TEC

Можеш, можеш. Въпрсът не е дали можеш да го правиш по Н пъти на ден, а дали искаш. Явно не искаш достатъчно силно, все още.

В какво се изразява натрапчивата ти невроза?

Здравейте и от мен! Разбирайки наскоро за ТЕС и лесното и приложение, реших да опитам, тъй като от години имам какви ли не страхове, интересно е, че щом започнах да прилагам тес за единия, с напредването все повече ми се изясняваше откъде точно е дошъл, надявам се да съм на прав път =) Лошото е, че и при мен от започнаха да се появяват ужасяващи натрапчиви мисли, сякаш игра на съзнанието ми, мисля да пробвам тес и за тях, извинявам се за въпроса (сигурна съм, че някъде е споменато, но наистина има много информация, а не мога да я изчета наведнъж сега), когато веднъж съм приложила тес за даден проблем и съм казала декларацията, ако на другия ден пак правя тес за същото, трябва ли пак да изричам декларацията? Благодаря ви за вниманието и късмет на всички с ТЕС =)

ДА.
Казваш декларация на всяка сесия и при всяко приложение на ТЕС.

Искам тук да обясня механизма на действие на натрапчивите мисли. Ще вземем за пример мисли които са насочени към собственото здраве или здравето на близък човек. Първоначално се появява мисълта , в последствие следва нейната негативна интерпретация. Ако мисълта е насочена към собственото ни здраве , тя може да бъде видяна като опасност. За да се случи това човек трябва да има определени вярвания. Най- характерното е: " Мислите стават неща, мислите са материални" , което стана много популярно в последните години покрай филма "Тайната" и книгите за личностно развитие, здраве и успех. В другия случай ако мисълта е насочена към здравето на близък човек , може да бъде интерпретирана като "Що за ужасен човек съм че да си мисля такива неща, или щом си го мисля значи го искам " В последствие може да се появят други страхове от сорта на " никога няма да успея да се справя с този проблем , той е в главата ми и съм в клопка". Колкото повече човек се опитва да се справи с проблема, да го реши , да не мисли тези неща - толкова повече се концентрира върху тях и броя на тези мисли нараства. За да бъде решен проблема, той трябва да бъде видян в истинската му същност. Натрапчивите мисли са симптом на безпокойство , а то от своя страна може да бъде предизвикано от множество фактори в живота на човек. Безпокойството и тревожността намират начин да се фокусират и изявят под формата на проблем на повърхността. (може да е панически атаки, натрапчиви мисли, здравословен проблем и.т.н). Веднъж погледнат под този ъгъл натрапчивите мисли губят старото значение и вместо да се активира цикъла на автоматични негативни мисли , емоции и страх, когато се появи натрапчивата мисъл , вече интерпретацията ще е различна "това е просто знак за безпокойство" Тес може да бъде полезен дотолкова , доколкото може да "отсече" причинителите на безпокойството в основата, и все пак е добре човек да се цели в причината , да види кое е нещото което му липсва в живота (сигурност, разнообразие, любов, значимост, растеж, допринасяне), да види кое го спира от това да си го набави и да адресира него.

Здравейте,Иване!Искам да споделя,че от 4 години страдам от панически атаки и натрапливи мисли,в резултат на неприятни изживяни събития!В началото мислите ми бяха безобидни,на фона на тези които се появяват сега,и като поисках помощ от психиатър,всички ми предписваха антидепресанти.Та така 4 години ги пия,с кратки прекъсвания.Сега от 2 месеца съм ги спряла,защото преди 2 седмици ми се роди дъщеричка Преди мислите ми бяха от рода на-да не умра,да не припадна сред хората,да не полудея..Абе всичко,което чуех че някой се е случило,си мислех че ще сполети и мен.Но миналата година ми се появиха ужасяващи мисли-че мога да нараня близките си хора,да ги наръгам с нож..Беше кошмар,някакъв ужас..Такива грозни сцени,които адски ме плашеха.Вътрешно ме беше срам,че си ги мисля,но не мога да направя нищо..Знам че колкото повече им се съпротивляваш,толкова по-зле..И заминах отново на друг психиатър,който също ме започна с антидепресанти..Но те само притъпяват нещата-временно...,затова реших да ги спра.И сега с появата на бебенцето ми-мислите ме връхлитат отново-да не я нараня,да не изпитам сексуално влечение към нея,ей такива грозни неща,които много ме измъчват и подтискат.Искам да отгледам дъщеря си нормално и в пълно психическо спокойствие.Мислите ли,че ТЕС ще ми помогне,защото доста се обнадеждих,като прочетох мненията за него,или смятате че ми трябва психотерапевт.Много ще съм благодарна,ако ми отговорите и ме насочите какво да правя

Мисля, че с ТЕС, търпение, упорита ежедневна работа и помощ от този форум можеш да си решиш проблема.

Благодаря Ви!Много добре се почуствах,дори само от един положителен отговор!Въпроса ми е само,всеки един страх,по отделно ли ще го тесам?Защото както виждате,с течение на времето са се натрупали различни...,не е само един.

Да.
Прочети темите в началото на форума преди да питаш нещо друго.
Задаваш въпроси на които многократно е отговаряно. Използвай и търсачката.