Aнорексия

Интересни случаи на успешно приложена ТЕС.

ОПИТВАЙТЕ ТЕС ЗА КАКВОТО СЕ СЕТИТЕ!!!
ВЕРОЯТНОСТТА ДА ИМАТЕ РЕЗУЛТАТИ Е ОГРОМНА.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Aнорексия

Мнение от ivangp »

Когато срещнах Джо за пръв път почувствах огромно желание да се подчиня на максимата “Не ходи там, където не принадлежиш”. Но след като говорих с Джо, разбрах че се беше отказал от Професионалистите. А по мнението на родителите му: “Професионалистите се бяха отказали от Джо”.
Така че знаех, че трябва да опитам.

Проблемите на Джо бяха свързани с анорексия – беше свалил теглото си от около 81 килограма до 50 килограма за период от 9 месеца, силно безпокойство, пристъпи на паника и саморазрушително поведение.
Други неща, които станаха очевидни, бяха пристрастеността му кьм аспартам, неспособност за концентрация, хиперактивност и чувство на загуба на контрол над собствения си живот.

Лечението се състоеше от осем двучасови сесии за период от 4 седмици.

Четири от сесиите бяха проведени в последната седмица от лечението му, когато Джо беше изпратен вкъщи заради проблемите си и му бяха казали да се върне на работа "когато ги разреши".
При първата сесия се концентрирах в това да спечеля доверието му и да набележа някои от основните неща, които са довели този толкова интелигентен тийнейджър от добро и изпълнено с любов семейство, до всички тези проблеми. Джо настояваше приятелката му да присъства на тази първа сесия. Това отначало ме обезпокои, но Ема много ми помагаше, окуражаваше Джо да работи с мен и го успокояваше.

Един от първите належащи въпроси беше пристрастеността на Джо (и на Ема) към диетична Кола / аспартам – това вещество е доста оспорван безкалориен изкуствен подсладител, известен е с това, че е невротоксин, към който лесно се привиква и се добавя към много диетични продукти. Джо консумираше до 15 кутии диетична кола на ден, за да потиска апетита си и да поддържа дневния си калориен прием под 500 калории.

Всички повтаряхме утвърдителни фрази, свързани с пристрастяването като ползвахме следните фрази за настройка -

Макар да имам пристрастяване към диетична кола.....

Макар тази кола да ми помага да потискам апетита си...

Макар и да се страхувам, че ще ям повече, ако не пия много диетична кола...

Макар че ще чувствам глад, ако спра да пия много диетична кола....


Много бързо Джо сподели, че има загуба на интерес към колата, намали драстично консумацията си на кола през следващите няколко дни до една кутия от време на време, а след това до нула, след като сам беше повтарял утвърдителни фрази по този въпрос.
Този първи успех беше решаващ според мен по две причини – даде бърз, положителен пример за ефективността на TEC, междувременно зареди Джо с вяра и го освободи от диетичната Кола/ аспартама – което се оказа един от механизмите, задействащи пристъпите му на паника.

Следните събития се случиха около времето на първите ни няколко сесии и илюстрират умствените нагласи на Джо по това време.
Баща ми ме видя да Качвам килограми. Родителите на Джо бяха скрили кантара, за да не поощряват натрапчивите му идеи за теглото. Джо намерил кантара и точно се теглил, когато баща му влязъл в стаята. Осъзнаването на това, че е качил няколко килограма, и че баща му също знае за това, (в представите на Джо това значи, че ги е разочаровал отново в единственото нещо в живота си, което може да контролира) предизвика самоубийствена паника в Джо. Той изчезва за няколко часа и се завръща с порязвания и ожулвания по ръцете и лицето. По-късно в разговорите с него той е отчаян и просто иска да се предаде - "Уморих се да опитвам, не ме интересува повече."

