Страница 1 от 1

Пропадане и паника

Публикувано на: 10 Авг 2015 14:13
от moirane
Привет и от мен. След доста дълго време четене и ровене из форума най-накрая се престраших да напиша тема със собствените си оплаквания. Намирам го за странно съвпадение, че последната тема във форума напомня по някакъв начин на моите проблеми. Силно се надявам да съм прегледала достатъчно щателно форума и да не се повтарям.
Проблемът ми се появи преди доста години, вече има поне 8, но ако трябва да съм честна не помня точния момент. Знам само, че бях заживяла вече с приятеля си и учех магистратура. Една сутрин се събудих с усещане за студ ниско долу в гърба, все едно някой ме беше намазал с ментолов спирт, но нямаше нито болки, нито схващания. Просто това чувство за студ ниско долу. Ходих на лекар, тя каза че било настинка и оттам възпаление на периферните нерви, и пих хапчета. Уж се оправих. Има-няма месец след това една сутрин се събудих без една ръка, по-точно нямах усещане за лявата. Все едно беше отрязана. Пипнах я и нищо. Адски много се изплаших и подскочих в леглото и явно това размърда съответното защипване и на мига ръката ми се очустви. Пак се разля един студ, после започна боцкането... знаете как е с изтръпванията. Вече не помня какво правих по въпроса, даже не помня дали изобщо съм ходила на лекар. Най-странното е, че този период като цяло ми е доста мъгляв. Помня само откъслечни оплаквания, но не и подробности. Но истинския проблем дойде след това - както си вървях един ден и започнах буквално да пропадам. Такова беше усещането, че нон-стоп губя почва под краката си. Стигна се до там, че не можех да понасям да стоя на едно място, седнала например - все гледах да си клатя крака или да мърдам, защото всеки път щом останех неподвижна пропадах надолу. Това винаги беше съпътствано с отвратително усещане в главата, сякаш мозъка ми се обръща - както когато човек пътува в висока скорост и се спуска отнякъде знаете как ви се обръща стомаха. Но това чувство беше в мозъка, така да се каже. И всеки път - супер яко сърцебиене, паника, изтръпване на крака, ръце и прочее.
Ще стане много дълго да обясня в този пост подробностите от всички години, но ходих по лекари, дори бях в болницата да ме снимат и тестват на ЕЕГ. Казаха, че ми няма нищо (естествено), ходих и в Плевен при един много добър невролог, той каза, че просто съм имала леко възпаление на вестибуларния апарат вследствие настинка и съм направила хроничен световъртеж заради паниката. Каза, че не се лекува, за съжаление. В тези дни помня също така, че най-добре се чувствах в движещо се превозно средство, аз по принцип обожавам да пътувам, чувствам си се супер и дори почти винаги заспивам. Тоест дори в тези моменти на световъртеж и пропадане аз се чувствах ок в кола.
И сега стигам до същинския проблем - в някакъв момент всичко това се преобърна. Започнах да изпитвам ужас от високите скорости и по-специално ускорението. Всеки път, щом седна в кола, автобус или друго и има изпреварване или просто ускорение (не дай си боже пък ускорението да е при спускане надолу или пътя да е хълмист) получавам такъв пристъп, че буквално имам чувството, че ще си глътна езика, така брутално ми се обръща мозъка. Знам, че това "обръщане на мозъка" е нереално като описание, но не мога да го обясня по друг начин. В последно време нещата доста ескалираха и сега ми е почти невъзможно да пътувам с каквото и да е. Освен отвратителния пристъп, стягането в слънчевия сплит, което чувствам като горещо кълбо, след пристъпа се появява и силен позив за уриниране, което сами се сещате прави невъзможно пътуването ми с какъвто и да е транспорт на далечни разстояния. Избягвам всякакви покани от приятели за ходене където и да е с колите им. Не мога да се кача и на асансьори, особено от тези новите, в които не се вижда движението и си като в кутия. Ходя по стълбите като луда. Не мога да се качвам на лодка или корабче. На една екскурзия с майка ми преди години бяхме на корабче и когато мина друго корабче така ни разлюля нагоре надолу, че отново си спомням, че се разпищях. Отскоро живея в София и последния ми такъв случай е с трамвай 7, който е нов и доста бързо ускорява. Получих такъв отвратителен пристъп, че после около 3-4 часа бях като в амок - не можех да дойда на себе си и усещането се повтаряше като развалена плоча в главата ми. Излишно е да казвам, че на този етап например никога не бих могла да се кача в самолет (а аз никога не съм се качвала, но знам, че щом в асансьора усещането е такова, в самолета ще е непосилно за мен). Като цяло бавно и неизменно се превръщам в затворник.
Когато открих ТЕС започнах съвестно да правя кръгове с различни декларации, включително за физическите симптоми, за емоциите свързани с това, като нежеланието ми да ходя където и да е, да правя каквото и да е. Отчаяно се опитвам да си спомня случката (убедена съм, че има такава), която е причина за негативното ми отношение към возенето, но не мога. Единственото, за което се сещам, е, че когато отивахме към въпросния преглед в Плевен преди години баща ми караше по един стръмен второкласен път и с висока скорост. Тогава помня, че изпитах това пропадане от ускорението и се разпищях. Човекът доста се стресна. Тесала съм и този момент, но не мисля, че е това.
Не знам как да формурирам декларациите си, винаги имам чувството, че включвам прекалено много подробности. Освен това непрекъснато забравям точната декларация, която съм измислила, почвам да се разсейвам, дори да я чета усещам, че казвам нещата механично и не се вчувствам. Не мога да разбера откъде идва тая съпротива. Какво в мен се съпротивлява и не желае да пусне този проблем, защо не "желая" да се излекувам? Опитвам се да си отговоря, но не мога, както и не мога да открия точния момент, в който събитията са се преобърнали. Когато определям чувството по десетобалната винаги в последствие има намаляване, дори като си представя, че пътувам го приемам като нещо нормално, не извиква почти никакви емоции в мен. Но на другия ден пак всичко е постарому.
Много ще съм ви благодарна за съвети и насоки. Знам, че всичко на този свят е възможно и най-вече знам, че аз сама съм си причинила това. Сега остава да разбера как да си го отпричиня, за да заживея най-накрая живота, който искам.

