Детето ми (на 2 год и 9 месеца) преди 5 дена е паднало, в резултат на което в момента е с гипс. Диагноза: пукната долна подбедреница. Гипсът обхваща и глезена, и коляното - практически цялото й краче е в гипс. Въпросът ми е: кое е по-добре - да й правя прокси или да й масажирам/потупвам точките на нейното си тяло? Смятам да насоча вниманието към по-бързото зарастване, но може да се наложи да обърна внимание и на появяващия се сърбеж под гипса... Някакви съвети или препоръки в тази неприятна ситуация? Д-рът е казал, че гипсът ще стои от 45 до 60 дена. От какво зависи - не знам, ще питам на контролния преглед в сряда.
Благодаря предварително на всички отзовали се!
Фрактура при 3 годишно дете - пукната кост
Добри идеи имаш за насоките за ТЕСане. Пробвай и с двата подхода - директен и прокси и виж кой работи по-добре. Ако няма съществена разлика, използвай ги и двата според ситуацията. Ако правиш ежедневно ТЕС крачето й ще се оправи поне 2 пъти по-бързо.
Т.е. за 20-30 дни.
Т.е. за 20-30 дни.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Ето че остават само 8 дена, докато махнем гипса окончателно!
Всеки ден съм й правила ПРОКСИ за заздравяване на костта. Тя не ми дава да й потупвам точките, затова минах на този вариант.
Точно един месец след инцидента, а именно на 4.10., бяхме на контролен преглед. Направиха й снимка, която показа едно добро калциране. Докторът намали гипса до под коляното и каза, че вече може да стъпва на крака - нямало опасност от разместване и до пълно заздравяване оставало съвсем малко.
Детето много плака, докато й сваляха гипса - беше я страх. Очевидно възприемаше гипса като част от нея и всяко посегателство върху него изживяваше като посегателство върху себе си. Съпротивяваше се с пълна сила. Това не го бях предвидила, но още същия ден направих ПРОКСИ за този страх от махане на гипса и се надявам на 18ти да се държи като голям човек.
Другото, което ТЕСах, е страхът й да сгъва крака в коляното след като го освободиха от гипса. Тя 3 дена съзнателно си държа крака изпънат. Сгъва го насън или без да иска. Пак чрез ПРОКСИ ТЕСах този страх и смея да твърдя, че вече е по-смела. А днес дори сама изяви желание да ходи! (това не съм ТЕСала, може би защото така и не намерих джапанка, която да й сложа, а иначе гипса се пързаля. И аз не държах тя да ходи засега.) Държи се за опора, пристъпва бавно, но ходи! И то без да я подкокоросваме и да настояваме!
За сърбежа правих ПРОКСИ само в началото. Не за друго, ами тя после не се е оплаквала от сърбеж... Много рядко!
С една дума - смятам, че съм й помогнала с ТЕС.
Виждам я как пренася в игрите си с куклите страховете си и по този начин ги изчиства - преди само им слагаше гипс, сега вече и го маха, "с голямата ножица"!
Всеки ден съм й правила ПРОКСИ за заздравяване на костта. Тя не ми дава да й потупвам точките, затова минах на този вариант.
Точно един месец след инцидента, а именно на 4.10., бяхме на контролен преглед. Направиха й снимка, която показа едно добро калциране. Докторът намали гипса до под коляното и каза, че вече може да стъпва на крака - нямало опасност от разместване и до пълно заздравяване оставало съвсем малко.
Детето много плака, докато й сваляха гипса - беше я страх. Очевидно възприемаше гипса като част от нея и всяко посегателство върху него изживяваше като посегателство върху себе си. Съпротивяваше се с пълна сила. Това не го бях предвидила, но още същия ден направих ПРОКСИ за този страх от махане на гипса и се надявам на 18ти да се държи като голям човек.