Една ранна съботна сутрин ми се обади майката на Джо и ме попита дали мога да намина. По някаква причина не бях стигнал до същината на проблема, но когато видях Джо у тях, той беше в състояние на силно разстройство. В продължение на около 15 минути аз просто повтарях утвърдителни TEC фрази и понякога казвах "Това чувство, Това безпокойство, Тази паника."
В крайна сметка Джо се успокои, но не беше в настроение да продължи със сесия.
След като поговорих с родителите му в продължение на около пет минути, отидох да проверя какво прави Джо преди да си тръгна. Ема подстригваше косата му и той беше напълно спокоен. Наскоро Джо сподели с мен, че в този ден е бил "Само на косъм от това да свърши под някой влак."

Дилемата беше въпросът с храненето – последното нещо, което страдащ от анорексия иска да обсъжда или променя, е храненето си, но ако не приемаме поне 800 калории на ден, мозъкът е лишен от достатъчно хранителни вещества и това затруднява логичното мислене.

С проблемите на Джо се бяха занимавали различни здравни специалисти, до този момент той беше лекуван от личния си лекар, кризисен екип, психолог и специалисти по анорексия – за всички той имаше усещането, че са го изоставили и разочаровали. Джо беше останал с впечатлението, че те чакат да свали още малко килограми, за да могат да го поставят на изкуствено хранене.

Като знаех, че единственият начин да продължим напред, е да не засягаме въпроса с храненето, говорихме за други неща, които го тревожеха. Ползвах любимия въпрос на Гари Крейг: "Ако имаше събитие във вашия живот, което бихте желали никога да не се е случвало, кое би било то?"

Доста бързо стана ясно, че много от проблемите на Джо са започнали на възраст около шест или седем години в училище. Дотогава той е бил щастливо и безгрижно дете. Това потвърди и майка му в телефонен разговор.
Учителката на Джо през тази година е била възрастна дама, държаща много на дисциплината. От разговорите с Джо беше ясно, че страда в някаква степен от неспособност за концентрация, хиперактивност и/ или дислексия, които никога не са били диагностицирани, като в същото време той очевидно беше много интелигентен и учителката си беше направила погрешни заключения.
При първите сесии спомените на Джо за тези събития бяха неясни или той изобщо нямаше такива. В следващи разговори с майката на Джо, тя ми предостави малко информация. Първоначално сглобявахме някои събития, а понякога просто се опитвахме да отгатнем какво учителката би казала в тези ситуации.
Колкото повече повтаряхме утвърдителни мисли, толкова повече спомени изплуваха в съзнанието на Джо. Отначало бавно, а после все по-безпроблемно, той започна да си спомня, докато стигнахме до етап, в който трябваше да пиша доста бързо, за да успея да запиша нещата, върху които да работим по-късно.
Ще оставя някои от фразите за настройка, които ползвахме по време на сесиите, да разкажат историята за това какво се е случило между Джо и учителката му тази година.
Макар и да ми беше трудно да се концентрирам...
Макар и да ми беше трудно в часовете по математика...
Макар и да имах затруднения при четенето...
Макар и да не обръщах внимание на учителката...
Макар и госпожа Смит да каза, че съм глупав...
Макар Тя да каза, че съм малко чудовище...
Макар да бях изгубил контрол...
Макар да щях да се паникьосам и да изкрещя глупавите си отговори...
Макар никой да не искаше да ми бъде приятел...
Макар да бях различен от другите деца...
Макар да трябваше да стоя сам, настрани от останалите деца...
Макар другите деца да ми се присмиваха...
Макар да не се чувствах на мястото си...
Макар да викаха родителите ми в училище...
Макар Учителката да каза на родителите ми, че съм лош...
Макар родителите ми да повярваха на всичко, което учителката каза...
Макар че тя каза, че се е опитала да ме разплаче, за да предизвика някакво чувство у мен...
Макар родителите ми да ми бяха ядосани за това, че не съм се опитал...
Макар колкото повече да опитвах, толкова по-зле да се справях...
Макар да разочаровах родителите си...
Макар да имах ужасни главоболия...
Макар и да се отказах да опитвам...


