Автоимунно заболяване-Синдром на Сьогрен

Интересни случаи на успешно приложена ТЕС.

ОПИТВАЙТЕ ТЕС ЗА КАКВОТО СЕ СЕТИТЕ!!!
ВЕРОЯТНОСТТА ДА ИМАТЕ РЕЗУЛТАТИ Е ОГРОМНА.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран: 18 яну 2010 15:20

Мнениеот vqra » 18 апр 2010 20:32

Имаш право, Иване, при случая на Алекс. Има сълзи, няма бели врагове - какво повече да иска човек? Браво, Алекс!

Но при случая на Емчето, не мога да се съглася с теб, тъй като тя сама каза, че не е видяла знаците/цифрите, които и е показала лекарката, когато е тествала зрението и. Или виждаш, или не. Да, обаче в случая точно повреме на прегледа тя не е видяла. Не се касае за снемане на диоптри от компютър, при което машина да определи виждаш ли или не...?

Joneta
Участник
Мнения: 2
Регистриран: 16 апр 2010 11:25

Мнениеот Joneta » 19 апр 2010 08:45

Много благодаря за отговора Femme, днес ще обиколя книжарниците и ако не я намеря, тогава ще си я поръчам, защото ако първо я поръчам ще трябва да чакам да ми я доставят.
alex_JI изкуствените сълзи ги използвам различно, в зависимост кога как се чувствам. Когато има дим (независимо къкъв, но най-много цигарен) се чувствам ужасно, просто постоянно трябва да слагам сълзи и въпреки всичко пак трудно си държа очите отворени. Има моменти, в които усещам, че сякаш имам сълзи, но те са много радко.
Като нямеря книгата и започна ще Ви пиша какво става и ще Ви моля за помощ ако нещо не се получава, защото Вие вече сте напред с материала.
Желая на всички лека седмица! :wink:

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4469
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 19 апр 2010 08:57

Фем, не съм съглсен заради това:
***em4eto*** написа:...... Но в същото време аз виждам, че виждам! Знам, че никога не съм виждала по-добре без очила; знам, че не ме боли главата вече (лекарката ме попита изрично и се учуди, че не ме боли); знам, че очите не ме болят като ги затворя...

Проблема при прегледа би могъл (и според мен най-вероятно е) да е от притеснение или по други причини. Няма значение. Идеята е да се вярва на себе си, а не на прегледите. Защото човек е със себе си през много по-голяма част от времето отколкото е на прегледи.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран: 18 яну 2010 15:20

Мнениеот vqra » 19 апр 2010 10:50

Иване, принципно имаш право. Да, човек трябва да вярва най-вече на себе си. Но ние, невиждащите, нямаме представа докъде/доколко виждат виждащите и се нуждаем от потвърждението на лекаря. Спомням си, преди години, когато ходих на терапия при доктор Таран, който лекуваше нарушено зрение с пулсова диагностика, акопунктура, магнитотерапия и т.н., как след терапията имаше голямо подобрение в зрението ми и сама не знаех как/докъде да го тествам. Питам съпруга си дали вижда в далечината ей онзи номер на кола, а той ми отговаря, че не го вижда и това никой не можел да го види /да уточня, съпругът ми е с нормално зрение/ Никой, според неговия критерий за нормално зрение. Ако някой моряк се вгледа, може би ще го види!...
Та така, аз лично не бих могла да разбера сама дали виждам като другите. Мога да вярвам, че виждам, дори някои надписи да прочитам без очила /не че това означава, че ги виждам ясно де!/
Мога да се оправям във всякакви ситуации /интуитивно/. Но това не означава, че виждам...

Сещам се за един профилактичен преглед от работата и как влезнах в стаята, в която офталмоложката и нервроложката бяха една до друга. Гледа ме офталмоложката на апарата и ми казва, че имам частично атрофирал нерв на лявото око, и с него вероятно нищо не виждам. Започва след това да ме тества на табличката - и се озверва. Виждам /според нея/ всичко и то почти до долу / с леко забавяне на отговорите от моя страна/ и то точно с това атрофирало око, за което са я учили, че не би трябвало да вижда. Да, обаче аз наистина не виждам с окото си. Концентрирам се при подобни ситуации, и виждам интуитивно или нз как да го опиша - вътрешно. Тогава двете с невроложката се спогледнаха учудени и невроложката каза нещо от рода на: "Гледай на какви неща е способен мозъка, за да компенсира!"!!!

