TEC

DG написа:jazz, независимо какво ще тесаш и как, изчакай да ти мине рождения ден и излизай на квартира! Живота може да бъде и хубав и не е задължително да плачеш всеки ден.След като са толкова лоши родители, по - добре се отдалечи от тях, може пък да им дойде акъла.

Няма как да живея на квартира.. Ученичка съм нито работя, нито сама се изхранвам, обличам и т.н. Другото което е обичам родителите си колкото и гадно да се държат с мен. Предпочитам да се опитам да оправя нещата по този начин. Ако вече и след това нещата стоят по същия начин скоро завършвам и искам , не искам ще се махна от тях.

Много добре се справяш, продължавай! Сега докато още учиш кое-как, проверявай си резултатите след ден два. Ако ти изскочат аспекти, изчисти и тях и подължавай смело!

jazz написа: Предпочитам да се опитам да оправя нещата по този начин.

На прав път си

Не е задължително да си до тях постоянно и постоянно да им доказваш любовта си. Няма нужда, поне според мен. При всичките неща, които пишеш, че правиш за тях и начинът, по който реагират, според мен грешката въобще не е у теб, а те имат собствени проблеми, които, всъщност и ти писа, че изливат върху теб. Мисля, че няма какво повече да желаеш от една дъщеря, която помага, готви, чисти и почти не излиза. Имам дъщеря, но не мисля, че най - хубавите и безгрижни години трябва да се пропиляват в чистене, готвене и помагане на родителите. Все пак след като се омъжиш това ти става едно от основните задължения Трябва да има някакви задължения, но не да прехвърлиш цялата домакинска работа на детето си. Родителите ми постъпваха с мен долу горе по същия начин както с теб с разликата, че поне оценяваха това, което правя. Но сега като се връщам назад и се сещам какво правех аз и какво връстниците ми, ми се доплаква. Това са пропилени години, в които е можело да се забавлявам, а аз чистех и "пазех" къщата ни. Сега, когато проблемите ми са съвсем различни от това дали ще ме пуснат родителите ми да изляза навън или не, ме е яд много, че дори преди не съм можела да живея спокойно и да се забавлявам, както съучениците ми.
А ти много скоро ще можеш да си намериш работа. След като станеш на 18 имаш право на това. Всъщност тогава родителите ти могат само да те съветват и правата им над теб се ограничават само до това.

jazz написа: Предпочитам да се опитам да оправя нещата по този начин. Ако вече и след това нещата стоят по същия начин скоро завършвам и искам , не искам ще се махна от тях.

jazz, подкрепям те за това ти решение!
Продължавай смело напред, тук винаги ще намериш помощ и подкрепа!

DG, бягството от проблема, което предлагаш, е решение, но според мен не е най-доброто решение. Справяне с пробблема,чрез ТЕС за мен е по-доброто решение.

Според мен правилно разсъждаваш,Джазз.И не ,наистина не е необходимо да плачеш и да се тормозиш ежедневно.Необходимо е само да се сетиш да се ТЕСнеш когато ти се дореве/вместо да звъниш на приятел, или ако му звъниш -ТЕСайте двамата /На мен ми минава някъде на втория кръг ,почти не стигам до третия, и като се поуспокоя вече се стига до другите аспекти.В смисъл точно тези най-силно заредени с емоции моменти най-стават за ТЕСане.
И аз мисля, че бягството на квартира не е най-доброто решение.Рано или късно пак ще се наложи да изТЕСаш проблема с обидите и родителите.По-добре още сега.ТЕСай ..нищо чудно те да се изнесат на квартира..и невъзможни неща се случват ежедневно..
При мен има голяма промяна в отношенията от тяхна страна..ама се оказа ,че имам друг проблем-не мога да го приема,нещо не им вярвам,не мога си позволя пак да им се доверя..струва ми се ,че не е истина, че нещо се преструват....както се сещаш-ТЕСам по въпрса
ЕЙ, не казвам че и при теб ще има същия проблем,само споделям моя.Ти ще си изтесаш твоите , аз моите и така..
Успех!

Аз изхождам от друга гледна точка. За тесането - със сигурност е хубаво да го прави, за да неутрализира натрупаните отрицателни чувства. Но защо трябва нейният живот да преминава под мотото "да накарам родителите си да ме уважават"?Вместо да се премести на квартира, евентуално да живее с приятеля си-това тя си избира, да си подреди живота, както иска без някой да й казва нонстоп, че едва ли не нищо не става от нея и подобни?Трябва да си голям непукист, за да не ти се отразява това.Защо трябва да се наказва?Дали не е по-добре да поговориш сериозно с родителите си/но след като си си намерила работа и квартира, за да си подсигурена във всички случаи/ и по някакъв начин да им кажеш, че смяташ поведението им за несправедливо и при условие, че толкова ги обичаш и уважаваш?Абе направо ги питай какво искат от теб, за да те обичат и уважават?