Re: Пропадане и паника

Публикувано на: 17 Авг 2015 19:58
от ivangp
ТЕСай една седмица по 10 пъти на ден (през час) за това, че не искаш да се освободиш от този проблем.
Записвай си декларациите и ги чети като ТЕСаш.
Пиши пак след седмица за прозрения, промени и т.н.
Пий много вода преди и след всеки ТЕС - по чаша вода!
Това са 20 чаши вода на ден = около 4 литра

Re: Пропадане и паника

Публикувано на: 19 Авг 2015 12:53
от moirane
Много благодаря за отговора! Ще го направя. Само частта с 4-те литра вода доста ме притеснява. Първото е, че обикновено при изпиване на цяла чаша вода на екс често ми става лошо на стомаха. После - аз съм дребен човек, 154 см, 50 килограма и 2 литра обикновено е абсолютния максимум за мен, при който общо взето не излизам от тоалетната. Знам, че смисълът тук е да използвам водата преди ТЕСане за зареждане с лечебния код, така да се каже. А втората чаша след ТЕСане си я обяснявам като отмиване на негативните емоции. Но има ли вариант едната от двете чаши да не е пълните 200 милилитра?

Re: Пропадане и паника

Публикувано на: 20 Авг 2015 06:28
от ivangp
ОК. Пий по половин чаша преди и половин след ТЕС,

