Ето ме отново.
Продължавам всекидневно ПРОКСИ, като формулироките са ми следните:
"Въпреки че все още не смея да се отпусна с пълна сила върху десния си крак и куцам като ходя, аз ..."
"Въпреки че все още усещам десния си крак по-слаб и леко куцам като ходя, аз ..."
Правя и такива:
"Въпреки че след гипса имам по-обилно окосмяване на десния крак между глезена и коляното, аз ..."
"Въпреки, че след гипса имам повече косми на десния крак между глезена и коляното, аз..."
Иначе детето си е добре. Куца още, но вече колкото да не е без хич. Дори е някак на етапи. Един-два дена почти не куца, после два дена куца по-изявено, след което пак "се забравя", и така. Страх като страх не забелязвам. Но не забелязвам и някаква по-значима предпазливост... Тича, мята се, пада нарочно в игрите си, което говори за едно здраво дете, нали така? Друг е въпросът какви тревоги предизвикват тези дейности в мен.
23ти декември е датата, след която според физиотерапевтката вече би трябвало мускулите и походката да са напълно възстановени. Не сме особено сериозни с упражненията за укрепване на мускулите на десния крак, признавам.
Но всеки ден правим разходки минимум по 30 мин., което бавно, но славно укрепва мускулатурата. Прави ни впечатление, че от няколко дена тръгва с десния крак да изкачва стълби, което най-малкото говори за достатъчно сила за изтласкване.
Отворена съм за всякакви предложения и/или корекции.
Благодаря и поздрави!