Имаше също така много мисловни сценарии, върху които трябваше да поработим, всеки от които беше многостранен и с няколко интензивни емоционални момента. Ето краткото им описание;
Бележка на чина. Един ден Джо намерил бележка на чина си и това бил списък с нещата, в които е сгрешил. Учителката му е казала, че я е оставила там по грешка, но Джо се е ужасил да не би родителите му да я видят.
Завързан за стола си. В "безкрайната си мъдрост” учителката е мислила, че ако завърже Джо за чина му, това би било прекрасен начин да го накара да стои мирно.
Детето с пъпките. Джо е видял едно от другите деца да цапа ръцете си с мастило. Той е казал на няколко от останалите деца, че има дребна шарка. Когато учителката разбрала, направила голям въпрос от това, извела детето с пъпките пред целия клас, казала им е, че ще извика лекаря и родителите му. Джо е оставен в шок и страх от последствията от шегата си.
Забравил за чека. През един от училищните дни Джо и братята му са взети от училище. В бързината майката на Джо му подава чек и му казва да го държи. Джо разсеяно го слага в джоба си. Майка му забравя, че му е дала чека и настойчиво го търси дни наред. Той не си спомня, че чекът е в него, докато не го намира в джоба си по време на училище след няколко дни. Отново се чувства така, сякаш е разочаровал родителите си и се страхува да им каже, за да не си помислят, че отново е бил лош.
Ние също така повтаряхме утвърдителни мисли като ползвахме “Техниката с филми” за няколко повтарящи се кошмара, които е имал на тази възраст. Той мразеше нощите заради силните главоболия и страхът от тези кошмари.
В основния си сън беше сам вкъщи и нещо тъмно и страшно се опитваше да влезе и да нападне спящото му семейство. (Внезапно ми хрумна, че повтарящите се сънища сигурно бяха хванали в капан и енергийната му система. Дали подсъзнанието му можеше да направи разлика между тези кошмари и реалността?)
Доста време отне да повтаряме утвърдителни фрази и кадри, за да намалим интензитета на тези сънища. В началото спомените му отново бяха повърхностни, но като изчистихме една област, изплуваше нова част от съня – наистина бяха страшни.
Накрая Джо беше в състояние да си спомни целия кошмар без да изпита каквото и да е чувство. Той дори се опита да разбере значението на сънищата. Точното му предположение ми убягва, но беше нещо, свързано с това как е бил вцепенен от това, че е нямал контрол над събитията в живота си и ефекта от неговото поведение върху семейството му.
Някъде по това време в бюлетина на Гари Крейг имаше статия, съдържаща "Техниката на Вулкана".
Джо често изпитваше изключително силен гняв; ползвахме тази техника няколко пъти. Както беше описано в статията, Гневът може да бъде много завладяваща емоция. Като даваме на клиента разрешение наистина да отприщи гнева си – по време на повтарянето на утвърдителни фрази – това помага буквално да изригнат и много други емоции. Считам този метод за много мощен и съм го ползвал много пъти оттогава.
Джо е на 18 и е много възпитан млад човек с добри маниери. Въпреки това, мисля че част от езика, който ползваше по време на експериментите ни с техниката на вулкана, могат да бъдат оставени на въображението.
До седмата сесия, Джо беше готов да прости на учителката си, като отдаваше отношението към него на неразбиране от нейна страна. Беше също така готов да прости и на себе си!
Последната сесия с Джо беше по телефона. Беше четвъртата сесия за тази седмица, Джо се беше държал много смело и беше вложил много усилия в сесиите и също така отделяше доста време самостоятелно да повтаря утвърдителни фрази. Това беше от решаващо значение, особено що се отнася до Джо; това клиентите сами да си позволят да достигнат до силата си - според мен един от ключовите елементи и ползи от TEC.
Това беше първата ни и единствена телефонна сесия; Джо обмисляше нещо тази вечер, но не искаше да каже точно какво.
Джо беше изчистил толкова много баласт, беше преминал през огромни познавателни промени, беше спечелил отново самоуважението си и много повече личностна свобода.
Като погледна назад, осъзнавам, че Джо си играеше с идеята да провери дали може да се откаже от необходимостта си да контролира храненето си като единствената форма на контрол в живота си.
Метафорично погледнато имах чувството, че Джо се опитва да достигне балансната област на люлка-дъска, поставена върху пън. Ако можеше да намери достатъчно вяра, за да премине тази точка, битката му би била едно лесно спускане надолу – но той все пак трябваше да се отпусне и да повярва в себе си. Ние повтаряхме утвърдителни мисли за около час и той каза, че се чувства по-добре. Уговорихме час за следващия ден.
Джо ми се обади рано на следващата сутрин, каза, че е решил да започне да се храни отново и че иска да отмени сесията. Макар и да се радвах, донякъде бях загрижен. Същият уикенд се свързах с родителите на Джо, те потвърдиха, че отново е започнал да се храни нормално, но все още внимаваха с оптимизма.
Две седмици по-късно Джо се върна на работа. Обади ми се няколко дни преди това, за да ми каже, че е малко притеснен да се срещне с колегите си, изплашен, че натискът и вниманието, които би получил, могат да бъдат прекалени за него. Каза, че ще повтаря утвърдителни мисли, свързани с това.
Няколко дни по-късно се обади, за да каже, че е отишъл до МакДоналдс заедно с всичките си колеги "За да покаже, че вече е добре". Но е пропуснал диетичната кола.

