Страница 4 от 4

Публикувано на: 04 Май 2012 23:04
от lenti4ka
Извинявам се, че се намесвам така в темата, но ми се видя много сходна с това, което искам да питам. Какво мисли Тес за генетичните заболявания? Как да се борим с тях?
При мен се съмняват за такова (проблеми със съединителната тъкан), което води до ранна полиартроза.
Най-лошото е, че и детето ми има много силно изразени симптоми на хипермобилност и мускулна хипотония. Като бебе съмнения за миопатия, впоследствие отхвърлена. Вече ходи на хикс със стъпала навътре.
Много много ме е страх за детето. Мога да го тесам тоя страх, но това няма да помогне за отхвърляне на диагнозата.

Публикувано на: 05 Май 2012 10:48
от Alisa
Напротив! Изтесай си страховете, изтесай си мисълта, че е генетична обремененост, изтесай всичко което се сетиш във връзка с теб и детето и да видим! Сама казваш че първо са дали една диагноза, пък после не било това, а друго! Дали пък и тази лекарска констатация не е също така грешна?!

Публикувано на: 06 Май 2012 16:31
от ivangp
ТЕС нищо не мисли, тъй като не може да мисли.
Аз мисля, че за да се прояви един ген той трябва да има условия за това.
Условията се създават от това как интерпретирам средата в която живея, не каква е средата само по себе си, защото извън моите възприятия тя не съществува, поне за мен.

Т.е. ако съм сляп за мен средата няма цветове, ако съм глух, средата ми няма звуци, ако нямам тактилни усещания средата ми е неосезаема и т.н.
Ако нямам нито едно сетиво аз нямам среда. Другите със сетива имат тяхна си, но аз нямам. И на всеки един от другите средата е различна в зависимост от това, колко са развити сетивата му и как интерпретира информацията, която постъпва към него чрез тях.

Т.е. това, което определя дали ще се развие даден ген, е това какво аз мисля за себе си и за средата си. А мислите ми за мен и за средата ми се променят, като си изчистя емоциите с ТЕС.

За мен - Ген = програма. Дали ще се стартира програмата зависи от мисленето.
Програмата е препрограмируема.
По-лесно е да включиш вече написана програма, отколкото да напишеш нова.
По-лесно е да напишеш нова програма, отколкото да пренапишеш стара.
Пренаписването на програма може да е трудно, но не и невъзможно.
Това, което ни пречи, вече си го идентифицирала в себе си, Лентичка. Нарича се МЪРЗЕЛ.

Примери - в книгите на Лидия Ковачева пише, че хората, които са осиновени, развиват болестите на осиновителите си, а не тези на биологичните си родители, чиито гени носят.

Ако аз съм роден с гени на велик пианист и ме отгледат маймуни в джунглата, вероятно, но не сигурно, никога няма да се докосна до пиано и никога гените ми няма да имат шанса да се проявят.

ГНМ твърди, че песнопойни птици, мътени и отгледани от непеещи птици не пеят, въпреки, че имат гените за това.

Публикувано на: 07 Май 2012 11:41
от lenti4ka
Иван, говориш за гени, които се появяват впоследствие, а става въпрос за вродени заболявания. Как средата определя, че поколения напред ще имат една и съща вродена болест? Това се определя от гените. Или искаш да ми кажеш, че всички в дадено поколение са възприемали пренатално една и съща опасност и затова са развивали едно и също заболяване след това?

Това е като да ми се развиват теории как някои деца видиш ли изобщо не боледували, въпреки че еди как си ги гледали. А после като поразпиташ малко, се оказва, че и родителите, и бабите рядко са боледували. Това си е ген.

Публикувано на: 16 Фев 2018 01:48
от ivangp
Точно това искам да ти кажа. Всички получаваме информация от родителите си пренатално. Или може би ти искаш да ми кажеш, че се раждаме без унаследяване на информация и модели на поведение от тях?

ГЕН = програма.
Ако аз имам неразрешен емоционален конфликт, поради който развивам болест. И до зачеването на детето ми не съм го разрешил, то програмата ще бъде предадена на детето ми, за да може то да го разреши и евентулано да излекува и мен. Ако то не го разреши, ще го предаде на децата си и т.н. Когато детето ми се срещне с обстоятелства подобни на тези при които аз съм изпитал емоционалния си конфликт, то ще получи същия емоционален конфликт и ще реагира по начина по който аз съм реагирал, тъй като и той му е информационно предаден при зачеването му.

Това е ген в действие.
Ако обаче детето ми не се сблъска с подобни обстоятелства, няма да развие такъв конфликт и ще предаде програмата на своите деца.
Това е спящ ген, т.е. потенциала за развитие на болестта е там, но подходящите обстоятелства не са налице.

При проява на подходящи обстоятелства болестта ще се развие и това може да стане както в утробата, така и след раждането или няколко поколения по-късно, след смъртта на първичния й създател.

Болестта има две цели:
1. Да осигури оцеляване на индивида до момента, в който той ще е в състояние да излекува първоначалния емоционален шок.
2. Да обърне внимание на индивида, че има неизлекуван емоционален шок, който се нуждае от адресиране.

Аз така ги виждам нещата, на този етап от развитието си.

Re: Вече...

Публикувано на: 04 Мар 2018 10:01
от Alisa
lenti4ka, аз също като Иван виждам нещата. Откакто започнах да се занимавам с ТЕС, после и ГНМ като информация, сега практиката ми на терапевт, само се убеждавам в това с почти всяка, да не кажа всяка сесия с клиент. Да беше само при мен, ще кажеш може да е съвпадение, но всеки по-сериозен проблем, особено раковите, са поколения назад нерешени проблеми, които се предават по невероятни пътечки и плетки на енергията до болния тук и сега. Понякога може да е нещо уж по-леко като поблем, но пак да се окаже в процеса на работа, че води началото си от сътворението, съвсем буквално! За енергията няма време и пространство, информацията е навсякъде и във всичко, а играта тук е за я осъзнаем и да се научим да боравим с нея в и чрез материалното. Ако всичко казано не ти е достатъчно почети или гледай Брус Липтън, биолога, той обяснява много добре това с информацията и гените, работа му е.