Вече...

Интересни случаи на успешно приложена ТЕС.

ОПИТВАЙТЕ ТЕС ЗА КАКВОТО СЕ СЕТИТЕ!!!
ВЕРОЯТНОСТТА ДА ИМАТЕ РЕЗУЛТАТИ Е ОГРОМНА.
feishtica
Участник
Мнения: 15
Регистриран: 26 май 2011 13:06

Мнениеот feishtica » 03 юни 2011 23:46

Понятието "енергия" в неговия ню-ейдж смисъл ми е доста мъгляво. Така че не знам доколко сме енергия и светлина, знам със сигурност, че сме материя и биохимия.
Говорите за отговорност, но не ми отговорихте каква е отговорността на бебетата, които се раждат с увреждания.
Сигурно не разбирам въпроса за възникването на болестите. Мисля, че е ясно, че съществува безкрайност от фактори, които ги пораждат. Психогенният фактор е изключително важен, но ми се струва доста крайно да твърдим, че всички болести са на психогенна основа и могат да бъдат излекувани чрез въздействие върху емоциите. Чувала съм други хора да твърдят не по-малко убедено че всички болести се пораждат от неправилното хранене и съответно могат да бъдат излекувани с лечебен глад. От аутизъм през трипер, до гъбички на ноктите на краката. :)
Както и да е. Сама не знам защо споря. Всъщност знам, то си ми е втора природа и когато няма с кого да споря, споря със себе си. :) Във всеки случай, щом съм тук значи съм решила да правя нещо. И е много добре, че въпросното нещо не се нуждае от вЕра. :)
Много ми се искаше нещата да са малко по-простички и да мога да си помогна за лабилността в глезена и болката в рамките на месец. Там е работата, че в началото на юли живот и здраве ще отида с приятели до Гърция и много ми се ще там да не стоя в стаята или на пейката пред хотела. Обичам Гърция с цялото си същество, така че имам огромно желание се движа, да обикалям нагоре - надолу доколкото мога, да снимам, че и на плаж да отида без глезенът ми да се огъва на всяка крачка в пясъка и да треперя, че ще падна и ще си докарам травма още на първия ден (случвало ми се е вече). Та разчитах на ТЕС да ми сбъдне всички тези желания. :) А сега съм объркана, защото наистина нямам представа кои негативни емоции са довели до болката и лабилността на глезена. (Да оставим настрана убеждението, че проблемите ми идват от лошо оросяване на крайниците, основното ми заболяване, наднормени килограми, обездвижаване, многобройни травми и какво ли не още, преди да се стигне до емоциите. :) )
Та стигам, след неравна борба с логореята ми, и до въпроса, който искам да задам. Сутринта се събудих тревожна и реших, че сега е моментът щом ще боравим с емоции да тесна най-големия си страх. Страхът, че родителите ми ще си отидат от този свят и ще остана сама. Теснах го и тревогата се поуталожи. Продължих да го тесвам през час, само че нали знаете, че когато ни повлече рутината на деня, сетивата ни се притъпяват и страховете ни изглеждат нереални. Така че вече не можех да оценявам силата на страха преди и след тесването, а и тесването ставаше някак автоматично. Така че въпросът ми е има ли смисъл от такова тесване или да тесвам страха само когато се върне? Същото важи за тесването на отчаянието (както ме посъветва Иван). В повечето време се чувствам добре и ако трябва да оценя отчаянието си, оценката ще е 0-1. По друг начин изглеждат нещата, когато ходя, особено по нанагорнище, когато кракът съвсем ме предава, но ще е малко странно ако захвана да се тесвам насред нанагорнището. :)
И вторият ми въпрос е да продължавам ли с предизвикателството за болката и кривенето на глезена? За една седмица няма никакъв ефект. Значи ли това, че ще е по-добре да зарежа тесването на самата болка и да се опитвам да налчуквам различни емоционални проблеми, които биха могли да я причиняват (вЕрвам или не :) )
И също да попитам мога ли да тесвам две неща едно след друго. Примерно емоция и болката?

Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Мнениеот гената » 04 юни 2011 05:53

Препоръчвам ти и да прочетеш темите на форума,както и явно че трябва да и обърнеш внимание на наднормените килограми,които са явно за тебе един излишен товар,а това с ТЕС е възможно също и ето ти два примера дадени от Иван в моята тема по този повод:
Пробвай с:
Въпреки че аз всъщност не искам да отслабна по някаква причина........
Въпреки че може никога да не отслабна и грам дори, а даже да напълнея....."
С всяка от тези декларации по една седмица да ТЕСа, поне по 3 пъти на ден.

Също така можеш да работиш по два или повече проблема и колкото пъти си искаш,но е хубаво да не са повече от два на ден,да не се объркваш или поне си води записки за да знаеш какво си правила през денят,все пак ти сама си го каза,човек започне ли работа и другите неща остават на заден план!
Тесай си емоциите които изпитваш от този глезен,че си и безпомощна и не можеш да се справиш с него,че те е яд на себе си,че се чувстваш също и неуверена,безсилна да се справиш с глезена си,ей такива нещата каквото ти дойде караш смело!

Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Мнениеот гената » 04 юни 2011 05:56

Става въпрос за човек, който е имал скъсани връзки между петата и предната част на ходилото и едва е ходел. Отишъл при китайски лечител и разказва как той му е помогнал.:
Лечителят беше нисък мъж на около петдесет години, чийто вид не издаваше мистична, духовна или друга дарба за лекуване. Но лечението му беше забележително. След като внимателно опипа крака ми, той стана и направи няколко знака във въздуха зад гърба ми. Всъщност въобще не ме докосна и когато го попитах какво прави, отвърна само, че превъртал някакви ключове в енергийното ми поле. Направи го за около минута и после ме помоли да стана. Не почувствах никаква болка, дори най-лека. Напълно смаян го попитах какво е направил. Той ми каза, че тялото е образ, проектиран от ума; когато сме здрави, умът поддържа този образ недокоснат и уравновесен. Раната и болката обаче ни карат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай образът на тялото започва да се влошава, енергийните му структури отслабват, стават нездрави. Затова лечителят възстановява правилната структура - това става мигновено, на момента - след това умът на пациента поема отговорността за поддържането й по същия начин.
Стъпвах на крака си и обикалях из стаята, за да се уверя, че не се заблуждавам. Докато правех това, лечителят ми каза небрежно, че бих могъл да се науча да върша същата работа сам. "Наистина ли? Какво е нужно, за да мога да постигна нещо подобно?" Той отвърна: "Просто трябва да се отървете от убеждението, че това е невъзможно".


И тук в същата връзка - съветът на Рон Смодермон:

Цитат:
Обитавайте тялото си. Едно обитавано тяло е много труднодостъпно за болести. Бъдете тук, в тази форма, докато престанете да бъдете. Бъдете съзнателен. Бъдете буден. Обитавайте тялото си. Няма нищо по-здравословно от това да бъдете там, където сте, докато сте там.


Моят опит, как енергията следва вниманието е свързан с усещанията, които имам във връзка с етерния двойник. Усещам го като топло вибриращо одеало, обгърнало цялото ми тяло. Бях на един семинар и в стаята беше много студено. Когато насочвах вниманието си към енерг. си тяло, то започваше или по-скоро усещах, че вибрира и ми ставаше горещо, но не чувах какво говори лекторът. И обратно, когато вниманието ми се насочваше към лекцията, губех усещането за обгръщащата ме топлина.

Това, че енергията следва вниманието е валидно за всичко в нашия живот, не само за тялото естествено.

Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Мнениеот гената » 04 юни 2011 06:16

http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... 0%EB%EA%E5

Изтегли си първата книга и виж там какво пише като цяло за краката!
Страхът от смъртта на родителите също виж каква връзка има с това,че явно те са ти опора и липсата им те кара да губиш почва под краката ти!

Книгата е интересна и има малко по различни обяснения за болестите и знам,че ще е от полза на много които не са попадали на нея! :wink: :wink: :wink:

Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Мнениеот гената » 04 юни 2011 06:57

http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... 2%E8%FF%F8

Ето още материал за четене! :wink:
Без четене и тесане няма да стане :!: :!: :!:

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 04 юни 2011 07:39

Според мен предизвикателството е добро, особено за начало. То те поддържа вътре в проблема, емоционално, през целия ден. То изкарва на показ емоциите и усещанията, свързани с проблема, усилва ги, предизвиква сънища, спонтанни визуализации, и то точно в последователността, в който е най-добре да ги обработваш за да вървиш по краткия път. Според мен точно предизвикателството неутрализира мисли като „не правя нещо добре”, „не вярвам в тази глупост”, „не върви”, „няма да стане при мен” в началото, които мисли са си нормални за всеки свободомислещ човек, докато още не е изпитал ефекта от ТЕС.

Големия въпрос според мен е стиска ли ти да се отдадеш (отдадеш за мен означава да се отпуснеш в пълна безтегловност ей така за известно време, като забравиш коя си, каква си и какво те е научил живота до тук). Въпроса стиска ли ти да „пропилееш” един месец от живота си за да провериш дали работи ТЕС звучи абсурдно на фона на това, че ти си дала 40 години на болестта, но въпреки това, стиска ли ти?

feishtica
Участник
Мнения: 15
Регистриран: 26 май 2011 13:06

Мнениеот feishtica » 04 юни 2011 14:41

Ясно. :) Да, върху две неща работя от вчера - страха, за който писах и болката. Сигурно наистина ще заместя болката с емоциите свързани с нея. Проблемът е както казах, че докато се тесвам не изпитвам никакви емоции. Опитвам си да си си представя какво изпитвам в дадени ситуации и да го симулирам, но никак не ми се удава. :) Явно не ми достига въображение. Така че просто повтарям механично някаква формула и се потупвам. Не знам дали може да има някакъв ефект от това.
Колкото до човека с китайския лечител, по миналото преизказно време, което си употребил съдя, че не го познаваш лично. Там е работата, че всички сме чували за подобни истории, но колко от нас са ги преживели или поне имат познати, които са ги преживели... Ми не знам за теб, но аз лично нямам такива познати.
За книгата - дръпнах я и прочетох пасажа за глезените. Сори, ама не съм готова за такава литература. :) Да си обяснявам проблема си с падане след полет над реалността и пр. ми се вижда точно толкова странно, колкото ще е ако река да си обясня смяната на деня и нощта с цикличността на настроенията си или това, че не изпадам от земното кълбо с товара на гузната ми съвест, който ме приковава към него. :)
А бе ако болестите се дължаха единствено на мисли, щяхме да боледуваме само хората, при това само възрастните хора. Деца, животни и растения щяха да са имунизирани срещу всякакви болести. Кученцето, което обичах безкрайно умря от рак. Оперираха я и й извадиха маката. Докато я водех след операцията на системи си повтарях, че вече никога няма да си взимам женски кучета. И в същото време други хора около мен водеха мъжките си кучета на системи след операция от рак на простатата... Страдат и умират от същите болести, от които страдаме и умираме ние...
гената написа:http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%C4%E0%EB%EA%E5

Изтегли си първата книга и виж там какво пише като цяло за краката!
Страхът от смъртта на родителите също виж каква връзка има с това,че явно те са ти опора и липсата им те кара да губиш почва под краката ти!

Книгата е интересна и има малко по различни обяснения за болестите и знам,че ще е от полза на много които не са попадали на нея! :wink: :wink: :wink:
Последна промяна от feishtica на 04 юни 2011 14:53, променено общо 1 път.

feishtica
Участник
Мнения: 15
Регистриран: 26 май 2011 13:06

Мнениеот feishtica » 04 юни 2011 14:51

Предизвикателството за глезена с декларацията за болката ли имаш предвид?
Емоционално не ме поддъра вътре. Просто повтарям механично.
Инак сигурно ми стиска, след като ми стиска вече цяла година да броя калории, което е по-трудно от почукването, особено за лакомия като мен. Само че трябваше сама да се убедя, че като напълнея няма да мога да мръдна от стола без да падна (нещо, което лекарите ми повтаряха през цялото време), за да почне да ми стиска и да се взема в ръце. Та затова си мисля, че и за ТЕС ще ми стиска, поне докато сама не се убедя дали помага или не.