Другото, което ТЕСах, е страхът й да сгъва крака в коляното след като го освободиха от гипса. Тя 3 дена съзнателно си държа крака изпънат. Сгъва го насън или без да иска. Пак чрез ПРОКСИ ТЕСах този страх и смея да твърдя, че вече е по-смела. А днес дори сама изяви желание да ходи! (това не съм ТЕСала, може би защото така и не намерих джапанка, която да й сложа, а иначе гипса се пързаля. И аз не държах тя да ходи засега.) Държи се за опора, пристъпва бавно, но ходи! И то без да я подкокоросваме и да настояваме!
За сърбежа правих ПРОКСИ само в началото. Не за друго, ами тя после не се е оплаквала от сърбеж... Много рядко!
С една дума - смятам, че съм й помогнала с ТЕС.
Виждам я как пренася в игрите си с куклите страховете си и по този начин ги изчиства - преди само им слагаше гипс, сега вече и го маха, "с голямата ножица"! "Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
I'm younger than that now."
Bob Dylan
Чудесно. Поздравления за упоритостта. При упорита работа ТЕС винаги действа.
Ето ти още една идея. Като я видиш да пренася нещо негативно върху куклите можеш да правиш директно ТЕС на/върху куклата, ако ти позволи.
Тъй като детето се асоциира с куклата, все едно че й правиш ТЕС на нея.
Така е много вероятно хем да й помагаш, хем да ти позволи да й прилагаш директно ТЕС след време.
Ето ти още една идея. Като я видиш да пренася нещо негативно върху куклите можеш да правиш директно ТЕС на/върху куклата, ако ти позволи.
Тъй като детето се асоциира с куклата, все едно че й правиш ТЕС на нея.
Така е много вероятно хем да й помагаш, хем да ти позволи да й прилагаш директно ТЕС след време.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Ето че сме вече без гипс!!!
След моите ежедневни ПРОКСИта за/срещу страха при махане на гипса през последните 2 седмици, детето плака и вчера, но не така безумно и не така истерично, както при намаляването на гипса. Имах дори усещането, че самият доктор беше леко учуден от нейното поведение, защото накрая я похвали с явно възхищение в погледа си.
Новото при нея е, че напоследък, когато й е дискомфортно (ударила се е, страх я е като вчера), ми позволява да й потупвам точките. Дори веднъж констатира, че "това е хубав масаж!".
Правих ПРОКСИ и да не изпитва страх да стъпва на крака след свалянето на гипса. И въпреки че си я нарамихме на ръце и без гипса, тя пожела да ходи сама (за ръчичка, разбира се) още от колата до вкъщи на прибиране от Пирогов. Увереност няма още, но и страх няма със сигурност. Аз, разбира се, ще продължавам. И в тази връзка имам въпрос. Щом тя ми позволява да потупвам нейните си точки, да продължавам ли и с ПРОКСИто? То, разбира се, не пречи, но ми е интересно. Защото в единия случай аз нямам време за формулиране на конкретни настройки и само й казвам, че всичко ще се оправи и всичко ще е наред; докато моят ТЕС си е много целенасочен за конкретен проблем.
Искам да използвам възможността да благодаря за помощта, подкрепата и насоките, които получих от Иван в този труден за двете ни преиод!
След моите ежедневни ПРОКСИта за/срещу страха при махане на гипса през последните 2 седмици, детето плака и вчера, но не така безумно и не така истерично, както при намаляването на гипса. Имах дори усещането, че самият доктор беше леко учуден от нейното поведение, защото накрая я похвали с явно възхищение в погледа си.
Новото при нея е, че напоследък, когато й е дискомфортно (ударила се е, страх я е като вчера), ми позволява да й потупвам точките. Дори веднъж констатира, че "това е хубав масаж!".
Правих ПРОКСИ и да не изпитва страх да стъпва на крака след свалянето на гипса. И въпреки че си я нарамихме на ръце и без гипса, тя пожела да ходи сама (за ръчичка, разбира се) още от колата до вкъщи на прибиране от Пирогов.
