Базедова болест и тежко минало
Публикувано на: 09 Авг 2017 14:30
Здравейте, най-накрая се престраших и аз да пиша.
Първо искам да благодаря за чудесния форум и споделените истории, които дават надежда.
Толкова много неща искам да кажа, че не знам откъде да започна, но ще се оптитам да разкажа хронологично.
В момента съм диагностицирана с базедова болест. За тези, които не знаят, това е автоимунно заболяване насочено към щитовидната жлеза. Подобно е на хашимотото, но с тази разлика, че освен антитела, които разрушават жлезата има и антителата, които атакуват рецепторите на щитовидните хормони и жлезтата влиза в хиперфункция. Официалната медицина твърди, че това било нелечимо и трябва да оперирам жлезата си и да я махна, след което да съм на заместителна хормонална терапия завинаги. За мен това е немислимо. Търся всевъзможни алтернативни начини да се излекувам и от около седмица се запознах и започнах да прилагам ТЕС.
Прочетох книгата, но имам подозрения, че не правя нещо правилно, понеже сякаш не мога да постигна никакво осезаемо намаляване на който и да е от симптомите. Най-ясно изразеният е ужасно ускорено и силно сърцебиене, сякаш ще ми изскочи сърцето и дори не различавам отделните удари един от друг. Тесвам го с "Въпреки, че сърцето ми бие толкова ускорено и сислно, че сякаш ще изскочи, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам сърцебиенето ми да се нормализира сега." Редувам формуировката с малки разлики и понякога ми се струва, че пулсът ми се нормализира, но временно. Тесвам и малко по-неясни неща като например: Въпреки, че се чувствам зле, понеже имунната ми система атакува щитовидната ми жлеза...Опитвам се да работя и със страховете и тревогите си (доста се притеснявам излишно и за всичко).
Отделно си тесвам всичко, за което успявам да се сетя, че ме тревожи сега или от минали случки. А те не са никак малко, например: отгледала ме е баба ми, която безумно обичах, но почина, не съм виждала родителите си често като малка, после ми беше трудно да ги възприема, те бяха крайно строги и понякога дори жестоки, никога не са ме подкрепяли в нищо, дори напротив, нападаха ме, после като тийнейджър имах сериозни бунтове срещу всичко и всички, последван от един неуспешен и много тежък брак със всичките си последници, от който излязох крайно променена, загубих и всичките си приятели покрай това, имах ужасни мисли, че не искам да живея повече и че не съм нужна никому, че на никого не му пука за мен (сега не знам как съм могла да се чувствам така!), преживяла съм и изнасилване и какви ли не предателства от най-близките си хора..сякаш всичко и всички са били против мен, злоупотребявала съм с разни вещества в опит да забързам метаболизма си (мислех, че е бавен) и да се почувствам по-добре и да разбера какво се случва всъщност..Бях се посветила да търся "Истината" - за Живота и всичко останало, кои сме, откъде идвам, каква е целта ни, какво представляват нещата, които можем да възприемем и какво ли има отвъд физическите ни сетива и т.н. Тези неща бяха основното, за което мислех. Имам доста поезия, написана и провокирана от тези търсения. Чувствата и емоциите са били водещи винаги при мен и винаги са били силни и крайни. Много силно се привързвам към определни хора. Имам силно развито чувство за не/справедливост. Случвало се е да не харесвам свои черти (физически и от характера), но мисля, че напълно съм го преодоляла. Често са ме обвинявали, че съм твърде директна и давам вид, че знам/искам повече от другите. Аз пък постоянно се притеснявам дали правя нещата правилно, дали нещо не е погрешно..имам навика да си фантазирам всевъзможни откачени неща и имам много развихрено въображение, постоянно преживявам дежавута и синхронизации. Описвам всичко това, понеже и аз вече не знам кое има значение.
Като дете бях доста здрава, но на около 21 започнах да се разболявам от всевъзможни инфекции и след 2-годишно висене по болници и тъпчене с антибиотици, ми ивадиха сливиците (грешка, знам) но това някак си ме събуди и реших, че тотално ще променя начина си на живот и го направих - започнах да спортувам активно, да се храня по-добре, да се опитвам да правя нещата, които винаги съм искала, да се срещам с хора с подобни интереси. И се оправих! В момента съм на 32, имам прекрасен съпруг и дъщеричка, които обичам безумно и като цяло животът ми е такъв, какъвто винаги съм искала, но ми е трудно да му се зарадвам, защото гадната базедова болест ми пречи и усещам, че започвам да мисля за нея повече, отколкото трябва. Това състояние се появи малко преди да забременея и се усили след като родих. Пречи ми да спортувам, да се движа дори и да се грижа за детето си. Сякаш въобще не съм аз. Не мога да се позная - всичко тръгна все едно наобратно - бях доста, дори крайно емоционална, сега съм твърде спокойна, преди не можех да ставам рано, сега не мога да спя до късно, бях зиморничава, сега не понасям топло, сънувах много, сега рядко и т.н. Не мога да ви опиша колко силно желая да оздравея. Моля ви за съвет, насоки или просто подкрепа и благодаря, ако сте стигнали до края на този текст!