DG , може и да си права, но моят опит сочи друго.

Дали не е по-добре да поговориш сериозно с родителите си/но след като си си намерила работа и квартира, за да си подсигурена във всички случаи/ и по някакъв начин да им кажеш, че смяташ поведението им за несправедливо и при условие, че толкова ги обичаш и уважаваш?Абе направо ги питай какво искат от теб, за да те обичат и уважават?

На мен не разговорите ми помогнаха.Помогна ми ТЕС.Аз имах нужда от тяхната обич и уважение, те не разбираха за какво говоря.Просто само по този начин бяха живели и реагирали до тогава, не схващаха въобще за какво става дума.Доста време живях на квартира-не, това не промени нещата.От как тесам не знам защо ,но има огромна промяна в поведението им.Всъщност мисля ,че и проблема и промяната са у мен , те просто реагират..ама може само така да ми се струва,времето ще покаже.
Джазз, може пък за теб решението да е наистина да избягаш, поне за момента от тях, това ти ще си прецениш..след ТЕС, разбира се

Опитвала съм се да говоря, но те просто си знаят тяхната.За да бъде спокойно положението трябва да съм послушна, пасивна и подчинена. А това няма да стане! На квартира точно в момента не мога пък и май не искам да отида. Искам хармония и разбирателство в къщи това е всичко.

DG, прочела ли си ми поста в Прошка, ако не си прочети го, че да не се повтарям тук. Само да допълня, че разговори не помагат. И да ти припомня, че като се промени човек, с това повлиява на другите около себе си. При мен се случи точно така! Бягството не решава проблемите, само ги задълбочава. Независимо коя техника ще приложи jazz(ТЕС, КС, Хоопонопоно...) , дори и всички едновременно може да опитва, идеята е, че с промяната ни, променяме и света окало нас.

. И да ти припомня, че като се промени човек, с това повлиява на другите около себе си.

Не знам наистина, какво се има пред вид промяна. Може би го казваме често, като желание, т.е. искам да се променя, защото не се харесвам. Не мисля, че човек може да се промени кой, знае колко много, но пък мисля че може да се приеме. Не оспорвам Алиса в никакъв случай, защото тя вероятно така усеща нещата. Маркирам просто моя мироглед. Родил съм се някакъв или някаква , за да се променя с ТЕС примерно. Някак не ми звучи много. Но пък роден съм или родена съм, за да осъзная кой съм аз някак си ми звучи по-естествено.

nikimm

Не знам наистина, какво се има пред вид промяна. Може би го казваме често, като желание, т.е. искам да се променя, защото не се харесвам. Не мисля, че човек може да се промени кой, знае колко много, но пък мисля че може да се приеме. Не оспорвам Алиса в никакъв случай, защото тя вероятно така усеща нещата. Маркирам просто моя мироглед...

Точно така, приемането ни води и до промяна- в мисленето, възприемането, отразяването на света, което вече прави реакциите ни различни от предишните. Промяната е спрямо предишен момент, иначе е връщане към цялостност, към същността ни, дори включвам връщане преди сегашното ни Аз, неизменното ни аз-сърцевината ни. Аз знам, не само усещам или си представям, че се променям. Сама се улавям в това. Това са едни смешни, за мен, моменти, в които усещам, че преди съм реагирала неизменно по един и същи "лош" начин, или въобще че съм реагирала, а сега не. и се чуствам толкова доволна, че чак горда от себе си(самодоволна по хубав начин! )

Родил съм се някакъв или някаква , за да се променя с ТЕС примерно. Някак не ми звучи много. Но пък роден съм или родена съм, за да осъзная кой съм аз някак си ми звучи по-естествено.

Има безброй причини, за "раждане", независимо на теб как ти звучи. С дълбок ПЕАТ се твърди, че всеки може да намери своята, че и да я реши( причина=задача)(Айде Иване и от мен едно рамо! ). Аз мисля, че има не само една причина, да се "родим".

Аз говоря общо взето на база собствения си опит. Каквото и да ми говори някой за промяна на възгледи и така нататък, съжителството с хора, които товарят е много трудно и трябва да си или много, много стабилен в психическо отношение или непукист, за да издържиш. Аз не съм нито едното, нито другото. Нямам представа как да стана едното от двете. Тъй като jazz плаче след всяка проява на родителите си, за мен това означава, че също е чувствителна. Макар че всеки човек е индивидуален и си знае най - добре кое е добро за него. Може би разводнявам темата... По - добре е jazz да се включи и да пита напредналите тук за декларации и техники. И горе главата - всичко е преходно, нещата се променят, а животът е хубав Алиса, можеш ли да ми пратиш линк към Прошка?Благодаря!

Мисля че Алиса има предвид този си пост:

http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ght=#16709