Увереност няма още, но и страх няма със сигурност. Аз, разбира се, ще продължавам. И в тази връзка имам въпрос. Щом тя ми позволява да потупвам нейните си точки, да продължавам ли и с ПРОКСИто? То, разбира се, не пречи, но ми е интересно. Защото в единия случай аз нямам време за формулиране на конкретни настройки и само й казвам, че всичко ще се оправи и всичко ще е наред; докато моят ТЕС си е много целенасочен за конкретен проблем.Искам да използвам възможността да благодаря за помощта, подкрепата и насоките, които получих от Иван в този труден за двете ни преиод!
"Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
I'm younger than that now."
Bob Dylan
Здравейте пак!
Продължавам аз с ПРОКСИто, директно оттогава не ми разрешава да й правя...
Но, както бях писала и преди, позволяваше ми да я потупвам само когато беше много разстроена или много уплашена - явно е усещала, че това може да й помогне. Иначе не се дава.
Сега ТЕСвам раздвижването. Вече една седмица е без гипс, но ходенето й продължава да е куцащо. По-скоро използва десния си крак за опора, отколкото за придвижване. Предполагам, че е нормално, и лекарят беше казал, че ще куца известно време. Само дето не знам кое "известно време" е в рамките на нормалното и кога трябва да потърся консултация със специлаист.
Тук искам да се консултирам с Иван дали формулировката ми е достатъчна. Аз ТЕСвам (ПРОКСИ) така:
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да го раздвижвам, аз ...."
или
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да ходя, аз ...."
Понякога правя техника на избора и избирам "раздвижването да мине гладко и безпроблемно".
Прилагам ПРОКСИ всеки ден, по един път дневно.
Приемам всякакви съвети и предложения. Благодаря!
P.S. Няколко часа след като постнах това мнение, го прочетох и разбрах, че всъщност май нищо не съм правила... Обездвижването не е проблем сам по себе си, той е причината за проблема. Нали така?
И затова сега ТЕСнах така:
"Въпреки че куцукам като ходя и държа крака настрани, аз..."
Продължавам аз с ПРОКСИто, директно оттогава не ми разрешава да й правя...
Но, както бях писала и преди, позволяваше ми да я потупвам само когато беше много разстроена или много уплашена - явно е усещала, че това може да й помогне. Иначе не се дава. Сега ТЕСвам раздвижването. Вече една седмица е без гипс, но ходенето й продължава да е куцащо. По-скоро използва десния си крак за опора, отколкото за придвижване. Предполагам, че е нормално, и лекарят беше казал, че ще куца известно време. Само дето не знам кое "известно време" е в рамките на нормалното и кога трябва да потърся консултация със специлаист.
Тук искам да се консултирам с Иван дали формулировката ми е достатъчна. Аз ТЕСвам (ПРОКСИ) така:
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да го раздвижвам, аз ...."
или
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да ходя, аз ...."
Понякога правя техника на избора и избирам "раздвижването да мине гладко и безпроблемно".
Прилагам ПРОКСИ всеки ден, по един път дневно.
Приемам всякакви съвети и предложения. Благодаря!
P.S. Няколко часа след като постнах това мнение, го прочетох и разбрах, че всъщност май нищо не съм правила... Обездвижването не е проблем сам по себе си, той е причината за проблема. Нали така?
И затова сега ТЕСнах така:"Въпреки че куцукам като ходя и държа крака настрани, аз..."
"Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
I'm younger than that now."
Bob Dylan
Не съм Иван, но според мен формулировката не е достатъчна. В смисъл, какъв е проблемът, че кракът не се е движил 44 дни? Само по себе си, това не е проблем. По-скоро можеш да пробваш - въпреки, че нямам сила да стъпвам/да се държа на крака си, въпреки, че куцам, въпреки, че съм нестабилна като ходя, въпреки, че съм несигурна като ходя, въпреки, че ми е трудно да си раздвижа крака/да си стъпя на крака/да се задържа на крака... ей такива разниmimiska написа: Тук искам да се консултирам с Иван дали формулировката ми е достатъчна. Аз ТЕСвам (ПРОКСИ) така:
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да го раздвижвам, аз ...."
