и да я видя как е. Или не ставаше контакт (разбирам че тя не иска) или се появяваше усмихната и лъчезарна. Така знаех, че наистина е приела новата си програма за живот. Оставих я на мира.
Разбирам риска да заявя всичко това, но така го чувствам и го правя! За мен от самото начало Рали е
Рали здравото момиче!
Поздрави!