TEC

След днешния семинар по ТЕС останах очарована - от техниката и от преподавателя.
Преди да си легна се ТЕС-нах. Имах болки в очите. След първия цикъл отново се появи силен яд и агресия в мен. Трябваше да ТЕС-на тези емоции няколко пъти, за да сваля нивото от 10 на 3. След това се чувствах леко изтощена.
Нормално ли е след ТЕС-ване да се чувствам така, защото доколкото разбрах би трябвало да настъпи чувство на облекчение.

Поздрави!

Скъпа ми Марийка, на мен ми се струва , че си се справила чудесно! Разкажи какво стана на следващия ден и по-нанатък! Аз също прилагам това , което научих и съм дълбоко впечатлена , че всичко което очаквах се оправда, а пък аз тръгнах с огромни очаквания. В моят живот и друг път съм се сблъсквала в упор с вълшебството на живота, но това е впечатляващо ефективна , време - и енерго - спестяваща техника! Препоръчвам я на всеки , който иска да поеме отговорността за собственото си здраве и щастие!
Поздрави за всички и прекрасно настроение от мен! :D

Привет Даниелка, от похвалата ти се почувствах горда от себе си . Благодаря ти!!!
Една от причините да се ТЕС-вам е нарушеното ми зрение. Всеки път, когато почувствам болка в очите си повтарям думичките и се потупвам по точките. Интересното е, че след първия цикъл се появява силен гняв и яд в мен, който чувствам в слънчевия сплит.
След Тес-ване на тези емоции, те отминават, но се появяват отново след време. Явно съм натрупала доста гняв, на който му трябва време да се разреди и изчезне:)

Иначе след всяка ТЕС сесия ме озарява прозрение за нерешени проблеми (или предизвикателства, както обичам да ги наричам). Тези "Аха" - та ми помагат да разбера доскоро скрити тайни за вътрешния ми мир.

Едно сърдечно БЛАГОДАРЯ на Иван, който ме провокира да си задавам въпроса "Защо...?". Сега ми се прояснява картината и разбирам защо всъщност "не виждам" или по-скоро какво не искам да видя и защо не искам да ме виждат

Приятелски прегръдки

Мир и Любов!

Привет и от мен!
Да ти призная , ти напълно си си заслужила похвалата и съм сигурна , че скоро ще имаме големи резултати в областта на зрението! Надявам се да ни разкажеш... Аз не съм толкова бърза в диалога с несъзнаваното , но затова пък съм впечатляващо упорита... , така че ще се чуваме, надявам се със все по-добри новини... За сега пожелавам на всички големи успехи в това начинание , а и във всички други ... И нека любовта бъде д вас!

Нормално е да се чувстваш изтощена след ТЕС. Всички сме различни. Ако си освободила дълго подтискани силни емоции, тялото е използвало много енергия за това и сега я пренасочва към по-ползотворни процеси. А за това му е нужно време и почивка. Следвай интуицията и гласа на тялото си!

Успехите ти са завидни Мария.
Продължавай да си задаваш въпроса ЗАЩО!
А също и да търсиш възможни асоциации с други проблеми. Ти всъщност май спонтанно ги откриваш вече, съдейки по написаното по-горе.
Продължавай в същия дух и пиши за успехите си!

По-здрави!
Иван

Maria Bivolarska написа:
Едно сърдечно БЛАГОДАРЯ на Иван, който ме провокира да си задавам въпроса "Защо...?". Сега ми се прояснява картината и разбирам защо всъщност "не виждам" или по-скоро какво не искам да видя и защо не искам да ме виждат

Приятелски прегръдки

Мир и Любов!

В началото, когато започнах да прилагам ТЕС, от мен искочиха толкова много "не знам", "не искам" и "не мога", че се уплаших. И продължават да изскачат, но вече по-бързо и по-успешно се справям с тях.

При мен се случва нещо, което не ми харесва особено.

Когато ме завладее една емоция (както преди малко на страх от тъмното ), определям нивото й и я ТЕС-вам. Проблемът е, че още с първите няколко почуквания тя изчезва.

Понякога се ТЕС-вам въобръжаемо - представям си, че минавам по точките и методът действа. Притеснява ме фактът, че много бързо отминават появилите се неприятни емоции. С една дума, помислям си за ТЕС и хоп - връщам се в центъра си.

Въпросът ми е аз ли греша нещо или пък си въобразявам и потискам емоциите, въпреки че дори след въобръжаемо ТЕС-ване те изчезват.