или
"Въпреки, че десният ми крак беше обездвижен 44 дена и сега започвам да ходя, аз ...."
Правилно - куцането и т.н. не е проблем. ЧУВСТВАТА КОИТО ГО ПОРАЖДАТ (страх, притеснение и т.н) както и чувствата които то(куцането) поражда са проблема. Тях ТЕСай. А за да разбереш какви са питай дъщеря си. Защо куца, как се чувства, какво я притеснява по отношение на крака й. Не си измисляй. Тя нали може да говори. Питай директно нея. Може и да си поиграеш с нея на ..........(любимата й кукла, играчка) която е била със счупено краче и сега вече може да ходи и я слушай какво говори. 
Все пак ТЕС е Техника за емоционална свобода, а не за свобода от куцане, главоболие, рак и т.н.
Все пак ТЕС е Техника за емоционална свобода, а не за свобода от куцане, главоболие, рак и т.н.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Благодаря, Иване.
Сигурно имам, щом си го забелязал от постинга ми... Явно отстрани се вижда по-добре. Ще го тесна задължително!
Междувременно тя днес падна и си навехна глезена на здравия крак. Надявам се да е само навехнат, де. Тя отказа да ходи изобщо (единият не я държи, а другият я боли), но иначе прави всякакви движения със стъпалото. Не ми позволи да я "потупам", както тя нарича ТЕСането. С една дума, сега си имам още работа.
Сигурно имам, щом си го забелязал от постинга ми...
Явно отстрани се вижда по-добре. Ще го тесна задължително! Междувременно тя днес падна и си навехна глезена на здравия крак.
Надявам се да е само навехнат, де. Тя отказа да ходи изобщо (единият не я държи, а другият я боли), но иначе прави всякакви движения със стъпалото. Не ми позволи да я "потупам", както тя нарича ТЕСането. С една дума, сега си имам още работа."Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
I'm younger than that now."
Bob Dylan
Ето ме отново!
Историята с глезена на здравия крак мина и замина. "Разтеглила и върнала" беше констатацията на педиатърката и аз не съм търсила второ мнение.
Иначе продължавам със всекидневното ПРОКСИ, което го преформулирах така: "Въпреки, че все още не смея да се отпусна с цялата си тежест на десния крак и куцам като ходя, аз ..." Правих преди (всъщност не знам кога и защо спрях) и следната формулировка: "Въпреки, че ме е страх от всякакво падане, аз ..."
Междувременно има видима промяна в походката на детето, която настъпи след консултация с лекуващия лекар от Пирогов. Аз си го обяснявам с това, че тя, милата, е толкова наплашена (което безспорно дава отражение на походката и като цяло на това, че си пази крака и от натоварване, и от посегателство), че фактът, че докторът нищо не й прави, й подейства окуражаващо и успокояващо. А след още два дена направих консултация и с физиотерапевтка, която каза, че детето си е много добре и че всичко това си е в рамките на нормалното. Каза, че обикновено подобни "отклонения" отшумяват за толкова време, колкото кракът е бил в гипс плюс още половината.
Показа какви упражнения да прави Надето за да й укрепнат отслабналите мускули и констатира едно много добро състояние на детето като цяло. Със сигурност Надя се чувства по-сигурна в себе си през последната седмица, но и аз определено вече нямам страхове и опасения за въстановяването й, така че спокойно си правя ПРОКСИтата.
Още няма месец без гипс. С моята ТЕС намеса и спорадични упражнения смятам, че след най-много 2 седмици детето ще си ходи нормално и може би ще трябва да продължа само със страховете от евентуална травма при падане, макари че народът е казал "страх лозе пази", нали така?