След проведената терапия при д-р Таран, виждах идеално с едното око, дясното /без очила/. Да уточня, че на това око имах само някакво късогледство - един, два диоптъра, не помня вече. Той каза, че другото око / с атрофиралия нерв/ не може да се оправи, защото съм минала 6 годишна възраст :).

И това идеално виждане на дясното ми око/без очила/ продължи не повече от 2 месеца и отново диоптъра се покачи. Сега, след като прочетох "Болестта като път", препоръчана от теб, знам много добре защо имам тези нарушения в зрението си и терапията на доктор Таран е имала само временен ефект Предполагам ,че и Емчето има подобни причини, които ако не отстрани /с ТЕС :)/ няма как да започне да вижда идеално. Така, че горещо и препоръчам да прочете тази книга.

Според мен, тя има още много работа с ТЕС, не че притеснението и е причина да не види знаците, които докторката и е показвала.

Мое мнение. Не го натрапвам на никого. :)

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4469
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 19 апр 2010 15:11

Оспамихме и тази тема, но принципно според мен е голяма грешка да се сравняваш с другите. Т.е. въпроса "Виждам ли колкото другите?" е безполезен и дори вреден (поради гореизборените от теб самата причини, а имено не знаем колко виждат другите и за всеки аршина с който мери е различен). Т.е. сравнението е безпочвено.
"Виждам ли достатъчно добре/мога ли еди какво си за да върша това което искам да върша?" е нещо съвсем друго.
Сравнявам се само със себе си със своите желания и възможности, а не с чуждите, които така или иначе са неизвестни.
Същото важи и за измерване на прогреса ми в дадена област. Ако се сравнявам с другите никога няма да имам ясна перспектива и оценка на личните си постижения.
Правилният въпрос в случая е - "Днес по-добре ли се справям от вчера?
А не: "Справям ли се по-добре или толкова добре колкото някой друг?", защото тогава неговите възможности, които са различни от моите, се превръщат в мерило за моя успех.
Ако се справям по-добре от него това може да ме накара да не преследвам пълния си потенциал, ако се справям по-зле от него това може да ме обезсърчи.
Ако се справям по-добре от себе си преди, значи напредвам, значи се справям прекрасно, независимо колко голям е напредъка ми.
Така всеки успех, дори и най-незначителният се превръща в повод за радост, гордост и увереност в собствените сили и влече след себе си нови успехи.
Нищо не мотивира по-добре от собственият успех.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран: 18 яну 2010 15:20

Мнениеот vqra » 20 апр 2010 08:08

Иване, много ти благодаря за тези думи. Винаги съм се сравнявала само с другите, и затова, когато попаднах в среда под потенциала ми, затъпях чудовищно. Алекс, извини ме за оспамването на темата :oops:

alex_JI
Участник
Мнения: 69
Регистриран: 23 ное 2009 12:21

Мнениеот alex_JI » 20 апр 2010 22:01

Е как! Всичко си е по темата! :lol:
Всичко е едно цяло! Мисля, че Дароми го беше писала някъде!
Запазих много от детското в себе си! Аз вярвам в чудеса!
След "идването" на децата ми, ТЕС е другото голямо чудо, което ми се случи!