Re: Пропадане и паника

Публикувано на: 31 Авг 2015 13:57
от moirane
Седмицата свърши. Правих ТЕС на всеки час общо взето, но най-много стигнах до 8, тъй като вечер щом мъжът ми се прибереше от работа ставаше невъзможно да продължа. Обикновено преди лягане успявах да направя по още едно тесане. Не си записах формулировките и не четох, а карах по течението - почвах стандартно, но в последствие преминавах в монолог и изреждах всяка емоция, която се появяваше по темата докато почуквах по точките. Някой път се получаваха 5-6 кръга, докато ми поотмине прилива на негативните емоции. Просто докато си говорех на глас ми се появяваха всякакви "болежки", повечето от които бяха свързани с това, че аз съм се превърнала в огледално копие на родителите си - и майка ми, и баща ми са много добри, възпитани и високообразовани хора, винаги са ме подкрепяли и обичали, но в същото време са безкрайно нерешителни, неамбициозни и през последните години буквално виждам как се разпадат. Семейството ми е е онова, което беше. Напоследък им се струпват доста проблеми, баща ми има и здравословен такъв, а освен това пие много през последните години. Много ми е мъчно за майка ми, че живее по този начин. Също така осъзнах доста ясно по време на тесането, острата липса на силна мъжка фигура в живота ми. Никога в обкръжението ми не е имало такъв мъж, нито дядо ми, нито баща ми, а сега и приятеля ми - той е много интелигентен, талантлив и скромен, но през годините откакто сме заедно започнах да откривам все повече общи черти с баща ми (слава богу без пиенето, той нито пие, нито пуши). Но той също е пасивен, инертен човек, много говори, но не е никак деен, неуверен е в себе си, не обича да ходи никъде, не прави нищо свое, все под предлог, че няма пари... И така до безкрай. Затвърди се чувството ми по време на тази ТЕС-седмица, че проблема ми с пътуването е само върхът на айсберга. Аз съм същата като хората от обкръжението ми - супер страхлива, (макар, че смятам, че съм силна - странно е, да), много трудно предприемам каквито и да е действия, трудно правя първата крачка, не рискувам никога в нищо, винаги се стремя да правя правилните неща и да не съм зла с хората (искам да се изправя срещу човека и да му кажа както наистина мисля за него или да се разкрещя в някакви редки случаи, но никога няма да си го позволя, защото се контролирам непрекъснато), нямам самочувствие (и по отношение на външния си вид). Изобщо... Страхотна каша е в главата ми. На всичкото отгоре преди два дни излизахме с приятели и аз споменах, че шофьорската ми книжка е изтекла и се чудех да я подновявам ли, и станах обект на малка дискусия. Първо - аз имам книжка от 2004, още бях студентка, но никога не съм шофирала извън курса, само на два пъти баща ми ми даде колата ни, която беше толкова различна от тази, която бях карала, че аз едвам се оправих с нея - нямаше серво, съединителя беше много зле и прочее. И последния път, в който карах, не можах да завия като хората в една тясна уличка и качих пластмасовата броня на бордюра. Излишно е да казвам, че супер се стесирах. После ни прибрах вкъщи успешно, и това беше последното ми каране на кола. Излишно е да казвам, че никой и не ме натисна повече, явно нашите решиха, че е по-добре да не карам, баща ми на два пъти измърмори там "нищо сега, ти не се отказвай, хайде да ходим да караш", ама беше толкова страхливо и между другото, че даже не се замислих да го направя. Всеки път и в малкото случаи, когато се престрашавах преди този последен път, го виждах до мене как натиска въображаемата спирачка и това направо ме изкарваше извън кожата ми, и се спичах естествено. Та в гореспоменатата вечер приятелите, ни момче и момиче, и двамата шофьори, започнаха темата, като приятелката ми даже не знаеше (аз съм й казвала и преди, но тя не помни), че съм имала книжка. Изречението беше "Ама ти имаш книжка, сериозно?" с интонацията на "Вярно ли си успяла да изкараш изпитите и са ти дали книжка". Това беше първия удар. После беше "Ама ти наистина ли нямаш желание, ей така нито за момент да караш", а после "божеее, не мога да си представя живота си без да карам". От което адски ме заболя, защото това е една от мечтите ми, да съм шофьор. Просто след 11 години не мога да се престраша-естествено с опреснителен курс, защото съм забравила всичко. Приятелят ми пък ме попита знам ли от коя страна е газта и така нататък. Прибрахме се, аз бях много обидена и наранена, не си говорихме и нямах търпение да си легне, за да се нарева. На другия ден се оказа, че това било шега от негова страна, той винаги ме бил подкрепял и искал да ходим на полигона да карам нашата кола. Някакви пълни глупости, на които никога не съм вярвала. Никога не бих се качила с него да шофирам, защото е отвратително нетърпелив и избухлив и му нямам доверие. Тази тежка вечер тесах това, че аз просто нямам доверие на себе си за нищо, и много ревах тогава. Защото за мен да си шофьор е път към свободата, за която аз толкова мечтая. Да съм независима от никой и нищо, да си хващам пътя и да не се съобразявам с каквото и да е. Всичките ми приятелки шофират и за мен това е като олицетворение на женската свобода и сила. Една от многото де.
В общи линии е това, стана дълго, съжалявам. Все още продължавам да изпитвам страха си от пътуването, започнах да го тесам така - освен нежеланието да се освободя, аз изпитвам и страх от това, ужас и паника. Включих качествата, които мразя у себе си и които олицетворявам със страха си от пътуване. Описвах всеки път и физическите усещания, които ме тормозят, когато се возя.
А сега накъде?

Re: Пропадане и паника

Публикувано на: 31 Авг 2015 21:35
от ivangp
Седни и напиши един хубав дълъг списък с АЗ СЪМ - от едната страна негативи, от другата позитиви.

След това за всеки негатив напиши поне 3 случки в живота ти, които потвърждават, че тази твоя характеристика е истина.

Например - страхлива съм
1. Когато баща ми ми предложи да карам колата след като взех книжка аз се уплаших и се измъкнах като казах, че ме боли глава.
2. Когато в 5-ти клас организираха в училище екскурзия в планината, аз се уплаших, че мога да настина или да се контузя и не отидох.
3. Когато ми предложиха нова работа с по-ниска заплата, но с възможност за постепенна кариера, аз се уплаших от неизвестността и предпочетох да си остана на старата сигурна работа с твърда заплата и без никакви перспективи.

След като направиш и това, изчисти всички тези случки от негативни емоции с една от техниките дадени в подфорум - ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТЕХНИКИ И ПОДХОДИ!

Re: Пропадане и паника

Публикувано на: 07 Сеп 2015 13:28
от moirane
Здравейте отново. Прегледах техниките за случките, харесаха ми ТВП и третата, най-лесната, но времеемка. Имам само няколко въпроса. Какво да правя, ако не се сещам за три конкретни негативни случки или не помня точния момент с подробности (примерно, година, клас и прочее, а да речем, че е било само в долните класове например). По колко пъти на ден да правя ТЕС по конкретния метод и може ли да продължа с пиенето на вода. Не знам защо, но много добре ми се отрази при предишното тесане.

Re: Пропадане и паника

Публикувано на: 08 Сеп 2015 09:00
от ivangp
1. ТЕСай това, че не сещаш за три конкретни случки или там каквото не се сещаш. Изобщо всеки проблем, спънка и т.н. по пътя си го ТЕСай.
2. Изчисти случките, които се сещаш. Като ги изчистиш ще ти изникнат спомени за други случки.
3. Чисти всяка случка докато няма вече емоции. Прави ТЕС поне по един час общо на ден.
4. Пий много вода.