Страдания на сърцето
Публикувано на: 15 Авг 2008 14:17
Здравейте,
Моят проблем е малко странен, но тъй като много ме измъчва, много ще се радвам, ако ме посъветвате дали ТЕС ще помогне.
Преди 9 години започнах връзка с един човек, да го наречем В., бяхме много млади и за двамата това беше първа сериозна връзка. Не знам дали изпитвах силна страст, но го обичах много дълбоко и нежно. Доста бързо заживяхме заедно и беше ясно за всички, че в момента, в който си стъпим на краката, ще се оженим. На 5-тата година някъде нещата започнаха да куцат и аз вече не бях сигурна, че искам да прекарам живота си с него. Но въпреки че тръпката вече я нямаше, аз продължавах много да го обичам - бях ужасно привързана към него и не можех да си представя да живея без него. В един момент аз се влюбих в друг, В. разбра, понесе го много тежко, но се разбрахме да опитаме да оправим нещата. Така мина почти година, през която нещата не само че не се оправиха, но дори се влошиха.
В крайна сметка аз се изнесох, но продължихме да се виждаме. Той много искаше да се съберем, аз му казвах, че ми е нужно време, а истината е, че изпитвах ужас както от мисълта да се върна към стария начин на живот, така и от идеята да се разделим напълно и окончателно. И така до пролетта на 2007, когато реших да приема предложение за работа в чужбина и казах на В., че искам да се разделим окончателно. Чувствах се ужасно, че го наранявам (може би тук е и мястото да добавя, че много дълго време се чувствах виновна, че връзката ни се проваля по моя вина и че той ще страда заради мен.) Както и да, приключихме без твърде много драми (поне външно) и аз заминах за чужбина, където съм и в момента.
С В. обаче продължихме да си контактуваме по чата, като отношенията ни бяха приятелски, с може би една идея повече интимност, отколкото се полага на приятели, но и двамата го отдавахме на факта, че сме си страшно близки и се познаваме от толкова дълго. Междувременно аз от година имам нова сериозна връзка, за която споменах на В., но без да изтъквам истинската й сериозност.
С В. се видяхме отново тази пролет, когато си бях отново в България и той ми каза много мили неща, които ме разчувстваха дълбоко и ме накараха да се замисля дали в крайна сметка решението да се разделим е било правилно. При един разговор му казах, че много обичам приятеля си, но все още обичам и него, просто по много различен начин.
След като отново си заминах от България, нещата не се промениха -продължихме да си чатим, като разговорите ни бяха леки и забавни, без каквито и да е опити за изясняване на отношенията. (Искам още да вмъкна, че от доста време си мечтаех той да срещне друга, защото си представях как това ще разреши всички проблеми.)
Преди няколко дни той ми каза, че в влюбен и отскоро излиза с друго момиче. От тогава не мога да си намеря място: от една страна се радвам за него и му желая да е много щастлив, от друга страна постоянно си спомням за първите години на връзката ни, когато бяхме толкова млади, невинни, изпълнени с надежда. Не мога да спра да плача при мисълта, че той вече не ме обича като жена, а просто като приятел. (Каква ирония: аз го обичам като приятел и това е в реда на нещата, но той трябва да е безнадеждно влюбен в мен...хммм)
Наранена гордост и обсебване са нещата, за които се сещам от раз. Мога да добавя още чувство за вина, самобичуване през всичките тези години, че аз съм виновна за провала на връзката ни, страх да му кажа истината, за да не го нараня, страх от евентуални драми от негова страна. Сега изпитвам облекчение, че няма какво повече да крия и от какво да се боя, но не мога да се отърся от чувството на непреодолима тъга. "I really feel....like I'm losing my best friend...." Дали защото с него заедно откривахме света и любовта и истинският край на тази връзка бележи и края на юношеството и невинността и началото на истинския живот, изпълнен с отговорности? Или просто съм отвратителна егоистка, която не може да приеме, че някой, който я е обичал толкова дълго, вече няма да й принадлежи?
Странно е, че сега, когато той е щастлив с друга, аз изпитвам повече от всякога чувство за вина колко много съм го наранила през всичките тези години.
Много обичам сегашния си приятел, вярвам, че това е зряла и пълноценна връзка и виждам в него един прекрасен баща на бъдещите си деца, но се боя, че не мога да му се отдам напълно, преди по някакъв начин да сложа край (за себе си) на отношенията си с В.
Дали ТЕС ще ми помогне? Благодаря на всички, които се включат със съвет или коментар.
