Аутизъм
Публикувано на: 13 Яну 2007 18:38
Oт Сандра Люис
Аз работа като психотерапевт в Торонто от много години, но откакто започнах да използвам ТЕС преди 6 години аз имам чувството, че преди това съм преливала от пусто в празно.
Имала съм много драматични истории в моята практика от тогава, но искам да ви разкажа специално за един от тях, тъй като сега има огромна нужда от добри новини за хора в това състояние.
Моята приятелка Катя, която с радост се съгласи да споделя тази история с вас, има 7-годишен син, който бе диагнозиран със силен аутизъм преди няколко години.
Съпругът й напусна работа за да може да се посвети на сина им - Дейвид и да му помага доколкото е възможно. И той наистина успя да предизвика промяна у Дейвид с огромни усилия в предходните 3 години. Но както и много други родители на деца с аутизъм той започна да пада духом в последно време. Това е едно огромно натоварване за всеки родител, както сигурно можете да си представите.
Катя дойде при мен без Дейвид и ние работихме върху някои от нейните тревоги и притеснения като родител. Аз й дадох няколко утвърдителни фрази които да използва с Дейвид. Съгласихме се, че ще насочим усилията си към това да направим Дейвид по-озивчив към родителите си и по-малко предизвикателство към търпението им.
Катя ми каза, че Дейвид е много чувствителен към шум и че пищи ако тя включи блендера в кухнята или радиото в колата.
Фразите които тя започна да използва с него бяха:
“Въпреки че шумът от блендера ме безпокои...”
“Въпреки че от него ме боли главата...”
“Въпреки че мразя тези шумове...”
Катя също ми каза, че както и много други деца с аутизъм, дейвид е бил травмиран при раждането си. Лекарите е трябвало да използват форцепс и вакуум. Както и че е бил ваксиниран 12 часа след раждането.
Бележка от Иван:
Използването на каквито и да е силови методи при раждането често уврежда както физически така и психически детето. А за вредата от ваксините можете да прочетете в книгата на хомеопата Др. Гълъбов “ Конспирация срещу здравето”.
За да неутрализираме негативните последствия от тази травма ние добавихме фрази от рода на:
“Въпреки че всичко бе толкова ужасяващо когато се раждах....”
“Въпреки че ме бе страх....”
“Въпреки че не се чувствах защитен когато се появих на бял свят....”
“Въпреки че ме болеше главата....”
“Въпреки че ми нараниха главата....”
Катя работила с Дейвид всяка вечер когато го слягала да спи. Тя почуквала както върху него така и върху себе си, като си представяла, че е той. Тя добави фрази за работа върху неговата реч и затруднения при комуникация.
През цялото това време съпругът на Катя бе на път, далеч от къщи. Когато се върна след един месец той веднага видя огромна промяна в поведението на сина си. Той каза, че направо не е могъл да го познае. Ето някои от промените които родителите на Дейвид откриват в поведението му след ТЕС.
- Речта на Дейвид се подобри значително. Той започна да отговаря на въпросите им. Нещо което той не правеше никога преди това. Дори да му задаваха прости въпроси на които може да се отговори само с ДА и НЕ.
- Той започна да използва изречения за да поиска нещо – “Искам хляб”, вместо само думи – “хляб” – както преди.
- Започна да забелязва другите деца и да иска да си играе с тях, докато преди той изглеждаше изгубен в собствения си свят.
- Когато играеше с други деца той можеше да следва правилата на играта
- Той започна да установява контакт с очи и да се фокусира върху родителите си, понякога с минути. Докато преди погледът му блуждаеше безцелно из стаята и никога не се задържаше върху някой от родителите му.
- В погледът му светеше разум и той явно обработваше някаква информация докато гледаше родителите си в очите. Преди погледът му бе празен и лишен от мисъл.
- Той спря да пищи когато чуе силни шумове и дори искаше да пускат радиото в колата. Преди това би било невъзможно тъй като той не понасял нищо друго освен телевизора.
- Вече станало възможно да се договарят с него. Например: “Ако изядеш тази ябълка, след това можеш да ядеш бисквита.”- Започнал да яде ябълки, докато преди това не ядял никакви други плодове освен банани.
Бележка от Иван:
Има огромно количество информация на интернет която свързва аутизма с храненето и най-вече с непоносимостта (алергичната реакция) на организма на аутистите към казеина (протеин в млякото) и глутена (протеин в зърнени храни от рода на пшеницата , ръжта и други). Препоръчва се те да избягват храни съдържащи мляко и глутен. С ТЕС тази неспособност (алергия) също би могла да се повлияе положително. Има много описани случаи на хора с непоносимост към определени храни, които са се освободили чрез ТЕС от проблемите си и си ядат всичко без проблеми.
Дядото на Дейвид също се съгласи, че у Дейвид е настъпила забележителна промяна. Трябва да отбележим, че Катя е работила с Дейвид само по няколко минути вечер когато го е слагал да спи, тъй като е била заета с друга къщна работа през деня.
Родителите на Дейвид продължават да работят с него използвайки ТЕС. Интересното е, че те чувстват, че трябва да работят и върху себе си и собствените си проблеми и че по някакъв начин Дейвид отразява споведението си техните собствени тревоги и лични предизвикателства. НАй-важното е, че сега вече родителите на Дейвид вече твърдо вярват, че аутизмът му може да бъде напълно преодолян.