Говорих с Джо тази седмица, за първи път от четири месеца насам. Сега той тежи 76 килограма, доволен е от теглото си, не иска да си представи отново да бъде на диета, но е разтревожен от това, че се храни с твърде много "боклуци".
Исках да го попитам дали е съгласен да опиша този случай. Той каза:

"Вярвам, че вашата помощ и TEC спасиха живота ми, ако това може да помогне на други хора – моля, напишете всичко, което искате – не е необходимо дори да променяте името ми. (Името му не е Джо.) Ако мога да помогна по какъвто и да е начин, може би аз да напиша нещо, само кажете."

Той каза, че все още повтаря утвърдителни фрази – когато са му необходими, понякога чувства, че не може да се сдържа, особено, когато е под напрежение, но TEC винаги му помага.
Той и Ема спестяват, защото искат да заминат на околосветско пътешествие следващата година. Той каза, че все още мисли за това, което му се е случило по-рано през годината и това го плаши. Но сега "той се чувства 130% уверен през по-голямата част от времето и не може да повярва как нещата са се били влошили до такава степен.' 'Изглежда сякаш се е случило на някой друг. Когато говоря за миналото лято – имам предвид преди две години."
Той много би искал да може "Да накара майка си и баща си да поработят с утвърдителни мисли – крайно време е да започнат да се справят с някои от проблемите си!"

Карл Доусън TEC-Съветник AC.P. AMT
Последно промяна от ivangp на 05 Мар 2007 08:14, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
iva_8503

Мнение от iva_8503 »

По принцип много рядко се разчуствам от подобни неща, но тая статия наистина ми наля очите! Незнам като чета тия преводи и се чуствам някакси странно, немога да обясня... :roll:
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Много е просто обяснението. Става така защото се асоциираш с описания проблем и човек. Използвай ТЕС за да неутрализираш тези си чувства на тъга и т.н. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
iva_8503

Мнение от iva_8503 »

Дам, може, може, аз сега съм решила да си напиша на един лист събития и чуства/от миналото/, които да ТЕС-на. И един въпрос, май забелязах, че ТЕС ми действа след време, почти винаги го правя вечер, защото знам, че ще ми действа на другият ден, или по-точно на др. ден ще се чуствам по-добре, дори да не е изчезнал конкретният ТЕС-проблем, ще ми е по-весело, та възможно ли е ТЕС да ми действа след време или е някакво внушение от моя страна? Сори за спама, май не е тая тема мястото, Иване премести ми въпроса, ако прецениш. :)
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Няма лошо. Ти пита за това и преди и отговорът е същият - може да имаш резултат от ТЕС с малко закъснение. Важното е, че имаш резултат. Ако закъснението на резултата те притеснява, приложи ТЕС и за притеснението или за вярата и очакването ти да не получиш резултат веднага. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Публикувай отговор