alex_JI
Участник
Мнения: 69
Регистриран: 23 ное 2009 12:21

Мнениеот alex_JI » 31 яну 2013 00:35

alex_JI написа: 25 януари 2010 год.: Имам нужда пак от помощ. Докато работя с очите непрекъснато ми излиза едно мое старо желание, копнеж, надежда, мечтание . . . и аз не знам как да го нарека. Много искаМ да имам трето детенце! Дори лятото работихме по въпроса с мъжа ми-3-4 месеца, но не се получи. След това си направих кръвните изследвания и м.ноември откриха автоимунното ми заболяване. Тогава естествено се отказах! След като излязоха резултатите си обясних и защо тялото ми не е позволило забременяването/по принцип нямам проблем с това и предните 2 пъти стана бързо :D /.
И така - аз се отказах заради "нелечимото" заболяване.
Сега обаче се чувствам добре и смятам пак да опитам! Всичките ми копнежи и мечти в тази посока се върнаха при мен с пълна сила! Но тук дойдоха пак и тревогите, или може би са ПО-та? Дали ще е наред всичко с бременноста и тези антитела дали няма да увредят бебето? И ако всичко мине о.к. дали ще мога да отгледам 3-те си деца? Дали няма да се случи нещо с мен? Ако този Синдром се активира?
Съжалявам за объркания си пост, но в момента всичко ми е много емоционално и се притеснявам да не взема грешно решение? Дори вече да работя за очите, не ми се струва така важно! А и за бебето нямам много време /на 37 г. съм/. На къде да тръгна сега? Не мога да се съсредоточа само върху едно нещо! Разпилявам се ужасно!
Кажете какво да взема да ТЕСна?!?


Здравейте мили хора! Самоцитирах горния си пост вместо поздрав, защото отдавна исках да ви кажа, че няколко месеца след това скрито кълбо, което е дебнело в мен, аз забременях и на 11.05.2011 г. родих третото си съкровище - Ирина! Радваме и се всички страхотно, по цял ден я целуваме и се смеем с нея! А тя е едно здраво, сладко и много палаво мече! В къщи купона е пълен - щастливка е тя - и с кака, и с батко! Само ги чака вечер да се приберат и се навира като коте в тях! Издава едни писъци и звуци на истинска радост и щастие от това, че ги вижда! А ние с баща им стоим отстрани и се оставяме това щастие да ни залее изцяло! Няма думи, с които да изкажа радостта си и емоциите, които изпитвам ежедневно - пожелавам го на всички! Децата са всичко на света! Понякога не искам да порастват, за да мога да им се радвам, да ги гледам, да ги имам! Знам, че не са мои и затова им се радвам докато са в ръцете ми! Ей, голяма съм егоистка - искам все да са ми в пазвата! :wink:

Знам, че мина много време и влизам ей така от нищото, но имах нужда да ви го кажа! Доста често си мисля, че се осмелих да осъществя мечтата си и благодарение на вас и на подкрепата, която получих тук от Иван и от всички, които ми помагаха! Благодаря ви!!!
Станах по-уверена и силна с ТЕС, повярвах на себе си и си позволих да съм щастлива! Само като си помисля, че се бях отказала от копнежа си и бях приела, че съм болна и за малко нямаше да изпитам това щастие, което ме изпълва в момента и направо ми става студено и настръхвам - та аз никога нямаше да имам третото си дете, никога нямаше да разбера пълния смисъл на чистата, висшата любов, никога нямаше да се усетя така цяла и изпълнена.
Колко ли хора не са щастливи по различни причини, страхове, лекарски внушения!?!
Колко ли хора са оставили мечтата и щастието си да минат покрай тях, без да протегнат ръка?!?
Колко ли, колко, не са открили ТЕС?!?
Много, много се радвам и съм благодарна, че изживявам цялото това щастие, че са пълни ръцете ми, сърцето ми, очите ми!!! Ха-хах да, да очите ми! Ааааа, това ще го болдна!

Поздрави
Обичам ви :D
Запазих много от детското в себе си! Аз вярвам в чудеса!

След "идването" на децата ми, ТЕС е другото голямо чудо, което ми се случи!