Първо искам да благодаря за чудесния форум и споделените истории, които дават надежда.
Толкова много неща искам да кажа, че не знам откъде да започна, но ще се оптитам да разкажа хронологично.
В момента съм диагностицирана с базедова болест. За тези, които не знаят, това е автоимунно заболяване насочено към щитовидната жлеза. Подобно е на хашимотото, но с тази разлика, че освен антитела, които разрушават жлезата има и антителата, които атакуват рецепторите на щитовидните хормони и жлезтата влиза в хиперфункция. Официалната медицина твърди, че това било нелечимо и трябва да оперирам жлезата си и да я махна, след което да съм на заместителна хормонална терапия завинаги. За мен това е немислимо. Търся всевъзможни алтернативни начини да се излекувам и от около седмица се запознах и започнах да прилагам ТЕС.
Прочетох книгата, но имам подозрения, че не правя нещо правилно, понеже сякаш не мога да постигна никакво осезаемо намаляване на който и да е от симптомите. Най-ясно изразеният е ужасно ускорено и силно сърцебиене, сякаш ще ми изскочи сърцето и дори не различавам отделните удари един от друг. Тесвам го с "Въпреки, че сърцето ми бие толкова ускорено и сислно, че сякаш ще изскочи, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам сърцебиенето ми да се нормализира сега." Редувам формуировката с малки разлики и понякога ми се струва, че пулсът ми се нормализира, но временно. Тесвам и малко по-неясни неща като например: Въпреки, че се чувствам зле, понеже имунната ми система атакува щитовидната ми жлеза...Опитвам се да работя и със страховете и тревогите си (доста се притеснявам излишно и за всичко).
Отделно си тесвам всичко, за което успявам да се сетя, че ме тревожи сега или от минали случки. А те не са никак малко, например: отгледала ме е баба ми, която безумно обичах, но почина, не съм виждала родителите си често като малка, после ми беше трудно да ги възприема, те бяха крайно строги и понякога дори жестоки, никога не са ме подкрепяли в нищо, дори напротив, нападаха ме, после като тийнейджър имах сериозни бунтове срещу всичко и всички, последван от един неуспешен и много тежък брак със всичките си последници, от който излязох крайно променена, загубих и всичките си приятели покрай това, имах ужасни мисли, че не искам да живея повече и че не съм нужна никому, че на никого не му пука за мен (сега не знам как съм могла да се чувствам така!), преживяла съм и изнасилване и какви ли не предателства от най-близките си хора..сякаш всичко и всички са били против мен, злоупотребявала съм с разни вещества в опит да забързам метаболизма си (мислех, че е бавен) и да се почувствам по-добре и да разбера какво се случва всъщност..Бях се посветила да търся "Истината" - за Живота и всичко останало, кои сме, откъде идвам, каква е целта ни, какво представляват нещата, които можем да възприемем и какво ли има отвъд физическите ни сетива и т.н. Тези неща бяха основното, за което мислех. Имам доста поезия, написана и провокирана от тези търсения. Чувствата и емоциите са били водещи винаги при мен и винаги са били силни и крайни. Много силно се привързвам към определни хора. Имам силно развито чувство за не/справедливост. Случвало се е да не харесвам свои черти (физически и от характера), но мисля, че напълно съм го преодоляла. Често са ме обвинявали, че съм твърде директна и давам вид, че знам/искам повече от другите. Аз пък постоянно се притеснявам дали правя нещата правилно, дали нещо не е погрешно..имам навика да си фантазирам всевъзможни откачени неща и имам много развихрено въображение, постоянно преживявам дежавута и синхронизации. Описвам всичко това, понеже и аз вече не знам кое има значение.
Като дете бях доста здрава, но на около 21 започнах да се разболявам от всевъзможни инфекции и след 2-годишно висене по болници и тъпчене с антибиотици, ми ивадиха сливиците (грешка, знам) но това някак си ме събуди и реших, че тотално ще променя начина си на живот и го направих - започнах да спортувам активно, да се храня по-добре, да се опитвам да правя нещата, които винаги съм искала, да се срещам с хора с подобни интереси. И се оправих! В момента съм на 32, имам прекрасен съпруг и дъщеричка, които обичам безумно и като цяло животът ми е такъв, какъвто винаги съм искала, но ми е трудно да му се зарадвам, защото гадната базедова болест ми пречи и усещам, че започвам да мисля за нея повече, отколкото трябва. Това състояние се появи малко преди да забременея и се усили след като родих. Пречи ми да спортувам, да се движа дори и да се грижа за детето си. Сякаш въобще не съм аз. Не мога да се позная - всичко тръгна все едно наобратно - бях доста, дори крайно емоционална, сега съм твърде спокойна, преди не можех да ставам рано, сега не мога да спя до късно, бях зиморничава, сега не понасям топло, сънувах много, сега рядко и т.н. Не мога да ви опиша колко силно желая да оздравея. Моля ви за съвет, насоки или просто подкрепа и благодаря, ако сте стигнали до края на този текст!