Ще пиша пак. Поздрави!
Историята с глезена на здравия крак мина и замина. "Разтеглила и върнала" беше констатацията на педиатърката и аз не съм търсила второ мнение.
Иначе продължавам със всекидневното ПРОКСИ, което го преформулирах така: "Въпреки, че все още не смея да се отпусна с цялата си тежест на десния крак и куцам като ходя, аз ..." Правих преди (всъщност не знам кога и защо спрях) и следната формулировка: "Въпреки, че ме е страх от всякакво падане, аз ..."
Междувременно има видима промяна в походката на детето, която настъпи след консултация с лекуващия лекар от Пирогов. Аз си го обяснявам с това, че тя, милата, е толкова наплашена (което безспорно дава отражение на походката и като цяло на това, че си пази крака и от натоварване, и от посегателство), че фактът, че докторът нищо не й прави, й подейства окуражаващо и успокояващо. А след още два дена направих консултация и с физиотерапевтка, която каза, че детето си е много добре и че всичко това си е в рамките на нормалното. Каза, че обикновено подобни "отклонения" отшумяват за толкова време, колкото кракът е бил в гипс плюс още половината.
Показа какви упражнения да прави Надето за да й укрепнат отслабналите мускули и констатира едно много добро състояние на детето като цяло. Със сигурност Надя се чувства по-сигурна в себе си през последната седмица, но и аз определено вече нямам страхове и опасения за въстановяването й, така че спокойно си правя ПРОКСИтата. Още няма месец без гипс. С моята ТЕС намеса и спорадични упражнения смятам, че след най-много 2 седмици детето ще си ходи нормално и може би ще трябва да продължа само със страховете от евентуална травма при падане, макари че народът е казал "страх лозе пази", нали така?
Ще пиша пак. Поздрави!
"Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
I'm younger than that now."
Bob Dylan
Съгласна!
Всъщност разбрах защо съм престанала да правя ПРОКСИ за страха й от падане - просто вече не изпитва този панически и ужасяващ страх от падане. Пада, става и продължава, като всяко дете.
Е, продължава да пази инстиктивно себе си като цяло и десния си крак в частност, но вече почти не ходи, а подтичва навън, което според мен е добър признак.
Имам молба за една малка консултация, за всеки случай.
Когато правя ПРОКСИ и след "Аз съм еди-кой си" започвам ТЕС така, както бих го правила за себе си, нали така? А ако искам да ТЕСвам 2-3-4 различни проблема, нали не е нужно да преминавам през "Аз съм еди-кой си" всеки път? Конкретен пример: освен за слабостта в крака и куцането, правя прокси и за новопоявилия се в нея страх от кучета. Просто си го карам едно след друго. И след като свърша с всички нейни проблеми, "излизам" с "аз съм Аз". Правилно ли правя?
Благодарности и поздрави!
Всъщност разбрах защо съм престанала да правя ПРОКСИ за страха й от падане - просто вече не изпитва този панически и ужасяващ страх от падане. Пада, става и продължава, като всяко дете.
Е, продължава да пази инстиктивно себе си като цяло и десния си крак в частност, но вече почти не ходи, а подтичва навън, което според мен е добър признак.
Имам молба за една малка консултация, за всеки случай.
Когато правя ПРОКСИ и след "Аз съм еди-кой си" започвам ТЕС така, както бих го правила за себе си, нали така? А ако искам да ТЕСвам 2-3-4 различни проблема, нали не е нужно да преминавам през "Аз съм еди-кой си" всеки път? Конкретен пример: освен за слабостта в крака и куцането, правя прокси и за новопоявилия се в нея страх от кучета. Просто си го карам едно след друго. И след като свърша с всички нейни проблеми, "излизам" с "аз съм Аз". Правилно ли правя?Благодарности и поздрави!
"Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
I'm younger than that now."
Bob Dylan