Alisa
Майстор
Мнения: 2072
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 31 яну 2013 13:09

alex_JI , БЛАГОДАРЯ, че се върна и написа това!
Поздравявам те и много се радвам за пълнотата ти! :wink:
Когато имаш време, сподели стъпките на процеса си на укрепване, моля!
:D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1410
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 01 фев 2013 17:30

Това е наистина много хубаво и много вдъхновяващо. Наистина се радвам за теб и семейството ти :D

ivelina
Участник
Мнения: 5
Регистриран: 12 апр 2014 10:16

Re: Автоимунно заболяване-Синдром на Сьогрен

Мнениеот ivelina » 12 апр 2014 10:53

Здравейте!
Имам проблем и не знам от къде и как да започна и затова реших да си направя регистрация и да пиша.Искам да Ви помоля да ми помогнете.Четох и тук във форума и на други места, но не съм много наясно какво точно трябва да правя, разбрах за точките и потупването но другите неща :(
Това, което ме притеснява и от което се страхувам са реултатите ми от изследвания (много са високи).
На мен също ми казаха, че явно имам Синдром на Сьогрен и евентуално ревматоиден артрит.
ANA 1:1000 при референтни граници 1:100
RF (Ревма Фактор) скрининг 37.90 при референтни граници 20
И двете са автоимунни заболявания.Като цяло се чувствам добре и не виждам симптомите характерни за тези заболявания, но в нета пише, че може да протичат и безсимптомно.Въпроса ми е мога ли да направя нещо чрез ТЕС, за да понижа стойностите на изследванията и ако евентуално наистина ми има нещо да го премахна.
ТЕСах 2 дена, но не знам правилно ли е това което правя и това което съм записала в декларацията.
Едната декларация е:
Въпреки, че изпитвам страх от автоимунни заболявания аз напълно и безрезервно приемам себе си!
А другата е:
Въпреки, че се притеснявам от изследванията за автоимунните заболявания аз напълно и безрезервно приемам себе си!
Правилно ли е това което съм записала или не е?Ако не е Ви моля да ми кажете какво да напиша.И докато потупвам по точките какво трябва да казвам?
Благодаря, Ви!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4469
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Автоимунно заболяване-Синдром на Сьогрен

Мнениеот ivangp » 12 апр 2014 17:53

Добре е като начало, но не е най-доброто, което можеш да направиш. Прочети темите в началото на форума. Там всичко е описано ясно. Има тема - Най-добрият ТЕС подход. Прочети първо нея.
Продължавай да пишеш какво правиш за да те коригираме евентуално, а и за да ти следим резултатите.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

ivelina
Участник
Мнения: 5
Регистриран: 12 апр 2014 10:16

Re: Автоимунно заболяване-Синдром на Сьогрен

Мнениеот ivelina » 14 апр 2014 11:44

Прочетох темата, която ми каза и други теми четох, но пак има няколко неща, които не са ми ясни.Ако не е проблем да си задам въпросите.Понеже се притеснявам дали правя ТЕС правилно :?

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4469
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Re: Автоимунно заболяване-Синдром на Сьогрен

Мнениеот ivangp » 14 апр 2014 19:11

Задай си ги! Но имай предвид, че такова нещо като правилен ТЕС няма. Правилният ТЕС е този, който работи ЗА ТЕБ. Другото са просто насоки. Изходни постановки.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

ivelina
Участник
Мнения: 5
Регистриран: 12 апр 2014 10:16

Re: Автоимунно заболяване-Синдром на Сьогрен

Мнениеот ivelina » 14 апр 2014 20:02

Ето ги въпросите ми:
1. Докато потупвам Точка “КС” и повтарям декларцията 3 пъти през цялото време ли докато повторям декларацията (3 пъти) потупвам по Точка “КС”?

2. Точка “КС” само един път ли се потупва, т.е. само в началото?

3. Трябва ли преди да започна ТЕС да си представя ситуацията и как съм се чувствала тогава, в този момент за да определя интензивността на проблема в началото т.е. как да го оценя или е грешно да се връщам в тази ситуация когато бях при доктора и как съм реагирала?

4. Като направя един път ТЕС, като мина през всички точки след това всеки път ли преди нова започване трябва да определям интензивността на проблема (оценка)? Защото ми е много трудно да поставя оценка.

5 Докато потупвам точките, напомнящата фраза на глас ли се изрича или не?

Дано да съм си написала добре въпросите и да ме разберете. :)
Благодаря за отделеното време!


Върни се в “ПОМАГА ЛИ ТЕС ЗА .......”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта