Femme написа:
На Изток не лекуват щитовидната жлеза като тук, не я оперират най-вече, защото се смята, че тя реагира най-много на емоциите на човек. Затова се лекува емоционалното състояние, довело до болестта й. Индикатор е, че емоциите, които изпитваш в момента ти вредят.
Виж, Femme,
и аз бях чела преди време статията на една руска последователка на Норбеков, която твърдеше същото като теб. Ставаше дума, че ние българите, прекалено силно страдаме от загубата/смъртта на близки хора, а тъгата било нещо, което скапвало щитовидните ни жлези. В другите страни нямало чак толкова много случаи на заболели щитов. жлези, но самият мироглед на хората бил различен.
Но не вярвам при мен това да е причината за автоагресията ми и унищожаването на жлезата.
ОК, ще ви разкажа. Като съм почнала.
Това заболяване ми го откриха точно в момент, в който бях подложена на непосилен и нечовешки стрес в работата ми. Вършех я съвестно и давах всичко от себе си. Но се явих опозиция на моята шефка, която се опита да се облагодетелства за сметка на социално слаби пенсионери. Тогава тя ми предложи да напусна сама. Аз естествено отказах, тъй като смятах, че правото ще възтържествува. Но сега съжалявам за това, че не напуснах, тъй като тази жена направи живота на работата ми ад и в продължение на една година ме подложи на такъв психически тормоз, че сега се чудя как изобщо съм издържала. Накрая написа в годишната ми атестация най-ниската оценка, като за да я оправдае, я беше напълнила с абсолютни лъжи.
В следствие на тази атестация прекратиха служебното ми правоотношение, поради получена най-ниска оценка на годишните атестации. Такивамитиработи. По това време получих заболяването. Мисля, че беше от омразата ми към нея, защото след един от опитите и да ме унищожи се усетих, че искам да я няма и изпитах толкова силно напрежение в гушата, че имах чувството, че имам стиснато въже около врата. Тогава откриха за първи път антителата ми /години след раздялата ми с маяка/. Жлезата все още работеше нормално.
Смело мога да кажа, че ТЕС ми помогна да се освободя от обидата, омразата и злобата към тази жена /Майче, благодаря ти, че ми спомена историята на твоята леля и излекуването и от Хашимото/
такивамитиработи
Ния, благодаря за поста ти. Всички твои предложения са минавали през ума ми. Най-вече си мисля, че емоциите за които говориш са самосъжалението и нелюбовта ми към мен самата. Опитвам се да чистя и това.
Онова, което ми пречи най-вече, за да разбера дали съм изчистила корена на проблема ми с щитовидната жлеза, при положение че симтомите ми непрекъснато се завръщат е това, че не знам дали се завръщат в следствие от Психологични обрати, или за това че не съм нацелила още корена /имам предвид, че корените не могат да бъдат кой знае колко много/ или за това, че може би съм изчистила корените, но след като жлезата ми е вече увредена (проядена като от молци, както казва лекарят, който я гледа на екограф, може дори и с изчистени "корени" на проблема, все пак физически да не е възможно тя да се възстанови. Както например, ако на някой са премахнали изцяло по оперативен път щитовидната жлеза и той е премахнал всички корени на проблема, който е довел до премахването на жлезата, няма как такава да му поникне отново, нали така?
пс: извинете ме за нередактираните ми текстове, но нямам време за това
с заболяването на щ. ми жлеза, но възможно е, ако автоагресията се получава и в следствие на самосъжаление, тъга и реване. Но не ми се вярва! 