Моят проблем е малко странен, но тъй като много ме измъчва, много ще се радвам, ако ме посъветвате дали ТЕС ще помогне.
Преди 9 години започнах връзка с един човек, да го наречем В., бяхме много млади и за двамата това беше първа сериозна връзка. Не знам дали изпитвах силна страст, но го обичах много дълбоко и нежно. Доста бързо заживяхме заедно и беше ясно за всички, че в момента, в който си стъпим на краката, ще се оженим. На 5-тата година някъде нещата започнаха да куцат и аз вече не бях сигурна, че искам да прекарам живота си с него. Но въпреки че тръпката вече я нямаше, аз продължавах много да го обичам - бях ужасно привързана към него и не можех да си представя да живея без него. В един момент аз се влюбих в друг, В. разбра, понесе го много тежко, но се разбрахме да опитаме да оправим нещата. Така мина почти година, през която нещата не само че не се оправиха, но дори се влошиха.
В крайна сметка аз се изнесох, но продължихме да се виждаме. Той много искаше да се съберем, аз му казвах, че ми е нужно време, а истината е, че изпитвах ужас както от мисълта да се върна към стария начин на живот, така и от идеята да се разделим напълно и окончателно. И така до пролетта на 2007, когато реших да приема предложение за работа в чужбина и казах на В., че искам да се разделим окончателно. Чувствах се ужасно, че го наранявам (може би тук е и мястото да добавя, че много дълго време се чувствах виновна, че връзката ни се проваля по моя вина и че той ще страда заради мен.) Както и да, приключихме без твърде много драми (поне външно) и аз заминах за чужбина, където съм и в момента.
С В. обаче продължихме да си контактуваме по чата, като отношенията ни бяха приятелски, с може би една идея повече интимност, отколкото се полага на приятели, но и двамата го отдавахме на факта, че сме си страшно близки и се познаваме от толкова дълго. Междувременно аз от година имам нова сериозна връзка, за която споменах на В., но без да изтъквам истинската й сериозност.
С В. се видяхме отново тази пролет, когато си бях отново в България и той ми каза много мили неща, които ме разчувстваха дълбоко и ме накараха да се замисля дали в крайна сметка решението да се разделим е било правилно. При един разговор му казах, че много обичам приятеля си, но все още обичам и него, просто по много различен начин.
След като отново си заминах от България, нещата не се промениха -продължихме да си чатим, като разговорите ни бяха леки и забавни, без каквито и да е опити за изясняване на отношенията. (Искам още да вмъкна, че от доста време си мечтаех той да срещне друга, защото си представях как това ще разреши всички проблеми.)
Преди няколко дни той ми каза, че в влюбен и отскоро излиза с друго момиче. От тогава не мога да си намеря място: от една страна се радвам за него и му желая да е много щастлив, от друга страна постоянно си спомням за първите години на връзката ни, когато бяхме толкова млади, невинни, изпълнени с надежда. Не мога да спра да плача при мисълта, че той вече не ме обича като жена, а просто като приятел. (Каква ирония: аз го обичам като приятел и това е в реда на нещата, но той трябва да е безнадеждно влюбен в мен...хммм)
Наранена гордост и обсебване са нещата, за които се сещам от раз. Мога да добавя още чувство за вина, самобичуване през всичките тези години, че аз съм виновна за провала на връзката ни, страх да му кажа истината, за да не го нараня, страх от евентуални драми от негова страна. Сега изпитвам облекчение, че няма какво повече да крия и от какво да се боя, но не мога да се отърся от чувството на непреодолима тъга. "I really feel....like I'm losing my best friend...." Дали защото с него заедно откривахме света и любовта и истинският край на тази връзка бележи и края на юношеството и невинността и началото на истинския живот, изпълнен с отговорности? Или просто съм отвратителна егоистка, която не може да приеме, че някой, който я е обичал толкова дълго, вече няма да й принадлежи?
Странно е, че сега, когато той е щастлив с друга, аз изпитвам повече от всякога чувство за вина колко много съм го наранила през всичките тези години.
Много обичам сегашния си приятел, вярвам, че това е зряла и пълноценна връзка и виждам в него един прекрасен баща на бъдещите си деца, но се боя, че не мога да му се отдам напълно, преди по някакъв начин да сложа край (за себе си) на отношенията си с В.
Дали ТЕС ще ми помогне? Благодаря на всички, които се включат със съвет или коментар.