Бог да ви благослови!
Аз работа като психотерапевт в Торонто от много години, но откакто започнах да използвам ТЕС преди 6 години аз имам чувството, че преди това съм преливала от пусто в празно.
Имала съм много драматични истории в моята практика от тогава, но искам да ви разкажа специално за един от тях, тъй като сега има огромна нужда от добри новини за хора в това състояние.
Моята приятелка Катя, която с радост се съгласи да споделя тази история с вас, има 7-годишен син, който бе диагнозиран със силен аутизъм преди няколко години.
Съпругът й напусна работа за да може да се посвети на сина им - Дейвид и да му помага доколкото е възможно. И той наистина успя да предизвика промяна у Дейвид с огромни усилия в предходните 3 години. Но както и много други родители на деца с аутизъм той започна да пада духом в последно време. Това е едно огромно натоварване за всеки родител, както сигурно можете да си представите.
Катя дойде при мен без Дейвид и ние работихме върху някои от нейните тревоги и притеснения като родител. Аз й дадох няколко утвърдителни фрази които да използва с Дейвид. Съгласихме се, че ще насочим усилията си към това да направим Дейвид по-озивчив към родителите си и по-малко предизвикателство към търпението им.
Катя ми каза, че Дейвид е много чувствителен към шум и че пищи ако тя включи блендера в кухнята или радиото в колата.
Фразите които тя започна да използва с него бяха:
“Въпреки че шумът от блендера ме безпокои...”
“Въпреки че от него ме боли главата...”
“Въпреки че мразя тези шумове...”
Катя също ми каза, че както и много други деца с аутизъм, дейвид е бил травмиран при раждането си. Лекарите е трябвало да използват форцепс и вакуум. Както и че е бил ваксиниран 12 часа след раждането.
Бележка от Иван:
Използването на каквито и да е силови методи при раждането често уврежда както физически така и психически детето. А за вредата от ваксините можете да прочетете в книгата на хомеопата Др. Гълъбов “ Конспирация срещу здравето”.
За да неутрализираме негативните последствия от тази травма ние добавихме фрази от рода на:
“Въпреки че всичко бе толкова ужасяващо когато се раждах....”
“Въпреки че ме бе страх....”
“Въпреки че не се чувствах защитен когато се появих на бял свят....”
“Въпреки че ме болеше главата....”
“Въпреки че ми нараниха главата....”
Катя работила с Дейвид всяка вечер когато го слягала да спи. Тя почуквала както върху него така и върху себе си, като си представяла, че е той. Тя добави фрази за работа върху неговата реч и затруднения при комуникация.
През цялото това време съпругът на Катя бе на път, далеч от къщи. Когато се върна след един месец той веднага видя огромна промяна в поведението на сина си. Той каза, че направо не е могъл да го познае. Ето някои от промените които родителите на Дейвид откриват в поведението му след ТЕС.
- Речта на Дейвид се подобри значително. Той започна да отговаря на въпросите им. Нещо което той не правеше никога преди това. Дори да му задаваха прости въпроси на които може да се отговори само с ДА и НЕ.
- Той започна да използва изречения за да поиска нещо – “Искам хляб”, вместо само думи – “хляб” – както преди.
- Започна да забелязва другите деца и да иска да си играе с тях, докато преди той изглеждаше изгубен в собствения си свят.
- Когато играеше с други деца той можеше да следва правилата на играта
- Той започна да установява контакт с очи и да се фокусира върху родителите си, понякога с минути. Докато преди погледът му блуждаеше безцелно из стаята и никога не се задържаше върху някой от родителите му.
- В погледът му светеше разум и той явно обработваше някаква информация докато гледаше родителите си в очите. Преди погледът му бе празен и лишен от мисъл.
- Той спря да пищи когато чуе силни шумове и дори искаше да пускат радиото в колата. Преди това би било невъзможно тъй като той не понасял нищо друго освен телевизора.
- Вече станало възможно да се договарят с него. Например: “Ако изядеш тази ябълка, след това можеш да ядеш бисквита.”- Започнал да яде ябълки, докато преди това не ядял никакви други плодове освен банани.
Бележка от Иван:
Има огромно количество информация на интернет която свързва аутизма с храненето и най-вече с непоносимостта (алергичната реакция) на организма на аутистите към казеина (протеин в млякото) и глутена (протеин в зърнени храни от рода на пшеницата , ръжта и други). Препоръчва се те да избягват храни съдържащи мляко и глутен. С ТЕС тази неспособност (алергия) също би могла да се повлияе положително. Има много описани случаи на хора с непоносимост към определени храни, които са се освободили чрез ТЕС от проблемите си и си ядат всичко без проблеми.
Дядото на Дейвид също се съгласи, че у Дейвид е настъпила забележителна промяна. Трябва да отбележим, че Катя е работила с Дейвид само по няколко минути вечер когато го е слагал да спи, тъй като е била заета с друга къщна работа през деня.
Родителите на Дейвид продължават да работят с него използвайки ТЕС. Интересното е, че те чувстват, че трябва да работят и върху себе си и собствените си проблеми и че по някакъв начин Дейвид отразява споведението си техните собствени тревоги и лични предизвикателства. НАй-важното е, че сега вече родителите на Дейвид вече твърдо вярват, че аутизмът му може да бъде напълно преодолян.
Бог да ви благослови!