Всъщност като се замисля, най-важното е че методът работи.

На въпроса си май само аз мога да си отговоря, но някак си не е интересно без борба и полагане на повечко сили

Поздравчета и хубава вечер : )))

При мен ТЕС не действа толкова бързо, но съм го правила на майка ми например - след второто почукване боката изчезва. Явно при различните хора е различно. Според мен това бързо действие означава, че човек е по-малко "обременен" и му е по-лесно да се освободи.

Възможно е да е така, . Имам чувството, че потиснатите емоциите, които вибрират с по-малка честота изчезват почти моментално и остават да трептят тези, потискани от много време, които предължават да резонират с по-висока честота и да изпъкват.

По този начин знам върху кои емоции да работя.
Интересното е, че не съм и подозирала за това, че съм ги потиснала .
Вчера се появи един страх от тъмното , за който и не подозирах. А понякога някакъв вътрешен яд така ме яде отвътре, че се чудя какво го е предизвикало да се обади. Та така - с пълна пара ще ТЕС-вам яд и страх .


--------------------------------------------------
Мир и любов!

Maria Bivolarska написа:При мен се случва нещо, което не ми харесва особено.

Когато ме завладее една емоция (както преди малко на страх от тъмното ), определям нивото й и я ТЕС-вам. Проблемът е, че още с първите няколко почуквания тя изчезва.

Понякога се ТЕС-вам въобръжаемо - представям си, че минавам по точките и методът действа. Притеснява ме фактът, че много бързо отминават появилите се неприятни емоции. С една дума, помислям си за ТЕС и хоп - връщам се в центъра си.

Въпросът ми е аз ли греша нещо или пък си въобразявам и потискам емоциите, въпреки че дори след въобръжаемо ТЕС-ване те изчезват.

Да ти имам проблемите с ТЕСването.

Хе хе
ТЕС се оказа едно приключение за мен и колкото и необясними да са резултатите, важното е, че действа!

Поздрави!

Тази вечер реших да споделя приключенията ми с ТЕС през почивните дни.
Те са свързани с майка ми. Тя е от хората, които задържат всичко в себе си, обикновенно се сърди на всички за най-малкото нещо, обижда се и накрая плаче. Беше ми трудно да и обясня как да прилага ТЕС. Въпреки че положих усилия, нещо не вървеше.

И тъй като една вечер жестоко ми се разсърди и се разплака, на сутринта реших да я ТЕС-на . След такова дълбоко обиждане, каквото беше последното, тя по принцип не ми говори. Реших да го избегна с малък ТЕС трик .

Сутринта тръгнах на работа (въпреки почивните дни) и още в рейса започнах да я ТЕС-вам. Правих го наум, да не ме гледат хората. След като стигнах в работата продължих.

Резултатите се оказаха наистина интересни. Докато я ТЕС-вах и мислено минавах по точките, освен основните, реших че трябва да почукам и на други места. Почувствах, че причината не е самото чувство на обида, а унижение, загнездило се в слънчевия сплит. След няколко реални почуквания по точките нивото на обида и унижение драстично намаля. Обадих и се и .... о, чудо!!! майка ми вдигна телефона и говори с мен

Бях щастлива и доволна от себе си и благодарна на Ванката.
Иване, благодаря ти, че те има.
Целувки!!!

Постигнах напредък с майка ми в обясненията за ТЕС. Тя получи нещо като обриви, които според нея излизат при продължителни притеснения и нерви. Минахме заедно по точките, променяйки няколко пъти фразата и сърбежа й за 5 мин. изчезна. Казах й, докато минаваме по точките да чувства неприятния сърбеж и да го гледа в очите
Тя ме послуша и се справи. Браво на нея .

Казах й, че може да го прилага за всичко, каквото й дойде на ум като емоция, която изпитва и ... тя започна шеговито с една фраза за чувство, което я измъчва с години! ТЕС-нахме го заедно, и почувствах че й стана по-леко.

Въпреки напредъка има един проблем, тя иска да се оттърве от негативните емоции, но когато ги изпита наново, казва "никога няма да му простя, никога..." - с една дума не ги пуска да си излязат. Ще трябва доста да поработя с нея, а ако не успея ще търся помощ.

Иване, ще помогнеш ли при нужда с една лична консултация?

Може майка ти да пробва с "Въпреки, че не искам да му простя", "Въпреки, че го обвинявам"...