nia написа:Според мен предизвикателството е добро, особено за начало. То те поддържа вътре в проблема, емоционално, през целия ден. То изкарва на показ емоциите и усещанията, свързани с проблема, усилва ги, предизвиква сънища, спонтанни визуализации, и то точно в последователността, в който е най-добре да ги обработваш за да вървиш по краткия път. Според мен точно предизвикателството неутрализира мисли като „не правя нещо добре”, „не вярвам в тази глупост”, „не върви”, „няма да стане при мен” в началото, които мисли са си нормални за всеки свободомислещ човек, докато още не е изпитал ефекта от ТЕС.

Големия въпрос според мен е стиска ли ти да се отдадеш (отдадеш за мен означава да се отпуснеш в пълна безтегловност ей така за известно време, като забравиш коя си, каква си и какво те е научил живота до тук). Въпроса стиска ли ти да „пропилееш” един месец от живота си за да провериш дали работи ТЕС звучи абсурдно на фона на това, че ти си дала 40 години на болестта, но въпреки това, стиска ли ти?

Потребителски аватар
nia
Майстор
Мнения: 722
Регистриран: 18 юни 2009 13:37

Мнениеот nia » 04 юни 2011 15:51

Отговора на въпроса стиска ли ти да се мъчиш (да търпиш болки или броиш калории) е ясен, този въпрос в този форум не се задава, защото тук почти всички са майстори на спорта в това. Аз питах стиска ли ти да направиш нещо различно.

Иска ти се първо да се убедиш, че техниката действа, а после да и се отдадеш, ама ... не знам, аз не го познавам този път, но ми звучи трудничък, все пак техниката работи с емоции, малко е като в любовта – и там умението да поемеш риска и да се отдадеш е водещо.

А дали ще се отдадеш на предизвикателство за симптоми или за емоции, дали изобщо ще е предизвикателство ... това не е чак толкова важно. Просто мисля, че предизвикателството е по-подходящо за в началото, защото не те ангажира чак толкова, с него изследваш, откриваш, подреждаш в главата си. Но ако не ти е добре, не ти е, абсолютно ти и само ти си знаеш най-добре.

В крайна сметка мисля, че ако поостанеш и не бързаш, дори и ти да не нахлуеш в техниката, постепено тя ще нахлуе в теб :) . Успех!

Alisa
Майстор
Мнения: 2080
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 04 юни 2011 18:18

feishtica, доколкото виждам, допускаш грешката на всеки един новобранец-бързането да получиш ярък и категоричен резултат веднага! Съдя от прочетеното, че почти нищо не си прочела от този обширен и разнообразен на проблеми форум! Я вземи че прочети повечко, та да видиш кой от къде е тръгнал и какво е постигнал, прочети и отново що е то ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО-то и що е основна рецепта и напомняща фраза при ТЕС и кое от тях как се прави! Този форум е жив, диша с диханието на всеки един участник минал и вървящ по същия път като теб всеки ден, ден по ден, година след година, кой до където иска! Нали търсиш жив личен пример-ето го пред теб е, във всяка страница тук! Искаш ли да го видиш наистина?! А може би много искаш да повярваш в нещо, независимо какво, търсиш за какво да се хванеш, да те измъкне, да те спаси...Ами хвани се за здравото и красивото в себе си, хвани се за себе си!Повярвай в себе си!
:idea: :!: :?:
Колкото до бебетата, кучетата и котките-всичко е енергия, прочети и квантова физика-най-новите научни открития (нали се държиш за науката-съвременната),(http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=818). Енергията е и информация (мисли, чувства,...)тя безпрепятствено се разпространява (радио и ТВ например) по този начин и енергията на родителите сформира новата енергия-бебе(една от теориите), а твоята енергия влияе и на заобикалящия те свят (в случая животинче)...Ако имаш още въпроси първо пусни търсачката и прочети тук, после поТЕСай и после попитай, тук сме, както виждаш от плът и кръв (все още :lol: :lol: :lol: т.е. материализирана(забавена) енергия), ние също като теб, сме не докрай сигурни и знаещи, но търсещи и борещи се, за себе си с ТЕС и сродни способи и реално, от собствено име, а не преразказано, ти помагаме.
Стъпи си на краката и в прекия и в преносния смисъл и бъди щастлива!
:D
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!

Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Мнениеот гената » 04 юни 2011 20:57

И така,сега какво имаме тук от Луиз Хей за глезена:
Представлява подвижността и ориентацията.

Новият и мисловен модел е-с лекота се придвижвам в живота напред!

Ти с тези килограми и апетит,явно няма да си много подвижна,защо не се позамислиш да поработиш в тази насока! :wink:
Примера с китаеца ти го дадох да прочетеш нещо по повод това какво сме,но след като приемаш,че сме материя и биохимия,нека сама с времето се убедиш дали наистина е така!А от книгите имах идея да си извадиш важни детайли за теб и да ги приложиш в ТЕС.Явно ще е трудно началото,но това е нормално,само не се отказвай,това е най лесно но пък за сметка на това,няма никакъв резултат от който може да се почувства някаква промяна в твоя полза! :D

feishtica
Участник
Мнения: 15
Регистриран: 26 май 2011 13:06

Мнениеот feishtica » 07 юни 2011 23:22

Днес съм съвсем отчаяна. И в момента ми се реве, макар че току-що теснах именно отчаянието. Няколко дена не бях излизала с кучето и ми се струваше, че съм по-добре. Може би защото докато ходя само вкъщи между стаите болката е далеч по-слаба. А и може би защото много ми се изкаше да съм по-добре. Днес излязох и едва се прибрах. Още докато беше силна емоцията и ми се плачеше седнах на стъпалата във входа и се теснах. После станах да походя и още с болката на първите крачки отчаянието се върна. Именно защото бях прочела и в книгата, и тук истории за успех с тес още при първите сеанси, се надявах напук на рациума ТЕС да помогне и на мен. И днес пак се чувствам в безизходица.
Явно няма смисъл да тесвам самата болка. От днес промених декларацията на "Въпреки че болката и лабилността на десния крак при ходене ме кара да се чувствам отчаяна...." И съответно напомнящата фраза е "освобождавам се от отчаянието, до което водят болката и лабилността в десния крак".
За наднормените килограми - боря се с тях от доста време и вече успях да сваля 20. Трябва да сваля поне още десет. На много повече не смея да се надявам, тъй като цял живот съм била с наднормено тегло, още от съвсем малка. Лошото е, че когато преди 3-4 години бях на килограмите, на които съм сега бях много по-добре и доскоро много се надявах, че когато пак дойда на тези килограми ще бъда по-добре. А не съм.

Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Мнениеот гената » 08 юни 2011 05:41

Добре си се насочила към емоционалният проблем,а и физическата болка ако я тесаш и те поуспокои или мине,помни че това след време пак ще се появи,ако не се премахне причината!А и с тези свалени 20кг за които пишеш сега ти завидяха някои хора! :wink:
Няма какво да се отчайваш,действай с емоционалните проблеми,там ще идват лека полека успехите ти!

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 08 юни 2011 07:41

В Предизвикателството си пише, черно на бяло, да не се определят резултати преди един месец с яко ТЕСане по 10 пъти на ден да е изтекъл. Ти ги определяш не само всяка седмица, ами и всеки ден.

Препрочети кое как се прави и го прави, както е написано поне в началото, докато придобиеш опит. Всичко е написано за да те улесни и да не допускаш грешките на други хора преди теб.

Който не си учи урока от написаното от други хора преди него, ще се наложи да го научи от личен опит.
Последна промяна от ivangp на 13 юни 2011 08:31, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Alisa
Майстор
Мнения: 2080
Регистриран: 12 май 2010 21:17
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Alisa » 12 юни 2011 10:29

КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!


Върни се в “ПОМАГА ЛИ ТЕС ЗА .......”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 7 госта